Jump to content
Порталът към съзнателен живот

yakollakani

Участници
  • Общо Съдържание

    39
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

yakollakani last won the day on Февруари 23 2012

yakollakani had the most liked content!

4 Следващи

За yakollakani

  • Рожден Ден 01/15/1973

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://kelefarn.blog.bg/

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    Русе
  • Интереси
    литература, графичен дизайн

Последни Посещения

5340 посещения на профила
  1. Много интересна тема е тази. Признавам, че може би по времето, когато е била пусната за първи път във форума, аз бих се опулил и казал: Всичко е много хубаво, така благородно, но твърде утопично и невъзможно. Но се случиха някои неща през това време и сега спокойно казвам, че е възможно хлябът да е без пари. Няма невъзможни неща, защото утопията е мечта, която може да се осъществи при определени условия. Има едно християнско течение на духоборите, за които да притежаваш земя противоречи на вярата им - земята е Божия, тя е сътворена от Бог и ни е дадена даром, както и всичко, което расте и се въди на нея. А житото расте на тази земя и е сътворено от Бог с целта да е храна. Храна не само за хората, но и за животните. Но когато човек е казал, че това или онова е негово, то тогава и хлябът е станал нечий. Затова и Учителят вероятно е казал тези думи, които са като призив срещу заграбването на това, което ни е дадено даром. За съжаление, човек така и не е успял още така да нареди обществения си живот, че да претвори Царството Божие на земята. Но все още тази идея е сред нас, много хора мечтаят и вярват в нея, въпреки, че все още изглежда утопична, но не мисля, че е невъзможна или непостижима.
  2. Лъжата е отричане на Истината, Истината е реалността. Истината съществува, независимо дали някой я отрича или приема - все пак тя е реалност, а всички пребивават в тази реалност. Когато човек не вижда Истината, не я търси, той живее в лъжа. Ако не е духовно просветен, той живее в сенките на Истината. Затова и човек се стреми към духовното, за да се разсеят сенките в живота му. От гледна точка на човешкото мислене, разбира се, че човек разделя света на противоположности - в това е и първородния грях, вкусването на плода от Дървото на познанието против Божията воля. Вечността е трудно да си я представим, защото не можем с умът си да обхванем такива понятия, като вечност и безкрайност. Много пъти съм се опитвал, но не съм успявал. Материята е подвластна на времето и когато то се вплита във вечността всичко става временно. Да останем без усещане за време е много страшно за нашия ум, но пък е радостно за духът ни. Всеки, мисля, е изпадал в състояние на вцепение, след някое силно и опасно преживяване и тогава има един момент, когато просто не мислиш, като вцепенен си и не чувстваш времето. Това е състояние на изпразване на ума, на онзи шум в главата, породен от нашите мисли. Това е спиране за усещане на време и свобода на духа или вечното. Всички се отличаваме по нещо и най-вече от начините на възприятие на реалността. За човека е много важно да е толерантен към възприятията в другите, защото никой, който не е извървял духовния път и докоснал се до Истината, не може да каже с ръка на сърцето, че само той е прав.
  3. Наистина и аз се питам какво е духовността и как да я разбирам. Защо има толкова много определения за духовното в които просто се загубваме и объркваме? Може би трябва да се почне от разделянето – защо делим света на духовно и материално? Има ли въобще едно такова разделение на нашата реалност? Преди всичко мисля, че няма никакво разделение и духовното не може да се разглежда отделно от материалното. Просто, когато откриваш духовното, някак започваш да осъзнаваш реалността, част от която е материалното. Може би примера със стереограмите е много показателен. Гледаш картинката и не виждаш нищо освен нещо като орнамент или фон. За да видиш обече скритата информация е нужно малко да настроиш зрението си и тогава пред теб се открива смисъла и съдържанието на изображението. Едното не изключва другото. Всичко е част от едно цяло. И ако някой не успее да си настрои зрението, той просто накрая ще каже – Ами това просто една безсмислица, няма нищо освен прости шарки. Той е принуден или да ти повярва или да отхвърля Истината. Другото е така наречения „Духовен път”. Всъщност