summertime

Здравейте, Четейки темите във форума, доста често попадам на думи като - езотеричен, мистичен, окултен, сакрален, и т.н. Въпреки многообразието от думи, смисъла им е почти еднакъв - става въпрос за нещо тайно, скрито, заклеймено, и прочее. Прави ми впечатление, че някои от потребителите във форума, проявяват силен пресантиман към употребата на думи с подобно значение. Сякаш ако нещото за което говорим, не е окултно или мистично, то губи голяма част от своето "очарование". За да не съм голословен, погледнах в тълковния речник, за значението на тези думи. Питам се следното нещо : Доколко хората които прокламират дадено учение, или определени мисли, наистина вярват в тях, и ги приемат за истина? След като всяко учение, носи в себе си частица от "голямото познание" защо е необходимо да се разделят на категории? Носи ли "сладост" факта, че вярваш в неща, които масата отрича? "Тръпката" да си част от някаква група хора ли е важна, или дълбокия смисъл на учението? И още нещо, според вас учението на Петър Дънов - Езотерично ли е, и ако да, според вас трябва ли да бъде такова? Благодаря за вниманието

Пламъче "Пътят" към добрината и любовта, е индивидуален акт. Всеки го върви по-свой си начин, защото ние всички сме различни. Няма състезание! Изглежда, взимаш форумите твърде насериозно, което е голям проблем. Ако позволиш да ти дам съвет (не че съм достоен де) е, върви по своя път, гледай себе си, а това което другите правят - нека минава покрай теб.

Мисля че, отговора на този въпрос може да бъде само един - НЕ! Въпроса ти е, своеобразна игра на думи, които сами дават отговора. Духовен човек = Нематериален човек, доколкото агресията може да се дефинира с чисто материалната сфера на човешкото съзнание - користни, егоистични и т.н. стремежи, то това качество показва че, човек който проявява агресия (не само към другите, защото агресията е и към самия теб), не може да се нарече Духовен. Освен това, манифестирането на "духовност" и добродетелност, въобще не е показател за това, какъв е човек. Да бъдеш "благ" на думи и дела, не е просто клише. Това е състояние, до което се достига чрез много преживявяния, включително и лоши. Уклона на въпроса ти, ми говори за това че, някак грешно интерпретираш това което четеш и не достигаш до истинския смисъл на думите.

За мен учителя, е онзи първоначален импулс, който ми дава сила да "откривам" , и да искам да "откривам" все повече и повече. Питам се, как човек който "търси", знае че се движи в "правилната" посока? Не е ли твърде егоцентрично, да смяташ че всичко знаеш, и че си си самодостатъчен? Вярно е, че човешката природа е егоистична .... но все пак! Колко ли би било прекрасно, да срещнеш някого с който да споделиш мислите си И колко ли би било прекрасно, да "чуеш" и неговите мисли. Колко ли би било прекрасно, да се огледаш в очите на другия. Да видиш себе си - отстрани. Колко ли от нас, биха "харесали" това което видят - питам се аз. И още нещо се питам, наистина ли в спора "се ражда истината"? И каква ли е разликата между "спор" и "диалог"

Питам, каква асоциация провокира в съзнанието ти тази дума.

Пламъче какво разбираш ти, под "учител" ?

Права си Пламъче Освен това хипнозата по-принцип и не доказва нищо. Чел съм научни публикации на водещи неврофизиолози, и психолози, в които се споменава че "емоционалния пълнеж" на хипнозата е твърде вариабилен при различните хора. Освен това при всеки следващ сеанс, психиката на хипнотизирания се моделира в контекста на получените при предходните сеанси "спомени". Това на практика означава, че човек който разчита на хипнозата за да доказва разни неща, не е наясно с това как функционира мозъка, по-отношение на приемането, обработката и запазването на информацията. Т.е. работи се хаотично. Освен това, хипнозата е метод с ограничено приложение от съвреммената наука. Доколкото знам, с всеки следващ сеанс, в психиката настъпват промени които никой не може да каже какви са. Освен това, прилагането на хипнозата в нерядко случай, прави психиката на човека, по-податлива на външни внушения.

