yakollakani

Аз съм се опитвал да разбера дълго, какво е его, дух, душа, това е моето разбиране за нещата, което излагам и не твърдя, че е най-правилното. Опитвайки се да разбера значението на думата РазУм, останах изненадан, че като цяло, това означава разбиране.

Човек не може да се отъждестви с духа. Единственото, което може е да освободи духа да се прояви. Егото това са нашите мисли, които ни изграждат като личност с всичките последствия от това, най-вече на психологическата памет, която е нашата програма за съществуване и която следваме и затова сме обусловени. Духът или разумът, както го нарича Кришнамурти е извън времето и пространството, което е материята. Егото е хаосът на нашите мисли, които търсят безопасност. Егото търси безопасност без да осъзнава, че такава няма. Ако човек един ден просто се вгледа в себе си, ще забележи, как той следва един модел, поведение, което му осигурява едно безопасно съществуване. Другото, което ще забележи е вечния диалог в главата със самия себе си и това колко малко обръща внимание на ставащото около него. След това, ако се задълбочи, ще осъзнае, че мислите му се въртят единствено около познати неща - най-вече егоистични - какво ще яде, с кого ще се срещне, какво иска да направи и т.н.
Това е нашата душа и се сещам за крилатата фраза - Мисля, следователно съществувам! Именно същствувам, а не живея. Целият ни живот се определя от състоянието на нашите мисли, а те са нашата душа, нашето аз и повечето от нас вечно се опитват да ги поправят, да мислят правилно, добродетелно. Но мисълта е безплодна без духа, защото тя просто борави с познати неща от нашата памет. Когато мисълта или душата се успокои, тогава се случва нещо особено, проявява се разума (духът в дадения контекст), а той е извън времето и материята, извън страховете ни, желанията, копнежите. Това проява на божествената ни същност и няма как да се отъждествим с нея, защото разбираме - разбираме, че не сме ние, а нещо повече.

Думите често създават объркване и не напразно е казано в евангелието на Йоан, че отначало бе словото, но истинското слово. Думите имат значение и тяхното използване създава проблеми. Какво е его? Какво е душа? какво е дух? Какво е разум? Какво е мисъл?

Наистина интересен въпрос: "Какво означава за мен божията воля?". Замислих се над този въпрос сериозно съвсем наскоро. Да изпълниш своето предназначение заради което си тук е най-великото щастие, което може да откриеш. Както казва Учителя, ние сме тук за да се учим и непрекъснато, в мига в който осъзнаем, че нищо не е случайно започва нашето училище. Аз вярвам, че Бог не ни наказва, а ни учи, чрез всичко, което ни се случва в нашия живот. Мисля, че всичките ни нещастия се дължат до огромна степен на това, че не следваме своето предназначение, своя път в живота. Всеки миг ние градим нашето бъдеще, като вземаме решения. Правилни или грешни, тези наши решения се основават единствено на миналото, нашите знания, опит, страхове и най-вече желания. Това е нашата свободна воля, нашето его, което заглушава единственото нещо, което може да ни посочи правилния път в живота. ИНТУИЦИЯТА. Смея да твърдя, че интуицията и онова усещане, което ни осигурява връзка с Бог.
В този момент осъзнавам, колко е трудно да следвам Божият път, който ми е предначертан. Колко е трудно да елеминираме капана на мисълта, която ни свързва с времето и пространството и ни кара да приемаме единствено тази действителност, която е общоприета. Колко съмнения се пораждат в мен, въпреки знанието и усещанията, въпреки болката, която е в мен. Но е възможно това да е част от промяната и път който трябва да извървиш и няма кой да ти помогне в този път, защото е твой личен и само ти можеш да го минеш. Като пеперудата, на която ако помогнеш да се измъкне от какавидата не може да разпери криле и да полети, така и човек, който сам не преодолее своята лична драма, няма да има сили да тръгне по божествения път на битието.

