summertime

"Въпроса" е твърде комплексен Елф и е от типа размисли за живота въобще, които поне за мен ще останат отворена страница. Наскоро гледах един филм - Самсара, предполагам че някои от вас са го гледали. Като оставим настрана, хубавите гледки, Тибет и стремежа към онова духовно тайнство което крие оня свят, филма поставя ребром доста екзистенциални въпроси ..... които признавам си, ме блокираха, объркаха, разплакаха, с две думи ошашавиха ме тотално. Осъзнах, че човек е сам. Сам като отделна вселена, космос неизследван, той Е (както се спомена някъде по темите. Когато сме добре, ние се носим по течението готови да си правим експерименти с какво ли не. Четем, учим се, опознаваме различни доктрини, ставаме им "фенове" и т.н. и т.н. Когато обаче попаднем в ситуация да решаваме, тогава мисля всичко това което знаем става ненужно. Ненужно е, защото то е чуждо знание, чуждо мнение, нечие чуждо преживявяне е, но не е наше лично. Аз лично не бих посмял да експериментирам с живота си, в ситуации в които трябва да определя посоката, просто ще послушам моето вътрешно Аз, най-съкровенното ми И съм го правил, не си чеша езика просто така. Според мен, целта на цялото това знание което усвояваме през живота си, е да ни сближи със самите себе си. Дето се казва "да окрием бога в себе си" Това разбира се е мое мнение, и не ангажирам никой с него. Всеки има право да вярва в каквото си иска, да бъде какъвто ще, да се изразява както намери за добре. Във връзка с това, искам да отговоря на Диана с най-добри чуства Скъпа Диана, гениалността е в простотата напълно си права, но зад простотата стои гениалност. Тоест за да достигнем до нивото на простотата ние трябва да изминем доста дълъг път, път който вървим с много много животи. Когато човека осъзнае, че е част от Бога, а не вторичен продукт на нечий каприз тогава неговита морална отговорност ще е съвсем друга.

Акнето не е проява само на вътрешни за организма фактори. Живеем в много замърсена среда, от която кожата страда. За мен, превенцията на акнето включва грижа за кожата + всичко това което изброихте по-горе. Аз лично ползвам дерматологични продукти, за да поддържам лицето си в добър вид, а и нямам време да варя чайове и отвари. Но от личен опит, мога да препоръчам отвара от пресни цветове на Невен - изключително растение е И най-важното - ПОСТОЯНСТВО!

Срещал съм немалко случай в които, агресията към животни е подтиквана или адмирирана от родителите. Въобще отношението към животните на немалка част от съвременните хора, е ужасно. Не говоря само за омраза и отвращение, но и за липсата на отношение, което е не по-малко страшно. Мой познат, с който сме връстници и си играехме като малки, беше доста агресивен. Едно на ръка че природата му бе по-буйна, но и баща му много го биеше. Той например като ходеше на тяхното село през лятната ваканция, ходеше в курника и късаше главите на малките пилета и патета ( уж за да разберял какво имало вътре), обичаше да разпаря и къса наред - кукли, играчки, каквото му падне. Родителите му много се гордееха с този факт, и постоянно се хвалеха, как тяхното отроче откъснало главите на десет пилета ..... явно щял да става доктор!!!!!! Та въпросния "сладур" стана доктор, и то завърши медицина като първенец на випуска. Сега е неврохирург и то доста титулован. Самочуствието му е огромно, егоизма му е пословичен, отношението към хората - като към гнусни твари. Аз да ви призная, се моля на бога никога да не опра до него през живота си. За мен това е, осакатен емоционално човек превърнал комплексите си в свръх амбиция.

