Jump to content
Порталът към съзнателен живот

summertime

Участници
  • Общо Съдържание

    115
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

За summertime

  • Ранк
    Новодошъл
  • Рожден Ден Май 19

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    София
  1. "Та, Тайните учение, са толкова тайни, че всички говорят за тях и навсякъде. Сакралността, доколкото я е имало, е тотално маргинализирана и десакрализирана. Булото на Изида някак грозно е паднало, свалено и разкъсано от любопитството на една, жадна за зрелища, тълпа. И в този смисъл, аз лично приемам понятието Тайни учения, по-скоро като архаизъм, отколкото като реална система от sub rosa* познания за битието и небитието." Публикувано: 15 октомври 2011 - 09:30 от Ивета
  2. summertime

    За "Тайните учения"

    Ани съдбата доведе Summertime тук, и намери това което търсеше. Summertime смята, че няма място повече тук
  3. summertime

    За "Тайните учения"

    hipathia - понеже, не разбирам потока на мисълта ти, относно "формата и смисъла". Затова ще ти отговоря твърде общо - за мен, е важен смисъла(т.е. основата) а не формата. Формата може да има различни проявления, но смисъла да е един. Относно изказването на Божидар, което коментирах. Мисля стана ясно, че е резонно само по-себе си, но е е в темата. А тук споменаваш наука! Ако прочетеш внимателно мненията на участниците в дискусията, ще забележиш че повечето от тях, диференцират понятията - наука и учение. Според общото мнение, ако ми позволят да обобщя, науката се занимава с измерими, установими същности, докато езотеричните учения се занимават със същности които не могат да бъдат отразени. Мнението на всички изказали се, е важно. Не знам защо ми вменяваш неуважение към тях! Всеки си има мнение, което произлиза от неговите разбирания, житейски опит и т.н. и аз го уважавам. Дали го споделям, е отделен въпрос, и това не е важното. В една дискусия, човек винаги намира "добри" моменти за себе си, независимо че като цяло може да е на противоположни идеини позиции. Донка - не мисля, че имам какво да кажа повече .Нямам противоречия с теб. Казусът с "правилата" дойде от там, че ти ги изтъкна, един вид като разлика между различните форми на познанието. Разбира се, че аз не отричам ролята на правилата - не ме разбирай погрешно. Едиствено се опитах да покажа условния характер, на това "разделение" Няма учение, независимо езотерично или как ще го наречеш, което да не дава рецепти, правила, съвети и т.н. Наречи ги както искаш. Затова те помолих, да споменеш такова ако знаеш, защото бога ми аз наистина не се сещам. А знаеш ли, защо реших да ви провокирам с такъв въпрос? В няколко последователни теми, участници от форума непрекъснато натякваха "че според езотеричните учения еди какво си ......" Направи ми впечатление, че когато не могат да дадат конкретен отговор, или очевидно не са прави, извинението " че според езотеричните учения еди какво си ..." е много удобно за измъкване от ситуацията. И друго ми направи впечатление - натякването на думите "езотеричен", "окултен" сякаш самият им смисъл вече отговаря на въпросите. Което мен лично, ме кара да се съмнявам във възможността на тези хора да мислят въобще. Това е, толкова просто и логично В интерес на истината, ако трябва да обобщя това което се изписа. Единствения човек, който успя да "хване" смисъла на темата, и да отговори адекватно, бе Диана - още в първия си пост. Благодаря на всички
  4. summertime

    За "Тайните учения"

