magic

Благодаря за успокояващия отговор.Стана ми леко на изтормозената душа. Искам да попитам още нещо.Трабва ли Ривотрила да е откзан за да започне терапията?Или това става паралелно с терапията?Предполагам,ще трабва да се работи доста и по отказнето му,но поята психиятарка казва да го пия докато е нужно.АЗ не мога да причинявам подобни нещо вече над себе си,но не знам как да го направя.Предварително благодаря за отговора. Хип,вие сте уникална и всеотдайна личност

Здравейте, Извинявам се за повтарящите се въпроси и благодаря за отговите. Хубав ден

Здравейте, От няколко дни чета този форум и много ми допада и на моменти успокоява.Искам да разкажа моята история тук,за да получа отговор от специалистите в него. На 34г съм.Преди 6г получих първата си паническа атака(естествено не знаех за съществуването на подобно нещо).Започна кошмара с ходенето по доктори и след 1г разбрах вече какво ми е всъщност-депресивно тревожно състояние.Започнах да пия антидепресанти от които се чувствах много зле.Постояно чувствах напрежение в тялото си,затова вземах ривотрил.От АД не ми сташе по добре напротив и така си останах на Ривотрил 1т от 0,5г почти всеки ден.Когато получих първата ПА бах в къщи със сина ми,които беше на 2г и тогава ме връхлетаха ужасни мисли,че мога да му посегна.ОТ тогава изпитвам страх да стоя сама в къщи с него,страх да излизам навън за да не се изложа пред хората,страх да не полудея. Но слава на бога си тръгнах на работа и нещата малко се поуспокоиха,но продалжавах да пия ривотрил.Преди два месеца родих второто с дете(по време на бременността пих ривотрил само 2 пъти) и кошмара се върна отново.Отново атаки,отново страх да съм с бебето,страх да излизам сама сред хората за да не полудея и да се изложа.Постоянно се чувствам напрегната усещам как по цялото ми тяло нахлува адреналин, от което ми иде да бягам.Също така усещам парене и мравучкане из цялото тяло. Отидох на психиатър-терапевт.Отново ми предписа антидепресанти,които още не съм започнала да пия(страх ме е от страничните деиствия) асега вземам само ривотрила. Вече не знам какво да права ужасно съм объркана.Посещенията въобще не ми вдъхват кураж.Напротив.Жената реши,че е хубаво да започнем психотерапия,но на нея тя не ме учи как да се справям със страха,а само се ровичка в детството ми.Аз и споделих,че съм имала строга и недожолна майка и вечно липсващ баща.Когато я попитах за продалжителноста на терапията тя ми каза,4е не знае да се въоръжа с търпение може и години.Мен тази несигурност ме убива,та аз имам 2 деца за които да се грижа,а съм като парцал. Искам да попитам специалистите тук има ли надежда за мен?Моето състояния лечимо ли е?С посещения при психотерапевт ще може ли да си стъпя на краката? След една прочетена статия в нета започнах да си мисля,че имам психоза.Дали е възможно това сле употребата на Ривотрила? Предварително ви благодаря Моля ви от цялото си сърце за съдействие.Та аз обичам живота си и хората около мен Усмивки макар и засега изтормозенки от мен

Г-н Беав, Искам първо да кажа едно благодаря на Господ,че има такива хора като вас.Благодарение на вашите статии и мнения във форими аз разбрах много добре какво всъщност е ПА.Разбрах ,че тя не етолкова страшна стига да приемем страха.Но това е толкова трудно за нас ,които имат панически атаки. Кое е най доброто лечение според вас за паническите атаки плус натрапливости.Нужно ли е медикаментозно лечение?Може ли да се повлияе само от терапия? И още нещо вчера се видях с една терапевтка от Пловдив.През цялото време тя не престана да говори за себе си, за това какво е постигнала,какви школи е завършила(цитираше имена,които на мен нищо не ми говореха).Оплакваше се,че след всеки сеанс се чувствала страшно изморена.Даже споменаваше имена на неини пациенти,които както каза тя били от голямото добро утро.Според вас струва ли си да отида на терапия при нея?Да не забравя,че през цялото време ми говореше за цената на сеанса?Не съм преувеличила нищо.Моля ви кажете ми какво мислите? Предварително благодаря за отговора