Латина

Здравейте!
Наближава първа пролет и началото на паневритмията. Аз съм играла само три пъти в живота си в родния ми град и почти нямам опит. Най-хубава беше първата паневритмия, когато моя роднина ме водеше стъпка по стъпка и състоянието ми след това беше неописуемо. Искам отново да играя и ви моля да ме ориентирате. Сега живея в София, в района на Орлов мост, а работя в жк "Младост".
Мисля, че е време тази тема да се съживи, да се дадат насоки на хора като мене, които са практически начинаещи.
Очаквам с нетърпение.

http://vbox7.com/play:3bd33c81

А според мене 2012 е поредната масова напразна шашмалогия.
Повече вярвам, че човечеството ще претърпи духовен апокалипсис, ще бъдат по-открити и искрени хората, ще бъдат по-добри към цялото мироздание. При младите наблюдавам голяма откритост и липса на срам от неща, които ние всячески сме крили от другите и себе си. Те са по-сърдечни, прегръщат се и се целуват много повече, говорят си повече добри и мили думи, дори с непознати. Постепенно ще се отворят духовните очи, ще се отворят сърцата и няма да причиняват зло, защото всичко ще се вижда от всички и всеки ще чувства чуждата болка като своя. То и сега е така, но за малцина.
Тогава и Земята ще се отблагодари, като бъде за тях рай.

И шпаги ще кръстосаме, но в рими?
Къде си музо моя, помогни ми...
че тук един разбойник ме заплаши,
а без гласа ти бързо ще отпраша,
ще кажат после - колко е несмела -
избяга на прибежки от дуела

Няма лошо всеки да е прав за себе си.

Да сме живи и здрави, може да се оженим по няколко пъти.
Никой не е застрахован.
Може пък да е за хубаво.

Юля, Сиджей, това, което се разбира за мъжете ви е, че са поне в известна степен интелигентни. Спазват всички принцип при комуникация с „типичната” жена. Да не са луди да кажат нещо друго, за да си отворят скандал относно това те какви точно отношения с други жени одобряват?! :)

За да поискате меродавно мъжко мнение, то за това би трябвало да запитате мъж приятел, а доколкото разбирам за вас такива отношения (разговори на подобни теми, които са доста лични) са изневяра и няма как да си го позволите? Затворената среда на преднамереното убеждение

Не мога да си представя някой да ме тормози като ме ограничава да общувам с когото си искам щом ми е приятно с него. Имам си съвест и се чувствам свободна.
Според мене горната ситуация не е изневяра, но и да е - какво от това?! Никой не е частна собственост и роб на никого. Нека любовта, уважението и доверието да свързват хората, другото няма смисъл и все някога ще се разпадне.
Един съвет от Учителя, който прочетох наскоро. В подобна ситуация е препоръчал жената да се сприятели с приятелката на съпруга си, ако съумее да е добронамерена и искрена. Може пък да не е дявол...
Зная, че мъж и жена може да общуват като души, над физическото ниво.

Завета на цветните лъчи на Светлината- Сини лъчи
Песента „ Той иде” - текст
Формула ( 1 път):
Постави Истината в душата си! И Свободата, която търсиш, ще я придобиеш.
Вложи Светлината в ума си! И Мъдростта ще дойде, и знанието ще ти даде соята помощ.
Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне ”
Прочит на Евангелията:
Матея- гл. 6 31-34 вкл.

И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
Марко- гл. 10 28-31 вкл.

Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.
Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
Лука- гл. 9 23-25 вкл.

​Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
Йоан- гл. 14 26-27 вкл.

А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.
Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.


5.Беседа- „Да живеем за Господа”- извънредна беседа от Учителя, държана на 23 март, 1937 г. София —Изгрев

6. Песента „На Учителя” - текст

7.Формула: ”Бог е Любов и които Го познават, да Му служат с Дух и Истината” (3 пъти)

8.Господнята молитва

9.Формула: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов! (3 пъти)

Значи ли, че колкото по- бързо се помпа егото, толкова по - добре, защото по - бързо ще се пукне ?

Дали ще работи или не си е нейна работа, а и щом мъжа й може да я издържа не виждам смисъл защо трябва да се трепе по 10 часа на ден от работа за някакъв мухльо ,който ще и подхвърли 300 лв., дето не стигат за нищо.
Има детенце нека си го гледа, сега има най-голяма нужда от майка си.. просто тези упреци са неуместни в случая, не я храниш ТИ, нали тогава какъв е този тон, който й държиш ... ?
Ако си мислиш, че много лесно се намира работа особено за жена с малко дете си в голяма грешка и трябва да се осведомиш преди да съдиш жената. Направо е абсурно мъжа й сигурно не се оплаква, но някаква непозната от интернет му държи сметка защо издържа жена си, ами нали са семейство много ясно, че ще я издържа, на пътя ли да я изхвърли според теб?