    Здравей Донка. Същото важи и за своите лични състояния и поведение - ако се опитаме да ги опишем с инструментариума на психологията, се получава все едно да изучаваме растенията по хербарий... В този смисъл това познание остава "тайно", защото няма как да се изведе, сподели, обобщи... Единственият инструментариум, който човечеството е измислило са символите. Символите, са пак опит нещо, което е трудно да се обясни с думи, да бъде изведено на някакво "по-явно" ниво. Това за мен значи, че то е "потенциално" обяснимо, но на дадения етап не е. Типичен пример за това е Тантрата, за която стана въпрос в друга тема. Там символиката е издигната в култ, има висш статус. Опитах се да обясня защо се получава така, но темата беше залята с някаква фактология за Будизма Ваджраяна. Както и да е. Идеята ми е, че символите са един твърде елементарен начин да бъде предаден смисъла на дадено нещо. Но факта че, това нещо може да бъде изразено макар и със символи, означава че то има своята логика, и в никакъв случай не е тайно. По-скоро е "неоткрито", "непроявено" Иначе за Психологията, не знам дали имаме право да коментираме тази тема. Аз лично не съм запознат достатъчно, за да правя съответните изводи, и паралели. Със сигурност, Психологията е наука, която тепърва ще се развива. Не мисля че между това което ти наричаш "лични преживявяния" и науката Психология, стои някаква пропаст - напротив. Понякога това което разделя една "неоткрита" идея, от нейното откриване и осмисляне, е едно мигване, един дъх. Според мен, твърдението че, има "тайно" познание, слага един особен спиритуалистичен ореол около него, а това е в ощърб на самото познание. Донка, искам да те попитам нещо. Ти сещаш ли се, за Учение което не включва себе си правила? Моля ако знаеш такова, бъди добра да го споделиш с мен. Поздрави
  5. summertime

    За "Тайните учения"