Не виждам нищо гениално в това което прочетох! Предполагам че подобни въпроси, би задало почти всяко дете. Освен това, в стила на въпросите има доста контрасти, което ме кара да мисля че има авторска намеса в тях. Характера на въпросите е твърде практически насочен, децата говорят за Бог като някакъв чичко или дядо който стои там някъде и ги наблюдава. Въобще не мисля че, децата трябва да си представят Бога по този начин. Може да е мило и сладко, но според мен е грешен и неправилно насочен в перспектива. Някъде бях чел, че вярата в Бог като нещо което стои над нас, наблюдава ни, пази ни, и ни назидава, руши моралната отговорност на индивида. Мисля че, ако едно дете или човек осъзнае че е част от Бога, то тогава постъпките, начина на мислене, и респективно въпросите щяха да бъдат съвсем различни. Мисля че Бог, няма нужда от служители, а от съмишленици .

Нямам особени познания по темата, за което се извинявам. Попрочетох това онова, защото ми стана интересно Това което мога да ти кажа е, че не обичам "абсолютизирането". Налагането на догми, норми и правила не ми е по-вкуса. Освен това, смятам че човека е несъвършен и всичко което произлиза от него също. Предполагам че в развитието си християнстово е имало нужда да премине през такъв период, и доколкото прочетох е имало положителни страни. Колкото и да не обичам нормите, неохотно ще се съглася че понякога те са необходими, дори и на мен. Пуританите са били добре образовани хора, завършили в голямата си част добри училища и университети, което мисля е похвално. Не че образованието е критерий само по себе си, но все пак е крачка напред. Това с което свързвам асоциативно думата "пуритан", е човек чието мислене е вкарано в някакви граници. Това мисля носи и негативния аспект, в смисъла на тази дума за мен. Смятам че когато човек има свободата да мисли и еле пък да действа без ограничения, тогава той е "истински" човек. На мнение съм, че немалка част от т.нар. лошо поведение у хората се дължи именно на подтискане, включително и несъзнавано на някакви тяхни неосъществени стремежи. А защо не са ги осъществили? Ами защото - така са научени от родителите си, от средата която ги заобикаля, от това че някой казал че не е морално, редно и т.н. В противовес на казаното от Ивета, бих казал че "пуританството" като явление далеч не е отживелица. Нещо повече, на мнение съм че голяма част от съвременните хора са скрити пуритани Достатъчно е да се поразходите из улиците, да погледате телевизия, и ще забележите колко много и разнообразни "рамки" сме си сложили. Голяма част от тях, мисля ни правят нещастни, но явно волята това да се промени, или я няма или е недостатъчна. Колективното поведение, пък ужасно го ненавиждам. Уж всеки от нас бил отделна вселена, егоист сам по-себе си, обаче все се бутаме у другите, като че ли избягвайки да носим персонална отговорност, щото в групата си номер еди кой си. Лично за себе си мога да кажа, че силно желая да познавам "свободни" хора, но за жалост досега не съм срещнал такива, или поне в пълния смисъл на думата. Вярвам че свободния човек, е този който сам гради пътя си, мисли (ползва мозъка си рационално), осъзнава грешките си и се старае да ги коригира, осъзнавайки себе си той "познава" и другите, и така постепенно това което наричаме Зло постепенно би трябвало да изчезне в него.

