i-l-k-o

Ако с някого нямате какво да си кажете чрез посредничеството на интернет (имейл програма, чат програма, интернет базиран форум), по телефона или чрез писмо или картичка, изпратени по пощата, вие няма да имате какво да си кажете и на живо - очи в очи.

Възможностите за комуникация не бива да се игнорират. Днес вече никой не използва бързоходци, конни пощальони, пощенски гълъби, огнени и димни сигнали, барабанни удари, камбани и др. средства за предаване на информация.

А сайтовете за запознанства са просто още едно място, където можете да срещнете всякакви хора - и красиви, и грозни, и нормални, и извратеняци, и интересни, и скучни, и умни, и глупави, и възпитани, и невъзпитани, и така нататък. А в някой от тези сайтове може да намерите нови приятели, а дори - и любовта. Също като в агенциите за запознанства. В агенция за запознанства трябва да попълните анкетна карта - вашите данни, какво представлявате, какво предлагате, какво търсите в партньора,

Ако сте в компютърна зала, огледайте се... Подходящият за вас човек може и да не е в сайта за запознанства, който изследвате в момента, а - да е седнал на съседния компютър - вляво, вдясно или зад вас.

Хубаво е в профила си да дадете своето реално описание, своя реална снимка (или снимки). Колкото до името или прякора - може да сложите истинското си лично име, може да сложите своите име и фамилия, или да ги размените (Петър Иванов може да стане Иван Петров и обратно), може да си изберете някакъв прякор - както сами решите. Няма смисъл да се криете от другите, ако наистина нямате задни помисли и користни намерения спрямо тях (например - да следите половинката си, сваляйки го/я от името на измислен от вас профил).

Имайте предвид, че, ако сте във връзка с някого (женени, в съжителство без брак, гаджета...), трябва да внимавате, за да не обидите партньора си. Особено - ако той е болезнено ревнив.

Някои си нямат работа и скучаят, такива хора не търсят нищо извън онлайн разговорите. Не разчитайте да се видите на живо или да създадете връзка с такива хора.

Други искат добре да опознаят човека (или - хората) срещу себе си, за да могат да направят своя избор. Такива се съгласяват на среща, едва след като са се сприятелили с вас онлайн.

Имайте предвид, че много от онези, които "търсят" или "предлагат" секс "за една нощ" може да предлагат платена любов. Може и на такива да попаднете.

Много рядко, но не - и невъзможно - е да попаднете на журналист(ка), който си чати с хората, за да направи интервю, посветено на даден сайт за запознанства. Вие можете да се сприятелите с него/нея, но можете да видите и кореспонденцията си с него/нея във вестника, списанието или сайта, в който този човек работи. Така че - внимавайте как пишете (пишете грамотно!), внимавайте и какво споделяте.

Аз се регистрирах в множество наши и чуждестранни сайтове за запознанства. И около 10 години седях в тях като "алигатор в засада" (само очите на алигатора се виждат над водата или над блатото). Сдобих се с няколко онлайн приятели и приятелки, с няколко други потребители станахме и офлайн приятели (приятели сме с тях и във Фейсбуук).
А най-интересното е, че за всичкото това време все не можех да открия любовта. И, когато вече бях спрял да търся каквото и да е, а само влизах ей така - профилактично, бях открит от едно момиче и вече цели 6 години сме заедно.

Та - така... Ако нищо не си намерите, нещо може да намери вас.

Разбира се, колкото са мечтаещите госпожици, толкова са и идеалите за съпруг. Ако една девойка или жена иска да се омъжи за богат, умен и красив мъж, ще й се наложи да се омъжва поне три пъти.

Естествено, че един форум, с ясно изразена тематика, в който са се регистрирали много хора, може да изиграе ролята и на сайт за запознанства. Няма нищо по-ествествено от това. А, ако хората искат да се видят и на живо, могат да си спретната среща на форумните потребители. Любовта не оанзчава да седите един срещу друг, да се държите за ръце и да се гледате влюбено, а - "да гледате в една посока", да имате общи интереси, да се допълвате и така нататък, вие това го знаете...

Успех в търсенето!

