Тед78

Благодаря за бързия и обстоен отговор.Аз самият след прочетеното досега достигнах до извода че е необходима терапия,но за съжаление както казахте малко късно.Относно мисловния и процес -към работата подходи със страх от неизвесното /не знаеше в какво се състои работата до първия си работен ден/,като в последствие се оказа че е съвсем нова за нея като материя.Мисля че някак падсъзнателно и със страх,но и със надежда че този път ще се справи. За съжаление трябваше да се справи не само със страховете си,но и с новата материя което я накара да се чувства още по-неуверена.Иначе самата работа и харесва и полага големи усилия да се справи.На лекия ми намек за напускане реагира остро,но виждам че усилията и струват много.Тя мисли че ако не се справи и сега,няма да е нужна никъде дори на семейството си,и ни е само в тежест.Колкото и да се опитвам да я убедя в противното не успявам. Говорих снощи със психиатъра и който е във отпуск точно сега и той реши да се върнем отново на золофт и да продължи със ривотрила.Не знам за золофт,нямаше проблеми със спирането му преди,но за ривотрила се притеснявам много.Не знам дали действието му е като флуанксола и затова го продължаваме,но определено съм притеснен от това което прочетох за него.Не знам за какво точно служи,но по мои наблюдения я отпуска само физически и не влияе на негативни мисли..Състоянието и наистина се влошава и аз съм бесен на себе си че не мога и незнам как да и помогна.Сутринта ми каза че може да спре лекарствата защото и пречели да се концентрира,да мисли ,да помни и направо блокирала.Опитах се да и обясня че най-вероятно не е от тях,но без успех. Още днес започвам да търся псехотерапевт и ще съм ви презнателен ако можете да ме насочите към някой в региона.Ние сме от Добрич. ПП: Не знам каква ще е реакцията на психиатъра и,не сме говорили за психотерапия,но с риск да бъда груб не ме и интересува.Искам тя да се оправи и да е добре.Защато това че" Само е трябвало да добави, че без психотерапия, те трябва да се пият с малки прекъсвания цял живот или жена Ви да се примири с това, че няма да работи и ще бъде домакиня."сега и струва много. Благодаря Ви още веднъж за компетентното мнение и насоки

Здравейте, Преди седмица попаднах на сайта ви,докато се ровех из нета търсейки начин как да помогна на съпругата си.Ще се опитам да обясня състоянието и.Преди около 5 г.изпадна в тежка депресия /поне така каза психиатъра при когото ходихме на преглед/.Не можеше да се справи със работата си,смяташе че колегите нарочно спъват работата и,че и се присмиват... После недоверието се пренесе във къщи-че аз или друг от семейството сме и намерили нарочно тази работа за да я изкараме луда и да мога да се разведа със нея,че сина ни не я слуша /беше 5 клас/ защото аз съм го наговарял срещу нея,а преди я е слушал ...Съмняваше се във всички и всичко и изпадаше във истерия.ГОЛЯМА моя грешка беше ,че не се опитах да я разбера.Смятах че е нервна криза вследствие на стрес.Психиатъра и предписа лечение със золофт и флуахсол /за второто не съм сигурен че така се изговаря/.Напусна работа и след 6 месечно лечение се възтанови напълно.Отново стана жената която познавах .След около 6 месеца отново започна работа,и в начало всичко беше наред.След месец забелязах че отново става неспокойна,разговорете за работата и ставаха все повече,докато накрая изместиха всичко останало.Опитах се да я разбера,но говореше такива неща които аз не можех да приема че стават и не и вярвах.Не искаще да отидем пак при психиатара и твърдеше че ще се справи...докато отново не се повтори състоянието и отпреди.Пак последва напускане на работа,ново лечение със съшщите лекарства този път за година и половина.Отново се възтанови и около 2 г. беше домакиня.През това време ходи на няколко интервюта за работа,но със безпокойство и страх /или както тя казва със някаква стегната топка в корема/. Преди месец отново започна работа ,пак със страх и тревожност от неизвесното.След 3-4 безсънни нощи се свързахме със психиатъра ,за да и помогне да преодолее тази тревожност и несигурност.Изписа и неолехсан,но пак спеше по 3-4 часа.Последва ривотрил който и помогна поне да спи вечер.Но виждам че става все по неспокойна,неуверена,притеснена че не се справя...Когато и изписаха неолексана започнах да "ровя" из нета.Много информация прочетох,и на хора със нейното състояние и мнения на лекари.Единственното което успях да направя е че успях да разбера как се чувства /поне си мисля и надявам да съм/.Че както казва притеснението и страхът идват някак отвътре и не може да ги контролира.Когато разговаряме и я убедя че според мен се справя се успокоява малко...до следващия работен ден.Това което чувства сега е неувереност,притеснение и страх че не се справя с работата си и ние също страдаме от това защото не се справя и в къщи ,чувство за малоценност,трудно се концентрира на работа,а последните дни и съмнение във всичко.Все още не е както предишните и състояния,опитва се да анализира да търси проблема да го реши логично за да се убеди сама,но лекарствата не и помагат и се страхувам да не се влоши.Мисля че в работата си е подложена на стрес понеже работи екипно с много хора и работата им е взаимно зависима .Но ако я накарам да напусне отново за да си почине и оправи се страхувам че това ще засили чувството и за малоценност че не се справя с нищо.От друга страна лекарствата не и помагат да се пребори със този стрес. Не знам как да постъпя,а така не може да продължава. Ако можете да ми дадете някакъв съвет ще съм ви много благодарен.