Моля да ме извиниш Severen, назидателния тон е дразнещ, признавам си. Прав си дишането е много важно , но да става с разум и внимателно. Поздрави

Аз пък не мисля, че си хиперсексуален. Макар самия термин, да ми е неясен като съдържание. Преекспонирането на проблема, и съответно неговото задълбочаване, те кара да мислиш така. Най-вероятно си на възраст, в която хормоните бушуват, и това че не правиш секс те натоварва, и вдига напрежението. Ако мога да те успокоя, нито си първия, нито последния мъж с подобни "проблеми" Най-важното в цялата работа е, да успееш да се успокоиш, и абстрахираш от тази натрапчива мисъл. Четейки последния ти пост, оставам с впечатление че имаш съмнения за своята сексуална ориентация, но също така ревностно пред себе си го отричаш. Всъщност, Природата те е създала такъв какъвто си. Имало е смисъл в това , повярвай ми. Природата е съвършенна. Разходи се в парка, седни на някоя пейка и просто наблюдавай. Много е важно, да премахнеш всички мисли които започват с - АКО .... Няма "ако" има СЕГА. Понякога когато човек е в афект, си въобразява неща, които са абсолютно невярни. Най-важното за теб, е да бъдеш ЩАСТЛИВ. Щастлив, така както ти го разбираш. Ако решиш по-нататък, че някой мъж може да те накара да бъдеш щастлив Ок, ако пък е жена - също Ок. ТОВА ГО РЕШАВАШ ТИ! Не пропускай обаче важната подробност, че щастието не се заключава само до - любов, секс и прочее. Има толкова много неща които могат да те направят щастлив, а ти най-вероятно не ги виждаш в момента. Просто трябва да се огледаш Моя съвет към теб е, да продължиш психотерапията. Но си намери терапевт, който ще ти помогне сам да откриеш пътя, а не такъв който разтяга локуми и ти опява. В терапевтичния процес ТИ си действеното лице, а не терапевта. Важно е да обърнеш внимание на терапията си, и да си в нея 100%. Всичко което е извън нея, би ти отвлякло вниманието и би удължило агонията. Повярвай ми, някой ден ще се смееш на това си състояние, и ще се чудиш с кой акъл си се измъчвал така. Всичко зависи от теб. С риск да ме нападнат, за следващите ми думи, бих те посъветвал да потърсиш терапевт - мъж. Не го казвам случайно Желая ти успех, и горе главата!

