d.andreev

За мен най - добър не е този, който знае всичко, а този, който дава всичко от себе си. В тази йерархия ти си на първа позиция! Всеки знае нещо, но никой не знае нищо. Наел си се да правиш добро, което може би никой дру не би се наел да прави. Освен професионалните ти знания, които са меко казано гениални, имаш и други заложби. От всички твои постове лъха на доброта и топлина, вижда се как всеки един твой пост подава ръка на хиляди хора и ги спасява. Да ти призная - чувствам се идеално в момента. Сякаш напреднах с над 50% за един ден (оттърсване от всичко това), но въпреки всичко не бързам. Приложих повечето нещо, които ти ми каза и се чувствам по - добре, доста по - добре... Опитвам се почти да не мисля за внушенията като цяло. Няколко пъти се случи да попадна в ситуация, която предизвиква нещо от сорта на повишена тревожност в мен... На път бях да изгубя срещу тревожност, но дълбоко диафрагмено дишане и мисълта за разсейването на това напрежение ми допринесе много благополучно. Както бях супер напрегнат и притеснен се осъзнах и се почувствах спокоен, отпуснат, освободен (от мисли). Леките иглички по тялото ги приемам като нещо хубаво, не ги отблъсквам, не ме притесняват, релаксирам с тях. Лекото замайване, дори от нещо друго също вече го приемам нормално, не му обръщам внимание, оставям го да "тече" през тялото ми, не го блокирам, дори на моменти му се наслаждавам. За мен това чувство се превръща в релаксация и се надявам всичко това да остане така, катко е сега. Нека Господ ни даде сила да бъдем това, което сме и да ни поддържа здрави! За да успееш трябва да повярваш, а повярваш ли, дори невъзможното става възможно. Не е нужно да го видиш, за да повярваш, каквото и да е то, нужно е да го почувстваш, не само със сърцето си, но и с душата си. Да се наслаждаваш на чистият въздух, на песента на птичките, на шумуленето на реката, да благодариш за шансът да бъдеш на Земята като ЧОВЕК! Много от хората смятат всичко това за даденост, малко сме тези, които се опитваме да ценим и най - малкото нещо. Малко се отплеснах, за което ти се извинявам, просто си изливам мислите във този пост. Даже правя някои упражнения от Хата Йога, съвсем начални упражненийца, но ти ми каза за медитация, там също мисля, че се медитира. Полезно ли е това? Благодаря ти много за всичко, което правиш за мен. Понякога най - непознатия човек ти помага повече, отколкото най - близкият приятел! Ако има нещо пак ще се обърна към теб, стига да не ти досаждам, но дай Боже всичко да е наред, няма да спра да посещавам сайта, обещавам!

Доктор Баев, наистина огромни благодарности за отделеното време към моите проблеми. С риск да не се повтарям многократно, ще кажа, че всичко това, което правите е повече от благородно. Дано Бог ви дава силата да продължите да бъдете това, което сте! Сега, след като знам, че този страх нищо не може да ми стане лошо или да припадна, ще започна да експериментирам ВСИЧКО, което вие ми казвате! Преди се страхувах да отида на много отдалечено място, сега ще започна да ходя малко по - малко все по - далеч и по - далеч... Ще се опитам да си окрепна психиката максимално, ще се опитам да върна онова жизнено момче, което нямаше спирка пред нищо! И всичко това, благодарение на ВАС! Zilevw, страхотен текст! ПП: Сега се досетих за нещо, което много хора правят. Вероятно е срещано и в човешката психиката, но не съм сигурен. Както повечето живи същества, гълъбът бързо свързва отварянето на щората с появата на храна... Но ако му даваме храна на всеки 20 секунди, той се замисля... Ако в този момент е пляскал с криле, той ще продължи да пляска с тях и да свързва това действие с даването му на храна, това го наричаме "суеверието на гълъбите". За малкото ми житейски опит разбрах, че това го има и при хората. Ако един човек е болен от грип и реалния период на лечение трае 10 дни, и, ако случайно на 10 - тия ден човекът изпие някаква отвара (да кажем лайка), той ще свързва оздравяването му с пиенето на "вълшебната билка". Така е и за разболяването и за много други неща. ППП: Пак големи благодарности към човекът, който винаги ми помага! Най - добрият психолог в цяла България! Поздрави, Дейвид! Между другото и вие имате хиляди поздрави от жена ми и... по - скоро гукания от бебчо! :)

