galq18

Благодаря много за обяснението!От написаното ми стана ясно,че щом се чудя дали да посетя ,значи трябва!Ще предприема среща и се надявам по бързо да вляза в нормалноя си ритъм.

Благодаря ви много!А колко време ,ако продължавам да имам мисли е нормално?В смисъл до колко време ,ако не ми мине е добре да потърся помощ от хомеопат?

Здравейте!Моля за съвет отосно моя случай.Аз съм родила преи близоо 3 месеца и от 2 седм.насам имам съмнения,че съм в депресия.Мисля за смърта и това какво е след нея.Дали е възможно да е от депресията и може ли моя проблем да се реши с хомеопатия?Сега от няколко дни насам съм по добре,но пак се замислям.Може ли и добрели е да се изчака,за да се види дали ще мии мине от самосебе си или е добре да се потърси помощ?При мен проблема е,че с малката не мога да отида никъде,а нямам на кой да я оставя. Благодаря предварително!

Ами и двете.В смисъл,ао може да поизчакам още и дали е добре да се чака?Сега се чувствам по добре,но да не би това да е моментно и скоро пак да изпадна в същото положение?Опасявам се с чакането,да не би да се задълбочи проблема? Сега от време на време се замислям за лошите неща,но поне мисълта ми се разсейва.

Здравейте!Пиша отново,сега имам малко време! Мога ли да попитам колко време е хубаво да изчакам и да посетя психотерапевт?В смисъл сега съм по добре,но на моменти отново се замислям!Чудя се какво ще е след смърта,как така няма да чувствам и виждам и т.н. искам да отмине този период от самосебе си,защто така ли иначе аз не мога да мръднас бебето сама,а мъжа ми е на работа и не може да ни кара напред-назад? Благодаря предварително!

Отново хиляди благодарности!!! Ами имам моменти,например вечер като си легнем и ми става тягосно и си спомням какво ми е било кофти и пак изплуват мисли!Вчера бяхме навън с приятели и ходих на козметик и наистина се почувствах добре!Обаче на моменти се замислях как ми е хубаво сега,а преди ден ми беше гадно и пак си спомням за лошите мисли!Знам,че за 1 ден не могат да изчезнат! Но най-много желая вечер например да мога да пренасочвам мислите си и да заспивам по бързо Ставам сега,защото малката ще се храни и после мислим да поизлезем!После ще споделя повечко!

Да,това съм го прочела още преди дни!И точно за това писах,защото споре мен не всеки случай е различен и моля за помощ именно за това дали е депресия или страх и какво да предприема!Много благодаря за помоща!Всяко нещо ми действа донякъде успокоявашо и се надявам скоро проблема да изчезне!

Синьора Ангелова,първото което мога да напиша е едно огромно БЛАГОДАРЯ!!!! Докато,четях отговора ви и се просълзих с усмивка!е можех да повярвам,че от малкото написано от мен,човека срещу мен ми помага много и точно! Да напиша нещо по конкретно за мен-аз съм жена на 23 години,детенцето ми е първо,имам щастлив брак от година!Както се казва детенцето ни се роди по поръчка-след 1 месец опити! За съня-знам,че е най-важния фактор и откакто ме измъчва това ми състояние мъжа ми сам предложи и всяка сутрин той поема малката,за да може аз да поспивам!За наше щастие детето ни заспива вечер в 22 и се събужда в 6 и 30!И като приавя това,че тогава мъжа ми я храни и на мен ми се събират около 10 часа сън!Вярвайте ми не ги усещам!Много ми се е насъбрала умората!Аз към края на бремеността страдах от типичното безсънние в 9 месец и след като родих и въпреки,че имах помощници 3 седмици до мен,аз не можех да си оставям детето на друг!Дори,когато някой друг я е хранил,аз съм лежала в леглото ии не съм можела да заспя докато и тя не е в леглото си о мен!Първия месец ми се събираха по 4 часа сън в денонощие,което тогава не ми правеше впечатление и ето го резултата! Лошото в нашия случай е,че живеем сами в София и всички наши роднини са на 500 км от нас!Родителите ни работят и не може да ми помагат много тук!Миналия месец например бехме там 2 седмици на гости,но без съпруга ми,защото той работи.Много ми помагаха,но това,че съм далече отт мъжа ми ми тежеше и ни беше много мъчно! Та за помоща нямам много шанс,освен съпруга ми и когато ходим на гости при наште един път месечно! За излизането-да излизаме до колкото има къде!Едно,че нямам приятелки които да не са на работа и с деца и друго,че квартала ни е неблагоприятен за разходки!Излизаме сутрин от 10 до 12 и следобед си седим на хладно.Вечер към 6 пак излизаме!Скоро ни прдстой да сменяме жилището и се надявам там да стоят по друг начин обстановката и хората,Там поне е нов комплекс с много млади семейства с деца! Сега от н яколко дни ми е по добре,но от време на време пак ми изникват тези мисли за смърта!Мисля,си че сегашния момент минава толкова бързо,че скоро ще ме няма и нищо няма да мога да видя да пипна!Определено и вашия отговор ми се отрази добре!Даже мъжа ми снощи ми каза,че инало раззлика в мен! Само се чудя как да отблъскам тези лоши мисли от главата си и да не мисля и дори д не се замискям за лоши неща!

Здравейте! Много ще съм благодарна,ако полча помощ! Родила съм преди 2 месеца и половина и имам чувството,че сега съм в депресия? Втора седмица имам лиши мисли и мисля за смърта!Какво следва,какво ще чувствам!Всяко нещо около мен ме натъжава и мислно си казвам че всичко е без значение след като един ден няма да ме има! Ходих при психотерапевт,но след срещата се почувствах по зле! Сега ми е като че ли по добре,но продължавам а мисля.Първите дни ми беше свито и не можех да се храня.Сега пак нямам апетит,но поне нямам сърцебиене и чувство че всичко в стомаха ми е свито! Моля кажете това от депрсия ли е или имам нужда от помощ! Благодаря предварително!