obladana_n

Здравейте!!! Благодаря ви за отговорите ..., но бихте ли ми казали...колко излиза едно посещение при специалист? Една от причините да не го направя е именно това, че не ми достигат средствата. 4 -ри членно сем. сме и преживяваме с 400 лв на месец, което е отвратително. Също искам да попитам, можете ли да ми препоръчате добър специалист от Варна? Благодаря!!!

На 27...., тя беше щастлива........ Имаше работа, семейство, очакваше и първата си рожба. Животът бе хубав и изпълнен с очаквания...ехххх!!!! На 28 роди. Беше щастлива, ама наистина щастлива както никога до сега. Здравейте!!! Започвам темата си така, защото горните изречения като че ли никога не са се отнасяли до мен. А това бях аз.., наистина. Живея в малък град, където думата психолог звучи екзотично а посещението при психиатър - срамно. Може би, от повече от три години страдам от някакви натрапливи състояния. Страхувам се от онкологични заболявания. Страхът е не само за самата мен, но и за децата ми, мъжът ми , родители и т.н.т. В началото го пренебрегвах, мислих, че ще се справя сама, но нещата се задълбочаваха. Пих ( на собствена глава), деанксид, ксанакс, атарак, тиуридазин ( простете ако не са изписани правилно), но и това не помогна. Страхът е смазващ...ужасяващ....вече не мога да контролирам и реакциите си. Почнах да треперя, получавам сърцебиене, сковава ми се цялото тяло, потя се, ходе до тоалетна, вие ми се свят, повръща ми се...абе трагедия. Дъщеря ми е на 5, синът ми на 2 гд и половина. Като ни изписаха с каката....започнах да плача, имах страх, че сега съм отговорна аз за малкото човече...а самата аз не се чувствах готова и сигурна за това. После ми минаваха гадните мисли, че ето...хубавото от моят живот е минало. След като имам деца, значи те ще растат а аз бавно , но сигурно слизам надолу..., т.е. остарявам и умирам. И от тези мои налудничеви мисли се родиха страховете ми. Вече не живея нормално и пред очите ми са само погребения и какво ли още не. Не пускам и децата си на път с кола без мен..., малкият даже на пързалка не съм го пускала. Страшно е!!!! За капак на всичко, миналият месец, дъщеря ми прихвана някаква инфекция и получи 40 минутен гърч. Диагнозата и е идиопатична епилепсия. По същото време и с малкият ме приеха в болница, той пък с мононуклеоза. Страхът, с който в момента живея и след тези случки вече ме погубва. И какво, ако отида на психиатър, най вероятно ще ми изпишат някакви ривотрили, сероксати...извинете ме за невежеството, но това чета из форумите...не искам да ставам парцал и не искам да стана зависима от лекарства...., а имам и склонност към пристрастяване...лунна риба съм ( ако има някакво значение)...чувствата за мен заемат голяма част от животът ми. АКо няма емоции, каквото ми е сегашното ежедневие....си търся заместители, алкохол, храна....... Не знам дали някой би ми подал ръка тук, но бях длъжна да опитам. Благодаря ви за отделеното време и търпение