Латина

За щастие потребителите на който и да било форум са различни, всеки е индивидуален и затова комуникацията с толкова хора е интересна, стига да не се общува с грубости и обиди. Умението за цивилизовано общуване с всякакви хора (онлайн и офлайн) се формира трудно. Формира се единствено чрез (почти) постоянно общуване с много хора. По време на общуване хората влизат в различни роли, използват различни "маски"... Един общува само с устата си, друг - само с поглед казва много, а трети не може да каже и едно изречение, без да жестикулира и без да подскача... Хората могат да бъдат срещнати на много места - у дома, на улицата, в градския транспорт, в магазина, на работа, в училище, в университета, в казармата, на спортна тренировка, на групова психотерапия... И така - нататък.

Онлайн те се срещат най-общо казано "в компютъра":
- В чат програми (mIRC, ICQ, Skype, Odigo...),
- B сайтове за запознанства,
- B най-различни по тематика форуми,
- B социални мрежи (Facebook, Google Plus, Twitter, Linkedin, Flickr, Friendster, Orkut, Bebo, Netlog, Myspace, Hi5, Mylife...)
- В онлайн игри (от Diablo, през World of warcraft, Lineage, Silkroad online, Titan quest, Sacred, Guild wars и други подобни - чак до Second life.)

А общуването "в компютъра" има своите специфики; доста по-различно е от общуването in vivo; на живо. Макар да има и общи неща между двата вида общуване.

Та, така... Хората сме различни, всеки е индивидуалност, всеки има своите интереси. Именно поради това общуването с другите е ценно; понеже можем да научим много от всеки свой събеседник. Всяко общуване е двупосочно, всеки може да научи нещо от другия. Това се отнася и за педагогическото общуване - учителят може да научи нещо и от учениците си. Колкото и знаещи да сме, не можем да знаем и да помним всичко.

Разбира се, ако можехме да сме си самодостатъчни, щяхме да общуваме единствено с най-милото си - със собственото си отражение в огледалото. И понеже не сме самодостатъчни, се нуждаем от общуването с другите хора.

Не знам за какъв ежедневен спам в почти всяка тема иде реч. Колкото до "извисените" и "духовните" теми, в тях не е писано от години. Напоследък виждам, че в някои от тях отново се появи дискусията (по скоро се появиха нови мнения, а действителна дискусия липсва). Лесно е да се замеряме взаимно с цитати, но липсва личното мнение след тях. А така постингът изглежда недовършен. Все едно, че някой сектант е наизустил 100-200 изречения от "Библията" и ги цитира с повод и без повод. Ама - без много-много да е разбрал наизустеното.

Не знам кои са тези 3, 4, или 5 потребителя, които спамят, нито останалите 40-50, които се дразнят от това. Обаче ще споделя какво се случи в един друг форум, в който пишех по много в продължение на няколко години. В един момент много потребители бяхме прогонени оттам - с мотива, че това, което ни е интересно да дискутираме, не представлявало интерес за администратора и за няколко модератори около него. Някои бяха баннати, на други им триеха новите мнения и теми, трети бяха принудени сами да напуснат поради "елитарността" на този форум. Днес славата му лежи на стари лаври, макар да има отвреме-навреме някоя интересна дискусия. И кое, мислите, било интересно на админа и модераторите? Ами - да броят болтовете по корпуса на камиони, танкове, кораби, локомотиви и самолети, да си мерят параметрите на танковите дула и разни други такива неща. И сега си говорят сами, понеже са си самодостатъчни. Останалите мигрирахме в друг форум, където се чувстваме на мястото си. Оставям на вашата интелигентност да разпознаете двата форума, за които говоря. Няма да споменавам имената им.

Но внимавайте и тук да не стане така - да останат 10, 20 или 30 "съзнателни", "духовни" и "извисени" персонажа, които ще са си самодостатъчни и ще си приказват някакви неща, които интересуват само тях. А останалите потребители да спрат да пишат, а после - да спрат и да четат. И да мигрират завинаги на някое по-интересно място.