духовното търсене го оприличавам на човек който има на очите си множество превръзки и целият му свят е неговата представа за света. Но през превръзките понякога прониква нещо, някакво усещане за светлинка и човек се пита – ами какво е това нещо, как мога да разбера? Едва ли има човек, който да не си задава тези въпроси. Обикновено започва едно търсене, догадки, съмнения, защото тези – които са успели да свалят превръзките си от очите говорят за това, което виждат, чувстват и усещат, а останалите или вярват или отхвърлят това, което им се казва. Съмнението е вечния спътник на човека по духовния път – който е осъзнаване на Истината. Не е лесно да се свалят превръзките, но без да ги свалиш не можеш да получиш това просветление и осъзнаване на Истината. Това е защитата на света от неразумния човек. Хубавото е, че всеки може да свали превръзките от очите си – няма забрана за това, стига да започне човек да ги сваля, но това не е лесно. Става постепенно, защото ако става твърде бързо ще боли много, но дори и да става бавно, пак не е лесно – понякога дори си връщаме свалените превръзки, защото не издържаме светлината. Понякога си мисля за резонанса от уроците по физика. Примера беше такъв – има мост и отряд войници, които маршируват. Стъпвайки на моста те влизат в резонанс с него и моста изведнъж се разрушава. Така и човек стигайки духовното изведнъж усеща, че всичките му представи се рушат. Рухват под натиска на Истината и той просто вече не може да бъде същия.
  4. Аз напоследък съм под впечатлението на стереограмите. Струва ми се толкова странна тази способност на окото да вижда нещо по два различни начина:
  5. Парите са част от нашата цивилизация, начин на живот, дори на мислене. Те са се появили защото необходими за нейното развитие, били са и са важна част от нея. Парите последните години еволюираха доста, е за съжаление, тяхната еволюция не е в полза на обществото вече много. Ако парите изчезнат, изчезва и светът, такъв какъвто го познаваме. Реално парите не са причина за човешките страдания, всичко е в човека и това, как той използва благата. Относно човешкото щастие - дали щастието е в парите, дългия живот или удобствата, това е според мечтите на всеки. А драми винаги ще има, особено любовни, както и било за пачка банкноти или за някой оглозган кокал.
  6. Ако се премахнат парите ще бъде краят на всичко, което познаваме сега. Не в лошия смисъл, разбира се. Парите сега, са просто средство за управление на хората. Тяхната стойност се дължи единствено на хората, които ги ползват, но само донякъде, но все пак ние им придаваме стойност най-вече. Другото, което си мисля, че без пари няма да има технологии, защото цивилизацията, в смисъла, който влагаме в него изисква от нас да си взаимодействаме по някакъв начин, а парите осигуряват това взаимодействие много ефективно. Но всичко, което сътворява човека има свойството да служи и на доброто и на злото. Всъщност сега, ние сами създаваме проблеми, а после прибавяме към тях други в опита си да ги решим. Само природата ни дава всичко безвъзмездно - храна и сурвини, които ние, чрез своя труд превръщаме в блага. Тя не иска нищо от нас в замяна. Но сега дори тези блага са ни отнети, защото земята принадлежи на някого, гората принадлежи на някого и ти, ако искаш нещо, трябва да плащаш. Индинаците в Северна Америка са вземали всичко от природата. Те не са копали и орали, не са притежавали земята, а само вигвамите си, за тях земята е била свещенна, но в замяна, тя им е давала всичко от което са имали нужда. Мисля, че ни предстои избор и то много сериозен!
  7. Тази тема е доста деликатна, защото границата между еротика и порнография е много хлъзгава. Но според изкуството отразява културата на хората. Еротиката при нас е еротика, защото е прието да си крием телата, а жените най-вече половите белези. В изкуството, обаче това е позволено. Ако една жена тръгне само с една препаска из града ще се получи интересна реакция и почти сигурно ще бъде арестувана, но ако някой залепи плакат на видно място, няма да го скъсат и дори сега вече, няма да направи впечатление. Идеята е, че еротиката е в културата ни, а от там и в изкуството. Например, това, което ни прави впечатление на нас, сред индианските племена в амазонка, никого не впечатлява. Важно е правилното разбиране и отношение на човека към голотата и съответно интимния живот на човека.
  8. yakollakani

