tonika64

Ъм, с цялото ми уважение... и аз мисля, че това няма да стане толкова рязко, както някои описват. Остават ни поне още 15-тина години до по-неприятните периоди (според пророчествата, на които вярвам). 
 
А и аз лично, силно се надявам всички предстоящи събития да бъдат максимално олекотени в полза на... доброто. Ако изобщо е възможно всичко да се измени по-плавно, без да стане голяма олелия. 
 
Но определено мисля, че след края на тази година една огромна лавина от хора ще преосмислят духовните си убеждения. Най-вече защото купищата насъбирали се до този момент противоречия ще започнат да се изчистват малко по малко.
 
Бих предпочела да гледам на идващото като: началото на хубавото. От сега нататък, нещата започват да се поправят и изправят (някои по-лесно от други, съответно). Тръгнали сме вече по правилната посока, даже може и да останем, за да се порадваме на успеха на новите тенденции. А ако не ги видим от долу, ще го видим от горе и може би после пак ще ги видим от долу. =) 
 
Относно усещането в момента (лично за мен): чувствам се прекрасно, имам страшна сила (воля, желание, мотивация), която ми позволява да работя върху себе си и да се боря с много вредни навици. Всичко случващо се ми се отразява добре и се надявам да продължава в този дух. Гледам да не общувам много с негативни хора, поне до колкото социалната обстановка го позволява. 
 
Също така, подкрепям идеята че съществува някаква "стена" между хората. Макар че, "стена" е някакси неподходящо като термин... но и аз може би бих употребила някаква такава дума.
За мен по-скоро тя е поставена между НАС (с извинение към хората, които ще решат че не искат да са включени в това обобщение), които приемаме основните духовни принципи (Любов, Господ, прераждане, живот след смъртта, и т.н...) и всички останали, които са решили да останат със затворени очи (или просто не са готови да ги отворят, все едно).
Първите (демек ние) разбираемо са по-позитивни, по-финни, емоционални и прочее, защото истината може да осмисли живота, по начин по който нищо материално не може. Останалите... си знаят сами за себе си. Всеки си решава, избира... и така.
 
Бъдете усмихнати и щастливи, всичко е хубаво и добро.
 
P.S. a и също не съм съгласна с твърдението, че след някакъв момент (в близкото осезаемо бъдеще), група хора ще се възнесат и ще станат невидими за другите... Това е прекалено лесно и всичко-обещаващо. 

Според личните ми опитности човекът е създаден напълно способен да върви към Духа самостоятелно. Не просто способен - само ако върви самостоятелно, може да израсне, да разцъфти и плод да върже. Инак се получава накрая един привлекателен за погледа оранжериен хибрид, шарен и с причудливи форми, който обаче няма шанс да оцелее без нечия помощ и грижа и... семената му са фалшиви - от тях не израства ново растение, точно защото човек се е намесил...

Попаднах тук неслучайно в тежък за мен период.Казвам, че не е случайно защото няма случайни неща в живота.Минаха няколко години през които не съм престанала да чета форума.Той е моето училище,научих много тук и продължавам да се уча.Обогатявам се и интелектуално и духовно.Благодаря на всички че ви има!Бъдете живи и здрави!

Попаднах тук неслучайно в тежък за мен период.Казвам, че не е случайно защото няма случайни неща в живота.Минаха няколко години през които не съм престанала да чета форума.Той е моето училище,научих много тук и продължавам да се уча.Обогатявам се и интелектуално и духовно.Благодаря на всички че ви има!Бъдете живи и здрави!

Много е трудно да помогнеш на човек който предварително знае че няма да се справи.Момчето трябва да е сигурно че иска промяна,едно нещо или го искаш,или си търсиш оправдания че няма да се справиш и няма да се получи !!!

Попаднах тук неслучайно в тежък за мен период.Казвам, че не е случайно защото няма случайни неща в живота.Минаха няколко години през които не съм престанала да чета форума.Той е моето училище,научих много тук и продължавам да се уча.Обогатявам се и интелектуално и духовно.Благодаря на всички че ви има!Бъдете живи и здрави!

Попаднах тук неслучайно в тежък за мен период.Казвам, че не е случайно защото няма случайни неща в живота.Минаха няколко години през които не съм престанала да чета форума.Той е моето училище,научих много тук и продължавам да се уча.Обогатявам се и интелектуално и духовно.Благодаря на всички че ви има!Бъдете живи и здрави!

