Nickelangello

аз съм на 13 и вярвам в Господ от както се помня т.е. от 4-5 годишен. И да мисля, че с възрастта нараства и вярата в нашия Отец ( поне с мен е така )

Възпитавана съм в нерелигиозно семейство и не вярвах в Бог.Но когато бях студентка първи курс една случка ме накара усетя че го има.
Имах тежък изпит по математика, а страшно ме болеше главата.Като изтеглих билета си се почувствах изцяло блокирана.Доцентката беше изключително взискателна и аз изпаднах в паника.Изведнъж,незнайно откъде в главата ми се появи молитва и аз започнах усърдно да се моля наум.Главата ми се проясни,реших задачите и изкарах изпита много добре,което беше цяло чудо.От този момент вярвам че има Бог.

Между другото - времето вече е прекрасно!

Учени от мичиганския университет смятат, че добрите хора боледуват по-малко и по-дълго живеят

Днес 13 ноември е Световният ден на добротата. Именно на този ден през 1998 година в Токио бе открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участваха Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. Специално за този ден френският художник Орел подари на хората едно открито сърце.

Според изследването на японски и американски психолози, начело с Кейко Отаке, колкото повече добри неща правим, толкова повече сме щастливи. Според учените, тези, които изказват своята благодарност, нежност и други добри чувства към хората, не само че гледат с по-голям оптимизъм в бъдещето, но и физически се чувстват по-добре и по-хармонично. От своя страна пък учените от мичиганския университет смятат, че добрите хора боледуват по-малко и по-дълго живеят. Отзивчивите хора, твърдят изследователите, живеят средно с девет години повече, вероятно, защото имат по-добър имунитет и по-здраво сърце: та нали, когато човек прави нещо добро за другите се повишава нивото на лимфоцитите и се разширяват съдовете. Другият страничен ефект от добротата е изработката на „хормона на удоволствието". Когато човек прави добри неща за другите, мозъкът му изработва по-голямо количество ендорфини, известно като прекрасно природно болкоуспокояващо.

За първи път зърнах Словото на Учителя, преди около 8-9 години, от една малка книжка с избрани мисли, която бе съставена от жена, която била болна, но се излекувала и съставила книжка в знак на благодарност. Прочетох я за един ден – беше толкова мъничка. И знаех, че това е за мен.

След това не предприех някакви усърдни действия в тази насока. След известно време една приятелка ме заведе на гости при човек, който познавам от съвсем мъничка. Спахме при него. Толкова ме впечатли огромната градина, която гледаше сам, той беше в пълна хармония с това място, песните които пееше, разговорите които се водеха, които само слушах.

Сутринта посрещнахме слънцето. Тогава пак усетих, че това е точно за мен.

Купих си една, две книги с беседи. Почнах да ги чета.

След това разбрах, че друг приятел на нашето семейство също е от Братството. И него познавах от много малка. Споделих с него за моите интереси, след което започна да ми изпраща най-различни неща за четене, които поглъщах. Мисля, че това е истинска дарба – да усетиш кой колко може да поеме в определен етап от неговото развитие.

Първото, което ми направи впечатление от Учението наистина бяха думите. Но специално при мен, мисля че изигра много важна роля прякото или косвено присъствие на тези хора, които винаги са били около мен. Грабна ме тяхното излъчване, начина по който говореха, отношението им към природата и хората.

" Човек Може Да Намери Истинския Път Само Във Време На Мъчнотии И Страдания..."

Лето Две Хиляди И Десето.Мястото Лондон,Англия.След Близо Четири Годишен Престой На Острова Бях Поставен В Доста Незавидно Положение.Благодаря На Господа.В Живота Си Съм Преминал През Куп Мъчнотии и Страдания,Ще Ви Спестя Подробностите.Та Да Се Върна На Темата.Винаги Съм Се Интересувал Горещо От Историята На Българите.В Един Красив , Слънчев Ден Попаднах На Книгите "Големият Заговор Срещу Българите " На Христо Маджаров " . До Тези Книги Стигнах В Търсенето Си На Четиво Относно Богомилите.От Тук И Се Запали Интересът Mи Към Учението На Бялото Братство.След Което Попаднах На Аудиофайлове С Лекции От Учителя На Младежкия Окултен Клас И След Внимателното Им Прослушване Веднага Разбрах Че Това Е Което Съм Търсил Цял Живот.

"...Човек,Който Иска Да Се Движи По Правия Път,Ще Срещне Най - Голямо Съпротивление."