Интересно е да се обърнеш назад и да осъзнаеш неща, които тогава са били скрити. Замислям се и се виждам войник. Точно в казармата бяха първите крачки. Тогава си купих евангелията и почти през цялата служба съм ги прочел три пъти. Това беше началото, но тогава не бях усърден. Интересното е друго, че по-същото време намерих една книжка на Учителя - "Изворът на доброто". В спомените ми се върти, че я намерих в една класна стая на някакъв чин. Беше изоставена, но не помня точно дали беше така. Спомням си, че съм чел от нея, но нито евангелията, нито книгата на Учителя промениха живота ми, защото след уволнението забравих всичко и се понесох по-живота. Малко по-късно, след около пет години си купих четири от книгите на Лазарев, те отначало буквално ме стреснаха и ги оставих, докато преди две години живота ми не се промени коренно и се събудих. Интересното е, че евангелията и книгата на Учителя ме следват през цялото това време. Винаги са били до мен и за тези 15 години, въпреки, че не съм им обръщал внимание не са се изгубили някъде, а можеха. Три пъти се местих за тези години. Това беше първото ми докосване до духовния свят, първата крачка, а последните години ... Първо се върнах към Лазарев и кармата, после четох от Учителя, открих Кришнамурти и признавам, че той ми повлия много, но в крайна сметка сега мисля, че не е въпроса само в четенето, а в осъзнаването и прилагането на това, което си научил. По този повод винаги се сещам за притчата на Исус за семената на пътя. Колко често сме като тези семена, които попаданаха сред плевелите и те ги заглушават.

Много интересна тема е тази. Признавам, че може би по времето, когато е била пусната за първи път във форума, аз бих се опулил и казал: Всичко е много хубаво, така благородно, но твърде утопично и невъзможно. Но се случиха някои неща през това време и сега спокойно казвам, че е възможно хлябът да е без пари. Няма невъзможни неща, защото утопията е мечта, която може да се осъществи при определени условия. Има едно християнско течение на духоборите, за които да притежаваш земя противоречи на вярата им - земята е Божия, тя е сътворена от Бог и ни е дадена даром, както и всичко, което расте и се въди на нея. А житото расте на тази земя и е сътворено от Бог с целта да е храна. Храна не само за хората, но и за животните. Но когато човек е казал, че това или онова е негово, то тогава и хлябът е станал нечий.

Затова и Учителят вероятно е казал тези думи, които са като призив срещу заграбването на това, което ни е дадено даром. За съжаление, човек така и не е успял още така да нареди обществения си живот, че да претвори Царството Божие на земята. Но все още тази идея е сред нас, много хора мечтаят и вярват в нея, въпреки, че все още изглежда утопична, но не мисля, че е невъзможна или непостижима.

Много интересна тема е тази. Признавам, че може би по времето, когато е била пусната за първи път във форума, аз бих се опулил и казал: Всичко е много хубаво, така благородно, но твърде утопично и невъзможно. Но се случиха някои неща през това време и сега спокойно казвам, че е възможно хлябът да е без пари. Няма невъзможни неща, защото утопията е мечта, която може да се осъществи при определени условия. Има едно християнско течение на духоборите, за които да притежаваш земя противоречи на вярата им - земята е Божия, тя е сътворена от Бог и ни е дадена даром, както и всичко, което расте и се въди на нея. А житото расте на тази земя и е сътворено от Бог с целта да е храна. Храна не само за хората, но и за животните. Но когато човек е казал, че това или онова е негово, то тогава и хлябът е станал нечий.

Затова и Учителят вероятно е казал тези думи, които са като призив срещу заграбването на това, което ни е дадено даром. За съжаление, човек така и не е успял още така да нареди обществения си живот, че да претвори Царството Божие на земята. Но все още тази идея е сред нас, много хора мечтаят и вярват в нея, въпреки, че все още изглежда утопична, но не мисля, че е невъзможна или непостижима.

Аз напоследък съм под впечатлението на стереограмите. Струва ми се толкова странна тази способност на окото да вижда нещо по два различни начина:

Лъжата е отричане на Истината, Истината е реалността. Истината съществува, независимо дали някой я отрича или приема - все пак тя е реалност, а всички пребивават в тази реалност. Когато човек не вижда Истината, не я търси, той живее в лъжа. Ако не е духовно просветен, той живее в сенките на Истината. Затова и човек се стреми към духовното, за да се разсеят сенките в живота му.

От гледна точка на човешкото мислене, разбира се, че човек разделя света на противоположности - в това е и първородния грях, вкусването на плода от Дървото на познанието против Божията воля.

