kaya

Здравей, сърдит младежо!
Отговорът на въпроса, зададен в темата ти, е изключително прост - както искаш другите хора да се държат с теб.

Минавала съм през загубите на смисъл, депресиите, математиката и програмирането, неразбирателството и самотата. Не толкова отдавна. И да ти кажа като оцелял - ще ти мине. : )

По-малко мисли, повече действай. Спорт, книги, музика. Имаш толкова много свободно време, хващай се да свириш на китара, ако те влече, знаеш ли как ме е яд, че не го направих тогава... Или пък, ако си толкова запален по програмирането, включи се в разни open source проекти или си пиши твои такива, хем и опит ще придобиеш, хем и разни такива общности има, хем ще го впрегнеш този хубав ум в нещо полезно. Или пиши, пиши за себе си, а ако искаш - споделяй написаното.

И стига хапа пръв от страх да не те наранят! Колкото и да се вижда бисерчето в теб, поведението ти е отблъскващо и никой не е длъжен да го търпи, за да те открие и обикне. Най-вероятно и никой не би търпял дълго.

Двама приятели са нещо чудесно, повече от достатъчно. Дано са и истински и дано и ти си им такъв...

Здравейте!
 
 
Теодора, много интересно ми се стори мнението ти заради няколко паралела с моето преживяване. Спазвах режима за същия период, който и ти.
Първо, лекотата на изпълнение - десетте дни минаха неусетно бързо, нямах толкова проблеми със студ, глад и умора, както друг път. Лошото е, че не успявах да си изям житото, което считам, че донякъде разваля цялата идея, но реших, че няма да се насилвам прекалено и каквото - такова.
Второ - предишни пъти сякаш са се появявали физически симптоми на чистене първите дни (някоя болежка, кофти кожа за кратко) и са отшумявали към края. Този път след средата на режима се появи кошмарен сърбеж на скалпа, сърбящ обрив на врата и по няколко пъпки по други части на тялото. Измъчва ме, будя се нощем и не изглежда да се подобрява засега. Имах и друг неприятен проблем, който се появява периодично, но този път беше най-силно изразен. Отново към края на режима и това ми беше и вторият паралел, де.
Заради това имам чувството, че съм сгрешила нещо тотално тази година. Зная, че е строго индивидуално, но някой има ли коментар дали закъснелите здравословни проблеми биха могли все пак да са част от процеса на чистене или да се притеснявам? 
 
Иначе отчитам някакво общо спокойствие, леко блаженство и огромна благодарност в мен (и лека еуфория, когато си мисля как пролетта наближава!).
Желая ви прекрасни дни на всички!

Дошъл е моментът, в който или трябва да се запознаете на ново и да си станете по- близки от всякога или да се разделите и да си станете по- чужди от всеки друг път.
В семейството има тежки моменти и тяхното преодоляване зависи от желанието и мотивацията и на двамата партньори. Често единия в двойката решава да избяга не защото иска, а защото няма друго решение. Няма знанието за продължението.
Вие сте в третата година от вашето съжителство, съвсем в началото (ако му позволите да продължи), паднала е завесата на влюбеност и сте се видели такива, каквито не сте се познавали. Много е неприятно. Изведнъж разбираш, че не познаваш човека до себе си и се чудиш, къде е твоя любим-а!? А той си е все там и все същия, учуден от същата промяна.
Много си гневна на ситуацията, напълно разбираемо е.
Имаш най- общо две посоки, които да подхванеш:
- да си събереш багажа и да избягаш (защото това е бягство от проблема, колкото и да не им харесва на болшинството хора това определение), носейки със себе си един куфар с огорчение, неудовлетвореност, гняв, обида и всички други красоти.
- да се мобилизираш и да се побориш за любовта и семейството си(защото ако при всеки проблем решението е бягство, следват много разочароващи връзки), да разбереш всичко за проблема, да предложиш съдействие и ако има любов и желание и от двете страни да започнете новото си запознанство. Тук ще трябва да подготвиш, много търпение, толерантност, съпричастност и разбиране. Не е лесно, но ако има желание от партньора да започнете тази битка с проблема резултата ще е очарователен - двама зрели хора, по- обичащи се от всякога, с по- високо ниво на самопознание и дори да последва раздяла в някакъв момент(защото и това е вариант), тя ще е приятелска и без куфара с чувства, които тормозят цял живот.
Така че, мисля, че ти предстои един сериозен размисъл, вземане на решение, спокоен и реалистичен разговор с партньора(не караници и обиди) за споделяне на взетото решение и работа, много работа. Който от вариантите да избереш лесен път няма.
Браковете рядко са happy end от приказките и ако се случи, пътеката до там е постлана с много тръни също както в книгите, разликата е, че трябва ние да сме главните герои.

