summertime

Странно племе са това циганите От край време, никой не ги обича. Все ги гонят, все ги хулят, все са "неоправдани". В този случай, съм склонен да се съглася с Ницше, и неговата теория за Състраданието. Очевидно то не помага, а вреди. Вреди, защото прави тези хора инертни към всичко което се случва около тях. Проблема с циганите, е мисля въпрос на политика. Просто има хора, за които поддържането на тази маса хора в пълен аутсайд, е рентабилно.

Здравейте моето мнение е, че щом нещо съществува то в него има смисъл (заложена логика). Това дали някой е против, или не ясновидците (или както още там се наричат) няма абсолютно никакво значение. През последните четири години, в живота ми се случиха много обрати (положителни бих казал) и въпреки че никога не ме е вълнувал въпроса с ясновидството, живота ме срещна с такива хора. Моя позната, която безкрайно обичам, твърди че човек не трябва да насилва нещата. Когато имаш нужда, нещото което би ти помогнало само ще те намери. Самоцелното търсене на "истината" е вредно, и е загуба на време. Живота ме срещна с две жени, имащи способността да виждат отвъд това което ние обикновенните хора виждаме. Двете са твърде различни като типажи, но общото което ги сближава е това че са положителни личности. Нищо общо нямат с тези недоразумения на природата, които гледаме по телевизията или вестниците. По-горе в мненията прочетох, че подобни способности могли да се индуцират с подходящи практики. Мисля че това е абсурдно! Това че някои се самозалъгват че имат подобни способности, а и залъгват останалите, си е техен проблем. Мойте наблюдения са, че това е призвание. Дали от господ, извънземни, висши сили и прочее няма значение, просто определени хора си ги имат тези способности и това е. Междудругото едната от ясновидките които посещавам, е как да кажа .... доста вулгарна в поведението си. Пуши, псува и прочее, но това не и пречи да е изключитено позитивен човек. Позитивна е в изказванията си, в това че иска хората да осъзнаят грешките си и да предприемат промяна и т.н. Междудругото на мен, на семейството ми, и на мои приятели каквото е казала се е случило на 100%, единствено има разминаване в датировките. Някои събития се случват в уреченото време, други по-бързо или по-бавно. След като прочетох книгите за Слава Севрюкова, разбрах че датировките са относителни, и не бива да се доверяваме на 100%. Това че се съветвам с подобни хора обаче, въобще не ме освобождава от отговорност. Забелязал съм че доста жени, просто ходят по гледачки. Ходят ей така безцелно, да им каже колко са умни, красиви, дали ще имат пари и пр. Единственото което те правят, е да стоят и да чакат предсказанието без да си мръднат пръста. Искам да ви кажа, че всичко това което ми е казала е старално записано. Всичко се е случило, точно така както ми го е казала. Всичко което съм постигнал обаче, и тепърва дай боже да постигна е с много нерви, труд и напрежение. Това че знам че ще се случи, не ме освобождава от отговорност да го постигна, просто знам че начинанието ми ще има успех което съгласете се, никак не е малко. Така че, аз съм "за" хората с подобна дарба. Те са неоценима помощ в трудни моменти, но само толкова. Прекаляването води до лоши последствия.

Мисля че, формалното разделяне на категории на явленията е чисто човешки прийом. Това може би идва от факта, че съзнанието ни е твърде ограничено, и се концетрира върху някакви малки участъци от "голямото нещо наречено Живот" От една страна като че ли е по-лесно да разберем нещата, но от друга създавайки нови категории се объркваме повече. Според мен, "доброто и злото" са понятия част от живота, те са неизменно включени в него, тъй като самите ние, и това около нас е самият Живот. Какво означава "добро" и какво означава "зло", кой ги определя и на базата на какви критерии? Дали пък, този "общочовешки" морал който прокламират религиите всъщност не е сбъркан, питам се аз. Дали пък "злото" всъщност не е толкова зло, и дали то не е заложено умишлено от оня висш разум? Иначе как бихме се учили, ако всичко беше "цветя и рози"?