Орлине, Тантра не е по-нова По-горе, споменах генезиса на този комплекс от вярвания. Това че, получава разпространение сравнително късно, се дължи на много и разнообразни фактори в духовния живот на древна Индия. Въбще казуса относно изворите на едно или друго учение, е твърде комплесен и спорен. Същото може да се каже и за Йога. Патанджали и неговата Йога сутра, са само форма на обобщаване на цялата известна и запазена до тогава информация за тази система от практики. И до днес, не е точно установено, как древните индийци са "открили" възможността чрез психофизически упражнения да се контролират функциите на вегетативната система, а и откъде аджеба са знаели толкова много за устройството на психиката и физиката на човека. Според изследванията на руските индолози, корените на Йога трябва да се търсят в предарийския период. Аскетската практика, и въобще всички прийоми характерни за Йога и сродните и системи, не са били познати на Ариите - носителите на Ведийската култура. Всъщност, ако се замислиш, ще установиш че разликата между различните учения в крайна сметка не е толкова голяма. Както казва по-долу Ани, отвъд конфесионалните различия, целта на всичките е една и съща. Начинът по-който се постига е различен, защото различни са времето в което съществува даденото учение, различни са потребностите на хората от отговори през различните епохи, различен е и "таргета" към който е насочено учението. Будизма, доста го даваме за пример Но ако трябва да бъдем коректни, Будизъм във формата в която е бил предаден от Буда, не съществува. Фактически съществуват две самостоятелни религии - Хинаяна(Тхеравада) и Махаяна, със всичките им разклонения. Те имат общ корен, и нищо повече. До колкото знам, в самата Индия, Будизма не се възприема като самостоятелно учение. И никога не се е. Съществува теза, че всъщност Буда не е бил носител на оригинални идеи, а е взаимствал готови такива, като им е придал своеобразно тълкувание. Това е било изказвано неведнъж, и то от официални лица. Разбира се, нищо в тоя живот не може да бъде тълкувано еднозначно. Буда не е живял в изолация, напротив. Той е бил изключително добре запознат, с ученията които са съществували по негово време, защото е полемизирал с тях. И то прекрасно. Но Буда е бил и носител на нови идеи, и това няма как да се отрече. С това искам да кажа, че всички учения, независимо къде са възникнали, имат редица общи моменти. Нещо повече, идеи от едни преминават в други, и обратното. Както се казва - само фенове да има, другото е осигурено . Много ми е интересно, когато говорите всички във форума за Медитация. Понякога имам чуството, че споменаването на тази дума се прави механично, без каквото и да е разбиране. Какво означава Медитация? Всеки ли може да я прилага? Нужна ли е подготовка? Чел съм например, книгата на Венцисла Евтимов - Йога. Там на N-на брой страници, е обяснено какво е медитация, и въпреки това аз не разбрах какво означава това. Останах с впечатлението, че това е твърде личен процес, който е трудно да бъде обяснен с думи, а дали въобще е и необходимо. В разговорите ми с доста хора по-повод на Медитацията, оставам с впечатление, че те не правят разлика между - Релаксация, Динамична Концентрация, и Медитация. А това са процеси, които имат своята логика, ритъм, и последователност. Не ми казвайте, че човек хванат от улицата би могъл да Медитира. Нелепо е и смешно!! Пак в книгата на Евтимов, човека прилежно обяснява, че психическите упражнения в Йога трябва да се правят след придобиване на известен стаж, особенно що се касае до Медитацията. Той твърди, че човек трябва да бъде в перфектна умствена и физическа кондиция, за да пристъпи към това "пътешествие към себе си" Звучи логично! Съвременните хора, обаче като че ли искат всичко да се случва бързо. Старите Йоги казват, че "пътят" е труден и дълъг. Едит живот не стига! А в същия момент, слушам как някакви си, посетили някакъв семинар и почнали да медитират ей така от нищото си, и почнали да получават съответните ефекти. В тази връзка, искам да отговоря на Severen за дихателните упражнения. Знам че, някои медиативни техники използват дишане в определен ритъм. Това въздейства на мозъка, и човек изпада в някакво състояние Х. Но питам аз, давате ли си сметка, че тази практика не е напълно безопасна? Дишането е автономен процес, т.е. човек не го осъзнава. При немалко хора, включително и при мен, осъзнаването на дишането автоматично ме кара да се задушавам. Неслучайно в Автогенния тренинг, който аз практикувам за дишането се говори като за "него" т.е. отделен процес. Защото е взета предвид именно тази особенност на човешката психика. Мисля че, е твърде безотговорно от ваша страна да прокламирате подобни упражнения така фриволно. Всичко според мен, трябва да става с разум, мярка и постепенно. Иначе за мързела на хората съм съгласен с теб Ани не практикувам Медитация, но мисля че "спирането на мислите" не трябва да се разглежда в контекста на обусловените мисловни реакции, които имаме по подразбиране. Ако приемем например, че медитираме върху образа на едно цвете. То медитацията е тогава, когато не мислим за това - какъв вид и сорт е, откъде е взето, защо е откъснато, какво ще стане с него, а го гледаме с очите на дете - невинно, непринудено, да му се радваме и да го обичаме, да искаме да се слеем с него, да разберем неговата същност. И винаги това да става СЕГА, не ПРЕДИ, не СЛЕД, а СЕГА. Ако мислим за ПРЕДИ И СЛЕД, то значи сме позволили на нашите мисли да отлетят, и да ни водят където си щат, а това не е Медитация. Поне така си мисля де Пак в този контекст, искам да кажа че Медитацията би трябвало да е "труд" . Труд ама от най-тежките, нищо че медитиращия си седи и външно не прави нищо. Опознаването на "себе си" колкото и клиширано да звучи, за мен лично е най-трудното нещо. Нужно е планини да повдигнеш, морета да преплуваш, и пак не е ясно дали ще се "намериш" Желая ви спокойна вечер

Alexander тези снимки които сте показал, в предишната страница, не са Кирлианова фотография, а най-обикновен "колаж" сглобен примерно във Фотошоп. Странно ми е, всички изказали се по-долу, какво точно коментират?