Здравей,
Неделните беседи в Пловдив са от 10ч. в Братсткия център, който се намира на ул. "Кап. Георги Цанев" 17. Това се намира зад кино Фламинго, до пл. "Кочю Честименски" .
Книжарнижата там е отворена през делничните дни от 16ч. до 19ч. , а в неделя 9-11 ч.

Здравейте. Не намерих къде другаде във форума да публикувам тази тема, затова я пиша тук. Въпросът ми е... дали някой може да ми каже къде и от колко часа, се провеждат Неделните беседи в Пловдив?

Връзките в интернет, определено зависят от сериозността на двамата участници. Приятелство може да се получи сравнително по-лесно, но отново хората трябва да го приемат насериозно, иначе няма смисъл. А за връзките си трябва повече време , за да опознаеш съответния човек и да прецениш дали е за теб. Само ако си пишеш с някой, едва ли можеш да добиеш кой знае каква представа... за него.

Здравей Илко, в момента има курс, които е минал повече от половината.
Независимо от това заповядай на "Леонардо да Винчи" 16, всяка сряда от 8.00-9.00 ч. Телефон за връзка: 0877 629115.

Здравей Илко, имаш късмет, че от Пловдив са двама от най-добрите преподаватели по Паневритмия - Живко Стоилов и д-р Светла Балтова. Ако ходиш на Бунарджика просто попитай хората за тях. Те с удоволствие ще те насочат. А курсовете за начинаещи са по принцип есента и зимата в градовете и по време на Лятната Духовна Школа на Рила.
Успех!

Здравейте. Аз съм от Пловдив и отскоро в мен се появи желанието да опитам от магията на Паневритмията. Преди няколко дни бях да гледам групата, която играе на Бунарджика сутринта и докато наблюдавах движенията на хората и слушах музиката, много ми се прииска и аз да мога да участвам.. За съжаление нямам никакъв опит и имам чувството, че бих развалил хармонията в кръга, ако се включа така неподготвен.
Някой има ли представа дали в Пловдив се провеждат или ще се провеждат курсове по Паневритмия?
Поразгледах из форума, но видях, че никъде няма подобна тема, единствено имаше една обява за курсове, която беше от 2009та година.

Ако няма възможност за курсове, бихте ли ме посъветвали, какво е най-добре да направя? Описанията на упражненията само като текст, по никакъв начин няма да ми помогнат да ги науча.

Ще се радвам ако ми дадете съвет

Това може да споделя,L_i_k_o, след прочита на книгата "Тайните подземия на България" от Милан Миланов.

Белинташ е предмет на научни изследвания от 1975г.Името на скалата се тълкува-"бял, добър камък" или "камъкът на знанието".За някои това е българският "стоунхендж", наистина и двете места са уникални и не би могло да се сравняват.
Белинташ се свързва с легендата за потопа.Тук е бил приютен Ноевият ковчег,като доказателство са намерените халки по скалата, твърде вероятно е да са били привързани въжетата на кораба към тях.
По- силна легенда е свързана с траките.Това е естествена астрономическа обсерватория.При равноденствие Слънцето изгрява над сини връх залязва точно над Караджов камък.Мнението на специалистите, е че това е място, където древните хора или траките са осъществявали връзка с Космоса.През 1986 г се забелязва небесна карта в знаците на платото.В щерните се виждат прибори за определяне на местонахождението на звездите.Правени са опити да се проследи местоположението на звездите преди 6-7000 години.Може би Белинташ е място- център за Космически търизъм.В конфигурацията на скалните ями учените виждат отчетливо съзвездията Малка мечка,Лъв, Орион.Слънцето и Луната се отразяват точно в двата кладенеца в определени дати от годината.В самото начало на Белинташ върху скалата има знаци приличащи на указател- маркиращи местоположението на светилищата Долнослав,Драганица,Белинташ,Караджов камък.
Белинташ е светилище на Орфей.Под него лежи подземие, манастир.В него освен скъпоценности, се съхранява "Книгата на живота"- големината и е 40/60 см, от фина кожа със златен обков.В нея са описани произходът и съдбата на земния човек.Запазена е през вековете, за да бъде светлина на Новото време.Произходът на книгата е по- древен от траките, подарък е на местните вождове от късните Атланти.Ползвали са я посветени вождове и царе.В нея е описана историята на Атлантите от времената преди и след потъването на Атлантида.Хилядолетна история криеща невероятни тайни на Земята, цивилизацията и Космоса.