    ГЕЯ

    Земята е едно чудо, което ние не осъзнаваме. Съвременният човек е човек, който гледа на света, като нещо, което му е дадено да използва. Много се спори дали човека е причина да се разрушават екосистемите или това някакъв естествен процес. Лично аз смятам, че човекът е в центъра на всичко, защото той сам се е поставил там. Сега ние сме изправени пред новата религия, наречена наука. Това е един интересен аспект, защото отначало като четях еди какви си учени са казали това или онова. С времето, четейки забелязвам колко често се използва думата учени, почти като някога в тъмните векове на средновековието - така казва църквата. Определено нещо се случва със Земята, нашият дом. Тия дни прочетох някъде, че вездесъщите учени пророкуват следващото глобално измиране на планетата. Проблемът обаче е в хората и в това, че не искат да променят начина си на живот. Живееш в града имаш всички удобства, ходиш на излети и казваш колко е хубава Природата, Животът и т.н. Но всъщност си далеч от него. Ние не си представяме живота без технологиите и удобствата които имаме сега, но толкова ли са ни нужни те. Сега ядем храна, като не знаем къде е расла и от какви семена е произведена. Пием вода, която идва отнякъде, а откъде също не знаем. Всъщност ние сме консуматори и просто купуваме и потребяваме. Можем ли тогава да оценим ценността на земята и живота. В миналото, човекът се е молил за дъжд, орал е земята и сам си е носил дърва. Той е осъзнавал, колко е зависим от природата около него, защото тя му е давала всичко, дори и лекарства, защото тогава е нямало аптеки. Както казва лечителят Петър Димков в документалния филм - медицина е имало до първата световна война, когато лекарствата са се правили според човека, а сега всичко е унифицирано. Много са проблемите, просто ние хората имаме свойството да създаваме проблеми, после да търсим решения на проблемите, а същите тези решения създават нови проблеми, които искат нови решения и т.н. Това, което се случва е следствие на самия човек и неговата духовност. Нищо, което се случва в света не е случайно. Но каквото и да се случи, то ще ни засегне и то сериозно. Единственият период, когато благата са били достъпни за всеки член на обществото е бил в далечното минало, когато е нямало държави, а племена. В Европа този период е бил доста отдавна, но американските индианци последни са загубили правото да бъдат свободни. Затова понякога си мисля, че може би в скоро време ще се появи разделение между хората и благата на цивилизацията ще бъдат за избраните. Така да се каже ще има една Атлантида някъде, които ще имат всичко което познаваме сега и другите, които ще бъдат излишни.
  9. Направо вече се чудя какво става с теб?