Inatari мисля че вплете погрешно понятията "църква" и "религия". Едното не е ли институция, а другото не е ли концепция? Позволи ми да не се съглася с теб, за "хумаността на Християнството" , впрочем това бихме могли да го отнесем към всички религии без изключение. Нима искаш да ми кажеш, че е било хуманно да се заличат от лицето на земята редица прекрасни култури " в името на Христос" ? И будистите са прибягвали до насилие, и то нееднократно за да наложат своите възгледи, описано е детайлно в хрониките! Четох междудругото преди време изследване, което твърдеше че престъпността в общества в които "християнския морал" е издигнат на пиедестал, е в пъти по-голяма от другите. Дали пък, не е прав Ницше като твърди, че религията унищожава "жизнения порив" на индивида?
За Познанието като за едиствен начин за единение с бога, съм съгласен напълно с теб Само че, аз трактувам Познанието в един по-широк смисъл, и не бих го разделял на формални категории. Някак си ми е трудно да си представя, как може да бъде "филтрирано" познанието, така че да познавам само "духовното" пък останалото не!!!

Доста теми пусна, но все въртиш около едно и също. Оставам с впечатлението, че явно си се пренаситил с информация, която ти е трудно да асимилираш. Освен това си доста хаотичен в изказа. Измъчих се докато ти прочета мислите. Както забеляза от това, което ти отговориха в предишните теми, всичко е въпрос на лична интерпретация. Ако очакваш тук, или където и да е, да получиш адекватни отговори на твойте въпроси, то мисля си губиш времето.

В крайна сметка, твой е избора по какъв път да поемеш! Живота си е твой, и само ти можеш да се разполагаш с него. Ако приемеш един съвет от мен Живей си живота, радвай се на този дар, радвай се на истински ценните моменти в него, живей така че да бъдеш в хармония със себе си, и останалите, пък това което има става, то ще стане. Бъди добър човек, защото добротата е най-дефицитното нещо на тоя свят.

Добротата, е в основата на всички тези концепции за които говориш по-горе. Но е облечена в различни дрехи, изказана на различни езици, и е в различни цветове. Тя е измамно многолика, а всъщност става въпрос за едно и също нещо.

Желая ти успех

Така да бъде

Ако си простоват духом, както казваш, дали ще имаш потребност да се вглеждаш в себе си? Някак ми звучи като парадокс. Ако аз съм простоват духом, и съм приел живота за даденост, защо ми е аджеба да се опитвам да го разбирам?
Поосведомих се за автора, и ми попадна следния цитат от неговата система " Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция."

Питам се, откъде да знам че това е "истината" за Истината. Автора едва ли не проповядва въздържане от съждения, но самия той до колкото видях е философ и "търсач на истината"

Мисля че отговора на твоя въпрос, се крие в индивидуалноста на хората като личности. Това че хората четат книги, не означава че те възприемат еднакво съдържанието на книгите, и съответно то по различен начин ги "докосва" или не.

Ето още една мисъл "Човек е изградил в себе си образи като защитна ограда - религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека."

Ами прав е, но тук пак се връщам на идеята за индивидуалноста. Кои хора според теб са подвластни на религиозни, политически и личности фактори? Един неук човек, не може ли да бъде по-лесно манипулиран? Ако му бъдат обещани съответните блага (защото човешката природа, по начало е ненаситна)?

Цвета

Факта, че си станала Събота сутрин в 9 часа, а и по-принцип участваш дейно в темата, означава че въпреки крайната ти констатация, че нищо не те интересува, явно все пак нещо те е заинтригувало. Ако поне това съм успял да направя за теб, бих бил много щастлив

Всъщност, ако се замислиш. "Целта" винаги присъства в нас, под една или друга форма. Ако перифразирам думите на Божидар - без Цел, няма Живот. Така че, моля те не ни казвай че нямаш цел. Да, предполагам, че не искаш да станеш президент, кмет, да летиш в космоса, и прочее. Но факта че живееш, че дишаш, че се грижиш за детенцето си, означава че имаш цел. А понеже в момента, още не знам на коя планета съм (защото ме събудиха рано ) дори не мога да вникна в смисъла на диалога между Станимир и Диана.