Знаеш ли Severen, мисля, че човек който търси духовен водач,учител, настойник, или каквото там щеш, всъщност не трябва да го търси Ако използвам смисъла на това което искаш да ни кажеш с тези текстове по-горе, то трябва да оставим нещата да се случат непринудено, естествено. Наскоро гледах един филм - очерк, в който автора обикаляше из ашрамите в Индия, и интервюираше духовните им водачи. Презумцията беше, че точно тези водачи, не са от комерсиалните - със скъпи бижута, мерцедеси и т.н. Та, това което ми направи впечатление от изказванията на повечето от тях, е колко е трудно да намериш "подходящия" ученик. Сякаш не само ученика "търси", а духовния наставник също "търси" Аналогията с ключа и ключалката, колкото и наивна да изглежда, явно има своя дълбок смисъл Всеки човек има право на духовно развитие, има право да му бъде даден съвет, в това отношение учителя не бива да прави разлика. Но, появи ли се оня който той "търси" явно се "спойката" се получава. А това изглежда е много важно. Мисля си обаче, какъв е смисъла от това човек да търси духовен водач. Приемането на нечии идеи, и последващото им прилагане - дали това е верния път? На този въпрос, съм склонен да дам отрицателен отговор. Ако приемем че "нещото" което се случва, по пътя на нашата духовна еволюция, се случва в самите нас, и ние и само ние сме отговорни за това, питам се как някой може да знае вместо нас как трябва да го постигнем? Единението с Бог, Вселената, Абсолюта и прочее, е възможно най-личния акт в нашето съществуване, не е ли проява на безотговорност да оставим друг да решава вместо нас? Важната думичка тук е ТЪРСЕНЕ! Онази вътрешна активност в нас, която ти споменах би трябвало да се "подхранва" Човек не се ражда научен. Важно е да бъдем запознати с идеите, мислите, преживяванията на хората преди нас, но важното е не да приемем техните идеи буквално, а да извлечем от тях това което е важно за нас. Аз пък, не съм запознат с идеите на Петър Дънов, въпреки че посещавам форума. Но когато почуствам потребност, бих го направил Бих взел ценните моменти за себе си, и бих продължил по-нататък. Последователството, лично за мен е лишено от смисъл. То ограничава в повечето случай човека, и го отдалечава от неговата крайна цел. Така че, в това че не си припознал Дънов за свой учител, няма нищо лошо. Важното е ентусиазма да не угасва, и търсенето да продължава. Желая ти успех