О Р Е Н Д А

Ако нещо не засяга другия, не виждам защо трябва да го знае. Близостта си е близост, но всеки сам си преценя какво да сподели. И много връзки се прекъсват заради прекалено споделяне. Когато има близост ел. поща на гаджето ти въобще не би трябвало да те интересува. Ако има съмнение, то дори и човек да знае паролата му, пак ще се съмнява дали няма и друга поща. Близост означава да споделиш с партньора си това, което го засяга, а не всичко. Другото е обсебване. Ако приятелката ми поиска паролите за регистрация в някои места в интеренет, това ще означава преди всичко, че тя ми няма доверие. Аз съм си аз, а не тя. Може да и дам някоя парола, но не просто ей така заради любопитството й, а защото участието й може да е полезно с нещо.Също можем да си регистрираме някъде общ акаунт и така да участваме заедно и това да е израз на близостта ни. Но това аз да искам да знам всичко за нея и тя всичко за мене или аз да искам тя да знае всичко за мене, а тя – аз за нея, не е близост, а нещо друго.

По принцип доста се колебаех преди да публикувам темата, тъй като смятам, че това е моя съкровенна опитност. Понякога даже си мисля дали пък да не спра (или да намаля до абсолютния минимум) да пиша във форумите. В един момент излиза сякъш сам си говоря, сякъш го прави едва ли не за да видя мислите си написани. За кога ли има значение. В следващия момент си казвам: ами какво щеше да стане ако когато аз тръгвах в Пътя съществуваше един такъв форум? Колко лутания, страдания, безсънни нощи щях да си спестя.... колко душевни и морални терзания. Само да имаш някой, който ей толкова да ме подкрепи и да ми каже, че не греша, че правилно усещам, че има такъв Път. Когато например станах вегетарианец няколко дена плаках и спорех с баща ми... А сега той доста е намалил невегетарианската храна, даже имаше период през който беше отказал месото напълно. Ами ако тогава видех 30 човека споделили своя опит? Ами ако когато търсех Школата, имаше поне един човек, който да ми сподели как е намерил своя Път, колко радост и подкрепа щях да чувствам? Е ... добре че намерих. Но сега с модерните комуникации е много по-лесно за теб читательо. Но както и да е, може би това вълнува само мен. Така или иначе първите ми крачки бяха изпълнени с много смесени чувства. Почти нищо логически не потвърждаваше виждането ми, но имаше едно вътрешно чувство, което светеше в сърцето ми. Аз се хванах за него и го превърнах в голям пламтящ огън, в пожар. От него се топля даже и сега, когато съм тъжен и сълзите понякога са на очите ми. Той осветява тъмните нощи на моите мисли. Той ми е най-добър приятел и най-верен съветник. Той е който ме води и ме утешава. Той е заради, когото понякога като се събудя сутрин при изгрев си казвам “Господи благодаря Ти!”. Колко красива е природата само при изгрев. Може ли зад всичката тази красота и хармония да не стои една разумна ръка, която да се грижи за всичко? Така си казвах докато правех моите първи крачки и четях. Четях и понякога плачех. Понякога от радост, а понякога от мъка по нещо уж отдавано отминало, но в същото време вечно зовящо ме. Та такива ти ми работи приятели. Ако ти, който четеш тези редове, те не означават нищо за теб - всичко е ок. Може би си казваш – още един, който си вярва. Но ако има поне един човек, който когато чете тези редове, сърцето му трепва и в него се събужда едно неописуемо вдъхновение за работа, то аз съм изпълнил задачата си.

"Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг, веднага ще го върнат назад."

"Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие - там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: "Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко и освен Тебе няма други Бог!" И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: "Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: "Да бъде виделина!"
И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе "Да бъде виделина!" - и в него ще настане виделина.
"Да бъде виделина!" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи.
И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.
"Да бъде виделина!""

(из "Учителят Говори", съставител Георги Радев)

Първите ви крачки в духовния Път

Как ги направихте и какво ви подтикна?

Споделете своята история.

И за да не излезе, че само задавам въпроси без да споделям, ще започна първи.