Относно - Обичането. Някак ти го разглеждаш от неговата прагматична, егоистична страна. Аз лично нямам предвид, това което се случва между двама души за определен период от време, т.е. мимолетно е. А за нещо по-сложно. Да Обичаш, без да очакваш ответна реакция, просто защото цялото ти същество е убедено че така трябва да бъде. Давайки моята любов на хората, аз получавам удовлетворение от този акт, и не ми трябва някои конкретно да ми отвръща със същото (най-общо казано).

Не си ли срещала хора, които са благи. Те винаги са усмихнати, говорят тихо и спокойно. Поздравяват всеки, пожелават му хубави неща, от тях струи - красота. И въпреки че, хората често наричат такива хора - откачалки, куку, и т.н. Тези хора, продължават да са си такива. Цвета говорим, за хора които се опитват да надмогнат несъвършенствата на светския начин на живот. И това не означава, че те са светци, нямат недостатъци и прочее, но да далеч пред нас в ПЪТЯ, към себе си. Защото егоизма, според мен лично НЕ Е част от ПЪТЯ.

Поздрави

Цвета

Факта, че си станала Събота сутрин в 9 часа, а и по-принцип участваш дейно в темата, означава че въпреки крайната ти констатация, че нищо не те интересува, явно все пак нещо те е заинтригувало. Ако поне това съм успял да направя за теб, бих бил много щастлив

Всъщност, ако се замислиш. "Целта" винаги присъства в нас, под една или друга форма. Ако перифразирам думите на Божидар - без Цел, няма Живот. Така че, моля те не ни казвай че нямаш цел. Да, предполагам, че не искаш да станеш президент, кмет, да летиш в космоса, и прочее. Но факта че живееш, че дишаш, че се грижиш за детенцето си, означава че имаш цел. А понеже в момента, още не знам на коя планета съм (защото ме събудиха рано ) дори не мога да вникна в смисъла на диалога между Станимир и Диана.

Относно - Обичането. Някак ти го разглеждаш от неговата прагматична, егоистична страна. Аз лично нямам предвид, това което се случва между двама души за определен период от време, т.е. мимолетно е. А за нещо по-сложно. Да Обичаш, без да очакваш ответна реакция, просто защото цялото ти същество е убедено че така трябва да бъде. Давайки моята любов на хората, аз получавам удовлетворение от този акт, и не ми трябва някои конкретно да ми отвръща със същото (най-общо казано).

Не си ли срещала хора, които са благи. Те винаги са усмихнати, говорят тихо и спокойно. Поздравяват всеки, пожелават му хубави неща, от тях струи - красота. И въпреки че, хората често наричат такива хора - откачалки, куку, и т.н. Тези хора, продължават да са си такива. Цвета говорим, за хора които се опитват да надмогнат несъвършенствата на светския начин на живот. И това не означава, че те са светци, нямат недостатъци и прочее, но да далеч пред нас в ПЪТЯ, към себе си. Защото егоизма, според мен лично НЕ Е част от ПЪТЯ.

Поздрави

Здравей Донка.

Същото важи и за своите лични състояния и поведение - ако се опитаме да ги опишем с инструментариума на психологията, се получава все едно да изучаваме растенията по хербарий... В този смисъл това познание остава "тайно", защото няма как да се изведе, сподели, обобщи... Единственият инструментариум, който човечеството е измислило са символите.

Символите, са пак опит нещо, което е трудно да се обясни с думи, да бъде изведено на някакво "по-явно" ниво. Това за мен значи, че то е "потенциално" обяснимо, но на дадения етап не е. Типичен пример за това е Тантрата, за която стана въпрос в друга тема. Там символиката е издигната в култ, има висш статус. Опитах се да обясня защо се получава така, но темата беше залята с някаква фактология за Будизма Ваджраяна. Както и да е.

Идеята ми е, че символите са един твърде елементарен начин да бъде предаден смисъла на дадено нещо. Но факта че, това нещо може да бъде изразено макар и със символи, означава че то има своята логика, и в никакъв случай не е тайно. По-скоро е "неоткрито", "непроявено"

Иначе за Психологията, не знам дали имаме право да коментираме тази тема. Аз лично не съм запознат достатъчно, за да правя съответните изводи, и паралели. Със сигурност, Психологията е наука, която тепърва ще се развива. Не мисля че между това което ти наричаш "лични преживявяния" и науката Психология, стои някаква пропаст - напротив. Понякога това което разделя една "неоткрита" идея, от нейното откриване и осмисляне, е едно мигване, един дъх.

