i-l-k-o

Филмът те кара да се замислиш за много неща. Макар и да е доста тъжен, на мен ми носи някакво спокойствие и донякъде намалява страха ми от смъртта. В крайна сметка единственият начин човек да се оттърси от този страх е да приеме неизбежното и това, че не може да го промени, нещо което героят във филма осъзнава накрая

Хубав филм, гледал съм го когато излизаше по кината и наскоро, когато го даваха по телевизията отново се сетих за него. Нестандартно е направен и в същото време е доста въздействащ. На мен ми хареса много Кажете гледали ли сте го? Какво мислите за филма ? Ето това е трейлъра

ХАХАХАХАХА )))))))))))))))))) Това беше право в десятката!

Черното братство? За пръв път чувам за нещо подобно...

Връзките в интернет, определено зависят от сериозността на двамата участници. Приятелство може да се получи сравнително по-лесно, но отново хората трябва да го приемат насериозно, иначе няма смисъл. А за връзките си трябва повече време , за да опознаеш съответния човек и да прецениш дали е за теб. Само ако си пишеш с някой, едва ли можеш да добиеш кой знае каква представа... за него.

Здравейте От много време не бях имал осъзнати сънища, предполагам, че покрай последната сесия не ми остана време и енергия да се занимавам. Наскоро , когато се регистрирах във форума и поразгледах тук таме какво сте писали, реших отново да се захвана с това. И тази сутрин успях Вървях по моята улица, когато се сетих, че преди да заспя си бях казал, че ще съм осъзнат. Погледнах си ръцете ( това ми е станало навик от многото четене на Кастанеда преди, където е основната част от практиката) Ръцете ми бяха ужасно истински както обикновено, сякаш бяха с по интензивен цвят от всичко останало в съня, което бледнееше. За момент изпаднах в еуфория и започнах да крещя радостно и да тичам напред към една стара метална рамка, която някога като малки ни служеше за футболна врата. След това всичко ми се губи в мъгла и си спомням, че се пренесох у дома. Апартаментът беше пуст и изпитах някакво неясно чувство на страх, докато обикалях по празните стаи и гледах книгите, лавиците, масите, леглата. Опитвах се да си спомня как изглеждат в реалността и дали отражението им в съня е различно. Чувството беше различно разбира се.Отвсякъде се усещаше стаена заплаха, сякаш ме наблюдават невидими очи. Отидох в кухнята, където дойде баща ми и започнахме да си говорим. Знаех, че той не е истински и това е само сън, но разговорът ни ( който не си спомням ) ми беше приятен и прогони усещането за заплаха. След това се уморих от гледката на апартамента и се озовах на един стар селски път, който се виеше нагоре по зелените баири. Чувството беше съвсем различно този път , а и бяхме много хора - мои приятели, тръгнали на излет. Беше весело и всички карахем колелета нагоре необичайно бързо, като се засмях на това, колко е лесно и колко малко усилие ми коства. От време на време излитах от колелото и наблюдавах от голяма височина всички долу, след което се връщах при тях. Накрая се понесох напред с и се изкачих на върха на възвишението, където видях дирижабъл, който се носеше по въздуха с кошница пълна с хора. Прииска ми се да полетя и да ги достигна, но се отказах, защото приятелите ми идваха отдолу с колелата. Тук вече явно бях започнал да забравям отново , че съм в сън и заспах отново.

Имат ли значение тези неща...в смисъл как си държиш в ръцете, дали се кръстиш и как го правиш и т.н. Не е ли важна самата молитва...чувството, намерението, вярата и отдадеността, с която я казваш. Преди време бях решил да ходя редово на църква и го правех, „докато любезното отче“ не дойде един ден и започна да поправя начина, по който държа свещта и, че съм трябвало да я държа с другата ръка, пък да се кръстя еди си как си. Това ме отблъсна и преустанових редовното ходене на църква.

Външният вид има своето значение разбира се. От това, доколко човек се грижи за тялото си и как се отнася с него, може много да се съди и за това каква личност е той Най-общо ако някой е немарлив, не се къпе и така нататък, как може да се очаква той да блести отвътре?! Другата крайност е естествено, когато човек прекалява в своите грижи, отнемат му часове за правене на прически и така нататък... Най-добре е златната среда

Да, тази техника като , че ли е най-лесна за изпълнение...поне за мен. Иначе прочетох материалите, интересни са. Оказа се , че също така съм използвал методът на намерението и на самовнушението, просто не знаех, че така се наричат. Колкото до другите методи, има някои, които са с прекалено сложно описание и се съмнявам някой ако ги прочете и просто така да тръгне да ги прилага. А това с лампичките които ти светят в очите докато спиш...си е вече прекалено. Човек ако няма волята и желанието най-вече да сънува, каквито и причудливи устройства да купува няма да му помогнат. Видях и част 2ра, където е обяснено какво може да се постигне с осъзнатото сънуване и тoва се доста повече ме заинтересува

Здравейте. От много време имам осъзнати сънища и се радвам, че открих във форума тема за това. За себе си начинът за предизвикване на осъзнат сън се състои в следното: -Вечерта си лягам не по-късно от 12, като условието е да не съм много изтощен от прекарания ден. -Сънувам обикновенни сънища през цялата нощ, след което се събуждам сутринта ( към 7:30, 8:00) -Разсънвам се за 20тина минутки като правя нещо ( каквото и да е, което да ме поразбуди малко) -След това лягам отново като преди това решавам какво ще правя в съня. - Заспивам и винаги след това сънят е осъзнат. Понякога усещам самия момент на заспиването, а друг път се събуждам в съня , след като вече е започнал. Установих тези закономерности дълго време , след като бях сънувал осъзнато и когато направих равносметка, че почти всички осъзнати сънища стават рано сутрин. Надявам се и някой друг ми обясни неговия начин за сънуване, за да мога и аз да науча нещо ново :-)

За съжаление личният ми опит говори друго. Наистина времето и разстоянието не биха имали значение, ако разбира се съществува някакъв вид комуникация и знаеш какво се случва с другия. В противен случай се изгубва връзката и когато срещнеш отново този човек, осъзнаваш, че в живота му има други хора и са настъпили промени, за които ти си нямаш ни най-малка представа. И ...тази близост я няма или не е същата.

Приятеслтвото е когато между хората има чувство на доверие, близост,споделяне на общи спомени и близки стремежи. В приятелска среда човек се отпуска и може да бъде себе си, без да се опитва да се доказва и изтъква и без да се притеснява, че ако каже нещо не както трябва или нещо глупаво ще се изтълкува погрешно. За да има приятелство също така , трябва да се поддържат постоянно контакти, не съм съгласен с това, че ако хората не са се виждали с години или се виждат/пишат веднъж годишно са близки.