На 6 август 1986 година имах видение: Пред мен се появиха седнали един до друг, облечени в бяло, белобрад и благообразен старец и по - млад от него мъж. Старецът ме гледаше благо и с огромна любов. Усетих как между нас се създава някакво силно магнитно поле и му го казах. Той само се усмихна, след което заедно с по - младия мъж се издигнаха и сякаш се дематериализираха, изчезвайки от погледа ми. У мен се запечатаха телепатично думите на стареца: "Аз съм твят духовен Учител!"
Трябва да спомена, че преди това се занимавах с йога, бях ръководител на студентски клуб и търсех усилено своя Учител. След гореописаното видение, един приятел ми предложи едно томче с беседи на Учителя - "Ликвидация на века". Прочетох го и останах изумен - каква огромна мъдрост имало в България, а ние да не я познаваме и да си мислим, че само в Индия може да се открие мъдростта. Известно време след това за пръв път отидох в дома на Павлина Даскалова в Търново и... какво беше удивлението ми, когато на една от стените видях окачен потрета на същия старец, който ми се беше явил във видение. Попитах я кой е той, а тя ми каза:"Това е Учителят - Петър Дънов." Същата година се качих на молитвения връх на Рилските езера и се помолих да имам поне едно томче с беседи на Учителя. След десетина дни една сестра от Братството, като разбра за желанието ми, ми подари "Законът на любовта", защото й се дублирала. По - нататък така се стекоха нещата, че в момента Братската библиотека с всичко излизащо от Учителя се намира в дома ми.

Тук определено има хора, които са много наясно с разликата между душите на хората и тези на животните. Ако се замислите -
за душата на животното няма такава голяма опасност при внезапна смърт ( убийство), както за душите на хората, защото животинската се връща обратно в груповата душа на вида.
Другият момент за мъжките пилета -
дали ще бъдат убити малки, за да станат храна за животни, или по-големи за храна на хора ... Кое е по-голяма трагедия?. Болката си е болка, а безсмъртни пилета няма.

Човечеството просто е на такъв етап. Промените стават бавно.

Понякога имаме самочувствието ,че живеем задружно и духовно.И че вършим работа след работа за цялото....А всъщност това са си само наши ''пожелания'''.Достатъчно е да видите как се строи една къща на село и колко хора помагат на строежа ...Жалко е, че не можем да бъдем като тях.
Естествено някои хора са много бедни, други са далеч от София ,трети са болни...Тях не ги упреквам.Защото имам и трите пречки.Но да живееш в София и да не отидеш поне веднъж да помогнеш, когато нямаш никакви проблеми ,това означава само едно -че си твърде далеч от живота за цялото и от идеите на Учителя.Въпреки лагерите на Рила и многото изиграни паневритмии.
Аз не съм изненадан от многото работа ,която е останала за вършене.Имаме ''светлия пример'' на салона в Арбанаси,който се построи за няколко години.
Дано се намерят хора ,които да помогнат в Братския център през следващите дни ! Поне положителни мисли можем да отправяме безплатно и без да ходим в София.
А на тези ,които отново ще решат, че твърде много критикувам, ще им припомня ,че още в Антична Гърция е казано,че най-мила е Истината.Бих добавил и че тя ще ни направи свободни/ мисълта не е моя/. Май заради забраната '''Не критикувай!'' забравихме да изричаме Истината.А тя е много проста -има много хора за братски трапези и разговори и малко-за братска работа.Няма значение къде-на полето ,в Братските центрове или сайтове.Ако някои не вярва, мога да му дам много,много примери.

Приятели - Учителя никога не говори съвсем буквално...
Тази мисъл много ме е занимавала преди известно време, мога да споделя за себе си до какво стигнах.

Ако непрекъснато мисля за друг човек, това означава, че съзнанието ми (във всичките му нива) се опитва да реши някаква задача, свързана с моя личен опит с този човек. За него личността на човека е нещо като ключ към задачата.
Възможно е сега Ина (ina-hr) да се намира в период, сходен по смисъл с онзи период преди 14 години и пред нея да стои сходна задача.
Възможно е ключът на конкретната личност да бъде към важни елементи от задачата, които ще донесат просветление за решението.
Възможно е ситуацията да е различна, но решението и да бъде по някакъв начин свързано със старото решение - ключът към което е въпросният човек.

При мен, например, така няколко пъти се повториха периоди, в които много упорито мислех за човек от миналото ми. Доста по-късно, преосмисляйки събитията и отношенията, стиганх до извода, че и в четирите случая пред мен е стояла една и съща задача от кармичен характер. Едва четвъртия път успях да я осъзная и взема адекватно решение за себе си и живота си. Изведнъж тогава чак ми проблеснаха думите на същия този човек за съжалението и самосъжалението, изречени съвсем случайно и без повод, но явно изпратени за мен. Тогава не ги "чух" - явно не съм била готова...