Според мен, твърдението че, има "тайно" познание, слага един особен спиритуалистичен ореол около него, а това е в ощърб на самото познание.

Донка, искам да те попитам нещо. Ти сещаш ли се, за Учение което не включва себе си правила? Моля ако знаеш такова, бъди добра да го споделиш с мен.

Поздрави

Привет Цвета, относно заблудата и отклоняването на вярата ще ти дам моето виждане, когато отговоря на Донка. Иначе какво да ти кажа, с историята на Християнството съм запознат общо взето бегло, което е мой пропуск разбира се. Но знаеш ли, по стечение на обстоятелствата преди време много интересен ми беше живота на Сидхарта Шакииямуни или просто Буда Сигурно е погрешно да правя паралели, тъй като не съм компетентен, но позволи ми да изкажа своето предположение.

Ти казваш че Христос е проповядвал своето учение, по два пътя - за масите, и за неговите ученици. Аз лично не намирам нищо ненормално в това, даже напротив. И в никакъв случай не бих казал че това което е споделил на учениците си е било езотерично. Сама знаеш, че ние обикновенните хора сме затънали в житейските си проблеми. Така е било и в онези времена. Стремежа да задоволят физическите си потребности, като работят много - не са позволявали на масата от хора, да имат време и да размишляват много много по духовните въпроси. Освен това, да не забравяме че преди Буда и Христос е имало учения и религии, и един вид Будизма и Християнството са се борели за завоюване на привърженици. Христос и Буда са съзнавали това отлично, и затова на обикновенните миряни, са споделяли идеи които те лесно да разберат - да бъдат близки до тях. Иначе са рискували да останат неразбрани. Както много изписахме тук, мисля че и Станимир го спомена, процеса на приемане на определени идеи, е бавен и труден. В същото време, хората които емоционално са готови да "поемат" повече (в случая техните ученици) са получавали повече от тези идеи, в една по абстрактна степен. Но забележи важната подробност - Буда заявява категорично, че всеки независимо от неговия пол, възраст, социално-икономически статус, може да напредне в своя път. Т.е. той не отнема правото на духовно развитие на никого. Така че ако някой прост и беден човек, желае той може да получи повече от знанието, което ще му помогне да "разбере" себе си. В този аспект, определението Езотеричен е твърде условно, и някак бих казал екзотично. Поздрави

Привет и на теб Донка. За да бъдем максимално коректни, публикувам определението за - езотеричен от тълковния речник :

Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός т.е "вътрешен" или вътрешно познание) в най-общ смисъл се назовава всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени. „Езотерика“ или „езотерично“ се нарича всяко учение предназначено за определен кръг хора. Такова учение изучава тайно и предавано по поколенията знание от всякакво естество. Докато знанието е по принцип философско или етическо и мистично, то може на теория да бъде разнородно. Езотеричните учения не се концентрират в някакво географско място, а по своята идейна същност представляват самото чисто ядро на дадена духовна традиция.
Езотеризмът като вътрешно познание се приема само от хора, поставили в основата на ценностната си система духовното развитие. Според тях това е познание към което всеки трябва да подходи индивидуално според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба.
Езотеризмът в различните му прояви: окултизъм, херметизъм, тайни общества, неоплатонизъм, гностицизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, от много векове е заклеймяван от ортодоксалната християнска църква. Въпреки мерките, предприемани от църквата срещу него, той продължава да се развива и процъфтява успоредно с християнството и се е проявявал в течение на изминалите 20 века в теологията, философията и най-видимо в литературата и в изкуството.

Така, значи какво се "набива" на очи при прочита на това определение. Всъщност те са две, и обхващат два аспекта на термина. Преобладаващ аспект в определението за езотеризъм, е този който засяга -тайното, забраненото, ограниченото, отхвърленото, заклейменото. И вторият аспект, засяга едно по-лично значение - това на "вътрешното" познание.