  10. Според мен не бива да страдаш за това и да благодариш на Бог, че те пази. В нета всеки може да е всеки и лесно е да бъдеш някой, който не си. В една от беседите на Учителя се казва за фитила на бомба, което намира едно дете и от желание, любопитство, стремеж или каквото и да е се опитва да запали. Детето не знае, какво може да се случи, когато фитила изгори и много се сърди и страда, когато той е прекъсван. Затова не съжалявай за това. Просто живей и обичай. Когато си готова, когато преодолееш всички изпитания и осъзнаеш някои неща, любовта ще дойде. Срещнали сте се, научила си нещо, придобила си опитност и това е. Не е лесно, знам го от личен опит, но трябва да се преодоляват такива неща и никога да не съжаляваш.
  11. Темата със земетресенията е много актуална сега, особено след Япония. Има доста теории за тяхното възникване, но тази с HAARP е може би най-ужасяващата, защото ми е трудно да приема, че е възможно, но историята е пълна с подобни зверства. Ако човекът се е научил да предизвиква такива катаклизми възкликвам: Защо в нас хората се таи толкова много зло. Има една друга теория, съгласно която, Земята понякога сменя своите екватори, което е предизвикано от въртенето на земята. Любопитна е защото се опира на това, че около екватора се събират високите планини. Аз си мисля, че топенето на ледовете е една то възможните причини за сегашното ни положение, понеже Земята се върти, а това поражда известно разместване на земната кора, която плува върху течна магма. Има и друга теория за растежа на Земята, както и теорията за живата Земя. Напоследък много чета разни статии и много често се изтъква как информацията, коята ни сервират, обслужва известни интереси. Ако вземем много изписани страници за 2012 година и прогнозите на учените, които прогнозират какви ли не бедствия още от слънцето, Нибиру, за която отричат, но има и много вярващи, човек може съвсем да затъне в това блато от информация. Днес четох за прогноза за голяма земетресение в Калифорния, в Рим. Любопитно е, кой стои зад цялата тази информация. Единствения факт е, че сега на Земята стават наистина странни неща и доста аномалии. Вярвам, че това не е случайно и също така вярвам, че хората могат да променят това, ако не е вече късно, стига да променят отношението си към нашия дом, ЗЕМЯТА, защото тя не е просто ресурс, защото тя е жива и трябва да я уважаваме и зачитаме, да се опитаме да постигнем едно хармонично съществуване с Природата, без която няма как да оцелеем.
  12. Моето разбиране за индивидуализма е, че това са талантите на даден човек. Мисля, че всеки носи в себе си възможността да върши някаква дейност по-добре то другите. Не съм бил на запад и ми е трудно да съдя с какво западния тип на мислене се различава от нашето, но от наблюденията които имам, всичко се корени в това, как обществото се отнася към индивидуалните способности на всеки и доколко това общество е свикнало да ги използва. При нас като, че ли индивидуалността не е на особена почит и преди да направим каквото и да е се оглеждаме настрани първо. Някак сме свикнали да се сливаме с масата и да не проявяваме своята индивидуалност.
  13. Канел, има нива на съзнание, там някъде горе вече е светло и прекрасно... И някои хора знаят, спокойни са, че всичко е за Добро! Да, на физическо ще има изпити - индивидуални и общочовешки; то безкраен, физически живот няма, има безкрайна вечност... Наистина се надявам да е така и всичко да е за добро, Слънчева. Преди време си мислех за гордостта на човешкото его, като творец. Но всъщност какво вечно сме създали, като всичко, което творим си има живот и после се руши, а в Божествения свят и от смърта се ражда живот. Всичко, което сме сътворили в модерния свят, сега се обръща срещу нас. А човека все още се мисли за центъра на Вселената. С молба към delirium
  14. Благодаря. Така е! 2002 отмина. Паравичини има още една рисунка, със Исус и в нея пак се споменава 2002 г. Във всичката суета около апокалипсиса и неговото очакване се питам - се питам, дали това не са просто нашите страхове, проецирани в бъдещето или огромното ни желание за промяна на света. Не вярвам много, че бъдещето е точно определено. Спомних си огледалото на Галадриел, от "Властелина на пръстените", което показва бъдещето такова, каквито са нагласите на човека към момента ( неговата обусловеност). Но във всеки един миг, всеки един може да вземе някакво решение, което да промени пътеката на живота му. Така и човечеството може да вземе някакви кардинални решения за промяна, която да промени бъдещето според новите нагласи. В крайна сметка това не противоречи дори и на Божия план за човечеството, ако трябва да извървим едино разстояние до някаква конкретна цел, можем да изберем различни пътища и времето и дори да сме само на един ден път от мястото, можем да се лутаме с години преди да го достигнем. Да се отдалечаваме или приближаваме, а дори и да не подозираме за това. Дори и да имаме знанията, може да ги тълкуваме погрешно, може да не искаме да повярваме, да се съмняваме или дори да нямаме търпението да направим последната крачка. От едно ново бъдеще, може да ни дели един хълм, може да е същия, като стотици, които сме изкачили, но сме откривали след него друг и друг, а при този, последния просто да се обърнем и да поемем в друга посока.
  15. Има доста пророчества за края на сегашната цивилизация и влизане в нова ера. Всъщност едвал ли знаем, как това може да се случи със сигурност, поне на мен от толкова много информация ми се завива свят. Засега, като, че ли единствено маите са поставили някаква точна дата на промяната, но колко добре е изчислена спрямо тяхното летоброене е трудно да се каже, защото се посочват две дати и едната е дори тази година, някъде септември. За някои неща има много информация, за други почти нищо. Например за аржентинския художник Бенджамин Солари Паравичини. Поне аз не намерих много информация освен една масово тиражирана статия след събитията в Япония. Но попаднах на една сбирка от негови рисунки Рисунки Паравичини които обаче са подписани на испански. Не знам дали ще се намери някой, който да вледее добре този език за да може да се преведът на български. Аз опитах с Гугъл, но е много вероятно преводът да е неточен, защото думите са доста разбъркани. Мисля, че има интересна информация в тях. Ето една само за пример: Слепец: време и е определен период от време - и оглушителен тътен в деня, ден - лунната буря вълна бързо Лиеж - Лиеж пожар пожар, пожари в края - за наводняване на aluvior Лиеж: наносни. Astral кораби нагоре и надолу - пастор на пастори, говорейки от Горна казва: "Ще ви комфорт Анджелис, удобство при носене от комфорта - думата голяма дума - страхотно чувство за посока - на любовта любов любов. " О! - Отново и слънцето се връща - възкликна със страх на червея на земята земята. Той е Слънцето, без облак облак - няма дим дим дим - и слънцето свети в яркостта - Това е Бога Слънце - Бог е Христос в замяна - Той е мир! Лиеж 2002! За съжаление не владея испански, може би с английски бих се опитал да посвържа нещата. Ако някой може и има желание бих се радвал.
×