Здравей отново, комплекса от идеи, вярвания и ритуали който наричаме Тантра се корени в далечното минало на Индия. Това са представи чиито източник са неарийските субстрати в древноиндийското общество, или още наречени - аборигенни. Огромния суб-континент е приютявал многобройни етнически групи, всяка от които е имала оригинална култура и религиозни вярвания. Детайлните изследвания на Ригведа, не откриват в нея дори намек за Тантра, а своеобразния "магизъм" на Атхарваведа не е свързан с този пласт вярвания . Учените откриват известни сходства с Тантра, едва в културните материали оставени от Брахманизма. Това течение, което се явява логично продължение на загубилата своята актуалност Ведийска традиция, се опитва да включи в своето влияние и неарийските етнически групи, като асимилира част от техните вярвания, обичай, практики. Най-голям разцвет на Тантра, респективно Индуизма се наблюдава в епохата на Гуптите. Тази държавна формация, избира за своя официална религия - Индуизма, който окончателно печели надмощие над своя стар съперник Будизма. Епохата на Гуптите е и времето, през което се създават редица блестящи паметници на индийската духовна култура. Към тях спадат и т.нар. Пурани - сборници, предназначени за нисшите касти. Същността на Пураните, се оказва подходящ субстрат за развитие идеите на Тантра, и те като поток се вливат в тях. Въпреки че Тантра, не е самостоятелна религиозна система, тя има детайлно разработен култ, пантеон, и правила. Всъщност именно те, придават онази самобитност, езотеричност, и привлекателност на Тантра. Те също така я отличават рязко от останалите подобни системи. Всъщност, идеите които ти по-горе си цитирал, не са оригинални такива. По-един или друг начин, те са изказани и в другите течения, но Тантра слага ударението на редица специфични моменти, и то по-своеобразен начин. "Отсъствието на активност" е много интересна тема. Самия смисъл на изречението, е подвеждащ, и трактуван буквално води до грешно разбиране. Особенно внимание е обърнато на този момент в Бхагават Гита. Там се казва следното : " За живеещия, е изобщо невъзможно да не участва в битието" ; " Ако бездействаш, дори функциите на тялото няма да можеш да изпълниш" ; "Да се бяга от дейността е признак на малодушие, а съвсем не на духовна сила" ; " Човекът,който не започва да действа, не постига бездействие, и не с такова отричане може да постигне съвършенство" Действието е неотделима черта на самия живот, да се отбягва то - това е илюзия и самоизмама. Будистите пък твърдят че "Щастието, е въпрос на вътрешна работа" Или иначе казано, ако използваме думите на Буда, че "живота е изпълнен със страдания, и, че самия живот е причина за тези страдания" можем да допълним, че пак същия този "живот" ни е даден за да се отървем от тези страдания. Защото ако се замислиш реално, ние освен "живота" нищо друго си нямаме. Действието е единствения начин да се развиваме. Действието вътре в нас, незаинтересовано (емоционално безразлично) към заобикалящите ни неща, така последователно егоистичните стимули се отслабват и изключват. Тантра обаче, не е приемана винаги еднозначно. Значителната роля на сексуалните обреди, разгърнатата мантрология, буквената символика и т.н. Са в разрез с "висшите идеали" тъй като обхващат външната проява на идеите на комплекса. А основно значение има вътрешната активност на индивида. Това обаче я прави по-добре "смилаема" от по-простите хора, тези които нямат достъп до сложните доктринални положения, а и да имаха не биха ги разбрали. Тантра оказва и голямо влияние върху изкуството от дадения период. Храмовете богато украсени с фрески с еротични сцени, не са били рядкост. Тантра, разглежда човешкото тяло като проекция на вселената. За древните индийци, Бог и Човек са били едно цяло, тъждествени понятия, така че всичко което било свързано с живота на Човека, включително секса, било изобразявано върху стените на храмовете без следи от свян.

Късметче характера на въпросите, предопределя и характера на отговорите. Ами я ми отговори на следния въпрос : Здравейте, аз съм на 15. Напоследък нещо ми се яде, но не знам какво. Каква може да е причината? Ако знаете какъв е проблема, моля пишете ми. Аз например, отровено си признавам че нямам ясновидски способности, и съответно няма как да разбера какво има предвид. Освен това "извратени изродски сънища" по никакъв начин не мога да свържа с гей тематиката. По-скоро, с някакви жестокости, убийства, смърт, кръв, някакви такива неща.

С две думи, обуславя връзката между Макрокосмоса и Микрокосмоса, или още по-точно казано липсата на такава връзка, тъй като двете понятия са тъждествени. Едното включва в себе си другото, и двете правят едно неизменно цяло, което обаче ограниченото ни съзнание формално разделя. Човека е иманентен на Природата, и изкуството е да се осъзнае условността на разделянето им. "Инертноста" за която споменаваш обаче, мисля че в друг контекст би придобила друг смисъл. Трябва обаче да се "рефрешна" по темата, и пак ще ти пиша.

Здрасти Severen, много интересна тема Първо искам да те попитам, откъде вадиш тези цитати? И второ на базата на тях, как би обобщил генералния смисъл на Тантра като религиозна концепция? Благодаря предварително. Поздрави

Тайнствен тази проблематика, не влиза ли в таргета на форуми от типа на Teen Problem.net ?

Здрасти, темичката е стара, но пък провокира Искаш прагматични отговори, но провокираш към философски. А иначе времето протича по-един и същи начин за нашите тела. За съжаление, годините оставят своя отпечатък. Интересното е,че хората се променят, но тази промяна в чисто естетичен аспект има различни измерения. Например с възраста, някои хора напълняват, обезормят се, и т.н. Но има и хора, на които времето се отразява сякаш обратното. Имам чуството че с годините стават все по-хубави, и по-привлекателни. Доста често, чуваме че начина по-който остарява човек е въпрос на "ген" Аз мисля че освен наследствената предизпозиция, голямо значение има индивидуалния живот на индивида, в най-широк смисъл. Режима на живот - двигателната активност, храненето, начина на мислене - са нещата, които според мен са "изписани" по нашето лице и тяло. Аз лично адмирирам хората, които и в по-напреднала възраст се грижат за своя външен вид, спортуват и т.н. А по-отношение на тези асоциации които си дал, по-горе. Шеговито ще ти отговоря със следното - миналото свързвам с "нагоре" защото свързвам миналото с моето израстване (в най-широк смисъл) а пък бъдещето, свързвам с "надолу" защото гравитацията си казва си думата. Поздрави