Здравей, не знам какво точно очакваш като помощ, затова ще се опитам да направя единственото за което се сещам: да ти напиша няколко общи положения за ситуацията, а ти след това може да попиташ по- конкретно, ако възникнат въпроси у теб.

Ще прозвучи банално, но това е състояние през което преминават 90 процента от брачните двойки. Много е тежко и мъчително, но при правилно преминаване през него води до едни по- зрели и по- стойностни отношения. Пожелавам ти го.

Има 3 кризисни момента във вашето положение.
Най- напред периода на вашата връзка - 3 години. Смята се, че това е периода, в който състоянието на влюбеност изчезва и трябва да премине в следваща фаза - любов, обич, уважение. Този преход е труден, защото поставя партньорите в едно съвсем ново за тях светоусещане. Пада завесата на влюбеността и виждаш неща, които по- рано не си забелязвал, заради нея. Обикновено тогава се появяват фразите, водещи до големите проблеми: " Той/Тя не беше такава." ; "Той/Тя не ме обича вече." ; "Не ме разбира" "Не правеше така" "Не се интересува от мен" и т.н. Това минало време всъщност е илюзорно. Той/Тя винаги си е бил такъв или такава, сменя се усещането за другия. До като трае този процес на пренастройка и откриване на новите чувства е възможно едно временно отдръпване, което се проявява по различен начин.
Има няколко етапа в семейната връзка - свързаност, диференциация(разграничение) и отделяне.
Обикновено, когато има конфликт двамата партньори са на различни нива в общуването си. Възможно е диференциацията при единия да настъпи, когато другият е все още в етап на силна свързаност. Тогава свързаността на единият се бунтува срещу новото начало в усещанията на другия. Възможно е, това положение да продължи дълго време и да доведе до много недоразумения.
В периода на влюбеност и двамата партньори са в силна свързаност. Помисли как би определила вашите отношения спрямо тези етапи?

Другият кризисен момент е раждането на детето. Дори когато детето е чакано и желано дълго време, появяването му води до редица недоразумения в общуването между двамата родители. При вас се е появило ненадейно, скоро след започването на връзката ви. Т.е. вие работите изцяло на ниво инстинкти. Женският инстинкт е да създаде силна емоционална връзка на свързаност с детето и това се усеща в голяма степен от мъжа. Инстинктът на мъжа - първичния - е отдръпване или диференциацията, за която говорихме. Това често се случва на несъзнателно ниво и нито майката нито бащата са доволни от случилото се, но в същото време не знаят какво да направят и какво точно се случва. Мъжът често се чувства отблъснат, без да е в действителност така, а жената се чувства изоставена, без да разбира защо мъжът и причинява това. И този етап разбира се си има край. Важното е да се подходи към него с разбиране и от двете страни, без обвинения и искане на обяснения - подобно поведение от страна на жената в голяма степен води до съпротиви от страна на мъжа и той се отдръпва още повече. От една страна той не знае защо се чувства така, а от друга трябва да даде отговори на неправилни въпроси.

Третият кризисен момент е възрастовата разлика, която ви поставя в центъра на две различни по вид и изживяване житейски кризи. Ти си в началото на двайсете, което те поставя в периода на преминаване от юношеството в света на възрастните и дори да си убедена, че си отдавана там, то е само твое убеждение. Съзнанието сега започва да пречупва много понятия, светогледа, начина на отношение към нещата и т.н. Той е във вихъра на кризата на трийсетте, една от най- мощните и променящи личността, кризи в житейския цикъл. Въпросите, които трябва да преборите са от съвсем различно естество и изискват различна концентрация.

Наслагването на тези 3 фактора, предполагам, обяснява тежкото емоционално положение, в което сте изпаднали.
Всяко едно от тези положения има различно по вид изживяване и точки за работа.
Поради малката и обща информация от първия пост няма как да се направи по- конкретно разсъждение.