Да, всяко мнение трябва да бъде съдържателно и ценно само по себе си. Но не всеки може да пише по този начин. Обаче би могъл да се научи, ако пожелае.

Не може това, което интересува един, да бъде интересно на всички. Има моменти, в които една тема или няколко теми се дискутират по-усърдно. В друг момент ще бъдат други. Всеки се интересува от различни неща. Един се интересува от Учението, друг - от картите Таро, от астрологията и от нумерологията, трети - от психотерапията онлайн, четвърти - от наука, псевдонаука и образование, пети иска да научи как да разшири съзнанието си и да полети, следващият иска да попита нещо... Хубавото е, че интересите се развиват и интересуващият се днес от едно утре ще се заинтригува от друго и ще започне да пише в други теми и раздели.

Тук сме се събрали хора с някакви общи интереси и с общи търсения. Разбира се, всеки има и други интереси извън демонстрираните тук. Всеки от пишещите потребители дава своя отпечатък върху форума. Форумът е това, което е, заради вече написаните (и все още ненаписаните) теми и мнения на потребителите, регистрирани в него.

Елитарното ниво на форума се постига с много труд, с много писане в него на уникални и интересни за много хора (и пишещи в него, и само четящи). Обаче това предполага наличието на някакъв елит, който да поддържа такова ниво на теми и дискусии. Това може да са както управата на форума - модераторите и администраторите, така - и група потребители. Или - и двете споменати групи заедно. Но този елит трябва да внимава да не стане така, че да си пише само той.

Не бива да се сърдите на новите потребители, ако те не познават в детайли учението на Петър Дънов или не са достатъчно духовни и извисени, ако съзнанието им не е разширено, ако не могат да минават през стени, да летят и така нататък. Дайте им време да израстнат, да се запознаят с Учението, да станат по-добри, по-духовни, по-извисени, да разширят съзнанието си... Опитайте се да растете заедно с тях. Докато учениците и студентите израстват около своя преподавател, той също израства покрай тях.

Така както всеки човек еволюира (израства на възраст, променя се личността, му, израства духовно и/или физически), еволюира и форумът.

Ако точката, до която този форум е достигнал в опредлен момент, не ви кефи, има три варианта за промяна:

1. Промяна на самия форум
- промяна на тематичната и идейната (или - идеологическата) му насоченост
- промяна на мисията му
- промяна на разделите в него (премахване, добавяне или разместване на някои раздели)
- премахване на нежеланите теми и мнения

2. Промяна на потребителите
- помагане на потребителите да изратснат, да вървят по Пътя, да изкачат върха на Планината
- възпитание или превъзпитание на някои потребители
- забрана за писане за различен период на определени потребители
- прогонване на нежеланите потребители (банване на потребители, криене на нежелани теми и мнения и др., докато те сами се откажат да пишат тук и мигрират в друга част на виртуалното пространство)

3. Лична промяна.
Променяне на себе си в някаква желана посока. (повече доброта, по-голяма толерантност, по-голямо тъпение, по-голяма духовност или извисеност, по-разширено съзнание и др. такива неща)

О, пардон, излизам! При такова посрещане... благодаря за което. Няма да вляза скоро не защото съм много умна, а защото не намерих приятелската атмосфера, която помня отпреди. Човек с името си се представя за приятел, а с псевдоним е лесно да иронизира.

Така е, забелязах, че в известна степен сме манипулирани на лични съобщения, но с дата от вчера човекът има статус със старите заплахи. Аз не подкрепям такова поведение.

Така е, забелязах, че в известна степен сме манипулирани на лични съобщения, но с дата от вчера човекът има статус със старите заплахи. Аз не подкрепям такова поведение.

Благодаря на Латинче за примера!! Нали затова се трият постовете, в които доброто и умно дете се пени, крещи и сипе глупости - за да не остане лошото от него. Нали затова се ограничават правата - за да не се самонаранят ритащите и крещящите потребители. А форумът е отворен за всеки, който иска да се върне - но не като победител в битката срещу "мама", а като разумен приятел на всички тук. Но Ина е права - той сам трябва да поиска.