Вечността е трудно да си я представим, защото не можем с умът си да обхванем такива понятия, като вечност и безкрайност. Много пъти съм се опитвал, но не съм успявал. Материята е подвластна на времето и когато то се вплита във вечността всичко става временно. Да останем без усещане за време е много страшно за нашия ум, но пък е радостно за духът ни. Всеки, мисля, е изпадал в състояние на вцепение, след някое силно и опасно преживяване и тогава има един момент, когато просто не мислиш, като вцепенен си и не чувстваш времето. Това е състояние на изпразване на ума, на онзи шум в главата, породен от нашите мисли. Това е спиране за усещане на време и свобода на духа или вечното.

Всички се отличаваме по нещо и най-вече от начините на възприятие на реалността. За човека е много важно да е толерантен към възприятията в другите, защото никой, който не е извървял духовния път и докоснал се до Истината, не може да каже с ръка на сърцето, че само той е прав.

Лъжата е отричане на Истината, Истината е реалността. Истината съществува, независимо дали някой я отрича или приема - все пак тя е реалност, а всички пребивават в тази реалност. Когато човек не вижда Истината, не я търси, той живее в лъжа. Ако не е духовно просветен, той живее в сенките на Истината. Затова и човек се стреми към духовното, за да се разсеят сенките в живота му.

От гледна точка на човешкото мислене, разбира се, че човек разделя света на противоположности - в това е и първородния грях, вкусването на плода от Дървото на познанието против Божията воля.

Вечността е трудно да си я представим, защото не можем с умът си да обхванем такива понятия, като вечност и безкрайност. Много пъти съм се опитвал, но не съм успявал. Материята е подвластна на времето и когато то се вплита във вечността всичко става временно. Да останем без усещане за време е много страшно за нашия ум, но пък е радостно за духът ни. Всеки, мисля, е изпадал в състояние на вцепение, след някое силно и опасно преживяване и тогава има един момент, когато просто не мислиш, като вцепенен си и не чувстваш времето. Това е състояние на изпразване на ума, на онзи шум в главата, породен от нашите мисли. Това е спиране за усещане на време и свобода на духа или вечното.

Всички се отличаваме по нещо и най-вече от начините на възприятие на реалността. За човека е много важно да е толерантен към възприятията в другите, защото никой, който не е извървял духовния път и докоснал се до Истината, не може да каже с ръка на сърцето, че само той е прав.

Наистина и аз се питам какво е духовността и как да я разбирам. Защо има толкова много определения за духовното в които просто се загубваме и объркваме? Може би трябва да се почне от разделянето – защо делим света на духовно и материално? Има ли въобще едно такова разделение на нашата реалност?

Преди всичко мисля, че няма никакво разделение и духовното не може да се разглежда отделно от материалното. Просто, когато откриваш духовното, някак започваш да осъзнаваш реалността, част от която е материалното. Може би примера със стереограмите е много показателен. Гледаш картинката и не виждаш нищо освен нещо като орнамент или фон. За да видиш обече скритата информация е нужно малко да настроиш зрението си и тогава пред теб се открива смисъла и съдържанието на изображението. Едното не изключва другото. Всичко е част от едно цяло. И ако някой не успее да си настрои зрението, той просто накрая ще каже – Ами това просто една безсмислица, няма нищо освен прости шарки. Той е принуден или да ти повярва или да отхвърля Истината.

Другото е така наречения „Духовен път”. Всъщност духовното търсене го оприличавам на човек който има на очите си множество превръзки и целият му свят е неговата представа за света. Но през превръзките понякога прониква нещо, някакво усещане за светлинка и човек се пита – ами какво е това нещо, как мога да разбера? Едва ли има човек, който да не си задава тези въпроси. Обикновено започва едно търсене, догадки, съмнения, защото тези – които са успели да свалят превръзките си от очите говорят за това, което виждат, чувстват и усещат, а останалите или вярват или отхвърлят това, което им се казва. Съмнението е вечния спътник на човека по духовния път – който е осъзнаване на Истината.