Няма техники за "обичане на себе си". Това не е физиология, а процес, който е оформил определено отношение към себеусещането. За да бъде променено то, е необходимо да се случи подобен процес , но в друга посока. Да повтаряш пред огледалото 20 дена, че се обичаш, да се награждаваш, да правиш любимите си неща поне 2 пъти в седмица и т.н. предложения, често срещани в книгите за приложна психология са помагащи, но в никакъв случай не са самия процес или "техники", които да доведат до него.
Когато човек не се обича, значи има нещо в него, което го е накарало да се определи като човек недостоен за обичане. Често това са вменени чувства за вина, за отговорности, страх и други подобни, които имат нужда от подходящ подход и отработване.
Гневът е много неприятно емоционална състояние, необходимо е да се намери канал или начин за изливането му навън, но без това да наранява хора или притежателят му. Физическото изливане на гнева, може да се случи, чрез агресивни действия, които са насочени към ....... неодушевен предмет - викане на силна музика, агресивен спорт - кик бокс, ..... или:
 
Как да се освободим от гнева по положителен начин   Предполагам, сте наясно, че да се гневиш и ядосваш не е полезно за здравето. Няма нужда да го дискутираме. Ако изхождаме от теорията, че всички сме едно, всички сме свързани и всяко наше действие спрямо друг рефлектира рано или късно върху нашия живот, да си изкарваме нервите на някой друг, означава, че всъщност ги изкарваме върху себе си, само че с отложено действие. Никоя енергия не се губи във Вселената и не можем просто така да се разтоварим от отрицателното напрежение и то да изчезне. Необходимо е да преобразуваме тази енергия в положителна, ако искаме трайно да се чувстваме добре и да нямаме проблеми със себе си. Само едно малко уточнение искам да вмъкна тук – че по-добре да се ядосаш и да изкараш отрицателната енергия навън по някакъв начин (викане, блъскане, в нашата страна е много разпространено ругаенето), отколкото да го потискаш в себе си по някаква причина (примерно, от неадекватно възпитание или криворазбрани морал и култура). Здравите хора са тези, които не задържат в себе си отрицателни емоции. Така че, ако съществува някаква скала, на първо място ще бъде да се научим да се освобождаваме от гнева по положителен начин, на второ - да се освобождаваме от гнева по някакъв, какъвто й да е, начин, на последно – да го задържаме в нас. Ще започна с някои по-екстремни, необходими за по-темпераментните натури, но нека всеки си открие начина, който най-много му допада. Държа да подчертая, че когато си позволиш да извадиш от себе си цялата сдържана лудост, нещо така силно се успокоява в теб, че вече почти нямаш нужда от агресивни практики. Ти променяш темперамента си дори. Така че.. не се сдържайте 1. Блъскане във възглавница. Когато сте много ядосани, отивате на леглото си и започвате да налагате възглавницата с юмруци, като се оставяте на негативната енергия във вас да ви води и да се излива през ръцете ви. Удряте възглавниците и си го изкарвате като на боксова круша, докато не ви олекне и не ви се прииска да спрете, за да си починете. Тогава лягате изтощени и наблюдавате енергията в тялото си. Една от динамичните медитации на Ошо, съвременен индийски просветлен учител, се изпълнява точно по този начин . 2. Крещене под музикален съпровод. Колкото и откачено да звучи, по- добре да се разтоварваме от отрицателното така, отколкото това отрицателно да си стои в нас и да насилваме примерно хората кротко и пасивно под маската на хрисим, културен и интелигентен човек – всеки от нас познава по няколко такива случая.    3. Пеенето на високи тонове, но и обикновеното пеене, дори тананикането, облекчават изключително негативните вибрации. Шаманите много добре знаят това и затова част от ритуалите им включват песни и танци. Певците също го знаят. Не е случайна поговорката: Който пее, зло не мисли. Песента, танцът изчистват ума ни, синхронизирайки ни с вибрациите на музиката, която слушаме.   4. Динамична медитация: Извършване на некоординирани движения. Какво означава това? Пускате си най-хаотичната музика, която имате или такава с много инструменти или смесени стилове, отпускате се и оставяте тялото си да се движи само, следвайки импулсите си. Това е като да изтръскате, да изхвърлите навън негативните вибрации. Обикновено използваме ръцете си, за да се изтръскаме от енергията, но това може да стане и чрез цялото тяло. Отпуснете се, дори и това да означава да се въргаляте по пода за известно време или да подскачате като маймуна. Оставете тялото си да говори. Това е първата част на упражнението – в нея изхвърляме негативната енергия. После можем да запълним отворилото се пространство в нас с позитивна енергия, като си пуснем музика, която харесваме и й се отдадем в хармонично танцуване. Или пък след тръскането можем да се успокоим в неутралната ни енергия, като просто легнем и наблюдаваме вибрациите в нас, пространството на покой, останало след изхвърлянето на отрицателните вълни. Не забравяйте, че всичко е енергия, ние самите сме енергия. А живеем в предизвикателните времена, когато се учим да я управляваме.   5. Дишане. Както вече обяснихме тази практика, и тук вдишваме и си представяме как тялото ни се облива от спокойствие. Издишваме и визуализираме как напрежението излиза от нас. Пет-десет минути. Много приятно упражнение. А ако задържаме въздуха между вдишванията и издишванията, за колкото секунди ни е приятно, увеличаваме степента на спокойствие и възстановяваме връзката с душата си, понеже умът спира за миг да ни засипва с мисли, когато не го снабдяваме с кислород. 6. Спорт. Много от нас несъзнателно се отбиват във фитнес залата, когато се чувстват напрегнати и също така несъзнателно се разтоварват чудесно от напрежението до... следващия път. Ако искаме да се възползваме от тази практика пълноценно и трайно, е време да започнем да правим това съзнателно. Т. е. да знаем какво правим като отиваме да спортуваме и когато спортуваме, да сме съсредоточени.

