Jump to content
Порталът към съзнателен живот

sense

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Поправи ме ако греша, но когато обичаш някого искаш той да е щастлив...да се грижиш за него, да правиш неща за него, които го карат да се чуства добре (угаждане?). Тя ми казва, че не и подарявам, често цветя...но дали се замисля защо е така...и не си спомни как се появих на една среща с цвете ( в центъра) и тя го хвърли защото всички щели да я видят....или пък че букетът бил евтин...а аз съм дал буквално последните си пари за да го купя...Казва, че е трябвало да спечеля уважението и, което съм го изгубил с това, че не съм и осигурил дом и финансова стабилност... Дано да греша...но явно човек трябва да се ожени едва на 35-40 години, когато има вече кариера и пари.
  2. Благодаря на всички за това, че са отделили малко време да ми отговорят... И аз това не мога да си го обясня...тя хем иска аз да "командвам" и да взимам решенията, хем не ги приема и пак си знае своето...дори да вижда, че съм прав (мога да дам много примери)...понякога си мисля, че тя не знае какво иска...не мисля, че съм "слаб" мъж, ако бях щях още да си живуркам при наште и да си нямам неприятности, отговорности, нямаше да се чудя как да работя на две места, за да се опитам да и осигуря неща, за които тя мечтае и т.н. Опитах с добро, но не става....мислех си, че ако и угаждам на прищявките тя ще е щастлива.... Ще се постарая да забравя лошото и да се променя, да предугаждам мислите и насторенията и...да започнем отначало... Благодаря Ви отново за подкрепата и съветите...
  3. Здравейте, ще Ви помоля да ми дадете съвет, тъй като съм страшно объркан, но първо да споделя с Вас моята история. Случайно попаднах на този форум, зачетох се и ми направи впечатление, че повечето хора наистина могат да дадат смислено и полезено мнение. Така, ожених се преди около 2 години за моята голяма любов от студентството...оженихме се още незавършили. Имах планове да продам земя от наследство и с парите да си купим жилище. Бяха ми обещали и хубава работа за която само трябваше да завърша и да започна. Както може да предположите, "Човек предполага - Господ разполага" - кризата дойде и никой не иска да купува имоти...новата работа не стана, въпреки че документално всичко беше наред. Наложи се да живеем под наем, за да сме сами все пак. От тук почнаха и проблемите, баща ми е в чужбина и много, много не се интересува за нас, майка ми се грижи за сестра ми и баба ми и ни помагаше колкото може до един момент. Тъщата и тъста ме приеха много добре и с радост ни помагат финансово, въпреки че аз съм им казвал, че не искам помощ. Със съпругата ми сме родени на една и съща дата в една година...тя е моя идеал за красота...изключително умна, горда, независима, агресивна, ревнива, нетърпяща чуждо мнение, склонна към депресии и алкохол. Впечатли ме с това, че за нея материалното не е от значение (а може би съм грешал)... Аз съм по-скоро с благ характер, спокоен, отстъпчив, винаги готов да помогне и може би наивно вярващ, че хората ти мислят само доброто, не обичам скандали и гледам да ги избягвам...Двамата не бяхме живяли отделно от нашите и се наложи да се нагаждаме в новите условия...тук вече се появиха обичайните битови проблеми, които са банални и няма смисъл да Ви ги разказвам...не ми хареса в нея това, че е изключително емоционално реагира и може да направи от най- малкото грандиозен скандал ( примерно за неправилно нарязан лук). Знаех, че е тежък характер още преди да се оженим, но чак до такива ексцесии не се беше стигало, аз никога не съм и казал една лоша дума...нито пък съм я удрял, въпреки че понякога ми се е искало хубаво да я напляскам...Въпреки всичко полека лека почнахме да се нагаждаме и да свикваме с новия живот...но тогава шест месеца след като бях започнал работа се наложи да напусна и да си търся нова...това ме отчая, тя започна да ме обвинява, че техните дават повече пари от наште...че не съм истински мъж щом не мога да и осигуря дом и финансова стабилност...и т.н. ...