Ето ме Имах много работа затова липсвах Аз също споделих със съпруга ми и той реагира по същия начин като на ЮЛЯ мъжа Искате повече информация но не ми казвате каква
Много пъти съм съветвала приятелката ми да спре да го ревнува или поне да не го показва но от страни е по лесно
" Ако истински обичаш някого пусни го да си иде Ако си отиде значи не си е заслужавало да го обичаш Ако не си отиде обичай го и го уважавай до края на живота си "
Нямам представа кой го е казал но ми звучи много мъдро Също така мисля че освен доверие двама души трябва да имат много общи неща ,общи интереси ,общи идеали Ние например със мъжа ми сме сами Децата са надалеч но на нас никога не ни е скучно когато сме си само двамата Винаги има за какво да си говорим на всякакви теми Заедно готвим ,заедно проскаме дрехи ,заедно чистим дома си и т, н, На него също му се е случвало да сподели някакви неща със жени но винаги ми е казвал Видях еди коя си и се заприказвахме за това и това или пихме кафе и тя ми сподели еди какво си ,,, Има диалог между нас Тя ревността май е присъща за по младите двойки

е аз не се учудвам, че мъж женен за теб казва такова нещо Е, такова нещо би казал и мъж, който при каквато и да е среща на кафе с жена веднага почва да мисли за райбер Всеки съди за другите по себе си

И сега третата жена ти е настояща ?!?!
о-о-о, ама ти и ти си в кюпа, човече, как мога да очаквам да признаеш в темата дали е изневяра или не... естествено, ще увърташ до последно...
Жив и здрав! И успех с третата ти половинка!

Ами помислете си как се отнасяте, когато любимия ви мъж общува с мъже приятели. Ще усетите същото отношение, което бихте имали, че прекалено много общува с някоя жена. Всичко опира до това, колко искаме да делим любимия с околния свят.

Например, когато се заговорех по телефона с някой приятел мъж, втората ми бивша жена мърмореше, че съм говорел по телефона, както някоя жена би говорела..... ха ха ха

Тук си абсолютно права. Има ли липса на доверие от едната страна, става много неприятно. А до липса на доверие могат да доведат хиляди неща. И тогава от един кратичък разговор по телефона се стига до генерални изводи.
Споделих в предния пост, че при мен не винаги е било така. И аз съм минала през своите си кошмари и съпруга ми през неговите. Ние с Диана споделяме една гледна точка, от позицията на отработени отношения в това направление.
В никакъв случай не твърдя, че при всички може да се получи или че е нещо лесно и естествено.
Положението "Свобода" , особено в семейните отношения се тълкува по толкова начини, колкото хора има. В крайна сметка се стига до приемането на заучени положения или копиране на поведение или несъзнателно повтаряне на нечие друго отношение и се завърта един порочен кръг от повторения, които се затвърждават и си се самодоказват в изпълняващите ги. Семейства наречени в семейната психотерапия "карикатури" \ като в това не влагам негативен подтекст\ .

Възможно е да се излезе от това положение и да се обърнат нещата, възможно е човек да приеме чужди гледни точки, да промени светогледа си, това става с живеене в различни ситуации.
Трябва да се чуват различни положения, преживени и действащи, за да се разчупват стереотипите.

Иначе , да, когато съпруг отиде на кафе с друга жена и стои там 2 часа, това е проблем за съпругата \ или обратното.\ Първата мисъл, особено в нови двойки, а често и в дългогодишни двойки е той\тя ми изневерява.
Често няма обратна връзка със собственото поведение. - "Аз може да имам приятелки и да разговарям с тях, аз си знам че съм стабилен, но тя не може да има приятели и да разговаря с тях." \ или обратното\
Всеки човек има нужда от разнообразни контакти, от различно споделяне, от друг тип разбиране от емоция, която в никакъв случай не е сексуална или духовна изневяра.
Често се прави собствено претълкуване на ситуацията, което няма нищо общо с другия. "Ако аз пия кафе с някой или си споделям с него по телефона, задължително ще има нещо между нас, как така при тях няма." Това често се прави от единия от партньорите и стават големи недоразумения.
Затова е много важен разговора и контакта в семейството, когато нещо те мъчи, по - добре попитай и изясни положението, ако имаш съмнения разнищи ги с партньора, разбери защо се пораждат в теб, с негова\нейна помощ, може би ще излязат съвсем други неща.