Благодаря за отговорите Диана Всъщност, тези въпроси изникнаха в съзнанието ми, четейки твоята тема. Най-вероятно гледаме от различен ъгъл на нещата, затова не намираш пресечни точки. Но това не е и важно. Права си, че няма универсален начин за придобиване на впечатление. Но съществуват и се прилагат различни обективни методи, базиращи се на моменти,които човек афишира без да го съзнава. Ценноста на тези прийоми е в това, че се опитват да компенсират "безпристрастноста" на човека който анализира. Относно фантастичните неща напълно съм съгласен с теб. За социалните маски те попитах, защото по-горе казваш че онлайн общуването във форума, ти позволява да определиш темперамента на събеседниците ти. Запитах се, а кое ли те кара да мислиш че тук човек би проявил своя истински темперамент. За "падането на социалната маска" аз имам друга теория, различна от твоето мнение. Аз мисля, че човек не може по своя инициатива, да свали социалната си маска. Анонимността, дискретността, и доверието са категории с двусмислено тълкуване. Аз мога да ти споделя изключително лични неща за себе си, но ти пак няма да видиш моето истинско Аз. Даже си мисля, че повечето хора въобще не познават собственото си Аз. Нашата психика, ежесекундно бива заливана от информация, която трябва да асимилира, обработи и складира. Отсяването на "наистина значимите" неща, е трудна задача и изисква голямо желание (стимул) и много упоритост. Аз мисля че, социалната маска на един човек би "паднала" тогава когато той изпадне във форсмажорна ситуация. Разбирай под това, ситуации в най-широк диапазон - от супер екстремни, до съвсем обичайни. Важното тук е, падането на зъдръжките (или поведението което ние афишираме пред хората, или пред самите себе си понякога), и реагиране непринудено, естествено. Това е именно нашето Аз. Тези ситуации, могат да бъдат провокирани. Това не значи че аз се намесвам в личното пространство на човека. Доколкото личното пространство се асоциира, най-вече с моменти от интимната сфера. Мен не би ме интересувало, дали моя събеседник прави секс, с кого, къде, как, и по-колко пъти. Мен ме интересуват неговите качества и реакции, в контекста на моите взаимоотношения с него. Що се отнася до това, кой би могъл да разгадае истинската същност на един човек, мисля че опитността не е достатъчна. Има хора, които умело се прикриват, и дори да заблудят опитни терапевти с многогодишна практика (това е лично наблюдение). На шести въпрос, си отговорила прекрасно Приемането и разбирането на "себе си" е сложен и труден процес. Понеже и аз съм лаик, сега се питам - възможно ли е човек пък изцяло да се разбере? Свързано ли е приемането и разбирането на "себе си", с приемането и разбирането на другите? И доколко това мъже да бъде отмерено? Седми въпрос, бе провокиран от странно за мен твое изказване. Ти твърдиш, че в процеса на терапията, терапевта обяснява някакви неща на пациента - към какво той трябвало да се старае. Доколкото върху мен е прилагана когнитивно-поведенческа терапия, мога да ти споделя че терапевта дори за момент, не се е опитвал да ми втълпи каквото и да е. Доколкото схванах идеята, той е един страничен наблюдател, който ти помага да погледнеш себе си отстрани, и сам на базата на това което видиш, да намериш правилния път. Подчертавам "правилния" защото само ти, и единствено ти знаеш кой е правилния път за теб, а не терапевта. Иначе доколкото знам, хипнозата е метод противоположен на когнитивната терапия. Тъй като пациента остава инертен на ставащото с него, а и има външна намеса от страна на хипнотерапевта. Именно поради тази особеност са ми казвали, че хипнозата трябва да се прилага ограничено, тъй като постигнатите с нея резултати са съмнителни, и след време могат да изчезнат. На осми въпрос - Не, терапевта не те лекува. Той ти помага, сам да се излекуваш. Поздрави