Не е лесно да се свалят превръзките, но без да ги свалиш не можеш да получиш това просветление и осъзнаване на Истината. Това е защитата на света от неразумния човек. Хубавото е, че всеки може да свали превръзките от очите си – няма забрана за това, стига да започне човек да ги сваля, но това не е лесно. Става постепенно, защото ако става твърде бързо ще боли много, но дори и да става бавно, пак не е лесно – понякога дори си връщаме свалените превръзки, защото не издържаме светлината.
Понякога си мисля за резонанса от уроците по физика. Примера беше такъв – има мост и отряд войници, които маршируват. Стъпвайки на моста те влизат в резонанс с него и моста изведнъж се разрушава. Така и човек стигайки духовното изведнъж усеща, че всичките му представи се рушат. Рухват под натиска на Истината и той просто вече не може да бъде същия.

Наистина и аз се питам какво е духовността и как да я разбирам. Защо има толкова много определения за духовното в които просто се загубваме и объркваме? Може би трябва да се почне от разделянето – защо делим света на духовно и материално? Има ли въобще едно такова разделение на нашата реалност?

Преди всичко мисля, че няма никакво разделение и духовното не може да се разглежда отделно от материалното. Просто, когато откриваш духовното, някак започваш да осъзнаваш реалността, част от която е материалното. Може би примера със стереограмите е много показателен. Гледаш картинката и не виждаш нищо освен нещо като орнамент или фон. За да видиш обече скритата информация е нужно малко да настроиш зрението си и тогава пред теб се открива смисъла и съдържанието на изображението. Едното не изключва другото. Всичко е част от едно цяло. И ако някой не успее да си настрои зрението, той просто накрая ще каже – Ами това просто една безсмислица, няма нищо освен прости шарки. Той е принуден или да ти повярва или да отхвърля Истината.

Другото е така наречения „Духовен път”. Всъщност духовното търсене го оприличавам на човек който има на очите си множество превръзки и целият му свят е неговата представа за света. Но през превръзките понякога прониква нещо, някакво усещане за светлинка и човек се пита – ами какво е това нещо, как мога да разбера? Едва ли има човек, който да не си задава тези въпроси. Обикновено започва едно търсене, догадки, съмнения, защото тези – които са успели да свалят превръзките си от очите говорят за това, което виждат, чувстват и усещат, а останалите или вярват или отхвърлят това, което им се казва. Съмнението е вечния спътник на човека по духовния път – който е осъзнаване на Истината.

Не е лесно да се свалят превръзките, но без да ги свалиш не можеш да получиш това просветление и осъзнаване на Истината. Това е защитата на света от неразумния човек. Хубавото е, че всеки може да свали превръзките от очите си – няма забрана за това, стига да започне човек да ги сваля, но това не е лесно. Става постепенно, защото ако става твърде бързо ще боли много, но дори и да става бавно, пак не е лесно – понякога дори си връщаме свалените превръзки, защото не издържаме светлината.
Понякога си мисля за резонанса от уроците по физика. Примера беше такъв – има мост и отряд войници, които маршируват. Стъпвайки на моста те влизат в резонанс с него и моста изведнъж се разрушава. Така и човек стигайки духовното изведнъж усеща, че всичките му представи се рушат. Рухват под натиска на Истината и той просто вече не може да бъде същия.

Аз напоследък съм под впечатлението на стереограмите. Струва ми се толкова странна тази способност на окото да вижда нещо по два различни начина:

Аз напоследък съм под впечатлението на стереограмите. Струва ми се толкова странна тази способност на окото да вижда нещо по два различни начина:

Аз напоследък съм под впечатлението на стереограмите. Струва ми се толкова странна тази способност на окото да вижда нещо по два различни начина:

Тази тема е доста деликатна, защото границата между еротика и порнография е много хлъзгава. Но според изкуството отразява културата на хората. Еротиката при нас е еротика, защото е прието да си крием телата, а жените най-вече половите белези. В изкуството, обаче това е позволено. Ако една жена тръгне само с една препаска из града ще се получи интересна реакция и почти сигурно ще бъде арестувана, но ако някой залепи плакат на видно място, няма да го скъсат и дори сега вече, няма да направи впечатление. Идеята е, че еротиката е в културата ни, а от там и в изкуството. Например, това, което ни прави впечатление на нас, сред индианските племена в амазонка, никого не впечатлява. Важно е правилното разбиране и отношение на човека към голотата и съответно интимния живот на човека.