Понеже сиджей така и не добави допълнителна информация относно конкретния случай, ние така да се каже се упражняваме в свободни разсъждения и риторика. Пиейки кафе, си мисля, как стигнах до усещането, че е изневяра.
За мен важното е в този случай /доколкото е дадено по него/ е реакцията на жената. Мислех си, да тя ревнува. Но дали е основателно? Каква и е ревността- от тази, дето е ненормално силна или е най-нормана ревност, която всички изпитваме. Според мен, нейната е нормална ревност. Защото първо, ако беше от тази ревност, дето задушава отношенията между двама души, нейния мъж едва ли щеше да излага на показ отношенията си с друга жена. /разбира се има и вариянт, той да го прави нарочно с цел прекъсване на тези отношения/. Личните ми наблюдения са, че когато единия партньор е ревнив прекалено, това води до повече.. творчество от страна на другия с цел да избягва сцени на ревност. И когато сиджей каза, че нейната приятелка обмисля да се разделят, това засили моето първо мнение - болезно ревнуващия човек не се разделя доброволно с обекта на своята ревност, а продължава да му трови живота
Щом ревността на жената не е ненормална, значи за нея има повод. Има ли жена, която не си познава мъжа?! Не е ли възможно да се вплетат интуиция и обективни факти /реални телефонни разговори и т.н./ и да се стигне до истината? Или за всяко нещо си трябва снимков материал или СРС-та? Моите наблюдения са, че всяка жена знае кога мъжът и се е отплеснал в друга посока.
Относно това, което споделят didi и Диана- да, има такива хармонични отношения между партньорите. Но нека си зададат въпроса- какво биха направили ако мъжете им проявят ревност и започнат тежки разговори? Как биха постъпили те, въпреки, че знаят, че няма причина за ревност. Свободата е важна, разбира се. Но малко е само на теория, според мен. Опре ли се до реална ситуация пътищата са много, но вече не са същите отношенията между двамата, каквито са при наличие на доверие.
Обаче какво прави нашия "лиричен герой"- той продължава и не си променя линията на поведение. Тук съм съгласна с някои идеи на Пламъче и @Юля@, но понеже наистина малко е информацията ще се въздържа от анализ
П.С. Знаех си, че прекалявам с гледането на филми с Еркюл Поаро и кафетата .....

Денят си отиде, но по- добре късно,.............Поздрав от сърце, момичета!

"Майка" на Дж. Гаспарян



"Кажи му"

Това за енергията всеки ще го разбере според собственото си ниво, макар ясно да е казано, че иде реч за духовна енергия. Често се цитират само последните две изречения, които на някои дават повод да изневеряват тайничко, а това Учителят никога не е имал предвид. Разумно, градивно и полезно е човек да има духовен обмен с други хора, защото колкото и уникален да е партньорът му, той не може да замести цялото останало човечество. Затова светът е толкова широк, пъстър и богат.

Мне, да ви кажа, това, което е описано и подчертано от query аз го правя нонстоп. Ама не изневерявам на мъжа ми никак, нито физически, нито емоционално, мисловно ...
Не само примерите, които дава didi, ами и извън работа е напълно възможно.
Примерно обажда ми се онзи ден един приятел, да ми каже, че ще има лекция в нашия град, лекция, която няма да заинтересува нито моя мъж, нито приятелката на приятеля ми. Разбира се, че провеждам разговорът си с него открито пред съпуга ми, казвам по телефона, че да, интересно ми е и ще отида, уговаряме се той (приятелят) да дойде да ме вземе, затварям телефона и тогава казвам на съпруга, че примерно утре вечер така и така няма да съм у дома от 18 до 20 часа.

Да ви кажа или вярваш на партньора си, или не му вярваш. Ако не му вярваш, каквото и да прави партньорът, може да се вкараш в такива филми, че не ти е работа направо. И определено губиш време и сили и си създаваш нерви, напълно излишно.
И какво печелиш, ако не му вярваш се чудя аз?! То може да го ревнуваш, подозираш, следиш, правиш сцени и какво ли не, може и да кротуваш и да се измъчваш тихо, вътрешно, може да му вярваш и да го оставиш свободен - все едно, партньорът може да е верен или пък да си намери друг човек, с който да иска да сподели живота си, вашите действия едва ли ще му попречат за това. Напротив - прекаленото ограничаване на свободата му може да го задушава и да го подтикне да се освободи от вас и вашите ограничения.

И това за достойнството също не разбрах. Значи нали не си мислите, че аз с този приятел се крия и на прибежки и припълзявания стигаме да сградата на лекцията. По тази логика, като ме видят примерно познати, приятели на моя мъж и ще кажат - Брей, гледай я Диана, върви с друг мъж из града! И с това ще уроня достойнството на моя мъж, така ли? Ами аз нито примерно се целувам с този мъж, нито се крия, съпругът чудесно знае къде съм и с кого ... странна логика за мен. Или по-скоро логика на недоверчив човек. Хайде, отпуснете се, както казах вече, недоверието само ви изцежда енергията и ви докарва излишни нерви.