Хей, няма ли и кой мен да ме научи да гледам аурите, че се чувствам изостанала? Как всички виждат аури, при условие, че не са си изхвърлили боклука и живеят зле. И още нещо и то немаловажно. Защо масово неграмотността царува, а децата поне от 10 години са със сериозни генетични заболявания. Май това е проблем на фенотипа, който е жестоко увреден. Имате ли мнение или пак ще се връщаме на Библията и на Епоса за Гилгамеш, пък може и по-назад .... Здравей Ивета, аз лично познавам само един човек, който има способността да "вижда" човешката аура. Нейните способности са доказани с помощна на Керлиановата фотография, и то стотици пъти. За други хора не знам, най-вероятно повечето си въобразяват че виждат нещо По-отношение на боклука, не виждам връзката между определени способности и културата. Живеем зле, и тънем в мръсотия и боклуци, защото сами сме си виновни. Има връзка обаче, между неспособността да се справиш със собственото си битие и търсенето на изход в разни отнесени неща. Според мен, това е вид самозалъгване при това иключително разпространен. Мнението ти относно децата го споделям напълно, но те нямат вина затова че живеят в такива времена. Интересен парадокс обаче виждам аз, и доста често съм се замислял над това. Не е ли проява на хипер лицемерие, твърдението на повечето хора, че децата са най-ценното в живота, че едва ли не живеят заради тях и т.н. А в същия момент, живеят така сякаш не им пука ама грам за децата, дори и собствените. Не би ли следвало, ако ни е грижа за идните поколения, да пазим природата за тях? Майка ми работи в детска градина в София, искам да ви споделя че нещата които тя разправя са меко казано ужасяващи. Децата в детската градина се хранят с боклуци - кифли, вафли, мазни банички, защото директорката е в комбина с доставчика на продуктите и са си финансово изгодни. Нормално ли е, дете във възраст в която то изгражда своето тяло да яде ястие в което месото е с размер на череша, и е едно в цялата чиния???? Освен това, майка ми споделя, че 98% процента от децата проявяват в една или друга форма психически отклонения. Липса на внимание, любов, грижа са нещата на които родителите не обръщат никакво внимание. Ще ви кажа и още един факт, когато майка ми започна работа там, беше своевременно предупредена да не се радва на децата, да не ги гали и глези, да не ги гушка (въпреки че някои от тях, не искат да си тръгнат вечер, защото майка ми им липсвала) и т.н. и т.н. Нормално е когато растеш така, да развиеш определени характеристики, а по-лошото е че те се реплицират с всяко следващо поколение. Фенотипа е проява на генотипа Няма как да не е увреден, условията в които живеем го налагат. Но аз вярвам, че еволюцията си знае работата. Просто човешкия вид се променя, и понеже условията се променят все по-интензивно, и ние се променяме все по-интензивно. Не знам дали знаеш, но генетичната ни информация се променя от зародишния период. Хиляди и хиляди фактори влияят върху организма, респективно гените. Дори един най-обикновен грип, е в състояние да промени генетичната ни информация.

Така да бъде

Напълно подкрепям това мнение. Замислих се как човек би могъл да различи в този хаос. Както винаги методите на двете ложи са почти идентични и дойдох до извода, че човек би следвало да се освободи от пристрастията си и да обърне взора си към Единния в който е абсолютната мярка за нещата и Който в своята Велика Милост и безмерна Благодат дарява на тези които Го търсят смирено окото на вътрешното различаване. " Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за духовния, ангелския и Божествения свят." - Учителя -АУМЪ Замислих се над думите на Станимир, за безсмислеността на коментарите в темата. Ми че то форумите, не са ли създадени за това, хората да си "чешат езиците" и до обменят мисли Що се отнася до "даването на съвет", то в тая тема мисля че това понятие е лишено от смисъл. Понеже ме мързеше да чета отначалото темата, попрехвърлих последните страници и прочетох "признаците" които Мария-София е дала за тези деца. Мен обаче ме интересува следното нещо - доколко цитираните изследвания са обективни, и представляват наистина нещо реално? Лично аз се съмнявам в представителността на тези изследвания, в крайна сметка всеки може да си пише и публикува всичко което му дойде на акъла. Довода че днешните деца, били "по-интелигентни" от предишните, щото видите ли от малки знаели много неща, ми се струва меко казано нелеп. Сякаш умишлено се пренебрегват научно установени неща, и се прехвърля проблема в някакви отнесени теории. Нали не сте забравили мили съфорумци, че човешкия мозък има на практика неограничен потенциал да съхранява и интерпретира информацията. Казвам неограничен, защото поне аз досега не съм чул научно приета теория за неговия капацитет, и начина по който съхранява информацията, а само хипотези. Та бидейки толкова развит, нормално е човешкия мозък да "еволюира" т.е. да разгръща своя потенциал. Нима искате да ми кажете, че в миналото е имало също толкова информация колкото в днешно време? Или технически джаджи? Днешните деца, се развиват в интелектуално отношение по-бързо, просто защото са принудени, а не поради други причини. Лично за мен, казуса с Интелигентността е малко спорен, защото поемането на голям обем информация не е критерии за интелигентност? Мисля че психолозите са по-наясно с тоя въпрос, но понятието емоционална интелигентност определено заслужава внимание, мисля. Това което Мария-София изтъква в цитираните признаци, се среща безпорно, но доколко е масово явление е съмнително и то доста. Лично моите наблюдения над днешните деца (а мнението ми не е представително), са че те наистина поемат огромно количество информация, но немалка част от тази информация е боклук по отношение на духовността. Децата се учат да живеят в консуматорско общество, в което материалното е догма. Затворени в големите градове, те живеят изолирани от природата. Прави ми например впечатление, че в Софиската зоологическа градина има повече деца около съораженията за забавление, отколкото около клетките с животните. И това е много показателно мили хора, просто трябва човек да си направи съответните изводи. Разбира се, сигурно има и деца които обичат природата, но едва ли те са толкова много че да се говори за масово явление.