Здравейте!
 
Присъединявам се към определението "странен".
Равносметка дотук: по-хубави коса и кожа, лекичко гъвкаво тяло, нови сили за работа със старите проблеми. Една страхотна новина за любим човек. И една умереност, която ми липсваше напоследък. Друг път нямам никакво търпение да започна захранването. Този път, някъде около осмия ден нещо се пречупи и ми стана от хубавото "все едно". Надявам се да съумея да я запазя за повече време, ще имам нужда от нея при захранването, а и не само.
 
Пожелавам ви да сте много здрави и изправни проводници на любовта! 

Здравейте!
 
Присъединявам се към определението "странен".
Равносметка дотук: по-хубави коса и кожа, лекичко гъвкаво тяло, нови сили за работа със старите проблеми. Една страхотна новина за любим човек. И една умереност, която ми липсваше напоследък. Друг път нямам никакво търпение да започна захранването. Този път, някъде около осмия ден нещо се пречупи и ми стана от хубавото "все едно". Надявам се да съумея да я запазя за повече време, ще имам нужда от нея при захранването, а и не само.
 
Пожелавам ви да сте много здрави и изправни проводници на любовта! 

Здравейте!
 
Присъединявам се към определението "странен".
Равносметка дотук: по-хубави коса и кожа, лекичко гъвкаво тяло, нови сили за работа със старите проблеми. Една страхотна новина за любим човек. И една умереност, която ми липсваше напоследък. Друг път нямам никакво търпение да започна захранването. Този път, някъде около осмия ден нещо се пречупи и ми стана от хубавото "все едно". Надявам се да съумея да я запазя за повече време, ще имам нужда от нея при захранването, а и не само.
 
Пожелавам ви да сте много здрави и изправни проводници на любовта! 

Здравейте!
 
За мен най-изненадващи са емоциите, които уж идват отникъде и изведнъж ме заливат неподготвена. На някого случвало ли му се е?
Отключват се (обикновено вечер) и после не мога да си спра сълзите дълго време. Понякога е дълбока мъка, друг път дълбока радост, а понякога и сама не мога да определя.
Хубавото е, че се усещам спокойна някъде там надълбоко, докато те отгоре си бушуват. Странно ми е, защото обикновено (по време на режим) нямам никаква излишна енергия волно да им се отдавам.  
 
Вече сме във фазата на обновяването, нали? Какъв чудесен ден! Навън грее слънчице и дори само това ме прави безкрайно радостна.
Най-трудното мисля мина, едва ли някой тепърва ще изпитва неразположения, които да го накарат да се захрани по-рано.
 
Пожелавам ви красиви придобивки на всички нива! 

Здравейте!
 