Скоро започнах нова по-хубава работа и се надявах, че вече всичко ще се нареди, но тя започна да изпада в постоянни депресии, за това че не може да работи това, което иска. Записа второ висше и още го учи с надеждата да си намери мечтаната работа...Всички негативни емоции си ги изкарваше в къщи, постоянно я успокоявах, че това е временно, че трябва да имаме търпение...че всичко ще се нареди...но тя казавеше че и разправям банални простотии за положителното мислене и че и е писнало да се ограничава и да живее пенсионерски скучен живот...започна да ме обвинява, че откакто е с мен живота и дръгнал надолу и още ред обиди и заплахи. Естествено в такива моменти ми беше много тежко, от думите и ме болеше ужасно...а тя намираше утеха в пиенето и така...до момента в който ми каза, че един човек , който работи нейната мечтана работа не преставал да я кани на кафета, срещи и прочие...аз и казах, че не искам тя да се вижда с него...защото този тип ми беше ясен... стар коцкар, бохем и ерген който работи за удоволствие... започна да закъснява от работа... като преди това звънеше да ми каже, че ще пие по кафенце след работа с него...естествено реагирах остро и и казах, че няма да търпя тя да излиза с мъж, а тя ми каза че той и е само приятел, че я разбира..., че тя няма приятели (поради бурния си характер това е така) и че как аз мога да си помисля такива неща, че тя ме обича и как аз искам да я огранича, едва ли не да я държа затворена, да няма социален живот и т.н. Аз и се извиних, как може да съм такъв да и нямам доверие, та нали сме женени, венчани сме пред Бога...просто не знаех как да реагирам...почнах да сънувам разни неща, които ме притесняваха...реших да проверя какво прави в интернет, нямаше да го направя, ако тя не си беше сменила паролата, инсталирах си шпионска програма и успях. Хванах какви съобщения му е пращала...просто не искам да Ви ги описвам...хванах такси от работата си, отидох до нейната, звъннах и да слезе и и казах че не искам повече да я виждам...тръгнах да си събирам нещата...а тя дойде с мен и плачейки ми каза, че съжалява, че ако е знаела как ще ме заболи е нямало да го направи...че стреса и напрежението от ученето и работата са и дошли в повече и че ако не го била направила, е щяла да се самоубие...обвини ме мен, че не съм я разбирал, че не съм я подкрепял...каза ми че , ако си тръгна ще се самоубие, да започнем отначало ...аз звъннах на майка и и и обясних какво се е случило, тя дойде и не можеше да повярва какво се случва...говорихме тримата, аз винаги съм си мислел, че няма да простя никога изневяра, майка и ме помоли ако я обичам наистина да и простя...да и дам шанс...и не знам, дали затова, че още имам чуства към жена ми или защото ми стана мъчно за нея, реших да и простя... направих най-големия компромис със себе си. Винаги съм мислел, че като се оженя ще е за цял живот - вярността е много важна за мен...тя ме предаде...бях готов да не погледна друга жена...винаги съм се притеснявал ако говоря с чужда жена....аз все пак съм млад, висок и по мое скромно мнение красив...не са ми липсвали ухажорки, но винаги съм прекъсвал нещата на ниво служелбен разговор и общи приказки...отказвал съм много пъти покани и т.н. очаквах същото и от нея....вече мина почти месец от всичко това...тя обеща да се промени, че никога повече няма да ме нарани, да ме обижда и удря...за сега с малко изключения се старае...аз и казах, че искам да се държи така с мен както аз със нея...Старая се да забравя случилото се, но всеки път когато я погледна в очите си спомням, как ме е лъгала...въображението ми работи и си представя ужасни картини....дали ще и имам пак доверие някога....или веднъж предалия пак ще те предаде....Може да Ви се стори странно, но имам силна интуиция и ми се струва, че тя не съжалява чак толкова за това, което е направила...аз не съм сподял с никого и всичко ми тежи ужасно много....форума предоставя известна анонимност, затова се осмелих да пиша...Ще се радвам, ако ми даде някъкъв съвет, дали от Ваш опит или не няма значение...да се опитам ли да съхраня брака или дорде сме млади и без деца да се разделим...защото ако втори път ме нарани - няма да мога да го понеса....
×