Много благодаря, харесаха ми много. Четейки "Изумрудната скрижала" се сетих че съм срещал някъде този текст, да бъде анализиран. Ставаше въпрос за Алхимията, и опита на автора да асоциира текста и процесите извършващи се по време на атомните реакции. Идеята беше, че текста описва атомна реакция, и че тези процеси са били известни на древните. И че по-подобен принцип се е формирала вселената и всичко в нея. Оф много объркано го казах Както и да е. По-отношение на "Седемте херметични принципа" ме смути последната част "Принципа на рода". Не знам защо, но все съм си мислел, че полът по отношение на духовното е инертен. Като че ли съм склонен да го свържа условно с "Принципа на противоположностите" осъзнавайки факта че за да се "движи" всичко, са необходими противоположности. Но чак пък пол???? В тоя ред на мисли, се сетих за Слава Севрюкова и нещо което е казала (ако можем да вярваме на автора) че физическото размножаване е проява на ниска духовна еволюция, в бъдещето хората няма да имат нужда от подобно нещо. Странно нещо е човека съчетал в себе си нагон и съзнание. Винаги ми е било интересно, дали подтискането на нагона и първичните реакции и желания в човека, са пътят към духовното усъвършенстване? Или е просто грешна концепция или пък част от личния път на някой, който другите сляпо следват. Духовното усъвършенстване свързано ли е обезателно със страдания, лишения, изтезаване на плътта, или има и друг път? Може ли да има хедонистичен път към Бога? И още, решението на човек по-кой път да тръгне не е ли лично, или може да последва нечии чужди "рецепти". Не е ли, най-правилния подход да потърси решението в себе си, игнорирайки всички останали, да потърси Бога в себе си? Или пък нещо друго

Мисля че, формалното разделяне на категории на явленията е чисто човешки прийом. Това може би идва от факта, че съзнанието ни е твърде ограничено, и се концетрира върху някакви малки участъци от "голямото нещо наречено Живот" От една страна като че ли е по-лесно да разберем нещата, но от друга създавайки нови категории се объркваме повече. Според мен, "доброто и злото" са понятия част от живота, те са неизменно включени в него, тъй като самите ние, и това около нас е самият Живот. Какво означава "добро" и какво означава "зло", кой ги определя и на базата на какви критерии? Дали пък, този "общочовешки" морал който прокламират религиите всъщност не е сбъркан, питам се аз. Дали пък "злото" всъщност не е толкова зло, и дали то не е заложено умишлено от оня висш разум? Иначе как бихме се учили, ако всичко беше "цветя и рози"? Inatari мисля че вплете погрешно понятията "църква" и "религия". Едното не е ли институция, а другото не е ли концепция? Позволи ми да не се съглася с теб, за "хумаността на Християнството" , впрочем това бихме могли да го отнесем към всички религии без изключение. Нима искаш да ми кажеш, че е било хуманно да се заличат от лицето на земята редица прекрасни култури " в името на Христос" ? И будистите са прибягвали до насилие, и то нееднократно за да наложат своите възгледи, описано е детайлно в хрониките! Четох междудругото преди време изследване, което твърдеше че престъпността в общества в които "християнския морал" е издигнат на пиедестал, е в пъти по-голяма от другите. Дали пък, не е прав Ницше като твърди, че религията унищожава "жизнения порив" на индивида? За Познанието като за едиствен начин за единение с бога, съм съгласен напълно с теб Само че, аз трактувам Познанието в един по-широк смисъл, и не бих го разделял на формални категории. Някак си ми е трудно да си представя, как може да бъде "филтрирано" познанието, така че да познавам само "духовното" пък останалото не!!!