Земята е едно чудо, което ние не осъзнаваме. Съвременният човек е човек, който гледа на света, като нещо, което му е дадено да използва. Много се спори дали човека е причина да се разрушават екосистемите или това някакъв естествен процес. Лично аз смятам, че човекът е в центъра на всичко, защото той сам се е поставил там. Сега ние сме изправени пред новата религия, наречена наука. Това е един интересен аспект, защото отначало като четях еди какви си учени са казали това или онова. С времето, четейки забелязвам колко често се използва думата учени, почти като някога в тъмните векове на средновековието - така казва църквата.

Определено нещо се случва със Земята, нашият дом. Тия дни прочетох някъде, че вездесъщите учени пророкуват следващото глобално измиране на планетата. Проблемът обаче е в хората и в това, че не искат да променят начина си на живот. Живееш в града имаш всички удобства, ходиш на излети и казваш колко е хубава Природата, Животът и т.н. Но всъщност си далеч от него. Ние не си представяме живота без технологиите и удобствата които имаме сега, но толкова ли са ни нужни те. Сега ядем храна, като не знаем къде е расла и от какви семена е произведена. Пием вода, която идва отнякъде, а откъде също не знаем. Всъщност ние сме консуматори и просто купуваме и потребяваме. Можем ли тогава да оценим ценността на земята и живота. В миналото, човекът се е молил за дъжд, орал е земята и сам си е носил дърва. Той е осъзнавал, колко е зависим от природата около него, защото тя му е давала всичко, дори и лекарства, защото тогава е нямало аптеки. Както казва лечителят Петър Димков в документалния филм - медицина е имало до първата световна война, когато лекарствата са се правили според човека, а сега всичко е унифицирано. Много са проблемите, просто ние хората имаме свойството да създаваме проблеми, после да търсим решения на проблемите, а същите тези решения създават нови проблеми, които искат нови решения и т.н.

Това, което се случва е следствие на самия човек и неговата духовност. Нищо, което се случва в света не е случайно. Но каквото и да се случи, то ще ни засегне и то сериозно. Единственият период, когато благата са били достъпни за всеки член на обществото е бил в далечното минало, когато е нямало държави, а племена. В Европа този период е бил доста отдавна, но американските индианци последни са загубили правото да бъдат свободни. Затова понякога си мисля, че може би в скоро време ще се появи разделение между хората и благата на цивилизацията ще бъдат за избраните. Така да се каже ще има една Атлантида някъде, които ще имат всичко което познаваме сега и другите, които ще бъдат излишни.

Земята е едно чудо, което ние не осъзнаваме. Съвременният човек е човек, който гледа на света, като нещо, което му е дадено да използва. Много се спори дали човека е причина да се разрушават екосистемите или това някакъв естествен процес. Лично аз смятам, че човекът е в центъра на всичко, защото той сам се е поставил там. Сега ние сме изправени пред новата религия, наречена наука. Това е един интересен аспект, защото отначало като четях еди какви си учени са казали това или онова. С времето, четейки забелязвам колко често се използва думата учени, почти като някога в тъмните векове на средновековието - така казва църквата.

Определено нещо се случва със Земята, нашият дом. Тия дни прочетох някъде, че вездесъщите учени пророкуват следващото глобално измиране на планетата. Проблемът обаче е в хората и в това, че не искат да променят начина си на живот. Живееш в града имаш всички удобства, ходиш на излети и казваш колко е хубава Природата, Животът и т.н. Но всъщност си далеч от него. Ние не си представяме живота без технологиите и удобствата които имаме сега, но толкова ли са ни нужни те. Сега ядем храна, като не знаем къде е расла и от какви семена е произведена. Пием вода, която идва отнякъде, а откъде също не знаем. Всъщност ние сме консуматори и просто купуваме и потребяваме. Можем ли тогава да оценим ценността на земята и живота. В миналото, човекът се е молил за дъжд, орал е земята и сам си е носил дърва. Той е осъзнавал, колко е зависим от природата около него, защото тя му е давала всичко, дори и лекарства, защото тогава е нямало аптеки. Както казва лечителят Петър Димков в документалния филм - медицина е имало до първата световна война, когато лекарствата са се правили според човека, а сега всичко е унифицирано. Много са проблемите, просто ние хората имаме свойството да създаваме проблеми, после да търсим решения на проблемите, а същите тези решения създават нови проблеми, които искат нови решения и т.н.