Изключителни благодарности, господин Баев! Невероятно много ми помагате, бъдете здрав завинаги! Днес се чувствам добре, над 60% от нещата, които споменах започвам да ги преодолявам малко по малко, изправям се срещу страховете си и се чувствам по - добре! Едно не ми стана ясно, прости ми за невежеството... Когато примерно си кажа: "Ако X не ми каже това, което искам, ще ми стане лошо/и/ли ще припадна", значи ли, че ще припадна? Тоест възможно ли е да припадна от това внушение или не? Питам, защото КОЛКО и силно да съм си внушавал, че ми става лошо и, че ще припадна, винаги стигам до едно крайно положение, в което примерно се изпотявам, изсъхва ми устата, чувствам дискомфорт в гърдите, гадене, но дотам, нищо повече, винаги става така че започва да ме отпуска. От тук си правя извода, че колкото и да си внушавам, че може да припадна или да ми стане лошо, то единственото, което ще постигна е дискомфорт на тялото и душата ми, не реално прилошаване или припадък. Ето това ме плаши, дали реално внушение може да доведе до припадък или не? С максимални притеснения бях един път, извинявай, че се повтарям, но чувството беше уникално кофти, почти бях сигурен, че МОЖЕ да припадна, но след всичкият този максимален натиск на психиката нищо не се получи. Правя си извод от вашите статии, четох за ПР, там колкото и силни да са физическите дисбаланси, те не биха навредили на човека - сърцебиене, топли вълни, задух, изтръпване и т.н. Макар, че нямам тези неща си мисля, че и в моят случай, всички тези внушения НЕ биха довели до физически проблеми (реално прилошаване или припадък). Пиша малко разтегнато и на места се повтарям, за което се извинявам предварително. Не знам какъв похват е това, но така съм свикнал. Ще съм ви много благодарен, ако ми обясните дали с такива внушения мога да си пречиня нещо на организма, било то прилошаване или припадък, какъв е лимитът на това? Какво може да стане при най големите ми притеснение, така да се каже? Според мен колкото и да си внушаваш, едва ли можеш да промениш функциалността на тялото и да го принудиш да припадне, но ще очаквам вашете експертно мнение. Предварителни благодарности, благодарности за горният пост още веднъж и всичко най - най! Поздрави, Дейвид.

Господин Баев, ще съм много благодарен, ако получа отговор от вас. Здравей отново. Пише ти Дейвид, ако си спомняш... Беше ми казал, че имам повишена тревожност преди време. Е, сега като че ли нещата се промениха и ти си единствената ми надежда, за да ми кажеш какво ми има, все пак си най - добрият! Като че ли нещата малко по малко отихнаха, но сега ме тревожат други неща... Аз пък ти бях споделил, че мисля, че имам панческо разстройство, та, както и да е. От доста време насам имам някакъв страх, понякога знам от какво, понякога не, но в повечето случаи ме е страх да не припадна, просто ей така както си ходя или ей така както съм на гости... Примерно като тръгваме на някъде да вършим работа, някак си през главата ми минават мисли от типа на: "Ами сега, ако докато идем там припадна, какво ще правят с мен, ще се притеснят прекалено много, дали няма да ми стане нещо от припадането, дали ще оцелея, ще им забавя цялата работа с мен, ще се чудят какво да ме правят..." и тем подобни... И действително като тръгне за тази работа само това ми е в акъла, даже сякаш не чувам другият разговор, включвам се бегло, но мисълта ми е само там и най - малкия симптом започва да ме притеснява - примерно стане ми топло или нещо от сорта и почва едно неистово притеснение, което сякаш горе долу се научих да контролирам... И напоследък, в последния един месец имам чувството, че като ходя в топлото, ще ми стане лошо и сякаш ме е страх от слънцето... От самата топлина, притеснявам се, че ще припадна и имам чувството, че започва да ми става лошо, когато съм на жега за не много дълго време - може и от самото притеснение и внушение да е, но