Благодаря! Точно тези неща направихме като екип и то точно в началото на ретроградната фаза. Надяваме се всеки от нас да си ги направи лично за себе си.

Двата случая на бан, които се коментират в темата малко се различават. Тук ми се иска да обърна малко по-голямо внимание на случая с Христо. Много се изписа в темата в негова подкрепа, мнозина поискаха да му се прости и да му се намали наказанието. Но какво прави Христо в същото време. Пуска си безразборно нови акаунти в които откровенно лъже (като например, че съм го провокирал и е баннат заради отговорите на провокациите ми - ами нито съм трил отговорите му, които си седят във въпросната тема, нито пък съм реагирал по какъвто и да е начин), опитва се да манипулира други участници предизвиквайки съчувствие в тях, опитва се да сключва някакви сделки с админите, но не чрез пряка комуникация с тях, а посредством блога си и лс до други потребители нямащи никакво отношение към случая. И това ако не е стремеж да бъдеш в центъра на вниманието, какво е? И сега тук в тази тема чета мнения, че трябва да му се намали наказанието. Това означава, че ние трябва да се съгласим с методите на Христо (които са доста тъмнички) и да позволим те да имат успех. Е това няма как да стане. Може да си коментираме тук колко добър е, но с тези методи, които използва просто може да забрави за завръщането си във форума. Ако ги промени... ами не мога да кажа, решението няма да е мое, но Христо тъй или иначе засега не е направил никакви усилия в правилната посока.

Обсъди се лошото, а кой е видял в човека плама, добрината, благородството, находчивостта, ума... Сещам се за по-малкия си брат навремето. С една глава по-нисък, слабичък, ребрата му се броят, но като се разпали целият става червен и крещи, че ще ме набие. Държа му ръцете, викам му да спре, че не мога цял ден да го държа и ще се наложи да го натупам, ама той продължава. Като ми писне му дръпвам един бой и готово. Всъщност не можех да му се сърдя, от няма и къде го натупвах. Та, заплахите от страна на нашия баннат приятел аз възприемам по същия начин. Емоции!

Ина:

По-скоро е Флуд (flood - наводнение, потоп) - заливане на форума и темите с безсмислени, едносрични и/или повтарящи се постинги, на моменти преминаващ в "Чат" - личен разговор между двама или повече потребители, размяна на реплики. Във форума има Чат "стая" , странно защо не се използва.

Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
Защо се коментират само лошите постъпки, а добрите се забравят?
Не противоречи ли това на Учението?

Обсъди се лошото, а кой е видял в човека плама, добрината, благородството, находчивостта, ума... Сещам се за по-малкия си брат навремето. С една глава по-нисък, слабичък, ребрата му се броят, но като се разпали целият става червен и крещи, че ще ме набие. Държа му ръцете, викам му да спре, че не мога цял ден да го държа и ще се наложи да го натупам, ама той продължава. Като ми писне му дръпвам един бой и готово. Всъщност не можех да му се сърдя, от няма и къде го натупвах. Та, заплахите от страна на нашия баннат приятел аз възприемам по същия начин. Емоции!

Обсъди се лошото, а кой е видял в човека плама, добрината, благородството, находчивостта, ума... Сещам се за по-малкия си брат навремето. С една глава по-нисък, слабичък, ребрата му се броят, но като се разпали целият става червен и крещи, че ще ме набие. Държа му ръцете, викам му да спре, че не мога цял ден да го държа и ще се наложи да го натупам, ама той продължава. Като ми писне му дръпвам един бой и готово. Всъщност не можех да му се сърдя, от няма и къде го натупвах. Та, заплахите от страна на нашия баннат приятел аз възприемам по същия начин. Емоции!