За мен най-изненадващи са емоциите, които уж идват отникъде и изведнъж ме заливат неподготвена. На някого случвало ли му се е?
Отключват се (обикновено вечер) и после не мога да си спра сълзите дълго време. Понякога е дълбока мъка, друг път дълбока радост, а понякога и сама не мога да определя.
Хубавото е, че се усещам спокойна някъде там надълбоко, докато те отгоре си бушуват. Странно ми е, защото обикновено (по време на режим) нямам никаква излишна енергия волно да им се отдавам.  
 
Вече сме във фазата на обновяването, нали? Какъв чудесен ден! Навън грее слънчице и дори само това ме прави безкрайно радостна.
Най-трудното мисля мина, едва ли някой тепърва ще изпитва неразположения, които да го накарат да се захрани по-рано.
 
Пожелавам ви красиви придобивки на всички нива! 

Здравейте, отново! (:
 
Сутринта усещах главата си голяма и лека. Пийнах вода с малко лимон и се оправих. Разсеяна съм, приготвих си житцето и го забравих у дома (поне ябълки и орехи си имам на работа). Най-интересното за мен е, че днес шефът ми малко ме поскастри по повод на задача, по която бях доста разсеяна предните седмици, та явно работя по тази тема... Като цяло ми е труден ден без житото, малко ми е лошо и отпаднало точно в момента, но, като се прибера и хапна, предполагам ще ми мине. Пък и мисля, че е повече заради негативните емоции и притеснение, които получих по повод на скастрянето, отколкото заради храненето. Инак не ме мъчи глад.

Пожелавам ви лека вечер и хармонични почивни дни! На мен те са ми най-трудните от режима, защото съм свикнала да похапвам повече, когато стоя вкъщи. 

Здравейте!
 
Бързичко се търкулна годината и посъбрах материал за осмисляне и чистене.
И въпреки, че хранителните ми навици леко се влошиха последните месеци и си помислих, че този път може би ще ми е по-трудо, вчера, когато започвах режима, се усетих радостна и лека.
Все едно тялото ми ликуваше "Ехеее, най-сетне нещо хубаво и за мен!" 
 
Пожелавам ви леко и вдъхновено житуване и ще се радвам да споделяте как се чувствате през различните дни!

Здравейте, отново! (:
 
Сутринта усещах главата си голяма и лека. Пийнах вода с малко лимон и се оправих. Разсеяна съм, приготвих си житцето и го забравих у дома (поне ябълки и орехи си имам на работа). Най-интересното за мен е, че днес шефът ми малко ме поскастри по повод на задача, по която бях доста разсеяна предните седмици, та явно работя по тази тема... Като цяло ми е труден ден без житото, малко ми е лошо и отпаднало точно в момента, но, като се прибера и хапна, предполагам ще ми мине. Пък и мисля, че е повече заради негативните емоции и притеснение, които получих по повод на скастрянето, отколкото заради храненето. Инак не ме мъчи глад.

Пожелавам ви лека вечер и хармонични почивни дни! На мен те са ми най-трудните от режима, защото съм свикнала да похапвам повече, когато стоя вкъщи. 

Здравейте, отново! (:
 
Сутринта усещах главата си голяма и лека. Пийнах вода с малко лимон и се оправих. Разсеяна съм, приготвих си житцето и го забравих у дома (поне ябълки и орехи си имам на работа). Най-интересното за мен е, че днес шефът ми малко ме поскастри по повод на задача, по която бях доста разсеяна предните седмици, та явно работя по тази тема... Като цяло ми е труден ден без житото, малко ми е лошо и отпаднало точно в момента, но, като се прибера и хапна, предполагам ще ми мине. Пък и мисля, че е повече заради негативните емоции и притеснение, които получих по повод на скастрянето, отколкото заради храненето. Инак не ме мъчи глад.

Пожелавам ви лека вечер и хармонични почивни дни! На мен те са ми най-трудните от режима, защото съм свикнала да похапвам повече, когато стоя вкъщи. 

Здравейте!
 
Бързичко се търкулна годината и посъбрах материал за осмисляне и чистене.
И въпреки, че хранителните ми навици леко се влошиха последните месеци и си помислих, че този път може би ще ми е по-трудо, вчера, когато започвах режима, се усетих радостна и лека.
Все едно тялото ми ликуваше "Ехеее, най-сетне нещо хубаво и за мен!" 
 
Пожелавам ви леко и вдъхновено житуване и ще се радвам да споделяте как се чувствате през различните дни!