    Привет Цвета, относно заблудата и отклоняването на вярата ще ти дам моето виждане, когато отговоря на Донка. Иначе какво да ти кажа, с историята на Християнството съм запознат общо взето бегло, което е мой пропуск разбира се. Но знаеш ли, по стечение на обстоятелствата преди време много интересен ми беше живота на Сидхарта Шакииямуни или просто Буда Сигурно е погрешно да правя паралели, тъй като не съм компетентен, но позволи ми да изкажа своето предположение. Ти казваш че Христос е проповядвал своето учение, по два пътя - за масите, и за неговите ученици. Аз лично не намирам нищо ненормално в това, даже напротив. И в никакъв случай не бих казал че това което е споделил на учениците си е било езотерично. Сама знаеш, че ние обикновенните хора сме затънали в житейските си проблеми. Така е било и в онези времена. Стремежа да задоволят физическите си потребности, като работят много - не са позволявали на масата от хора, да имат време и да размишляват много много по духовните въпроси. Освен това, да не забравяме че преди Буда и Христос е имало учения и религии, и един вид Будизма и Християнството са се борели за завоюване на привърженици. Христос и Буда са съзнавали това отлично, и затова на обикновенните миряни, са споделяли идеи които те лесно да разберат - да бъдат близки до тях. Иначе са рискували да останат неразбрани. Както много изписахме тук, мисля че и Станимир го спомена, процеса на приемане на определени идеи, е бавен и труден. В същото време, хората които емоционално са готови да "поемат" повече (в случая техните ученици) са получавали повече от тези идеи, в една по абстрактна степен. Но забележи важната подробност - Буда заявява категорично, че всеки независимо от неговия пол, възраст, социално-икономически статус, може да напредне в своя път. Т.е. той не отнема правото на духовно развитие на никого. Така че ако някой прост и беден човек, желае той може да получи повече от знанието, което ще му помогне да "разбере" себе си. В този аспект, определението Езотеричен е твърде условно, и някак бих казал екзотично. Поздрави Привет и на теб Донка. За да бъдем максимално коректни, публикувам определението за - езотеричен от тълковния речник : Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός т.е "вътрешен" или вътрешно познание) в най-общ смисъл се назовава всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени. „Езотерика“ или „езотерично“ се нарича всяко учение предназначено за определен кръг хора. Такова учение изучава тайно и предавано по поколенията знание от всякакво естество. Докато знанието е по принцип философско или етическо и мистично, то може на теория да бъде разнородно. Езотеричните учения не се концентрират в някакво географско място, а по своята идейна същност представляват самото чисто ядро на дадена духовна традиция. Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие. Според тях това е познание към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба. Езотеризмът в различните му прояви: окултизъм, херметизъм, тайни общества, неоплатонизъм, гностицизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, от много векове е заклеймяван от ортодоксалната християнска църква. Въпреки мерките, предприемани от църквата срещу него, той продължава да се развива и процъфтява успоредно с християнството и се е проявявал в течение на изминалите 20 века в теологията, философията и най-видимо в литературата и в изкуството. Така, значи какво се "набива" на очи при прочита на това определение. Всъщност те са две, и обхващат два аспекта на термина. Преобладаващ аспект в определението за езотеризъм, е този който засяга -тайното, забраненото, ограниченото, отхвърленото, заклейменото. И вторият аспект, засяга едно по-лично значение - това на "вътрешното" познание. Както знаеш Донка, в историята на всяко учение, има различни периоди и етапи. Първоначалните идеи, винаги ама винаги, биват променяни поради една много прагматична причина - Човекът! В човека е заложено, да бъде бунтар, да се съмнява, да се опитва да "изрови" и това което не съществува и т.н. В този смисъл промяната на всяко едно учение, в определени посоки е неминуема. Като говорим за Християнството, не трябва да забравяме че изворите на това учение са много и разнообразни. Освен това, тази религиозна система на 2000 години, е била подлагана на такова преосмисляне и редакции, че това което достига до нас е вече твърде изопачено. През времето, много идеи и оригинални моменти са отпаднали, или са били преиначени, а има течения които са ги запазили, затова има толкова секти и разклонения. Доколкото знам - концепцията за прераждането е била известна на ранното християнство. Нещо повече Есейството, което се явява нещо клон на ранното християнство - приема напълно тази идея, а и не само нея. Много от тези идеи, впоследствие са били обявени за Ерес, и забележи - поради твърде практични причини! В днешния си вид Християнската религия слага ударението върху моменти, които са несъвместими с представата за прераждане, карма и тем подобни. В основата си, тези конфесионални моменти, имат користна насоченост. Казваш че "официалното християнство" (леле това май не звучи добре, но го осъзнах по-късно, след като го написах) e система от правила т.е. Канон, а езотериката предлагала принципи и методи. Ами, че по същество, това не са ли пак правила!!!! Аз мисля че по своята дълбока същност, те не се различават. Сега позволи ми, да дам пример отново с ранния Будизъм, за да коментирам вторият аспект на думата езотеричен. Буда разделя последователите си на две : миряни и монаси. Миряните са обикновенните хора, трудещи се, "борещи се с живота" на тях той дава едно учение от простички и общозначими правила, с помоща на които живота им би станал по-лесен. Забележи споменах думата - правила. Монасите, от своя страна са хора, загърбили светския живот - тъй като са осъзнали неговата преходност и илюзорност. На тях той оставя учение, което се състои от прозрения и идеи, изискващи много високо ниво на абстрактно мислене. Но забележи той им остава това учение - като НАСОКА, като ПОМОЩ, а не като правила. Нещо повече, той твърди че божествата са също така несъвършенни както и хората, но в духовен аспект стоят по-високо от тях. Буда казва, че божествата са значими само за обикновенните миряни, на монасите - божества не трябват. Какво се има предвид? Човек, който е прехвърлил нивото на обикновен интерес към божественото, и се е отдал на път към сливане с него, не се нуждае от правила. Той вървейки по своя път, е следвал някакви съвети, но от определен момент нататък - той продължава САМ. Защото според будизма, човек постига освобождаването вътре в себе си, и само той може да разбере как да върви по този път, и как да го постигне - КОНКРЕТНО ЗА НЕГО. В това се изразява смисъл на онова "вътрешно познание" То не е нещо различно от другото познание, за да бъде дамгосано с разни определения. Става въпрос за едно и също нещо, но за различни нива на абстрактност. И ето тук точно идва момента, в който хора занимаващи се с духовни практики с користна цел, почват да вкарват разделяне. Защото аз продължавам да поддържам мнението си, че "тайното" "непознатото" винаги е привличало човека, дори само заради това че е тайно.
  6. summertime

    За "Тайните учения"