Както знаеш Донка, в историята на всяко учение, има различни периоди и етапи. Първоначалните идеи, винаги ама винаги, биват променяни поради една много прагматична причина - Човекът! В човека е заложено, да бъде бунтар, да се съмнява, да се опитва да "изрови" и това което не съществува и т.н. В този смисъл промяната на всяко едно учение, в определени посоки е неминуема. Като говорим за Християнството, не трябва да забравяме че изворите на това учение са много и разнообразни. Освен това, тази религиозна система на 2000 години, е била подлагана на такова преосмисляне и редакции, че това което достига до нас е вече твърде изопачено. През времето, много идеи и оригинални моменти са отпаднали, или са били преиначени, а има течения които са ги запазили, затова има толкова секти и разклонения. Доколкото знам - концепцията за прераждането е била известна на ранното християнство. Нещо повече Есейството, което се явява нещо клон на ранното християнство - приема напълно тази идея, а и не само нея. Много от тези идеи, впоследствие са били обявени за Ерес, и забележи - поради твърде практични причини! В днешния си вид Християнската религия слага ударението върху моменти, които са несъвместими с представата за прераждане, карма и тем подобни. В основата си, тези конфесионални моменти, имат користна насоченост.

Казваш че "официалното християнство" (леле това май не звучи добре, но го осъзнах по-късно, след като го написах) e система от правила т.е. Канон, а езотериката предлагала принципи и методи. Ами, че по същество, това не са ли пак правила!!!! Аз мисля че по своята дълбока същност, те не се различават.

Сега позволи ми, да дам пример отново с ранния Будизъм, за да коментирам вторият аспект на думата езотеричен. Буда разделя последователите си на две : миряни и монаси. Миряните са обикновенните хора, трудещи се, "борещи се с живота" на тях той дава едно учение от простички и общозначими правила, с помоща на които живота им би станал по-лесен. Забележи споменах думата - правила. Монасите, от своя страна са хора, загърбили светския живот - тъй като са осъзнали неговата преходност и илюзорност. На тях той оставя учение, което се състои от прозрения и идеи, изискващи много високо ниво на абстрактно мислене. Но забележи той им остава това учение - като НАСОКА, като ПОМОЩ, а не като правила. Нещо повече, той твърди че божествата са също така несъвършенни както и хората, но в духовен аспект стоят по-високо от тях. Буда казва, че божествата са значими само за обикновенните миряни, на монасите - божества не трябват. Какво се има предвид? Човек, който е прехвърлил нивото на обикновен интерес към божественото, и се е отдал на път към сливане с него, не се нуждае от правила. Той вървейки по своя път, е следвал някакви съвети, но от определен момент нататък - той продължава САМ. Защото според будизма, човек постига освобождаването вътре в себе си, и само той може да разбере как да върви по този път, и как да го постигне - КОНКРЕТНО ЗА НЕГО. В това се изразява смисъл на онова "вътрешно познание" То не е нещо различно от другото познание, за да бъде дамгосано с разни определения. Става въпрос за едно и също нещо, но за различни нива на абстрактност.

И ето тук точно идва момента, в който хора занимаващи се с духовни практики с користна цел, почват да вкарват разделяне. Защото аз продължавам да поддържам мнението си, че "тайното" "непознатото" винаги е привличало човека, дори само заради това че е тайно.

Надявам се, съзнаваш че този въпрос няма еднозначен отговор? Живеем в такова време, в което материалните блага са едва ли не насъщния. Да си безкористен в работата си, означава да работиш и да получаваш съответното заплащане, за свършената от теб работа. Имитирането на работа, клюкарстването и интригатстването, завистта и злобата, алчнеенето са користните фактори, които за съжаление виждаме ежедневно. Това е въпрос на възпитание, манталитет, въобще мироглед на повечето съвременни българи. Кой те кара да работиш срещу минимално заплащане? В крайна сметка, човек има възможност за избор. Това не е алчност, а въпрос на себеуважение. Мисля че, човек трябва да е - умерен (разбирай го, както искаш).