Не съм прочела кой, какво е казал в последно време.
Но
Христо е единствения човек тук, който поставя по едно "плюсче" за кураж на хора, пишещи първата си тема за помощ. Разбира се, много хора после пишат в нея, но той дори и да няма, какво да напише като коментар- слага едно плюсче, за да види авторът и, че някой е съпричастен /макар и без реална помощ/, защото знаете, че често първите отговори закъсняват.

Преди време отидох с колелото си до "Камбаните" ("Знаме на Мира"). В ума ми бе складиран стар детски спомен за тях, за звъна им. Когато пристигнах забелязах, че мащабите се бяха променили. Не ми изглеждаше вече голяяяммооо, а напротив - малко за този вид и време творение... В детските ми очи някак си нещата изглеждаха... доста по различно, но явно бях пораснал.
Все пак детето бе там, аз бях там.
С голям интерес започнах да ги разглеждам и изучавам, камбаните де. Удрях ги. Удрях ги една след друга, по няколко пъти всяка, която ми харесваше, като звук. Опитвах се да доведа до резониране, до определена вибрация... Удрях ги и в съчетание - няколко камбани на куп, в кратък ред и музикална подреденост.
Тъй, почти вече бях направил цялостна обиколка, когато ме дръпна другарска ръка. Спрях изненадан. Защо ме подръпваха? Какво?
Чак тогава чух... Чух пазача, който не издържал на тътена подвикваше да спра. Беше ми подвиквал доста, но аз не чувах. Бях пленен! Не го чувах. Не знаех че е там, че вредя. Просто не знаех.
"Хайде стига вече!" - бяха думите му...
В очите му имаш умора и моление. Колко много бе слуша той звъна на камбаните! Толкова много хора! Всеки ден, ден след ден...
Стига си звънял, човече!
Да, понякога не чуваме. Да, понякога не разбираме. Понякога просто не знаем. Затова "звъним". Нещо в нас ни подбужда. Какво?

По темата няма да пиша, Донка е обяснила много добре всичко, пък кой какъв прочит му прави си е личен въпрос.
Подобни теми изскачат от време навреме, има друга в която аз съм била многословна, пописахме, пописахме, мина ни.
Но искам да отговоря на горните ,цитирани въпроси.
Защо е актуална темата? - защото е сеирджийска и друг път съм го обяснявала.
За да се коментират подобни теми, не се изискват знания, опит, нито кой знае какъв интелект. Просто влизаш и плюеш, срещу някого, да го наречем културно - протестираш. Проблемът е в това, че всички теми станаха такива в един момент. Минавайки през форума, виждаш точно това, сеирджийско поведение, няма я информираността, няма го обмяната на опит, споделена лична опитност. Това именно е целта на сайта, а не "куклювски" истории.
Преди 1-2 години за мен този форум беше книга, влизах с въпрос и излизах обогатена, с нови знания, с нова информация. Тези хора вече не пишат. Няколко от тях се опитват да поддържат това ниво в малкото време което имат - защото тези хора са ангажирани и активни личности.
Ние в момента с тази тема сме седнали да обсъждаме , и то с огромна сериозност, нечие клоунско поведение.
Аз следя редовно тези форуми, влизала съм не веднъж в пряк диалог с единия от коментираните потребители и знам, че той сега чете и е примрял от удоволствие, че толкова хора се занимават с неговата особа, без да си дава сметка, че никой всъщност не се интересува от него, а от сеира.
Този пост може да прозвучи на някой много грубо, моите извинения за което, но и на мен ми е много грубиянско поведението на хора, които видимо нямат никакво уважение към това виртуално пространство.

бббббааааааннннннн... бббббааааааннннннн... бббббааааааннннннн....
Става за мантра... Интересно!



Пиша много бавно! Буква по буква.
Затова бива и да се чете бавно, буква по буква. Докато се чете (бавно), бива да се разумява.

Има един много важен въпрос: "Защо?"

Защо пиша?
Защо чета?
Защо участвам (по този начин) в подобен вид взаимоотношения?
Защо?

Пиша много бавно! Буква по буква... бавно...