Това, което се случва е следствие на самия човек и неговата духовност. Нищо, което се случва в света не е случайно. Но каквото и да се случи, то ще ни засегне и то сериозно. Единственият период, когато благата са били достъпни за всеки член на обществото е бил в далечното минало, когато е нямало държави, а племена. В Европа този период е бил доста отдавна, но американските индианци последни са загубили правото да бъдат свободни. Затова понякога си мисля, че може би в скоро време ще се появи разделение между хората и благата на цивилизацията ще бъдат за избраните. Така да се каже ще има една Атлантида някъде, които ще имат всичко което познаваме сега и другите, които ще бъдат излишни.

Много е тъжно това, което се случва. Не мисля да чета тези книги, заради които се вдига такъв шум. Тъжно е това, че съм уверен, че всичко това е във вреда на самата църква. Питам се, какво им пречи как човек открива пътя си към Бог. Вярвам, че вместо спорове, трябва да има дела, защото делата са това, което изразява духа, а не думите. Не мисля, обаче, че трябва да се мълчи по въпроса, но и не бива да се спори, защото в интервютата поповете провокираха агресия с надменото си поведение и дори арогантност, че само те са светила и носат истината. Но някак забравят, че те също са хора и нека само, който никога не е грешал да хвърли пръв камък.
На фона на събитията, които се случват в света, се чудя, че вместо да се молим за Япония, да се молим за мир в Либия, да се опитаме да променим нещо в себе си, да се отворим за Любовта, трябва да отваряме нови рани в духовността на един народ, който и така е доста беден духовно, а вследствие на това и материално. Защото нашето положение е такова, каквито са делата ни.

За мен странното е, че понякога се замислям за това, какво ще се случи. Могат да се случат много неща, но определено вярвам, че нещо ще се случи. Въпросът обаче не е в очакването нещо да се случи, а какво е нашето място в случващото се. За ползата от едно такова очакване - за мен се състои в това да се замислим какво става в нашия свят на нашата планета. Замислям се, кое движи сега човечеството като цяло и като се огледам виждам само реклами и маркетинг. Нашият свят се движи единствено от печалбата и консумацията на стоки. Природата се превърна за нас просто в източник на ресурси, а целият ни технологичен напредък като, че ли не води до едно по-добро бъдеще, защото какво ни носи той - генномодифицирани растения, ефтини и често съвсем не безопасни стоки и много агресия.
Имам чувството, че човечеството си поставя дати за глобален апокалипсис в опити да провокира в себе си пробуждане на съзнанието. Като пушач, който си казва - Ето, от утре спирам да пуша. Но утре идва и отново всичко се отлага за утре.
Странна е тази нужда на хората да чакат нещо и някой друг да го промени, когато ние сами, в себе си трябва да направим промяната. Ако го направи някой друг, ако просто очакваме нещо да се случи, за да се променим - ето това може да е наистина края на света.

Според мен не бива да страдаш за това и да благодариш на Бог, че те пази. В нета всеки може да е всеки и лесно е да бъдеш някой, който не си. В една от беседите на Учителя се казва за фитила на бомба, което намира едно дете и от желание, любопитство, стремеж или каквото и да е се опитва да запали. Детето не знае, какво може да се случи, когато фитила изгори и много се сърди и страда, когато той е прекъсван.

Затова не съжалявай за това. Просто живей и обичай. Когато си готова, когато преодолееш всички изпитания и осъзнаеш някои неща, любовта ще дойде. Срещнали сте се, научила си нещо, придобила си опитност и това е. Не е лесно, знам го от личен опит, но трябва да се преодоляват такива неща и никога да не съжаляваш.

Според мен не бива да страдаш за това и да благодариш на Бог, че те пази. В нета всеки може да е всеки и лесно е да бъдеш някой, който не си. В една от беседите на Учителя се казва за фитила на бомба, което намира едно дете и от желание, любопитство, стремеж или каквото и да е се опитва да запали. Детето не знае, какво може да се случи, когато фитила изгори и много се сърди и страда, когато той е прекъсван.