Нищо не учи така добре на самопознание,както живота.Той ни сблъсква с най-различни ситуации в които ние имаме възможността да видим реакциите си и начина си на възприятие.Това е едно огледало в което неминуемо се оглеждаме всеки ден, така имаме възможността да израстнем сами пред себе си.

Попаднах тук неслучайно в тежък за мен период.Казвам, че не е случайно защото няма случайни неща в живота.Минаха няколко години през които не съм престанала да чета форума.Той е моето училище,научих много тук и продължавам да се уча.Обогатявам се и интелектуално и духовно.Благодаря на всички че ви има!Бъдете живи и здрави!

Ии.. пропуснах пак нещо и леля ще ми се кара. Належащият проблем не е как да се постигне самопознание и себеразбиране, а да се провокира желанието хората да искат да познават и разбират себе си.

Българският народ има ли претенции за висока духовност? Според мен в България има тотален морален упадък и разврат. Страна където напиването с алкохол и чалгата са цел на живота няма как да претендира за духовност. Този форум е един малък оазис в този Содом и Гомор...

А, то постигнали е силно казано
За себе си говоря, де, други може да са постигнали.
За мен един критерий е - човек започва да се чувства все по-комфортно със себе си; също става така някак по-спокоен. Обаче отначало най-вероятно ще му е дори доста терсене (какво беше - ето една хубава българска дума ).

Така е. Тук май се доближаваме до темата: С учител или не? (не се сещам точно как се казваше).
Аз лично съм "за" учител или както тук казвате ветропоказател, светофар. Имам опит с и без учител; и то истински учител - тогава наистина е много полезно. Който не е забелязал учителя, който му е определен/изпратен, не му се е доверил ... няма как да направи сравнението.

Ако не съм в хармония със себе си, вътре в себе си, ако нещо ме чопли, гложди, търся причината. Знам, че някъде, нещо съм нарушила...

Ами, не. Никой не може да извърви пътя на човека вместо него, но това не означава, че не трябва да ползваме опита на тези преди нас. Ами ти ако пътуваш от София за Варна, "през гората" ли ще я караш, или ще използваш някой от готовите пътища и средства? Не че нямаш шанс да достигнеш, но не е много рационално и разумно. Та и пътуването към себе си принципно не е по-различно. Ние можем да използваме една или друга система (като дадена система за медитация например), която ще ни отведе донякъде. Тя е като един път, който води нанякъде и ако посоката ни устройва, всичко е ок. Ако получаваме морска болест от вълните, няма да пътуваме по море. Това е част от себепознанието. Всъщност в един момент ще трябва да се изправим и с това наше ограничение.

Себепознанието всъщност е преодоляването на нашите вътрешни ограничения. Пътят е полезен докато те води натам, накъдето искаш да отидеш. Същият път в един момент може да се превърне в ограничение, когато не може да те заведе там, където искаш да достигнеш. Тогава трябва да се намери друг по-подходящ път. Пътищата си съществуват. Няма мои, твои и т.н. пътища. Те са за всички, но не всеки път е удачен за всеки.

Това ми допада. Години наред бях несигурна, все търсех ръководството и оценката на някой авторитет. Хора, които искат да те научат да вървиш по техния път винаги ще се намерят, но наученото често отдалечава от индивидуалния път на човека.
Не исках да разбера това. Когато се намери, човек който ме учеше без да ми натрапва свои решения, ми беше криво. Аз просто исках по-лесното, да ми каже какво да направя. Не разбирах защо не иска. Защо ме кара сама да решавам, макар с риск да сгреша. Сега знам защо, искал е да вървя по своя път.
От този човек научих най-много в сравнение с останалите години лутане, но през което е трябвало да мина.
Имах чувството, че той ме е върнал у дома. А то наистина се е случило, аз се завърнах към себе си.
Та по това вече разбирам кои източници на познание и себе познание са полезни за мен - по усещането за нещо близко, все едно вървя към дома.

Попаднах тук неслучайно в тежък за мен период.Казвам, че не е случайно защото няма случайни неща в живота.Минаха няколко години през които не съм престанала да чета форума.Той е моето училище,научих много тук и продължавам да се уча.Обогатявам се и интелектуално и духовно.Благодаря на всички че ви има!Бъдете живи и здрави!

