Klytemnestra

Здравейте ! С всеки изминал ден се убеждавам, че тя не ме е обичала. Вие сте прав г-н Баев когато пишете следното: " ако тя повярва на терапевта, тя не е истински влюбена в теб - тогава няма какво да губиш. Ако пък наистина е влюбена в теб, терапевтът и би бил безсилен пред зова на сърцето и, а с опитите си за "вкарването и в правия път" само би засилил обичта и към теб!" Тя вярва на терапевта, което означава, че любовта й не е била искрена. Разбрах го неделя... обади ме се и ми каза, че не ме обича, че това е било плод на въображението й, че ме обича като приятелка. Хубаво, аз ще приема думите й, ще продължа без нея. Време е да помисля и за себе си, защото до този момент мислех единствено за нея, за билките й, за желанията й... Ами моите желания, моята болка? Стига толкова, това не любов, защото когато човек обича, той не позволява на маргинални хора да му контролират чувствата. Тя го е позволила, значи не заслужава обичта ми. От днес нататък ще мисля за себе си, а ТЯ - да поема по своя път. Благодаря Ви за отговорите!

Моето мнение е, че терапевтът доста успешно се опитава да я ВМЕСТИ в собствените си разбирания за отношенията между половете. За съжаление, терапавтът не само, че вижда проблем в отношенията ни, но и накара моето момиче да се чувства като "наркоман", защото било зависимо от мен. Единственото полезно нещо от устата на терапевта е било: изживей тези чувства! Но, после се е започнала пледоария относно енергията на половете и как с мъж тя може по-пълноценно да изживее сливането и т.н. и т.н. Не мога да накарам МОЯТА ЛЮБОВ да бъде себе си, защото тя се бори в момента точно с това - да бъде "СЕБЕ СИ" - а аз не мога да помогна с нищо, освен да й кажа : Обичам те и ще бъда до теб в тази борба. Благодаря Ви за отговора !

Здравейте! Не знам как да започна, защото историята е дълга, но ще се опитам да я резюмирам в няколко изречения. Имам платонична любов - която би могла да се разрасне и във физическа - с една моя приятелка. С нея се запознахме на една конференция, преди няколко месеца. Няколко дена след това аз започнах, съвсем невинно, да й пращам смс-и с цитати от стихотворения – защото обичам литературата и исках да споделя с нея любимите си стихотворения. Забелязах, че тя не е безразлична към смс-ите ми, защото ми отвръщаше екзалтирано на тях - също с цитати. Започнахме да разговаряме по телефона. Отначало по един час и докато се усетим вече говорехме с часове - дори и през нощта. Тогава осъзнах, че изпитвам към нея не просто приятелски чувства, а нещо по-дълбоко, което не бях чувствала до този момент и с подобна сила. Имала съм една връзка с мъж, а тя – не е имала никога връзка. За три месеца ние разбрахме, че сме влюбени една в друга, но мислехме, че това е само на платонично ниво. Наложи се да се срещнем в нейния град, за да си изясним отношенията - доколкото е възможно за няколко дена. Престоят ми там беше четири дена, в които ние осъзнахме, със сигурност, че сме влюбени една в друга, и че отношенията ни могат да прераснат в нещо по-сериозно. Когато приятелката ми каза на майка си за нас, тя го прие доста остро - въпреки, че можеше да реагира и по-екстремно на факта, че дъщеря й е влюбена в момиче. Тя се притесни, че психиката на майка й не е приела изцяло новината - понеже майката започна често да избухва и да упреква приятелката ми за това, че има психически проблеми - и потърси помощ от психолог. Понеже не е честно, спрямо моята любима, само едната от нас да се консултира със специалист, реших и аз да го направя. На този етап отношенията ни са чисто платонични, защото ни разделят немалко километри, но и двете знаем, че любовта ни ще премине на по-интимно ниво, когато се срещнем отново. В момента и двете сме в труден период, защото тя е объркана от срещите с психолога, а аз не искам тя да бъде сама в тази борба (борба, в която, според мен, се опитват да я накарат, да бъде такава, каквато ТРЯБВА ДА БЪДЕ, а не СЕБЕ СИ) и реших, че е време и аз да се консултирам със специалист. Обръщам се към вас с молба да ме насочите към психолог, който ще изслуша историята ми без да ме съди ( защото подозирам, че приятелката ми е попаднала на прекалено пристрастен психолог ) и ще може да ми даде професионални съвети, как да помогна на моето момиче, а и на себе си, да преодолее предразсъдъците на околните. Единственото, което искам е да ни оставят да се обичаме! Благодаря Ви, че ми позволихте да споделя нашата история !