Светогледа на човек се формира от средата в която се движи.
Ако една жена изживява ежедневието си в дома или в женски колективи , мисля че няма как да знае какво е да има приятел мъж. \ без сексуален подтекст\
Всичко това, което е описано в първия пост е в рамките на нормалното.
Около 3-4 години работих в една изцяло мъжка сфера на дейност и в предимно мъжки колективи. Всеки ден контактувах с колегите си мъже повече от 10 часа на ден, със съпруга си след работа за около 2-3 часа. Практически е невъзможно да споделя с него всичко случило ми се през деня. С колегите си, обаче споделях цялото си ежедневие. Знаех за техните проблеми, както и те за моите. Това е неизбежно. Ако имам проблем възникнал в 12.00 часа, ще го споделя с колегата, а няма да чакам 19.00 часа, за да го кажа на съпруга си. А ако е извън града, проблема изцяло се размива докато той се върне. Често отивахме по- рано на работа, за да пием кафе и да си поразговорим преди работа. Всеки да каже как е, да предразположи другите към себе си , за този ден.
Понякога се срещахме повече човека, друг път - кой с когото му е удобно или по -приятно или според зависи от ситуациите и проблемите, които са възникнали.
Когато се работи в такъв екип и работата е динамична, колегата ти става най- добрия приятел, той ти е гръб и подкрепа в колектива от който си част, той споделя целия ти ден. Колкото и неприятно да е на другия партньор, това са фактите.
Но това не е изневяра, това е работа.
Също толкова нормално е при работа под силен стрес, да предпочетеш след работа да пиеш по питие с колега, да снижиш напрежението и стреса с човек, който е вътре в нещата и ще си говорите на "един език" и след това да се прибереш у дома.
Това е по- добре и за семейството, защото преноса на напрежение за никого не е от полза.
След такива изтощителни дни, най- трудния въпрос на който е трябвало да отговоря е : "Как мина деня ти? "
За да отговоря на този въпрос, означава да върна върху себе си цялото напрежение на деня, да го преживея отново и да го стоваря с пълна сила на себе си и на всички край себе си. Кому е нужно това?
Преди да се сблъскам с това ежедневие, реагирах подобно на героинята от първия пост. Мислех си : "Как е възможно да не иска да сподели с мен???"
След като живота ми поднесе подходящия житейски опит, вече дори не питам какво се случва в работната среда на съпруга ми, ако той не желае да спомене. Знам какъв огромен товар ще му стоваря с този въпрос. Защото неговата работа също е свързана с безброй контакти и напрегнати ситуации и има жени край него, които могат да са му много по- полезни от мен.

Темата е пусната в "Семейство" и въпреки че представя личен проблем, предполага по разширено обсъждане.
Та за приятелството между мъж и жена, когато единият е в семейни отношения.
Има най- различни приятелски отношения между двата пола. Най - често в основата им стои флирт.
Като бързам да уточня, че "флирт" не е лоша дума.
Често той е несъзнателен и съвсем не предполага намерения за интимни връзки или сексуални отношения. Може да се поддържа цял живот приятелство между мъж и жена в основата на което стои дълбока симпатия, привличане, съпроводени с флирт, но и с уважение и тази връзка никога да не прерасне в нещо повече от приятелство. Всеки да има свое семейство, на което да държи и да харесва и това паралелно емоционално приятелство да поддържа един допълнителен комфорт, без да наруши семейния баланс.
Първопричината на този тип мислене е много дълбока, но не е нужно всяка съпруг\а да знае нейната основа, за да даде право на съпруга\та си да има приятелски отношения с жена\ мъж, която тя\ той не познава.
Същото е и обратното. Имам приятели, които са приятели и на съпруга ми и поради честото му отсъствие те са първите, към които се обръщам за подкрепа, ако съм в трудно положение. Те са ме подкрепяли в много трудни моменти и често са били запознати с детайлите на проблемите много по- добре от съпруга ми. В никакъв случай не мога да нарека това положение изневяра.
Имам и приятели, които не са приятели и дори познати на съпруга ми, но той знае за тях.
Има ситуации в които те са ми съдействали и са били до мен както в тъжни, така и в радостни моменти, когато съм била сама, когато всичко е отминало, нужно ли е да давам отчет на някого как съм се справила?
А това изневяра ли е?
Когато някой стане част от живота ти по някакъв начин имаш нужда да говориш с него, понякога. Трябва ли това да се приема като акт на изневяра? Духовна или физическа?
Аз мисля че не, стига и двете страни на това приятелство да си дават сметка за границата на приятелството, да имат уважение към партньора на другия.
Много често се получава разминаване в намеренията и точно тогава идват неприятните изненади за всички.
Ако жената \ мъжа подходят с приятелски намерения, откритост и искренност към приятелството , а отсрещната страна е поставила за себе си други цели, идва момента в който всички са наранени.
За конкретния случай поставен в началото на темата не можем да кажем абсолютно нищо, защото нямаме представа за хората които се намират там.