Въпроса има и друга страна. Предполагам познаваш хора, за които да карат хубава кола, да имат луксозно обзавеждане, и да ядат "деликатеси" не са приоритети. Духовни водачи, създатели на учения, и прочее са били скромни хора. Да осъзнаеш че, всъщност всичко материално е ненужно, защото човек не го носи в гроба си, и да осигуриш на тялото си едно нормално съществуване, е въпрос на дълбоко осъзнаване на "нещата от живота" Всички ние го знаем .... но готови ли сме, да го изпълним? Не разбира се! Твърде много сме обвързани с материалните неща около нас, което е нормално.

То затова и хората които са постигнали някаква вътрешна еволюция, са малко, а не много. А имитатори, колкото щеш

Пламъче "Пътят" към добрината и любовта, е индивидуален акт. Всеки го върви по-свой си начин, защото ние всички сме различни. Няма състезание! Изглежда, взимаш форумите твърде насериозно, което е голям проблем. Ако позволиш да ти дам съвет (не че съм достоен де) е, върви по своя път, гледай себе си, а това което другите правят - нека минава покрай теб.

Мисля че, отговора на този въпрос може да бъде само един - НЕ! Въпроса ти е, своеобразна игра на думи, които сами дават отговора. Духовен човек = Нематериален човек, доколкото агресията може да се дефинира с чисто материалната сфера на човешкото съзнание - користни, егоистични и т.н. стремежи, то това качество показва че, човек който проявява агресия (не само към другите, защото агресията е и към самия теб), не може да се нарече Духовен.

Освен това, манифестирането на "духовност" и добродетелност, въобще не е показател за това, какъв е човек. Да бъдеш "благ" на думи и дела, не е просто клише. Това е състояние, до което се достига чрез много преживявяния, включително и лоши. Уклона на въпроса ти, ми говори за това че, някак грешно интерпретираш това което четеш и не достигаш до истинския смисъл на думите.

За мен учителя, е онзи първоначален импулс, който ми дава сила да "откривам" , и да искам да "откривам" все повече и повече. Питам се, как човек който "търси", знае че се движи в "правилната" посока? Не е ли твърде егоцентрично, да смяташ че всичко знаеш, и че си си самодостатъчен? Вярно е, че човешката природа е егоистична .... но все пак! Колко ли би било прекрасно, да срещнеш някого с който да споделиш мислите си И колко ли би било прекрасно, да "чуеш" и неговите мисли. Колко ли би било прекрасно, да се огледаш в очите на другия. Да видиш себе си - отстрани. Колко ли от нас, биха "харесали" това което видят - питам се аз.

И още нещо се питам, наистина ли в спора "се ражда истината"? И каква ли е разликата между "спор" и "диалог"

За мен учителя, е онзи първоначален импулс, който ми дава сила да "откривам" , и да искам да "откривам" все повече и повече. Питам се, как човек който "търси", знае че се движи в "правилната" посока? Не е ли твърде егоцентрично, да смяташ че всичко знаеш, и че си си самодостатъчен? Вярно е, че човешката природа е егоистична .... но все пак! Колко ли би било прекрасно, да срещнеш някого с който да споделиш мислите си И колко ли би било прекрасно, да "чуеш" и неговите мисли. Колко ли би било прекрасно, да се огледаш в очите на другия. Да видиш себе си - отстрани. Колко ли от нас, биха "харесали" това което видят - питам се аз.

И още нещо се питам, наистина ли в спора "се ражда истината"? И каква ли е разликата между "спор" и "диалог"

Права си Пламъче Освен това хипнозата по-принцип и не доказва нищо. Чел съм научни публикации на водещи неврофизиолози, и психолози, в които се споменава че "емоционалния пълнеж" на хипнозата е твърде вариабилен при различните хора. Освен това при всеки следващ сеанс, психиката на хипнотизирания се моделира в контекста на получените при предходните сеанси "спомени". Това на практика означава, че човек който разчита на хипнозата за да доказва разни неща, не е наясно с това как функционира мозъка, по-отношение на приемането, обработката и запазването на информацията. Т.е. работи се хаотично.