нали знаеш как е... На 23 юли жена ми роди секцио, по време на операция не се притеснявах чак толкова много, макар, че ми идваше да припадна, голямо напрежение е, не е истина... Когато ходиме за един преглед и като се качвах в болницата, минахме през слънцето, а то беше много силно, ама има няма да сме ходили 100-200 метра и влезнахме, тогава чувствах, че ми става лошо, много странно чувство е, трудно се описва, стомаха е постоянно свит, сякаш ми се гади, някакъв дискомфорт в гърдите, устата ми пресъхва, дето се вика за секунди, без бръжденето в ръцете и врата, като че ли и лека замаяност... И имам чувството, че колкото повече хора около мен, толкова по притеснено се чувствам и като че ли се засилва това нещо... Имах чувството, че ще припадна, но както и да е някак си се справих - вода пих, малко по лицето се намокрих и това беше, нищо кой знае колко фрапиращо, но доста гадничко. Примерно притеснено ми е да се качвам в друга кола, защото имам чувството, че може да ми стане лошо и нали знаеш какво ще си кажат хората, как ще реагират, дали ще се изплашат и тем подобни. Много ме е страх, че ако припадна може да си отида от този свят, като че ли това ми е най притеснителното и постоянно го мисля, не знам какво ми става, честно казано, преди 1-2 години си бях страшно стабилен психически, но сега отдадох изведнъж, не знам от какво е, но чувството е ужасно. Също се страхувам, че един ден може да полудея, това също го имам като страх, казвам си: Ами, ако изведнъж полудея, какво ще стане?", ами ако отдам още повече психически, дали няма да се побъркам? Ами, ако припадна един път, няма ли да се повтаря постоянно? Ей такива неща ми минават през главата. Сигурно ще кажеш, че съм изключително луд, не знам, ти си специалист и ти знаеш най - добре. Просто се реших да ти пиша пак, така се успокоявам, поне знам какво се случва с мен.. Иначе само един път оттогава съм почувствал изтръпване на ръцете и устата ми беше супер суха, чак трудно преглъщам... А, сетих се и друго нещо, което ми е много странно. Казвам си някоя СУПЕР ГОЛЯМА ПРОСТОТИЯ и, ако не стане си казвам, че ще ми стане лошо... Ей това вече ще ми е интересно да ми го обясниш и действително ли ще ми стане лошо или просто ще се почувствам супер дискомфортно и ще отмине? Пример ти давам веднага. Казвам си, че ако жена ми тази вечер не ми каже "приятни сънища", ще ми стане лошо, и като не ми го казва и подтиквам, моля ти се кажи ми го, за да не ми стане лошо и много други такива. Примерно се забавим в някой магазин или някой се бави и аз го чакам и си казвам, че това от това чакане ще започне да ми става лошо и супер други странни неща. Примерно, ако не извърши човека дадено действие, което иска, си казвам, че ще ми стане лошо (и не само, примерно някой се намира в някакво положение,а мен ме дразни (това рядко де, почти никога, но нали знаеш внушението), абе общо взето всички действия или неща, които могат да се случат в живота или които става, могат да ме накар да си помисля, че ще ми стане лошо, ако станат или, ако не станат..), веднъж дваж ме е изпотявало само, сърцето се е разбуквало, но нищо по сериозно... Притеснява ме ДАЛИ РЕАЛНО МОЖЕ ДА МИ СТАНЕ ЛОШО, АКО СИ ГО КАЗВАМ И ПРИМЕРНО ЧОВЕКА НЕ МИ КАЖЕ ИЛИ ПРАВИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, ИЛИ ПРОСТО ЩЕ МИ СТАНЕ КОФТИ ТАКОВА ЗА МОМЕНТ ДВА И ЩЕ ОТМИНЕ, НЕ ВЯРВАМ ДА МОЖЕ ДА МИ СТАНЕ ЛОШО... ТИ КАКВО МИСЛИШ ПО ВЪПРОСА? МОЖЕ БИ ще почувствам някакъв ДИСКОМФОРТ, ще си помисля, че ще ми стане лошо, но едва ли би ми станало, ти как мислиш? Оценявам това, което правиш за мен наистина. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО благодарен ще съм ти, ако разгледаш и отговориш на всички мои небивалици, не знам как ще ти се отблагодарявам, приятелю. Много се извинявам за изгубеното време от мен. Благодаря ти предварително за отговорите и ти желая всичко НААААААААААААААААААЙ - ХУБАВО В ЖИВОТА! Поздрави, Дейвид. Като смея да твърдя, че днес се чувствам по - добре и сякаш някои неща започвам да ги преодолявам... Малко по - малко, но все пак има мъничък прогрес.