Много интересна тема Преди време се интересувах от нея, и честно казано успях да "разбия" доста грешни представи за шаманизма. В интерес на истината, думата Шаман предизвикваше у мен доста противоречиви асоциации. Но най-вече негативни. До колкото имам информация, тази практика се е запазила в някои от страните на бившия СССР и Монголия. Даже на места е придобила статут на професия. Интересното е, че методите които използват отделните шамани, са доста разнообразни - от фитотерапия до различни окултни практики. Направи ми впечатление, че в Амазония например, тази практика се унаследява т.е. не се касае за някакви екстраординерни качества на конкретния индивид, а по-скоро съвкупност от методи и практики които могат да се предадат механично. Много важно е, това което си споменала за средствата с помощта на които изпадат в транс. Някои от тези халюциногенни вещества, са изключително силни и опасни. Ученикът шаман, преминава през редица виртуални препяствия, често с риск за живота му, за да стане лечител. По-отношение на лечителската дарба на тези хора, мнението ми е по-скоро скептично. Реално, общуването с отвъдното и духовете най-вероятно се извършва в мозъка на самия шаман, без той да притежава истински такива качества. Доказателство за това е употребата на опиати. В тази връзка, си мисля че "лечебния" процес, представлява ефективна форма на самовнушение, инициирано от практиките които спомена - тайнствена обстановка, ритуални движения и звуци и т.н. Изглежда това създава определен "емоционален фон" при който съзнанието или подсъзнанието на болния, се моделират в определена насока. Факта, че се възражда по-време на кризи също е в подкрепа на емоционалния характер на практиката. Поставени в необичайни житейски условия, хората често се отчайват и съзнанието им става по-възприемчиво за разни духовни практики.

Странно племе са това циганите От край време, никой не ги обича. Все ги гонят, все ги хулят, все са "неоправдани". В този случай, съм склонен да се съглася с Ницше, и неговата теория за Състраданието. Очевидно то не помага, а вреди. Вреди, защото прави тези хора инертни към всичко което се случва около тях. Проблема с циганите, е мисля въпрос на политика. Просто има хора, за които поддържането на тази маса хора в пълен аутсайд, е рентабилно.

Здравей Диана Не знам защо, но мисля че се досещам за "темата" която споменаваш по-горе. А може и да бъркам де В тази връзка имам няколко въпроса към теб, на които би ми било интересно да чуя отговорите. 1. Според теб, кой е най-обективния начин за придобиване на впечатления от даден човек? 2. "Социалните маски" характерни ли са за онлайн общуването, или не? 3. Кога "падат" "социалните маски" според теб? 4. Как би инициирала подобно "откровение"? 5. Важен ли е "интелектуалния пълнеж" на човека който анализира, или е въпрос на рутинно интерпретиране на данните? 6. Каква е целта на един психо-терапевтичен процес? 7. Каква е разликата между "активните" и "пасивните" методи при терапията? 8. Психотерапевта "лекува" ли те? Благодаря за вниманието