    Донка, отговарям на въпросите ти веднага! Първо, идеята на темата която пуснах е - защо ученията се разделят на езотерични и неезотерични, и защо някои хора имат пресантиман специално към езотеричните. Каква е причината за тези техни предпочитания? Не знам защо ТОВА НЕ СТАНА ЯСНО ОЩЕ В НАЧАЛОТО, а се почна някакво разтягане на локуми и прочее. Както може би сте забелязали, а може би не! Аз не разделям ученията или познанието на каквото и да е, използвам понятия които срещам твърде често тук по темите. Това дали някаква идея е езотерична или неезотерична, мен не ме вълнува! Аз приемам идеите ако те имат допирни точки с моя мироглед! А не защото са еди какво си! Стана ли ясно вече? И понеже не съм наясно какво точно значат тези понятия, проверих там където трябва. Не се опитвам да разсъждавам за "истинското" според вас значение на понятията, защото умни хора преди мен са си свършили работата. Но добре, да допуснем твоето тълкувание на думата езотеричен. Как би ми обяснила тогава разликата между официалното Християнското учение и примерно някое от езотеричните му разновидности? Много държа да ми отговориш на този въпрос! Цвета - откъде пък видя че някой си бил по-умен от теб, еле пък да те поучава????? Нали си говорим, и нищо повече. Според мен никой никого не поучава. Ивета - много патетично изказване, само не разбрах в кой момент трябва да падна на колене! Освен това, ми е странно как се наемаш да коментираш нещо, за което не си информирана. "Тайните учения" са поставени в кавички, защото това е вид ирония. Аз не смятам че те съществуват, че са съществували, или че ще съществуват, поради едно много просто обстоятелство - човешкия фактор! Странна работа с тия 30 000 години, които споменаваш. Но явно си имаш своите причини! Колкото до актуалноста на темата въобще, мисля че сама може да се увериш, че все още е. Не е въпрос на времеви диапазони, а на съзнание. Интересно ми е, ти как би анонсирала подобна тема? Северен, съгласен съм теб, но махни моля те определението "тайни". Може ли да го заменим с "неоткрито" или "непостигнато"?
  7. summertime

    За "Тайните учения"

    Цвета Факта, че си станала Събота сутрин в 9 часа, а и по-принцип участваш дейно в темата, означава че въпреки крайната ти констатация, че нищо не те интересува, явно все пак нещо те е заинтригувало. Ако поне това съм успял да направя за теб, бих бил много щастлив Всъщност, ако се замислиш. "Целта" винаги присъства в нас, под една или друга форма. Ако перифразирам думите на Божидар - без Цел, няма Живот. Така че, моля те не ни казвай че нямаш цел. Да, предполагам, че не искаш да станеш президент, кмет, да летиш в космоса, и прочее. Но факта че живееш, че дишаш, че се грижиш за детенцето си, означава че имаш цел. А понеже в момента, още не знам на коя планета съм (защото ме събудиха рано ) дори не мога да вникна в смисъла на диалога между Станимир и Диана. Относно - Обичането. Някак ти го разглеждаш от неговата прагматична, егоистична страна. Аз лично нямам предвид, това което се случва между двама души за определен период от време, т.е. мимолетно е. А за нещо по-сложно. Да Обичаш, без да очакваш ответна реакция, просто защото цялото ти същество е убедено че така трябва да бъде. Давайки моята любов на хората, аз получавам удовлетворение от този акт, и не ми трябва някои конкретно да ми отвръща със същото (най-общо казано). Не си ли срещала хора, които са благи. Те винаги са усмихнати, говорят тихо и спокойно. Поздравяват всеки, пожелават му хубави неща, от тях струи - красота. И въпреки че, хората често наричат такива хора - откачалки, куку, и т.н. Тези хора, продължават да са си такива. Цвета говорим, за хора които се опитват да надмогнат несъвършенствата на светския начин на живот. И това не означава, че те са светци, нямат недостатъци и прочее, но да далеч пред нас в ПЪТЯ, към себе си. Защото егоизма, според мен лично НЕ Е част от ПЪТЯ. Поздрави
  8. summertime

    За "Тайните учения"

