i-l-k-o

Здравейте. Не намерих къде другаде във форума да публикувам тази тема, затова я пиша тук. Въпросът ми е... дали някой може да ми каже къде и от колко часа, се провеждат Неделните беседи в Пловдив?

Благодаря. Значи утре към 8 и нещо ще съм там.

Здравейте. Аз съм от Пловдив и отскоро в мен се появи желанието да опитам от магията на Паневритмията. Преди няколко дни бях да гледам групата, която играе на Бунарджика сутринта и докато наблюдавах движенията на хората и слушах музиката, много ми се прииска и аз да мога да участвам.. За съжаление нямам никакъв опит и имам чувството, че бих развалил хармонията в кръга, ако се включа така неподготвен. Някой има ли представа дали в Пловдив се провеждат или ще се провеждат курсове по Паневритмия? Поразгледах из форума, но видях, че никъде няма подобна тема, единствено имаше една обява за курсове, която беше от 2009та година. Ако няма възможност за курсове, бихте ли ме посъветвали, какво е най-добре да направя? Описанията на упражненията само като текст, по никакъв начин няма да ми помогнат да ги науча. Ще се радвам ако ми дадете съвет

Благодаря Някои от нещата ги знаех, но това за светилището на Орфей е ново за мен. Мястото излъчва толкова мистично и тайнствено усещане усещане. Изглежда наистина древно.Ходил съм веднъж и това, което ми направи най-голямо впечатление освен кладенците на платото и звездната карта, са профилите, които се виждат когато застанеш на входа. Единият ми прилича на човек с леко гърбав нос, който гледа строго и властно, а другият е ...лъвска глава. Не знам как да прикача снимки към съобщението, иначе бих го направил, за да ги видите.

Какво знаете за Белиташ? Чували ли сте интересни случки или събития свързани с това място

Трябва да си имаме лично пространство, аз съм против това гаджето и други близки хора да знапт пароли за скайп и така нататък. В крайна сметка ако си имаш доверие с някого, защо ти е да искаш достъп до личната му информация. Тва в горния пример с блокирането е доста гадно наистина, на една позната приятеля ревнува по същия начин и как да кажа по скайп с нея не може да си кажем много първо, защото не знам кой е седнал на компютъра ( може пък да е приятеля и) и второ, защото знам, че всеки един разговор може да бъде „прегледан“ от него по късно.

Под сърцето, се разбира чувствата? А под ума?

Не съм сигурен дали моите преживявания са били опитности извън тялото или някакъв вид самозаблуда, но ще споделя, това което съм изпитвал. Значи в момента преди да заспя или когато се унасям, чувам нещо като звън в ушите, сякаш главата ми е подложена на голямо налягане и ако се отпусна може да се пръсне. Ако отворя очите си виждам стаята, която съм заспал странно изкривена и сякаш не мога да възприема самата картина, която е пред очите ми. Мога да движа тялото си и ако го направя излизам от това състояние и се събуждам. В същото време мога да се движа, но без да мърдам физическото си тяло. Бих го описал като движение на мисълта, сякаш самото ми въображение придобива някаква посока. Ако се раздвижа така чувството е, все едно , че се откъсвам от тялото и напълно преставам да го усещам. СЛед което сънувам стаята , в която съм заспал, но всичко е просто сън макар и много чудноват, а не истинската стая. Как мислите какво представлява това? Някой може ли да ми обясни?

Е, те доста фанатично са постъпвали макар и да са били идеалисти.

Харесва ми тази идея Аз съм я чел в по друг вариант, но пак се казва същото. " Когато човек няма какво повече да губи, той става смел. Ние сме плахи, само когато имаме нещо в което да се вкопчим и, което да ни задържи"

Звучи логично, но някак си ми се вижда странно, че човек за да приема себе си и изобщо да има приемане към нещата, трябва да притежава като основа завистта. Не е ли по-хубаво ако просто не съществува това чувство... Но както и да е не искам да се въвличам в спорове Благодаря за хубавия отговор Примера със завистта е хубав. Какво например ако отрицателното чувство е самота и отчаяние...какъв е неговия плюс?

А, може ли тези лоши чувства да бъдат изличени по някакъв начин, да освободиш тялото си от тях сякаш никога не си ги срещал?

Здравейте, в скоро време се очаква да ходя на седемте рилски езера за пръв път. Имате ли представа какъв е транспорта от Пловдив до Паничище. След това лесно ли се стига до хижа рилски езера. Нямаме особено желание да използваме лифта, но ако пътят нагоре е много тежък може и да се наложи. Имат ли някакви особености пътищата и маршрутите? Благодаря предварително за информацията.

Да наистина много гадно. Хамстерите живеят най-много две години и лесно се разболяват и умират. Аз имах два - мъжко и женско и в момента , в който се привързах към тях и...те умряха. Затова повече не съм си взимал. Но както и да е като ти прочетох съня се сетих, че и аз имах подобно преживяване и пак свързано с хамстери, макар, че не беше точно сън. Бях им купил колелце да тичат вътре в него и една вечер си лягам , загасям лампата и си сложих тапи за уши ( защото хамстерите нали през нощта са будни и много трополят.) И лежа си в тъмното и чакам да заспя, когато усещам , че нещо не е наред. И не знам защо , но изведнъж скочих и светнах лампата и видях, че женското си беше заклещило главата между колелото и оста и се души. И веднага счупих колелото , за да го измъкна. И беше много странно, защото не бях чул нищо, просто изведнъж се стреснах от полубудното си състояние, преди сън.

Това ми се е случвало на няколко пъти! Някакво усещане за страх и полубудно състояние, в което не може да се движиш, чуваш пищене в ушите и цялото ти тяло вибрира.. Усещах присъствие и , че нещо се е случило, но колкото и да се опитвам да си спомня какво точно е станало не се получава. След това винаги има осъзнат сън, който е тъмен и леко страховит. На сутринта колкото и да ме е било страх през съответната вечер чувствам някакво задоволство, което е абсолютно нелогично и не мога да си го обясня

Вечер преди да си легна, отивам на терасата, която гледа към полето, слушам нощните звуци и дишам дълбоко и бавно. Това, което сте написали по горе е вярно. Не само чувствам, че се пречиствам, но и ме облива пълно спокойствие, забравям за всичко и остава само песента на щурците и свежия леко хладен въздух... А какво мислите за малко по-ускореното дишане ( също дълбоко), което води до хипервентилация. Има ли някаква полза от него или носи повече вреда за организма?