Образование не е равно на Знание! В конкретния случай Орлин Баев е напълно прав. И не е необходимо да ти дава доказателства, защото самия живот го показва. Тук точната думичка е МИСЪЛ. За съжаление толкова прозаична, но и толкова недостижима за повечето хора. За разлика от общоприетото схващане за Интелигентност, Емоционалната Интелигентност като понятие включва в себе си, качества които не са непосредствено свързани с образованието. Какво ли значи според теб понятието "природно интелигентен" човек? Само по-себе си, образованието не е критерии за интелигентност, и за качествата на една личност. Важно е как на практика ще приложиш научените от теб неща, в истинския живот извън университета. Това вече е изкуството, и отсяването на хора които "стават" и такива които "не стават" Да постигнеш нещо в живота си, на базата на твойте качества мисля че няма нищо по-хубаво от това. Да, може би няма връзка с духовния аспект на нещата, а ако се замислиш може и да има, въпрос на интерпретация. Факт е, че немалка част от хората в България имат висше образование. И какво от това! Овчия манталитет, простотията, неграмотността, показват че тия хора са си губили времето в университета, и са получили образованието "щото така правят всички". Освен това, "израстването" в иерархичната система в образованието, въобще е "тъмна Индия" както се казва. Личните ми наблюдения (от два университета в които съм учил), че колегите ми които продължиха в разни докторантски програми и прочее простотии, не бяха от най-добре справящите се. Нещо повече, те продължиха защото не можаха да се реализират на пазара на труда. А в университета е по-леко. Кюткаш си, спрягаш глагола "мотам се", взимаш мизерни пари, и тормозиш студентите (ако си станал асистент), защото избиваш комплекси. Така че въпроса не опира въобще до образование, или количеството информация която си излял в главата си, а до способността да се приспособяваш, да еволюираш, и да надграждаш. Точната думичка, пак повтарям е МИСЪЛ. Ако имаше МИСЪЛ в твоята "докторантска" персона, нямаше да ръсиш ония глупости за виртуална вода и прочее, и да "носиш от десет кладенеца" вода, само за да излезеш прав. Казвам го с най-добри чуства (да не си помислиш нещо)! Ето и нещо за четене http://www.democrit.com/subcategory.php?n=926&subct=32&cat_is=27&br=0&wh_n=news1%EF%BB%BF

Емиле, определено съм глупав щом се занимавам с подобни простотии. Водата която изразходва едно производство, е сериозно перо в бюджета му. Със сигурност всяка капка използвана вода се има предвид, и се заплаща съответно. А доколкото си спомням, цената на крайния продукт, включва всички разходи направени за него .... че и нещо отгоре. Питам се, ако разхода за един килограм чисто телешко месо е 15кубика, то каква ли би била цената на този килограм. Определено не мисля че производителите са будали, и разхищават водата излишно. Само за информация килограма живо тегло върви около 3-4лв. И със сигурност в тази цена е калкулирана водата, която евентуално са изразходвали при отглеждането на това теле (включая и миенето на машините и прочее) . Мойте наблюдения обаче, когато съм ходил по фермите на практика, показват че водата която въобще се ползва е твърде малко, предвид занижената хигиена. Аналогична е и ситуацията при памука и останалите земеделски култури. Не ми се мисли каква би била цената на изделие от памук, ако към нея се включат 10кубика вода(само)!

Мисля че твоя пост търсеше сензация, не аз. Не аз безотговорно подхвърлям бомбастични данни, а ти! Най-малкото когато публикуваш данни, мисля е редно да се замислиш, дали са резонни сами по себе си. В крайна сметка, живота е твърде разнолик, за да му бъде придавана само една краска .... и то чрез необосновани изказвания. За некоректните изказвания на Учителя (доколкото са изказани от неговата уста) всеки човек с поне две функциониращи мозъчни клетки, би се съгласил. Явно се действа на принципа " покрай плявата гори и питомното" като трябва да оплюем нещо, не си спестяваме и откровенни недомислици, в името на основната идея! Да, ама не! Събирането на вълната на овцете, по никакъв начин не застрашава техния живот, нито пък се прави в неподходящо време, даже напротив има си и съответните ползи, така че да се изтъква това като грях или там каквото е, е нелепо (меко казано). Относно това дали съм агроном, или каквото и да е, мисля че това няма никакво значение. Не ми е необходимо да съм агроном, за да видя несъответствието в мащабите на изнесените от теб данни. Па ако и в Уикипедия да е публикувано (случайно да знаеш, че там публикуването е свободно?) А, интересно ми стана за т.нар. промишлен продукт Специално заради теб, се поинтересувах за технологиите за преработка на памук. Никъде, ама никъде не видях суровината да се обработва с вода. Интересно ми е, откъде идват тия десет кубика вода??? Сигурно въпроса има езотерична насоченост .... може би Иначе няма как да си го обясня по-друг начин. Същото се отнася и за въпросното телешко! Интересно ми е каква е тая технология, и в коя фирма се прилага, телешкото да се мие с петнадесет кубика вода???? Сигурно ще кажеш че се замразява, може би оттам идва. Пак си в грешка! Защото в повечето фирми, месото се замразява шоково със специални гелове, които се използват многократно. Така че водата, от данните ти пак я е хванала липсата.