    E, хубава работа. Подкарахме го на битовизми. Не че разбирам, но мисля че съжителството между двама души, не може да се дефинира напълно с любов. Не знам, прекалено много фактори са намесени - нагон, секс, битовизми разни, не мисля че това е Любов с главно Л. Мисля че говорим за различни неща, и ти теглиш към някакви твои преживяни неща, или поне такова усещане имам. А иначе, ако говорим за мръсни чорапи. Да, разбира се, едва ли някой би харесал подобно нещо. Но ако се замислиш реално, човек който е над нещата, не би му правило впечатление. Все пак, хората отдадени на своето духовно развитие, в повечето случай живеят скромно. Да не говорим за Индия, където хигиената не е на почит много много. Това е смисъла на безусловното, колкото и относително да е то. Въпреки обстоятелствата, ти да следваш твоя път, а това че не обръщаш внимание на случващото се около теб, не е въпрос на високомерие (щото и такова мнение четох някъде по темите) а е въпрос на приемане на нещата такива каквито са. Пак ще цитирам Буда, но мисля че има смисъл по дадената тема. Хората открай време се интересуват, за това как е устроена вселената, света и т.н. Естествено попитали Буда, за характера на света. Той отговорил с благородно мълчание. Защо ли? Ами интерпретации хиляди. Но една има особен резон, защото има отношение към неговата доктрина. Дотолкова, доколкото света е илюзия и нещо мимолетно, той не е интересен за търсещия себе си. Защо, ами защото размишляването "по-принцип" е само загуба на време. Буда казва : когато в тялото на човек се забие стрела, той трябва да се стреми да я извади, а не да размишлява - откъде е дошла, кой я е изстрелял, и с каква цел. (разбирай "стрелата" като метафора на живота).
  9. summertime

    За "Тайните учения"

    Е де, Цвета Под "едновалентна" има предвид - еднозначна, без алтернативи. И е прав! Обаче тук се замислих над нещо което питаш. На прима виста, може да се отговори че т.нар. съпротиви са идващи от привързаноста на душата към тялото, или изкушения на земния живот, материалната привързаност и т.н. Предполагам Вятър е имал предвид това? А може и да бъркам де Та, нали по презюмция лошото, привързването на душата към тялото е инициирана от лошите сили, дявола, Мара - бога на плътските желания в Будизма и прочее. Обаче, се замислих - да не би пък да идват от Бог??? Има резон, в това. Или поне така ми се струва. А тук има някакво объркване! Защо обвързваш Безусловноста с целите, решенията и изборите??? Не виждам адекватна връзка между тези понятия. Например, Аз мога да те обичам безусловно. Т.е. въпреки обстоятелствата, аз ще продължавам да те обичам. Но в същото време, безусловно мога да съм против консумацията на месо (примерно). Тук аз правя своя логичен избор, и взимам решение на базата на този избор, и безусловно го следвам. Е това разбира се е в идеалния случай. Който както уточнихме, може и да е утопия. Вятър, споменаваш нещо много интересно - Доверието. До нея си споменал Отдаване, но знаеш ли колко силно впечатление ми направи Доверието? Замислих се, абе има ли безусловно доверие??? Ужас, ей бога ми не мога да отговоря, честно Че то аз на себе си нямам доверие, камо ли на някои друг! Ааа не обърках се, трябва да помисля.
  10. summertime

    За "Тайните учения"

    Чокофредо щом е тайно значи е за лс. Като е гарга нека да е рошава /ето тук е мястото на фауната в цялата история/ т.е. като е тайно- тайно да е какво да се прави Ами това е щото, не съм ти опитал Чокофредото затова бъркам Но предчуствам че е фантастично А и много тематично се включваш в почти 12:00 - че ще трябва и да се яде, обяд е все пак
  11. summertime

    За "Тайните учения"