Станимир - Позволи ми да вмъкна една корекция в написаното от теб. Когато запитали Буда, защо не говори по метафизични или чисто практически въпроси от ежедневието, той според преданието отговорил с благородно мълчание. Разбира се това "благородно мълчание" е повод за множество интерпретации, но някъде в свойте проповеди той изтъква следната мисъл " ако в тялото на човек се е забила стрела, той трябва своевременно да я отстрани, а не да разсъждава откъде е дошла, кой я е изстрелял, и т.н. Ако приемем "стрелата" за метафора на живота или Сансара, то Буда казва че познание което не води към Нирвана или освобождаване от оковите на двойнствеността е напълно излишно, и дори вредно. Така че, Буда прави разграничение на познанието като го разделя на две : полезно и вредно (от гледна точка на основната религиозна цел). Ивета За църквата човека е зъл, иначе ако не беше така тя нямаше да съществува. Вменявайки вина, и предлагайки изкупление от нея това е основния механизъм на църквата за да държи "миряните" в шах. За мен, съществуването на подобна институция е меко казано парадокс, да не кажа грях. Абсурдно е някой да се обявява за посредник между бога и човека, и да трупа дивиденти под формата на материални блага. Впрочем това се отнася без изключение за всички църквите на всички религии. В този контекст е нормално и познанието да бъде обявено за грях. Една от най-важните черти на интелигентния човек е - съмнението. Човек който мисли логично, и се съмнява във всичко по-трудно би могъл да стане жертва на манипулации от всякакъв характер. Ако приемем че Бог е дарил единствено човека със способността да мисли, да мисли абстрактно, да "познава" нещата а не само да ги ползва. Какъв е смисъла, тази даденост да е грях. "Чрез познанието човек постига Бог, но и заради него човек е лишен от щастие" - Щастието, както и нещастието са формални категории и относителни по смисъл. Ако този който иска до постигне Бог, го прави за да "живее" в щастие, значи той върви по-скоро назад отколкото напред.

Здравей Донка Правилно си отбелязала, основната линия в темата. Думите Бог, космически абсолют и т.н. бяха дадени като случайни примери, с насочваща цел. Никъде не съм слагал ударението на Бог, конкретно. Това че някои от участниците в темата се "хванаха" за тази дума, не е мисля по моя вина. Сега конкретно да ти отговоря. Усетих иронията ти, в твоето изказване за моите предполагаеми задълбочени познания, и я приемам с усмивка Може би, обаче ще трябва да те разочаровам! Не съм работил доста, и нямам задълбочени познания по нито една тема, без изключение! Аз съм най-обикновен човек, който търси отговори на различни въпроси, защото осъзнава че това което знае, е и недостатъчно и не добре аргументирано. За мен е интересно какво мислят другите, чуждото мнение винаги е полезно, а и най-малкото ми позволява да видя нещата през други очи. Лично аз мисля, че човек се учи цял живот, независимо от тоновете книги които е изчел, и нещата които е изслушал. За мен не съществуват банални теми, и такива с минала годност и актуалност. Не си правя тъп експеримент, и не се опитвам да анализирам нечии чужди мисли (в отговор на по-горен пост), както впрочем не се и опитвам да се правя на много умен, защото повярвай ми - хич не съм. Преди да пусна тази тема, прегледах известен брой теми във форума. Направи ми впечатление това, че немалка част от участниците отговарят "по дифолт" със заучени фрази и мисли, прочетени или чути оттук оттам. Липсваше ми обаче мисъл! Въпроса "Какво бихте направили/постъпили ако имахте неограничени възможност" идва, за да провокира мисълта и въображението на "духовните хора" Въпрос, който търпи хиляди интерпретации, възможности, па дори и най-шантавите. Това дали става въпрос за Бог, Абсолют, извънземни, няма абсолютно никакво значение само по себе си. Лично аз мисля, че интелигентния човек не се познава по това, откъде ще ми изкара цитирана мисъл, или нещо прочетено, а по-това как ще я интерпретира и къде ще я използва. Тоест да е минала през неговото съзнание. Интелигентния човек, мисля е Творец. Творец по своему разбира се, творец дори когато се изразява и обръща към другите. По-повод на провокацията ти за асоциацията "Бог = неограничени възможности" макар и груба, мисля че едното съдържа в себе си другото. Защо ли? Оставям сама да се замислиш над това Бъди добре