Затова не съжалявай за това. Просто живей и обичай. Когато си готова, когато преодолееш всички изпитания и осъзнаеш някои неща, любовта ще дойде. Срещнали сте се, научила си нещо, придобила си опитност и това е. Не е лесно, знам го от личен опит, но трябва да се преодоляват такива неща и никога да не съжаляваш.

Наистина интересен въпрос: "Какво означава за мен божията воля?". Замислих се над този въпрос сериозно съвсем наскоро. Да изпълниш своето предназначение заради което си тук е най-великото щастие, което може да откриеш. Както казва Учителя, ние сме тук за да се учим и непрекъснато, в мига в който осъзнаем, че нищо не е случайно започва нашето училище. Аз вярвам, че Бог не ни наказва, а ни учи, чрез всичко, което ни се случва в нашия живот. Мисля, че всичките ни нещастия се дължат до огромна степен на това, че не следваме своето предназначение, своя път в живота. Всеки миг ние градим нашето бъдеще, като вземаме решения. Правилни или грешни, тези наши решения се основават единствено на миналото, нашите знания, опит, страхове и най-вече желания. Това е нашата свободна воля, нашето его, което заглушава единственото нещо, което може да ни посочи правилния път в живота. ИНТУИЦИЯТА. Смея да твърдя, че интуицията и онова усещане, което ни осигурява връзка с Бог.
В този момент осъзнавам, колко е трудно да следвам Божият път, който ми е предначертан. Колко е трудно да елеминираме капана на мисълта, която ни свързва с времето и пространството и ни кара да приемаме единствено тази действителност, която е общоприета. Колко съмнения се пораждат в мен, въпреки знанието и усещанията, въпреки болката, която е в мен. Но е възможно това да е част от промяната и път който трябва да извървиш и няма кой да ти помогне в този път, защото е твой личен и само ти можеш да го минеш. Като пеперудата, на която ако помогнеш да се измъкне от какавидата не може да разпери криле и да полети, така и човек, който сам не преодолее своята лична драма, няма да има сили да тръгне по божествения път на битието.

Темата със земетресенията е много актуална сега, особено след Япония. Има доста теории за тяхното възникване, но тази с HAARP е може би най-ужасяващата, защото ми е трудно да приема, че е възможно, но историята е пълна с подобни зверства. Ако човекът се е научил да предизвиква такива катаклизми възкликвам: Защо в нас хората се таи толкова много зло. Има една друга теория, съгласно която, Земята понякога сменя своите екватори, което е предизвикано от въртенето на земята. Любопитна е защото се опира на това, че около екватора се събират високите планини. Аз си мисля, че топенето на ледовете е една то възможните причини за сегашното ни положение, понеже Земята се върти, а това поражда известно разместване на земната кора, която плува върху течна магма. Има и друга теория за растежа на Земята, както и теорията за живата Земя.
Напоследък много чета разни статии и много често се изтъква как информацията, коята ни сервират, обслужва известни интереси. Ако вземем много изписани страници за 2012 година и прогнозите на учените, които прогнозират какви ли не бедствия още от слънцето, Нибиру, за която отричат, но има и много вярващи, човек може съвсем да затъне в това блато от информация. Днес четох за прогноза за голяма земетресение в Калифорния, в Рим. Любопитно е, кой стои зад цялата тази информация.
Единствения факт е, че сега на Земята стават наистина странни неща и доста аномалии. Вярвам, че това не е случайно и също така вярвам, че хората могат да променят това, ако не е вече късно, стига да променят отношението си към нашия дом, ЗЕМЯТА, защото тя не е просто ресурс, защото тя е жива и трябва да я уважаваме и зачитаме, да се опитаме да постигнем едно хармонично съществуване с Природата, без която няма как да оцелеем.