Първия ми спомен е от приблизително пет-шест годишен, когато вуйчо ми, който по това време се занимаваше активно с различни видове йога, ми разказа една история. Историята беше за едно село в Индия, където вилнеел разбеснял слон. Никой не можел да го укроти и той направил много пакости в селото. От някъде дошъл обаче един светец. Той излъчвал такава любов и хармония, че слонът сам се успокоил. Незнайно защо тази изтория много ме впечетли. Следващото ми “пробуждане” беше на около 12 години, когато прочетох книга по йога. За ужас на родителите и роднините ми, веднага станах вегетарианец. Не беше голямо постижение за мен, просто разбиране кое е правилно и решение от раз. От тогава започнах да водя интензивен вътрешен живот, живот в търсене на “изгубения Граал”. Последваха 5-6 години, в които проучвах различни пътища, Школи, учения, системи. Започнах с гладолечение и разделно хранене, тренирах карате и кунг-фу, минах през курсове по астрология и будизъм. Докоснах се до суфизма, херметизма, Сант Мант, Хатха Йога, Крия Йога, езотерична психология, а малко по-късно и до розенкройцерството (по линия на Макс Хайндел) и антропософията. Малко по малко стигнах до Учителя Беинса Дуно и до хора, които изследват и прилагат неговото учение. Отначало бях учуден и разочарован от беседите на Учителя. Бях свикнал да чета истории за велики йогични постижения, за други светове и т.н. В първите беседи от Учителя, които ми попаднаха, четох за орачи, копачи и други “обикновенни неща” от живота. Малко по малко обаче започнах да разбирам (естествено не твърдя, че разбирам всичко) онзи дълбок смисъл вложен в лекциите и беседите. Учителя говори на толкова много нива, за толкова различни нива на съзнание и всеки може да намери нещо за себе си - и учена и философа и орача и мистика. Точно както е описано в Библията, че е правил Учителя Христос. Такава дълбочина и широчина представена под толкова мека, уж достъпна, но в същото време закодирана форма. И толкова много информация, методи, правила, молитви, музика.... И досега се учудвам. Какъв е бил този дух, този ум, това велико сърце, което да изнесе това велико учение и да даде такъв грандиозен пример с личния си живот!

Сега се опитвам да гледам широко на нещата. Не твърдя, че моят път е най-правилен. Нека всеки да намери сам за себе си правилния път / учение / Школа / подход / практика. Затова и досега не съм спрял да проучвам, практикувам, чета, питам различни хора за тяхното мнение и опит. Можем да научим много един от друг. Важното е работа, постоянна работа! Всеки ден да правим по една малка крачка!

А какви бяха вашите първи крачки?

Здравейте чета темите в форума от скоро и реших да се включа по тази тема. Имала съм подобни преживявния от малка, доста неосъзнато като сън който е истински и много се страхувах.В позрялата си възраст това вече стана постоянно виждах тялото си как спи на леглото а аз съм в въздуха над него минавам от стая в стая без пролем виждам как всички от семейството ми спят . С тялото ми ме свързва само тънка светла нишка излизам навън пред жилищния блок , в близкия парк, започна да се случва и през деня докато си почивам.Усещането е на лекота много приятно ,но още повече се притесних мислех че полдявам на никого от моите познати не се бе случвало нещо подобно.Започнах да усещам присъствие в стаята която спя .и това още повече ме изплаши .Вечер молех майка ми да спи до мен или оставях лампата да свети и се молех на БОГ да ме пази. С времето престана да се случва , но все още имам усещането че мога да го правя стига да поискам, просто се страхувам,че няма да мога да се върна ако продължа.