Освен това, хипнозата е метод с ограничено приложение от съвреммената наука. Доколкото знам, с всеки следващ сеанс, в психиката настъпват промени които никой не може да каже какви са. Освен това, прилагането на хипнозата в нерядко случай, прави психиката на човека, по-податлива на външни внушения.

Аз пък не мисля, че си хиперсексуален. Макар самия термин, да ми е неясен като съдържание. Преекспонирането на проблема, и съответно неговото задълбочаване, те кара да мислиш така. Най-вероятно си на възраст, в която хормоните бушуват, и това че не правиш секс те натоварва, и вдига напрежението. Ако мога да те успокоя, нито си първия, нито последния мъж с подобни "проблеми" Най-важното в цялата работа е, да успееш да се успокоиш, и абстрахираш от тази натрапчива мисъл. Четейки последния ти пост, оставам с впечатление че имаш съмнения за своята сексуална ориентация, но също така ревностно пред себе си го отричаш. Всъщност, Природата те е създала такъв какъвто си. Имало е смисъл в това , повярвай ми. Природата е съвършенна. Разходи се в парка, седни на някоя пейка и просто наблюдавай. Много е важно, да премахнеш всички мисли които започват с - АКО .... Няма "ако" има СЕГА. Понякога когато човек е в афект, си въобразява неща, които са абсолютно невярни. Най-важното за теб, е да бъдеш ЩАСТЛИВ. Щастлив, така както ти го разбираш. Ако решиш по-нататък, че някой мъж може да те накара да бъдеш щастлив Ок, ако пък е жена - също Ок. ТОВА ГО РЕШАВАШ ТИ! Не пропускай обаче важната подробност, че щастието не се заключава само до - любов, секс и прочее. Има толкова много неща които могат да те направят щастлив, а ти най-вероятно не ги виждаш в момента. Просто трябва да се огледаш

Моя съвет към теб е, да продължиш психотерапията. Но си намери терапевт, който ще ти помогне сам да откриеш пътя, а не такъв който разтяга локуми и ти опява. В терапевтичния процес ТИ си действеното лице, а не терапевта. Важно е да обърнеш внимание на терапията си, и да си в нея 100%. Всичко което е извън нея, би ти отвлякло вниманието и би удължило агонията. Повярвай ми, някой ден ще се смееш на това си състояние, и ще се чудиш с кой акъл си се измъчвал така. Всичко зависи от теб.

С риск да ме нападнат, за следващите ми думи, бих те посъветвал да потърсиш терапевт - мъж. Не го казвам случайно

Желая ти успех, и горе главата!

Късметче характера на въпросите, предопределя и характера на отговорите. Ами я ми отговори на следния въпрос : Здравейте, аз съм на 15. Напоследък нещо ми се яде, но не знам какво. Каква може да е причината? Ако знаете какъв е проблема, моля пишете ми.

Аз например, отровено си признавам че нямам ясновидски способности, и съответно няма как да разбера какво има предвид. Освен това "извратени изродски сънища" по никакъв начин не мога да свържа с гей тематиката. По-скоро, с някакви жестокости, убийства, смърт, кръв, някакви такива неща.

С две думи, обуславя връзката между Макрокосмоса и Микрокосмоса, или още по-точно казано липсата на такава връзка, тъй като двете понятия са тъждествени. Едното включва в себе си другото, и двете правят едно неизменно цяло, което обаче ограниченото ни съзнание формално разделя. Човека е иманентен на Природата, и изкуството е да се осъзнае условността на разделянето им. "Инертноста" за която споменаваш обаче, мисля че в друг контекст би придобила друг смисъл. Трябва обаче да се "рефрешна" по темата, и пак ще ти пиша.

Здрасти Severen, много интересна тема Първо искам да те попитам, откъде вадиш тези цитати? И второ на базата на тях, как би обобщил генералния смисъл на Тантра като религиозна концепция? Благодаря предварително.