Мили момичета,

Изтече новият албум на Dead Can Dance, мисля, че официално не е излязъл. Както каза един приятел - честита прелест!
Може да бъде намерен по тракери, имаше и клипчета в youtube, но са ги свалили...
Поздрав с Lisa, надявам се да чуете песента, преди и това клипче да бъде затрито:

http://www.youtube.com/watch?v=NFZ4n0YfV48

Който държи на законните варианти, може да чуе песента 'Amnesia' (в съкратена версия) или да си поръча музика тук: http://www.deadcandance.com/.

Дано и вас докосне! : )

Здравейте, светли хора!
 
Поради лични ангажименти прецених, че тази година ще направя първия Житен режим в края на януари - началото на февруари.
 
Този път преживяването беше много силно и нежно - усетих съвсем ясно какво е да ти е леко, какво е в съзнанието ти да липсват негативни мисли и нагласи, но без да си еуфоричен. Почувствах, че ние не сме много по-различни от житните зрънца - биваме "посяти" в този свят, развиваме се и нашата опитност захранва опитността на нещо необозримо и непознаваемо по-голямо от нас. В мен бе спокойно, много често просто си вървях бавно по улицата и това ми доставяше огромна наслада (по принцип препускам и в крачката и в речта си).
 
На физическо ниво, на доста пъти бях много гладна, но и много вдъхновена към храната. Не ми беше лесно, тъй като имам още много да чистя и уча. А по време на захранването открих за себе си много прости и много вкусни храни.
 
Пожелавам и на вас вълшебно време с житцето  !

Здравейте, светли хора!
 
Поради лични ангажименти прецених, че тази година ще направя първия Житен режим в края на януари - началото на февруари.
 
Този път преживяването беше много силно и нежно - усетих съвсем ясно какво е да ти е леко, какво е в съзнанието ти да липсват негативни мисли и нагласи, но без да си еуфоричен. Почувствах, че ние не сме много по-различни от житните зрънца - биваме "посяти" в този свят, развиваме се и нашата опитност захранва опитността на нещо необозримо и непознаваемо по-голямо от нас. В мен бе спокойно, много често просто си вървях бавно по улицата и това ми доставяше огромна наслада (по принцип препускам и в крачката и в речта си).
 
На физическо ниво, на доста пъти бях много гладна, но и много вдъхновена към храната. Не ми беше лесно, тъй като имам още много да чистя и уча. А по време на захранването открих за себе си много прости и много вкусни храни.
 
Пожелавам и на вас вълшебно време с житцето  !

Здравейте, светли хора!
 
Поради лични ангажименти прецених, че тази година ще направя първия Житен режим в края на януари - началото на февруари.
 
Този път преживяването беше много силно и нежно - усетих съвсем ясно какво е да ти е леко, какво е в съзнанието ти да липсват негативни мисли и нагласи, но без да си еуфоричен. Почувствах, че ние не сме много по-различни от житните зрънца - биваме "посяти" в този свят, развиваме се и нашата опитност захранва опитността на нещо необозримо и непознаваемо по-голямо от нас. В мен бе спокойно, много често просто си вървях бавно по улицата и това ми доставяше огромна наслада (по принцип препускам и в крачката и в речта си).
 
На физическо ниво, на доста пъти бях много гладна, но и много вдъхновена към храната. Не ми беше лесно, тъй като имам още много да чистя и уча. А по време на захранването открих за себе си много прости и много вкусни храни.
 
Пожелавам и на вас вълшебно време с житцето  !

Групата, която ме завладя това лято:

Theodor Bastard - Benga



А на живо любовта, която струи от музиката им и от тях, се усеща още по-силно...

п.п.
Обожавам Исихия и Кайно Йесно Слонце! (:
И да не забравяме Ирфан, макар че и за тях е писано из форума...

Здравей, сърдит младежо!
Отговорът на въпроса, зададен в темата ти, е изключително прост - както искаш другите хора да се държат с теб.

Минавала съм през загубите на смисъл, депресиите, математиката и програмирането, неразбирателството и самотата. Не толкова отдавна. И да ти кажа като оцелял - ще ти мине. : )

По-малко мисли, повече действай. Спорт, книги, музика. Имаш толкова много свободно време, хващай се да свириш на китара, ако те влече, знаеш ли как ме е яд, че не го направих тогава... Или пък, ако си толкова запален по програмирането, включи се в разни open source проекти или си пиши твои такива, хем и опит ще придобиеш, хем и разни такива общности има, хем ще го впрегнеш този хубав ум в нещо полезно. Или пиши, пиши за себе си, а ако искаш - споделяй написаното.