Благодаря Елф Хубави примери, и много точни. Особенно ми хареса това за мечката Най-малкото е показателно за това, че пред силната вяра и силното желание, граници няма. Парадоксалното е, че всички го знаят, но малцина го изпълняват. Не случайно по-горе споменах лицемерието, като повсеместна черта на голяма част от нас. Понякога имам чуството, че страста към безцелното говорене, цитиране, "философстване" е по-голяма от самата вяра, и като че ли утолява желания и страстти нямащи нищо общо с вярата. Странно ми е, как във форум с подчертана духовна ориентация, пък и в секцията Езотерика, хората се хващат за една определена дума и говорят по-скоро рационално, отколкото абстрактно. Говорят за Бог, като за нещо което било непознаваемо. Ми питам аз, как търсите единение с нещо което не познавате, и сте убедени че няма да опознаете (имам предвид невнятната същност, спомената по-горе) Не е ли това парадокс?? И друго нещо ми е интересно? Твърдите че Бог (макар че упоменах, условния характер на тази дума в темата) е непознаваем, и е абсурдно да се говори за опознаването на една подобна същност. А в същия момент, откакто съществува интелигентния човек, въпроса за това как е устроен света и вселената, кой и как ги управлява, какво е човека и каква е неговата роля, го вълнува непрекъснато. Има стотици учения, философски концепци, религии и т.н. Нима смятате и тях за инфантилни, щото се занимават с материя която е непознаваема. Ами Петър Дънов? Ивета - твърде много рационализъм и песимизъм влагате в понятието " ако бях Бог" Нима не вярвате в доброто в човека? Съгласен съм с вас, че когато се сдобият с власт немалка част от хората променят своето мислене и поведение, в един негативен аспект. Но нека не обобщаваме, нали всяко правило си има изключения. Мен тази идея, например ми дава сили мотивация да продължа напред. Защото знам, че всичко тече и всичко се променя. След лошите моменти, идват хубавите и така нататък, и т.н. За децата, мисля че не сте ме разбрали правилно. Твърде буквално приемате всичко, което признавам си ме изумява. Имах предвид чистото съзнание на децата, необременено от информационния товар на възрастните. Не знам какво имате предвид под неосъзната жестокост. Нали не искате да кажете, че някое дете се е родило зло? Аз лично не вярвам в тази теза. Децата са изключително чуствителни емоционално. Всеки жест, поглед, или поведение се запечатва дълбоко в тях и има своите последици. Честно казано, се замислям дали и възрастните в немалко случай, осъзнават своята жестокост (в най-общия смисъл) Да осъзнаеш своите грешки, и да се коригираш е израз на висока духовна и интелектуална култура в даден човек. Означава въпреки своето Его, да кажеш пред себе си - аз сгреших. Не знам колко хора са способни на това, честно. Не мисля че познавам подобни хора, слагам и себе си в този кюп (за жалост)=