Здравейте! Нов съм във форума, но самият форум не ми е непознат.
Сега да разкажа какво стана преди няколко часа, но преди това малко увод. Отдавна знам и се занимавам с енергии, позитивизъм, съзнание/подсъзнание, от няколко месеца, от време на време си пътувам астрално(мислено се пренасяш другаде, един вид излизаш от тялото). Какво се случи обаче. От скука преди да заспа, започнах да си отпускам мускулите на тялото и в последствие да се опитам да левитирам, както съм си легнал. Резултат нямаше, не усетих кога съм заспал. Както спа обаче, както всичко е черно, изведнъж пред очите ми за около 2-3 секунди се появи златно-бяла светлина. След това отворих очи, повдигнах си главата(пак съм легнал, но чрез врата си повдигам главата) и какво да видя, от дясната си страна имам 2 ръце. Едната - ръката на моето тяло, която си беше заспала и още една ръка, полу-прозрачна, която можех да движа. Само че само от лакътя до китката. Стреснах се малко и рекох да стана, но не ставаше, веднага след това пак съм заспал, или не знам, след което отворих очи и си бях в нормалното тяло.
С 2 думи, за пръв път наистина излизам от тялото си, макар и частично, като по филмите е, както все едно духа на починал човек излиза... просто не може да се обясни усещането и още повече пък гледката, да се видиш като нещо полу-прозрачно и в същото време да виждаш и истинското си тяло.... и всичко това става без да искам. А досега четох за хора, които го искат, но не го постигат.
Та, въпроса ми е, защо се случва, как и може ли да значи нещо??
ЕДИТ: Забравих да допълня, когато се събудих, отново, чувствах много приятна отпочиналост, усещах се и по-лек.

http://vbox7.com/play:7d3df4e7

На месаря му се ражда дете.Седи той там,гледа, нали само веднъж му се ражда на човек първо дете.Излиза детето и акушерките го дават на месаря да го претегли.

Слага го той на кантара и казва:3 и 600!

Така ли да го оставя?

Това със завистта е много повърхностен пример с много вариации, просто това ми дойде на ум в този момент.

Относно самотата, човек има нужда от нея в периоди в които трябва да открие нещо ново за себе си.
Ако я направи плюс може да открие много и различни насоки, варианти, пътища. Мъдростта идва с осамотението. Мъдреците са сами, но не самотни.
Отчаянието е момент на загуба на воля, сила, плюса се състои в това да се развие борбеност, увереност. Известен е израза, за да се намериш, първо трябва да се изгубиш, как иначе ще стимулираш търсене!?
Обикновено в отчаянието си човек стига "до дъното" (ако не успее да го трансформира по- рано), а от дъното има само един път- на горе.

В най- общи линии, това е положителното на отрицателното .
Отрицателните чувства съществуват, когато има неотработени положителни, с преодоляването им, те спират да съществуват.

Един любим цитат: "Когато сме приели най- лошото, вече няма какво да губим. А това автоматично означава, че можем да спечелим всичко!"

Това ми се е случвало на няколко пъти! Някакво усещане за страх и полубудно състояние, в което не може да се движиш, чуваш пищене в ушите и цялото ти тяло вибрира.. Усещах присъствие и , че нещо се е случило, но колкото и да се опитвам да си спомня какво точно е станало не се получава. След това винаги има осъзнат сън, който е тъмен и леко страховит. На сутринта колкото и да ме е било страх през съответната вечер чувствам някакво задоволство, което е абсолютно нелогично и не мога да си го обясня

Много ми харесва какво казва директора на филма:

"Director Darren Aronofsky emphasized that the storylines in their time periods and their respective convergences were open to interpretation. The director said of The Fountain's intricacy and underlying message, "[The film is] very much like a Rubik's cube, where you can solve it in several different ways, but ultimately there's only one solution at the end."

Точно това, което ти казваш, че накрая човек осъзнава, че все пак смъртта е неизбежна. Но във филма, за да се оттърси от този страх, героят трябва да преживее няколко живота в различни векове, с различни обществени и религиозни вярвания, и така да достигне разбирането в своя "балоноподобен космически кораб" на медатация и концентрация и да се слее с... Вечността.





Ето и още малко цитат на Хю Джакман, който играе главната роля:

"The moment Adam and Eve ate of the tree of knowledge, of good and evil, humans started to experience life as we all experience it now, which is life and death, poor and wealthy, pain and pleasure, good and evil. We live in a world of duality. Husband, wife, we relate everything. And much of our lives are spent not wanting to die, be poor, experience pain. It's what the movie's about."

"Aronofsky also interpreted the story of Genesis as the definition of mortality for humanity. He inquired of the fall, "If they had drank from the tree of life [instead of the tree of knowledge] what would have separated them from their maker? So what makes us human is actually death. It's what makes us special."

Пред жената и Господ е безсилен
http://www.vbox7.com/play:16a5e538