И стига хапа пръв от страх да не те наранят! Колкото и да се вижда бисерчето в теб, поведението ти е отблъскващо и никой не е длъжен да го търпи, за да те открие и обикне. Най-вероятно и никой не би търпял дълго.

Двама приятели са нещо чудесно, повече от достатъчно. Дано са и истински и дано и ти си им такъв...

Здравей, сърдит младежо!
Отговорът на въпроса, зададен в темата ти, е изключително прост - както искаш другите хора да се държат с теб.

Минавала съм през загубите на смисъл, депресиите, математиката и програмирането, неразбирателството и самотата. Не толкова отдавна. И да ти кажа като оцелял - ще ти мине. : )

По-малко мисли, повече действай. Спорт, книги, музика. Имаш толкова много свободно време, хващай се да свириш на китара, ако те влече, знаеш ли как ме е яд, че не го направих тогава... Или пък, ако си толкова запален по програмирането, включи се в разни open source проекти или си пиши твои такива, хем и опит ще придобиеш, хем и разни такива общности има, хем ще го впрегнеш този хубав ум в нещо полезно. Или пиши, пиши за себе си, а ако искаш - споделяй написаното.

И стига хапа пръв от страх да не те наранят! Колкото и да се вижда бисерчето в теб, поведението ти е отблъскващо и никой не е длъжен да го търпи, за да те открие и обикне. Най-вероятно и никой не би търпял дълго.

Двама приятели са нещо чудесно, повече от достатъчно. Дано са и истински и дано и ти си им такъв...

Здравей, сърдит младежо!
Отговорът на въпроса, зададен в темата ти, е изключително прост - както искаш другите хора да се държат с теб.

Минавала съм през загубите на смисъл, депресиите, математиката и програмирането, неразбирателството и самотата. Не толкова отдавна. И да ти кажа като оцелял - ще ти мине. : )

По-малко мисли, повече действай. Спорт, книги, музика. Имаш толкова много свободно време, хващай се да свириш на китара, ако те влече, знаеш ли как ме е яд, че не го направих тогава... Или пък, ако си толкова запален по програмирането, включи се в разни open source проекти или си пиши твои такива, хем и опит ще придобиеш, хем и разни такива общности има, хем ще го впрегнеш този хубав ум в нещо полезно. Или пиши, пиши за себе си, а ако искаш - споделяй написаното.

И стига хапа пръв от страх да не те наранят! Колкото и да се вижда бисерчето в теб, поведението ти е отблъскващо и никой не е длъжен да го търпи, за да те открие и обикне. Най-вероятно и никой не би търпял дълго.

Двама приятели са нещо чудесно, повече от достатъчно. Дано са и истински и дано и ти си им такъв...

Здравей!

Знаеш ли, първо се загледах в аватара, който си си избрала - красив и стилен, елегантен, свеж; затова и ми се струва, че никак не си права, дето не се имаш за добре изглеждащо момиче. Най-вероятно изглеждаш много добре (и външно, и - по-важно - вътрешно), просто липсата на самочувствие и трудното детство не ти позволяват да се харесаш, да проявяваш чара си, а това твое негативно отношение към теб самата предаваш неволно и на останалите около теб.

Другото - разбирам, че ти е било трудно, но вече си голяма, поела си живота в собствените си ръце, а и една голяма част от проблемите са се разрешили, отшумели са вече - разреши си да се зарадваш, усмихвай се, ей така, на слънцето, на цъфналите дървета в парка ... Всички обичат да общуват с усмихнати и жизнерадостни хора - бъди такава!

А за това, че вече никой нямало да се влюби в теб - моля те, та ти си само на 20 години, какво е това вече?! Животът тепърва предстои пред теб, опитай да го живееш активно и пълноценно, помисли си какво искаш да правиш, каква искаш да бъдеш и се стреми към мечтите си. Но нека те да не са условни, в смисъл да не са обвързани непременно с други хора и очаквания към тях.
Ако вървиш уверено и със самочувствие по своя си път със сигурност ще се намери някой, на който ще му бъде приятно да върви с теб!
Успех!

Насекомикс - Definitely Song <3

http://www.youtube.c...h?v=rdjKuaNjBq8