Поздрави

Много интересна тема Преди време се интересувах от нея, и честно казано успях да "разбия" доста грешни представи за шаманизма. В интерес на истината, думата Шаман предизвикваше у мен доста противоречиви асоциации. Но най-вече негативни. До колкото имам информация, тази практика се е запазила в някои от страните на бившия СССР и Монголия. Даже на места е придобила статут на професия. Интересното е, че методите които използват отделните шамани, са доста разнообразни - от фитотерапия до различни окултни практики. Направи ми впечатление, че в Амазония например, тази практика се унаследява т.е. не се касае за някакви екстраординерни качества на конкретния индивид, а по-скоро съвкупност от методи и практики които могат да се предадат механично. Много важно е, това което си споменала за средствата с помощта на които изпадат в транс. Някои от тези халюциногенни вещества, са изключително силни и опасни. Ученикът шаман, преминава през редица виртуални препяствия, често с риск за живота му, за да стане лечител. По-отношение на лечителската дарба на тези хора, мнението ми е по-скоро скептично. Реално, общуването с отвъдното и духовете най-вероятно се извършва в мозъка на самия шаман, без той да притежава истински такива качества. Доказателство за това е употребата на опиати. В тази връзка, си мисля че "лечебния" процес, представлява ефективна форма на самовнушение, инициирано от практиките които спомена - тайнствена обстановка, ритуални движения и звуци и т.н. Изглежда това създава определен "емоционален фон" при който съзнанието или подсъзнанието на болния, се моделират в определена насока. Факта, че се възражда по-време на кризи също е в подкрепа на емоционалния характер на практиката. Поставени в необичайни житейски условия, хората често се отчайват и съзнанието им става по-възприемчиво за разни духовни практики.

Странно племе са това циганите От край време, никой не ги обича. Все ги гонят, все ги хулят, все са "неоправдани". В този случай, съм склонен да се съглася с Ницше, и неговата теория за Състраданието. Очевидно то не помага, а вреди. Вреди, защото прави тези хора инертни към всичко което се случва около тях. Проблема с циганите, е мисля въпрос на политика. Просто има хора, за които поддържането на тази маса хора в пълен аутсайд, е рентабилно.

Странно племе са това циганите От край време, никой не ги обича. Все ги гонят, все ги хулят, все са "неоправдани". В този случай, съм склонен да се съглася с Ницше, и неговата теория за Състраданието. Очевидно то не помага, а вреди. Вреди, защото прави тези хора инертни към всичко което се случва около тях. Проблема с циганите, е мисля въпрос на политика. Просто има хора, за които поддържането на тази маса хора в пълен аутсайд, е рентабилно.

Странно племе са това циганите От край време, никой не ги обича. Все ги гонят, все ги хулят, все са "неоправдани". В този случай, съм склонен да се съглася с Ницше, и неговата теория за Състраданието. Очевидно то не помага, а вреди. Вреди, защото прави тези хора инертни към всичко което се случва около тях. Проблема с циганите, е мисля въпрос на политика. Просто има хора, за които поддържането на тази маса хора в пълен аутсайд, е рентабилно.

Мисля че обобщенията ти са некоректни. Освен това се изразяваш хаотично и неясно. Всичко това, което си изредил не е нищо ново за "света" Всичко това го е имало и преди, и ще го има и занапред. Това че ти го осъзнаваш по-този начин, само показва колко незрял е човешкия разум и способността да се мисли въобще. Лично моето мнение е, че няма хаос. Хаос има само в главите на хората, които не виждат по-далеч от носа си, и съответно ни е трудно да прозрем, че всъщност всичко се движи в определен ритъм и логика. В природата си има компенсаторни механизми - бавнодействащи, всеобхватни, и непреодолими. Нормално е, когато има "излишък" в дадена част от системата наречена "природа" да настъпи момент в който той да бъде балансиран. Много е просто всъщност. Странно ми е, защо обаче намесваш половото различие, и го дефинираш като проблем? Кое те кара да мислиш че мъжете са станали "по-меки"? Кой период от историята конкретно визираш, и откъде си сигурен че ако имаш данни от този период, те са коректно представени? Знаеш ли всъщност нещо за душевността на мъжете и жените, или говориш "по-принцип"? Също така ми е интересно, защо мислиш че "размиването на половете" е вид социална деградация? Питам се, има ли значение пола, за духовното развитие на човека, и ако има какво е то според теб?