Evelina90

Мерси за хубавото пожелание Да по принцип ми казахте много методи,но аз ги опитвам всички накуп.Примерно когато имам ситуация, която ме притеснява почвам един по един, а май не трябва така.Явно не ги използвам правилно.Онзи ден имах ситуация, която ме притисни и какво ли не опитвах, но не се получи.И видяха, че съм притеснена, а аз много исках да не съм, но не успях.

Здравейте отново.Искам да продължа темата, защото откакто писах тук разбрах че има много хора с проблем при общуването, хора, които не са доволни от живота си и най-вече от себе си.Явно в нашето време това е много разпространен проблем, който започва през пубертета и ако не се преодолее тогава се засилва.Така докато някои изживяват най-хубавите си години, други усещат как живота минава покрай тях и те пропиляват всеки един ден в ненужен страх или самота.Забележете колко подобни теми има.Но какво следва?Как наистина да се преборим с това?Като всеки неуспех ни кара да не вярваме в себе си. Например аз на моменти нямам проблеми, но изведнъж се появява някаква нова ситуация и цялото притеснение излиза.Каквото и да мисля и да си повтарям не се получава.Какво да правим в такъв случай.Значи ли това че не можем да се справим? Искам да попитам какво мислите за лечението с хапчета-за мен това е нещо безсмислено.Как могат хапчетата да повлияят на самооценката ни?Дори и да могат нали ще ги спрем и тогава какво?И мислите ли, че човек който отиде на психолог има по-голям шанс да се справи?Аз лично мисля, че човек трябва да си помогне сам.Никой не може да те накара да се почувстваш значим ако сам не го вярваш. Аз осъзнавам какъв е проблемът, но не мога да променя това усещане в мен, не е толкова лесно колкото изглежда за останалите хора.

Благодаря за съветите.Ще изпробвам методите и мисля че ще има резултат.Хубаво е, че хора, които се притесняват да отидат при психолог могат да зададат въпроса си, да обменят опит и да решат какво да правят.Още веднъж благодаря.

Моят проблем е, че от съвсем малка съм много срамежлива.Беше ме срам от останалите деца, от учителите, от всякакви непознати и дори от близки, които не съм виждала отдавна.Имах приятели, но не много а с времето намаляваха.В един момент не усещах този проблем докато не станах студентка, трябваше да се запозная с много нови хора и усетих колко ми е трудно сближаването.Дори има определени хора, с които сякаш не мога да говоря и от които се притеснявам повече в сравнение с други.Когато съм в непозната компания започвам да изпитвам силно притеснение и искам да кажа нещо но немога, някой път само се чудя как да се измъкна по-бързо и гледам да избягвам такива компании.Проблем с външността нямам, дори напротив.Проблемът се крие някъде дълбоко в мен.Обърнах внимание наскоро след като случайно се срещнах с едни хора и всички забелязаха моето притеснение.Знаех че повече няма да ги видя и въпреки това се притеснявах.Казаха ми че прекалено много мисля какво ще кажат другите за мен, че имам недостиг на самочувсвие и личи че съм напрегната.Така се разтърсих в интернет и открих име на проблема-социална фобия или тревожност.Ако някой от близките ми разбере едва ли ще повярва-те смятат че е просто срамежливост.Нв съм сигурна какво е но искам да го превъзмогна, защото ми пречи всеки един ден..Притесняват ме ситуации, които са незначителни-например трябва да изнеса някакъв доклад.Не искам да ходя на психолог, защото нямам възможност в момента.Искам да се справя сама с проблема, да го превъзмогна сама като разчитам на желанието и волята си, защото ако не си помогнеш сам никой не би могъл да ти помогне.Искам да помоля за някакви съвети- как мога сама да се справя и дали е възможно, видях подобна тема но не е същата.По принцип знам че трябва да се изправяме точно срещу ситуациите, които ме притесняват.Искам да направя нещо повече, за да променя това.Много ще се радвам ако някой може да ме насочи какво да направя и дали е възможно да се справя без чужда помощ.