Темата със земетресенията е много актуална сега, особено след Япония. Има доста теории за тяхното възникване, но тази с HAARP е може би най-ужасяващата, защото ми е трудно да приема, че е възможно, но историята е пълна с подобни зверства. Ако човекът се е научил да предизвиква такива катаклизми възкликвам: Защо в нас хората се таи толкова много зло. Има една друга теория, съгласно която, Земята понякога сменя своите екватори, което е предизвикано от въртенето на земята. Любопитна е защото се опира на това, че около екватора се събират високите планини. Аз си мисля, че топенето на ледовете е една то възможните причини за сегашното ни положение, понеже Земята се върти, а това поражда известно разместване на земната кора, която плува върху течна магма. Има и друга теория за растежа на Земята, както и теорията за живата Земя.
Напоследък много чета разни статии и много често се изтъква как информацията, коята ни сервират, обслужва известни интереси. Ако вземем много изписани страници за 2012 година и прогнозите на учените, които прогнозират какви ли не бедствия още от слънцето, Нибиру, за която отричат, но има и много вярващи, човек може съвсем да затъне в това блато от информация. Днес четох за прогноза за голяма земетресение в Калифорния, в Рим. Любопитно е, кой стои зад цялата тази информация.
Единствения факт е, че сега на Земята стават наистина странни неща и доста аномалии. Вярвам, че това не е случайно и също така вярвам, че хората могат да променят това, ако не е вече късно, стига да променят отношението си към нашия дом, ЗЕМЯТА, защото тя не е просто ресурс, защото тя е жива и трябва да я уважаваме и зачитаме, да се опитаме да постигнем едно хармонично съществуване с Природата, без която няма как да оцелеем.

Темата със земетресенията е много актуална сега, особено след Япония. Има доста теории за тяхното възникване, но тази с HAARP е може би най-ужасяващата, защото ми е трудно да приема, че е възможно, но историята е пълна с подобни зверства. Ако човекът се е научил да предизвиква такива катаклизми възкликвам: Защо в нас хората се таи толкова много зло. Има една друга теория, съгласно която, Земята понякога сменя своите екватори, което е предизвикано от въртенето на земята. Любопитна е защото се опира на това, че около екватора се събират високите планини. Аз си мисля, че топенето на ледовете е една то възможните причини за сегашното ни положение, понеже Земята се върти, а това поражда известно разместване на земната кора, която плува върху течна магма. Има и друга теория за растежа на Земята, както и теорията за живата Земя.
Напоследък много чета разни статии и много често се изтъква как информацията, коята ни сервират, обслужва известни интереси. Ако вземем много изписани страници за 2012 година и прогнозите на учените, които прогнозират какви ли не бедствия още от слънцето, Нибиру, за която отричат, но има и много вярващи, човек може съвсем да затъне в това блато от информация. Днес четох за прогноза за голяма земетресение в Калифорния, в Рим. Любопитно е, кой стои зад цялата тази информация.
Единствения факт е, че сега на Земята стават наистина странни неща и доста аномалии. Вярвам, че това не е случайно и също така вярвам, че хората могат да променят това, ако не е вече късно, стига да променят отношението си към нашия дом, ЗЕМЯТА, защото тя не е просто ресурс, защото тя е жива и трябва да я уважаваме и зачитаме, да се опитаме да постигнем едно хармонично съществуване с Природата, без която няма как да оцелеем.

Инитимността между мъжа и жената за мен е тайнство. Не става въпрос за сексуалност, а за онази невидима връзка, която възниква при срещата между двама души. Как нещо се пробужда в сърцето само от един поглед. Това не се случва често, ама никак често. Можеш да харесваш някого, да те привлича, но онова чувство, усещане, което се ражда в един определен миг е истинско тайнство.
Но да обичаш истински е почти непосилно за човек. В нашите представи Любовта е на степени и затова често питаме - "Колко силно ме обичаш?", друг път "Защо ме обичаш?". Ако в теб има Любов към Бог тя ще е на първо място и това в никакъв случай няма да ти пречи да обичаш и човека до себе си и ближния. Наскоро четох, че вселената е холографска проекция. Странно нещо е холограмата и като се замисля и ние сме холограми. Холограмата има едно особено свойство - ако я разрежеш на парчета и осветиш всяко парче ще видиш същото изображение, само че в умален вариант, както когато е било цяло. На мен ми е трудно да го проумея все още, но като се замисля, всяка наша клетка от която и да е част на нашето тяло съдържа ДНК, програма описваща целия ни организъм.
Значи всичко е проявление на Божественото и трябва да обичаме всичко около нас, но защо се влюбваме в някого по онзи особен интимен начин за мен си тайнство, което още не съм проумял(