Сега ще ви направя един малък разбор. Имате понятие за човешкото сърце, много криво понятие. Малко християни съм срещал, които имат ясна представа за сърцето. Казват: „Нечисто е сърцето.“ Че е нечисто, нечисто е, но туй не е голямото зло на сърцето. В сърцето на човека са вложили най-голямото богатство. Всичкото злато, което има, е вътре, окаляно е отвън. Че е оцапано, оцапано е. Ако се очисти, е чисто. Самите материали са здрави, няма нищо калпаво. Отвън е оцапано, трябва да се изчисти. Външно животът на човека е позлатен. Нечистото сърце ако не се чисти, златото не излиза. Затуй човек страда. Като се очисти, иде Божественото благо. Казвате: „Не е добро сърцето.“ Ако не е добро, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Господ казва: ще очисти греховете отгоре, ще очисти сърцето. В сърцето е вложен капитал, който отгоре е оцапан, златото и всичките хубави работи са оцапани. Бог казва да Му дадем сърцето, за да го очисти. Бог вложил най-хубавите работи в него, затуй сега трябва да го очистим. Има пари жълтици, които са оцапани отгоре. Гледат да ги изчистят, но да останат старите надписи. Тези монети струват много скъпо. Ако се изтрие написаното, не струват. Какъв е законът? Ако не изчистите сърцето си, ще страдате. Ако изчистите лицето, което е позлатено, пак ще страдате. Ако не очистите сърцето, ще страдате, понеже, като очистите лицето, което е позлатено, ще излезе медта отдолу, отровата. Да готвиш в една медна тенджера, некалайдисана, е отровна. Казвам, не чисти само лицето, което е позлатено. Като го изчистиш, ще излезе лошото. Лицето отвън е златно, отвътре не е. Сърцето си трябва да чистиш, понеже, като изчистиш отвън сърцето, ще излезе златото отвътре. Под думата злато, разбирам знанието, мъдростта вътре. А пък под думата лице разбирам онези предохранителни неща, които Бог е турил отвън, не ги премахвайте.
Добро,_справедливост,_разумност