Добре, добър урок се получи. Защо се получава така? Защото хората бързат да виждат лошото в другите. Едните стоят и гледат със съмнение на другите и дават път на лошото в тях. Другите и те така стоят и правят и накрая се стига дотук и двете страни да се изпокарат. И двете страни губят. Да бяха разумни, да бяха слушали Учителя да видят по нещо добро в другия най-напред, нямаше да се стигне до тука. Щяха да дадат път на доброто да се прояви в тях и щеше да има събиране, а сега има изваждане. Това е да се върви по пътя на любовта, а сега така, всички тук се поставят да вървят по пътя на изпитанията и страданията.

Благодаря лельо.
А ако котката хипотетично се извини за стореното? Несъмнено при така изложените факти следва да има санкции, но форумните правила предвиждат и други наказания. Ще се съгласиш ли с мен, че не бива 5 минути да съсипват нещо градено с месеци? Някак не е справедливо, поне за мен е така.
Към темата има особен интерес, днес дори видях 18 потребителя в нея. За какво е бил той, глад за екзекуция? Едва ли. Какво са искали да видят, кое ги е вълнувало? Може би, че всички ние заслужаваме втори шанс. Може би, че тук можем да получим прошка, за разлика от живота в който живеем. Може би за да се застъпим за онзи, който е прекрачил границата, дори да нямаме обяснение защо. Може би?

Благодаря на всички, изказали мнение, бяха много ценни за мен лично, предполагам и за останалите от екипа.
За съжаление става дума за бан точно след откровени заплахи към администратора и целия сайт, след откровено преднамерено демонстриране на пренебрежение не само към нашите правила, но и към цялостната позиция на сайта. Намям намерение да повтарям казаното от Ина. Безкрайно съм и благодарна за присъствието и тук, макар и в момента да не е част от екипа по лични причини. Тя беше сред създателите на обновения форум и един от хората, с които заедно се опитвахме да направим правилата на сайта и форума възможно най-близки до духа на Учението.
Още тогава осъзнавахме, че дори сред така наречените "братски среди" ще има хора, на които никак няма да им харесат нашите правила и замисълът на форума, но затова има много сайтове с различни характери и атмосфера. Ние никога не сме претендирали да сме единствения или най-добрия. Напротив - в прекрасни работни отношения сме с всички и си сътрудничим непрекъснато.
Обаче, нека тези, които много държат на гражданската си позиция, на своето понятие за откритост и честност (безкрайно ги уважавам), да се опитат с уважение да се отнесат към нашата позиция. Мога да ви уверя в момента, че целият екип е единен с одобрението на взетите мерки. Аз лично поемам отговорността за единия от тях. Той от много време се държи неадекватно, и много потребители са били директно обиждани и иронизирани, много са ни сигнализирали с лични съобщения за грубостите му и дори са ни обвинявали в толерирането му. Аз си признавам пред всички, че аз бях човекът от екипа, който три пъти подред му сваляше постоянното модераторско наблюдение, наложено му от самите админи. Моля да ми простите това своеволие, все се надявах, че този път нещата няма да стигнат отново до там. Ако този потребител беше останал под наблюдение, сега сигурно нямаше да е баннат, защото нямаше да има възможността да публикува всички цинични и груби неща. Въобще, той все още си е дете и аз трябваше да се отнасям към него като към такова и да го пазя от огъня на свободното публикуване. Надявам се да ми простите и да приемете обещанието ми, че повече невър евър ще предприемам каквото и да било в "негова полза" - вече осъзнавам, че това, което ми се е струвало полза за него, се оказа негова вреда.