Дали наистина темата е инфантилна или егото ни пречи, да се "принизим" и да се замислим над подобни "инфантилни" теми? Впрочем, лично аз мисля че децата (до определена възраст) са много по-близо до Бог, защото са непринудени и необременени от сложни теософски концепции, които най-вероятно нищо и не обясняват. На децата им липсва и лицемерието, което някои от нас уж си мислят че не притежават Обожавам децата, защото е достатъчно да им "подадеш" малко за да "научиш" много, без да кажат "ама тва е тъпо, не няма да мисля, щото не си струва" Второто изречение ми стана много интересно, признавам си. В доста теми във форума се твърди, че бог е създал човека по свой образ и подобие. Че ние сме създадени с определена мисия, и тя е да стремим да се слеем с Него. Това, твърдят ставало в продължение на много животи, срещайки трудности, страдайки, но и изпитвайки хубави моменти, да успеем да осъзнаем нашата основна цел, и така лека -полека да се стремим към съвършенството т.е. към Бог. Смяташ ли, че ако ти беше Бог, и не харесваше хората, щеше да бъдеш Бог? Желая ти, да откриеш детското в себе си PS Моля, ако администраторите сметнат темата за неадекватна да я премахнат. Благодаря

Здравей Канел, мога да ти дам десетки дефиниции за значението на думата Бог, както предполагам че мога и да ти кажа, че не вярвам в Бог Но това няма да помогне да си обясниш нищо в частност и по-приницп, а само ще измести темата в друга плоскост, предполагам с излишна полемика. Всъщност думата Бог, я използвах случайно и чисто илюстративно. Не сме на изпит, така че не се безпокой от грешки. Ако имаш какво да кажеш, бих се радвал да го прочета, независимо от дефинициите Поздрави

Донка - как да разбирам думите ти? Като Бог е инертен защото нищо не прави, или битието господне е несъизмеримо с битието човешко и думата "прави" е неуместна в случая? А това "Той Е" да го разбирам ли като - той е всичко около нас, и самите нас, и това което не виждаме, а понеже всичко (поне във видимия свят) се движи, тоест прави нещо, то по подразбиране би следвало това което ни съставя също да "прави" нещо? didi_ts - хареса ми отговора ти И аз като теб, съм далеч от мисълта че въобще мога да си помисля да ръководя нещо. Дето се казва, за себе си не мога да се грижа като хората, та цяла вселена ли да оправям Понякога обаче си мечтая, да имам възможността да видя земята без хора. Искам да се нося в пространството, да видя истинската природа и животните, и никъде ама никъде да не видя човек, или следи от човешка дейност. И след като обгърна с поглед всичко това, да изчезна, така както в мечтите ми са изчезнали хората. Знам че подобна мисъл, е твърде егоистична, и също така знам че тя ме отдалечава от Бог. Щом е създал хората, и всичко се движи и тече по неговата воля, то тогава явно има някакъв грандиозен замисъл, непонятен поне за мен! Ще ми се, поне малко да успея да го разбера Мария-София - много хубаво го каза, аз бих сменил думата "хора" с " всичко" тоест хората, животните, растенията, всичко всичко, защото всичко на тоя свят е ценно и заслужава любов и свобода За прочистването на зърното обаче, ми позволи да не се съглася с теб! Мисля си че, в живота са нужни контрасти, това подозирам е част от "грандиозния замисъл" Ако няма плява, как ще разпознаем зърното? И не се ли съдържа "плявата" потенциално във всяко зърно? Освен това, ми е интересно ти как определяш кое е "плява" и кое "зърно", смяташ ли твойте критерии са сходни с тези на Бог Пламъче - ами щом не искаш да носиш такава отговорност, защо не искаш да бъдеш примерно сърна, вместо човек

Убеден съм че е така Но моля бъди по-конкретен, какво според теб прави Бог, дай поне един пример.

Здравейте, Интересува ме, какво бихте направили/постъпили ако имахте неограничени възможности. За улеснение може да си представите че сте в ролята на Космическия абсолют, Бог и т.н. Моля аргументирайте вашите предполагаеми действия Поздрави