Колко страници си изписал из форумите през последните дни - можеш ли да ги пресметнеш? То тази енергия дето си изхабил да се жалваш из нета, ако я беше впрегнал в нещо ползотворно... После ми разправяй, че си слаб. Ами слаб си, защото си хабиш силите за глупости. Фокусът на усилията ти е тотално сбъркан. Зает си със самооплакване вместо с реално търсене на решение. Ами разбери най-после, че никой нищо не може да направи за теб, ако ти самият продължаваш със самообвиненията, оплакванията и т.н.

А последният пост не цели нищо друго освен да предизвика съжаление в четящите. Ти съжаление ли търсиш или някаква промяна? Пишеш, че си слабак, неудачник, че се чувстваш нищожен пред света. Ами перфектно - ако търсиш съжаление трябва да си точно такъв. Сега остава само да се намерят хора, които да те съжалят. А ако искаш промяна, то трябва да бъдеш силен; трябва да си повярваш, че можеш. Вече писаха хора, които реално ти предложиха помощ за такава промяна, но ти май не я желаеш достатъчно. Е, ти сам си решаваш какво търсиш, но засега везните са силно наклонени към съжалението. Можеш да пишеш всичко, но думите в момента по-скоро ти служат като канал чрез който си пилееш силите и те отклоняват от реалните действия. А без реални действия нищо няма да постигнеш - това е повече от сигурно.

Попаднах тук неслучайно в тежък за мен период.Казвам, че не е случайно защото няма случайни неща в живота.Минаха няколко години през които не съм престанала да чета форума.Той е моето училище,научих много тук и продължавам да се уча.Обогатявам се и интелектуално и духовно.Благодаря на всички че ви има!Бъдете живи и здрави!

....защото има невероятно - мъдри хора .
...защото се създава позитивен обмен на мисловна енергия ....защото ми е приятно да общувам по този начин
.....защото чувствам духовното приятелство на съфорумците си и имам пълната свобода да говоря за всичко , което ме вълнува .
....и защото самия форум ме промени и продължава да ме променя .
Надявам се и на другите да им е било приятно с мен !
Всички , които пишат тук са свръхчувствителни ,свръхсензитивни , уникални в присъствието си и това на мен ми харесва .

Можеш малко да разсъждаваш и в тази посока:

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това “увереност в себе си”. Чарли Чаплин

Всеки умира, но не всеки има смелостта да живее достойно.

Здрасти sadlife


Ти мислиш, че хората тук не те разбират. Но това не е така. Те просто отказват да влязат в твоя тон и да се съгласяват с твоите твърдения колко си зле, как за нищо не ставаш и как нищо не можеш. Ти се чувстваш безсилен, и искаш да проектираш безсилието си върху всички останали, които се опитват да ти помогнат. Представи си нещата така - Ти си затънал в едно блато и викаш за помощ. Появяват се хора. Обясняват ти какво трябва да направиш, за да се измъкнеш на брега. Но ти не искаш това. Искаш някой да влезе в блатото при теб, за да разбере как се чувстваш. Но кажи ми, как хората ще ти помогнат, ако и те затънат в блатото? Как ще ти помогне това разбиране, което ти толкова искаш? За да се измъкнеш, трябва ти да се стремиш към хората, които са на брега. А не да се опитваш да ги убедиш, че трябва да дойдат в блатото при теб, за да се киснете в калта заедно. Аз ти гарантирам, че всички тук разбират, че ти е тежко, трудно и че страдаш много. Това никой не го отрича. Просто хората ти казват, че ти не си безсилен и безпомощен. И на теб това не ти харесва.

Не ти пиша това, за да те критикувам или да ти "сипвам сол в раната". Просто се опитвам да ти обясня какво се случва тук. Прочети пак цялата тема и обърни внимание на своите реакции, опитай се да се погледнеш отстрани. Какво виждаш? Аз виждам, че ти не си безсилен и безпомощен. Но защо толкова упорито се опитваш да убедиш всички хора, че си такъв? Защо си се вкопчил така в безпомощността? Помисли над това.

П.С. На мен идеята за работа във ферма срещу храна и подслон много ми харесва. Може ли да напишете малко повече информация за това?

Има една мисъл...

Ако не можеш да промениш хората около себе си, опитай се да промениш себе си.

Много е трудно да помогнеш на човек който предварително знае че няма да се справи.Момчето трябва да е сигурно че иска промяна,едно нещо или го искаш,или си търсиш оправдания че няма да се справиш и няма да се получи !!!