За втория потребител - харесвала съм неговия стил и интелигентност, но малко ме смущаваше от време на време самочувствието, с което се поставяше в ролята на съдник. След предупреждението да не се коментира повече темата за състоянието на духовното общество, той си позволи да публикува точно под моето предупреждение откровена заплаха за съдебно дирене към нас, защото сме защитавали едната страна. При явния факт на написаното от мен, че ние поддържаме неутралитет в този и други подобни случаи и категорично отказваме да станем арена на каквито и да било конфликти и разправии между когото и да било. Сега може би си мислите, че всъщност от време на време допускаме подобни неща, но и ние сме на работа - аз преди малко приключих натоварен 11 часов работен ден в школата и още не съм се прибрала и съм гладна та свиря музика чак. Опитваме се... благодарни сме, на всички, които ни помагат...
Да се върна на случая - същият потребител си позволи на личното съобщение на администратора на сайта, с което той му обясняваше защо е под наблюдение, да го заплаши лично ъс скандал в медийното пространство. Сами разбирате, че това никак не е приемливо. Ние не се страхуваме от обвинения, нито от клевети дори, но всички писали по-горе потребители имат право да влизат в чист форум. Е, може и да събрах пръски кал, нека, но преди години ми връчиха стииммопа за това място и аз, която толкова държа на свободата на всеки и на правдата, трябваше да преосмислям много пъти какво означава това в ежедневието и как да ги прилагам. знам, че не винаги съм постъпвала "както трябва", но ако бях извършила някакво дело, противно на Учението, досега щяха да са ми взели мишката и клавиатурата. Сигурна съм, защото вече ми е горял компютър заради един непрецизно проверен превод с изтървани от небрежност абзаци.


Простете ми за словоизлиянието и времето, което ви загубих с него. Надявам се да сте успели да прочетета поне половината...
Пряитна вечер и светъл красив изгрев утре!

Ворфакс, преди няколко дни, на презентация в НДК разговарях с едно момче, което ми се стори много симпатично. После си казах " Ами ако това е Ворфакс, живият, не виртуалният, чиито очи виждам..." Когато не знаеш нищо или почти нищо за някого, когато не чуваш гласа му, да, това може лесно да отключи враждебност или антипатия. Колкото до атмосферата в Порталът, убедена съм, че не трябва да бъде стерилна и неистинска, като че ли е по- безобидно да грешим и да си прощаваме. Аз съм категорично против крайните мерки- някой да бъде издухан, вместо да се изтрие мнението му заедно с предложение да размисли. И нали в педагогиката санкциите се степенуваха, имало ли е предупреждение? Питам, защото и при мен има какво да се желае, когато става дума за дисциплина. И Христо го няма,..... то не остана с кого да се скараш. Ми дайте да гласуваме, това са живи хора! И аз се фръцнах за няколко дни, но, признавам, не ми беше никак леко.

Не, аз не отричам. Има граници, които никога не трябва да се преминават. Само ще допълня, че няма нищо, което да не може да се прости.
Inatari, ти не разбра ли, че говориш за субективни неща. Ти примерно често ме дразниш, но нямам спомен да съм те пъдел от тук. Дългата ми доброволна почивка от тук пък беше заради думи на Христо. Онзи същият под чиито постове сега поставям плюсчета, когато ми е харесало какво е написал.
По-важно от това да храним егото си и да се вживяваме в ролята на съдници и последна инстанция е да се научим да се приемаме такива каквито сме, заедно с добрите и лошите качества. Онези които обичаме не ги обичаме, защото нямат недостатъци. Мирът не е следствие на идеално общество или перфектни граждани. Разбирателството се гради върху умението да приемеш чуждите слабости с разбиране, вместо със съдене. Историята е показала, че това не е лесно.
Вместо да се питаме какво ще изгуби котката, да се замислим от какво лишаваме форумът с неговата липса.

Според етичните принципи на католическата църква някога изгоряха хиляди смели котараци
Кое наричаш етично?
Понякога наричаме неетично това, което ни настъпва по мазолите, т.е. комплексите, които ВСИЧКИ до един притежаваме...трудно можем да избягаме от сянката си.

Флорестанчо, и ти си от хората, които безкрайно обичам и този прекрасен форум ни подари! Ти нали няма да хвърчиш през прозореца, а ще останеш, за да реализираме щурата идея да почистим Витоша....от снега през зимата?

Оказа се, че с последното изречение повтарям Юл, без да зная.

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."