    Eх, Диана. Като даде тоя пример, та се сетих за една подобна аналогия, която бях чел преди време. Става въпрос за вечният спор между материалисти и идеалисти. Привържениците на Локаятата - древна материалистична школа в Индия, плюят по идеалистите и изтъкват следния довод : "това да вярваш в господ, и да търсиш единение с него, е все едно младеж който иска да се ожени за девойка, но нито я познава, нито знае къде да я намери" Ааа има и едно за лицемерието на идеалистите Значи във Ведийската религия, имало ритуал наречен Джийотищома. Та въпросния ритуал, представлявал убиване на жертвено животно, с цел душата му да отиде в рая. Един вид правят му услуга на горкото А добре де, питат Локаятиците, що като сте толкова загрижени за спасението на душата, не жертвате собствения си баща? Нали душата му ще отиде в рая, убийте него!!!! Е, сещате се какво следва нататък ..... спорове, спорове, които и до днес се водят. Ако се абстрахираме от идеята за "духовното" и погледнем чисто рационално на нещата от живота. Мисля че няма да има особенно голяма разлика. Хората казват "Прави това, което не искаш другите да ти правят" Т.е. живей в хармония с другите, за да си в хармония със себе си И все пак, нещата са ОТНОСИТЕЛНИ. Горната максима си има своите частни случай, за съжаление. Живеем в общество, в което дори и да бъдеш благ, този който стои срещу теб може да не го оцени. Привет и на теб dcveta, в първото изречение нямаме противоречия с теб надявам се да го усетиш. Ударението на мисълта ми, беше върху други моменти. Иначе какво да ти кажа. А да, ще ти отговоря пък го разбери както искаш - и са утопия, и не са утопия Това че сме здраво стъпили на земята, и сме потънали до гуша в тинята на живота, може ни кара да виждаме утопията в това понятие. Но даваш ли си сметка, колко относителен е света в който живеем, и колко мимолетно е всичко около нас. Днес ни има, утре не. На мен поне, тая мисъл ми действа като кофа с ледена вода, от време на време. И си мисля, че въпреки утопията и условността на всичко, си струва да вярвам поне малко, че това понятие не е инертно И не само то в случая е важно, щото има и други като него. Но правим уговорката - без целенасоченост, и самоцелност да вървим към тях, а естествено. Е, знам че отговора ми е тип -фокус мокус барбафокус, но мисля че ти разбираш. Поздрави
  12. summertime

    За "Тайните учения"

    О, Елф Тъкмо щях да напиша, че ще ми трябва голяма доза Чокочино (нали така се казваше) и повечко време, за да прочета това което публикува. А ти пък взе че го изтри. Язък
  13. summertime

    За "Тайните учения"

    Здравей Донка Надявам се това което "улавям" в тона ти, да не е ирония по отношение на автора. Автора не знае, и не се прави че знае, затова пита! Ако автора т.е. аз, има поне "две функциониращи" мозъчни клетки, не би си позволил лукса да твърди че знае каквото и да е. Твърде нагло и необективно би било Що се отнася до понятието - таен. Не мисля че бих могъл да ти дам смисъл, различен от този в речниците. Като всяко понятие, и това си има етимология, и тя ни най-малко не е случайна. Смисъла на въпроса за "тайните учения" се крие не в смисъла на понятието "таен" въобще. А в това, защо се разделя познанието на тайно и такова което не е тайно. "Тайно" защото е наистина такова, или защото думата "блазни" оня пресантиман на човека към мистиката, окултното, и въображаемото въобще. Диана много често, четем че животните са низши създания, че реагират инстинктивно и т.н. Разбира се, в това твърдение има известна доза истина, макар както казваш и ти да не правим генерални заключения, за нещо което не познаваме добре. Но питам се аз, Ние хората бидейки "по-висши" можем ли да се поучим от животните, да вземем пример от тях. Едно животно постъпва по определен начин, без да поставя условия и ограничения пред себе си. И правя връзка с висшата духовна цел (според някои религии), Буда например твърди че Нирвана постига индивида който вече не вижда разлики, тогава когато няма причина и следствие, няма обект няма субект, всичко е едно единно цяло. И в тази връзка отново питам, ако аз обичам ближния си - безусловно, какво значение има дали то е осъзнато, или неосъзнато. Той получава моято любов, без да го вълнува причината, подбудите, и т.н. Вкарването на някакви условия, според мен означава че аз обичам лицемерно, т.е. избирателно. Познай себе си, е чудесно послание Реално то съдържа толкова много мъдрост, че понякога си мисля че го подценяваме. Чувал съм, че това е клише! Аз бих те допълнил - Познай себе си, Познай чрез себе си останалите, Познай чрез себе си Бог. Хубав цитат ни даваш, за "притихването" Много мъдрост има и в него. Напоследък много размишлявам върху това, и повярвай ми, ужасно ми е трудно да го изпълня. Дриада защо смяташ че тези които изброи нямат нищо общо с философията? Скритите знания, както ги наричаш, нямат ли своя вътрешна логика, закономерности и отношение към човешкото битие? Ведите - тези прекрасни писмени паметници оставени ни от Ведийската цивилизация, всъщност са едно иносказание за живота, бита, мислите, вярвянията, и стремежите на хората живеели по онова време. Упанишадите от своя страна, представляват логичното "философско" осмисляне и интепретиране на ведите, т.е. крачката напред. В никакъв случай не мога да се съглася с теб, че те представят "тайно" знание. Напротив, те представят знанието на хората живели в онези времена, и междудругото в точно тези писмени паметници, много точно и ясно се вижда градацията и еволюцията в начина на мислене и оформяне на мирогледа. Съвсем закономерно, и логично Съгласен съм с теб, че познанието е необхватно и има неща които поне на тоя етап е трудно да дефинираме, и дори да проумеем. Но едното няма нищо общо с другото. Тоест защо пък трябва и да е тайно? Има теория, според която цялото познание е вътре в нас - латентно. Бидейки част от цялото, ние го съдържаме в себе си, но то не е открито на 100% за нас. Открива се бавно, и много трудно. Но нали това е ПЪТЯ, към онова нещо дето наричаме с много имена. Няма как да е лесен, и приятен.
  14. summertime

    За "Тайните учения"

    Станимир, ти спомена в по-горен пост - загрижеността, като духовна или морална ценност. В този контекст, ако аз съм достигнал определено духовно развитие, и съм осъзнал че тя е логичната стъпка в моя път, според теб аз трябва да проявявам избирателност към кого да я насоча, така ли? Тоест, въпреки своята "духовност" би трябвало да проявя известно лицемерие по отношение на обекта на моята загриженост? В тази връзка, искам да те попитам следното. Всички сме чували за истории, на хора попаднали в беда в морето или океана. В редица от тези истории, знаем че делфини (т.е. животни) са помагали на давещите се хора, или умело са отблъсквали големите хищници. Питам се, тези животни дали са съзнавали какво всъщност правят, и трябва да направят. И механично ли са реагирали на ситуация, в която обекта не е от техния вид, дори не е морски обитател? А имали ли са избор? Не е ли "по-животинско" просто да подминеш? Същото бих попитал и dcvetа. Любовта към ближния, в нейния пълен смисъл, трябва ли да има допълнителни моменти, частни случай и прочее, или е безусловна? Или обичаш, или не! Какво значи, присъщи и неприсъщи. Ти откъде знаеш кое е присъщо на едно животно, питала ли си го? Или интуитивно усещаш някак твърдението си? Нека погледнем и от друга гледна точка. Ти твърдиш, че животните реагират спрямо нагона/инстинктите си. А нима хората не реагират в много случаи подобно? Колко хора би ми посочила, които не реагират в различна степен, според инстинктите си, ама честно. Ами ти? А има и сериозни изследвания в областта на Етологията, които недвусмилено показват, че при определени обстоятелства животните реагират против първичната си природа. Ами растенията? Опитите в института по Криминология в София, върху стайни растения с Полиграф - детектор на лъжата, показват недвусмислено, че дори те, които просто си стоят така безучастни, реагират на емоции, ситуации, и прочее. А според теб, какъв е смисъла на думата - безусловен? Има ли тя място в пътя към Бога, тя ли е пътя, или е просто едно клише?
  15. summertime

    За "Тайните учения"

    Станимир, какво означава "осъзната загриженост" Тоест, според теб има степени на загриженост, така ли? Интересно ми е, каква е разликата между "осъзната" и "неосъзната" загриженост? Какво променя това определение, в самия акт, който изразява тази дума? dcveta какво според теб означава - любов към ближните? Как би дефинирала това от гледна точка на човека, и от гледна точка на едно животно. В по-горен пост, твърдиш че има някакво объркване, та ми е интересно да се аргументираш. А може ли да те затрудня, ако те помоля да не коментираш, използвайки "езотерични", "окултни" и т.н. прийоми.
×