dcveta
-
Общо Съдържание
531 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от dcveta
-
-
Дано съм била ясна
Мислиш ли, че агресията може да породи мир? Защото лично, не мога да приема подобно мнение за истина или да си спомня някой духовен учител да е проповядвал агресия, която води до мир.
Мен тези въпроси ме вълнуват. Не се сещам за подобни примери в живота, а само за противоположните.
Сещам се и за филми - агресия между две семейства или държави или личности - с години и единствено когато любовта свърже тези семейства, личности, държави - агресията престава.
Не отмъщението, не отприщването на агресия води до мир, а точно обратното - любовта.
Просто бях объркана като прочетох други коментари. Някой може ли да ми приведе примери от живота, които ни показват, че агресията води до мир? Защото това е важно за всички четящи. Някой може да реши - да убива или да отмъщава или нещо друга, за да въведе ред и равновесие/примерите са безкрайни в това отношение/, но това ли е истината на която ни учат духовните учители?
Агресията води ли до мир или само до война? Какво мислите? Защото виждам, че в този форум се прокрадват и непознати учения, нека видим последствията им в живота и нека всеки носи отговорността си от казаните думи и последствията от тях/Божиите принципи вижте за казаните думи/.
-
Агресията е жизненоважна за всеки човек. Илюзия е да мислим, че с благи думи ще преобърнем света.
Досега светът е "пребръщан" единствено с агресия, и не с благост. И като благо, агресията, трябва да се поощрява, защото е енергия, от която всяка една система, която е била хаотична, може да затанцува като звезда (тук перифразирам Вагнер).
Всъщност, ако Иисус не беше разпнат така агресивно и жестоко, дали щеше да носи ореола си на мъченик?
Без тази енантиодромия, която е предизвикал? Без това отприщване на несъзнавани импулси за власт? Като компенсация за истината си, която и до днес е недоказуема.
Но, отвъд тази тема, агресията е важната формула за оцеляването. Просто не живея с илюзията, че човешкото е стъпка напред в развитието, където ще царства имагинерното царство на безскърбието, добротата и умиротворението. Ала то пак ще е ригидната уравниловка на страха.
Като компенсаторен механизъм.
Агресията се поражда от страха. Къде видя в Исус аграсия, например? Който е усъвършенствуван в любовта, в съвършената любов няма страх/и агресия значи/. Тя може да се проявява само на по-ниски духовни нива, където съществува страх и любовта не е усъвършенствувана.
Но не сте разбрали най-важните принципи както разбирам от мненията ви и си нямате представа от закона за равновесието. Нищо. Някой ден, ще разберете повече. Останете си със здраве сега.
-
Агресията... това е човешката слабост.
Това е вътрешното противоречие.
Това е да се загубиш.
А слабото, несигурно, залутало се по пътя си дете страда. И прави грешки. И пак страда. То има нужда да види спокойствие срещу себе си. Това е единстената сила, която може да го пребори и умиротвори.
Много точно!
-
Доколкото разбрах в сърцето Бог е против този шистов газ. Затова се моля да бъде Божията воля по този въпрос в България, в името на Христос. Амин.
-
Тъй като не коментирам, то ще се сетите за абсолютно всички коментари, които съм правил по отношение на горното
Точно. По начина на изразяване прилича да е от Петър Дънов. Затова още в първият си пост писах, че с тези въпроси е по-добре да се занимават теоретиците или дух. учители.
Наистина е така. Ако Бог ти дава дарби или осъзнаване или нещо друго, ще имаш. Лично не мога да се оплача, дори мога да благодаря за изобилието и може би съм малко безотговорна в това отношение, но никога не ме е интересувало на какво ниво е другият или не съм се впечатлявала от дарбите на хората, защото знам, че при Бог се намира всичко, стига да го поискаме/да го пожелаем/. Да искаш духовна дарба, която другият има, а ти нямаш не е ли духовна ревност, но различна от ревността за Господа? Едното/първото събаря/, а второто изгражда.
Когато човек практикува някакви духовни дарби едва ли си задава въпросите като - от кой център идват.
Това което съм разбрала още за дарбите, че Бог просто ни използва като проводници за да благослови някого чрез нас. Тоест не е нормално когато човек се слави и възгордява с духовни дарби, защото те не са наши, идват от Бога.
Единственото което знам е, че талантите/дарбите/ не трябва да се заравят, защото ще закърнеят.
Ако ние само получаваме от Господа и не даваме то Живата вода, ще се превърне в тиня. Чистата вода се движи непрестанно - влива се и се излива. Не може да се замърси, когато има непрестанно получаване от Господа и даване, но когато движението, кръгът престане, то това което сме получили ще тиняса.
-
Навярно е така, но всъщност не можах да свържа двете противоположности. От една страна можем да възприемаме всичко през всяка чакра, а от друга страна е добре да го възприемаме по подходящият начин, чрез подходящата чакра.
Тоест не от всяка чакра можем да получим пълнотата на възприемане ли?
Например чрез думи не можем да опишем картина, можем да я нарисуваме. Нещо подобно ли?
-
Днес и друго си припомних. Словото също може да бъде осъзнато по седем начина-чрез седемте центъра.
И по думите, начина на изразяване може да се разбере кой на какво ниво е достигнал и какво му липсва духовно например и от какво има нужда. Също могат да се определят последствията от дадена вяра и тем подобни. В Библията се споменава за Слово пречистено като сребро седем пъти в пещ от пръст.
-
Или иначе казано, на колко нива? Може ли да дойде като физическо усещане, може ли да дойде като енергийна промяна, може ли да дойде като чувство, може ли да дойде като образ? Или само по един начин? Ако идва като чувство, то тогава къде се е проявила?
Разбира се, че може по много начини. Бог не е ограничен, че да го ограничаваме.
Интересно ми стана като си размишлявах за тази тема. Например думите/мислите/, могат да идват до нас от много източници и по-духовни и по-недуховни. Ясновидци, които чуват само думи и всеки който разчита само на думи/мисли/ - много се ограничава и е много близко до грешки, защото става приемател на почти всички нива/мисловни/ и понякога трундо ще отсее кое откъде идва.
Но например интуиция с логика - не може отвсякъде да дойде при тебе, не може от всеки източник да получиш това знание.
Също така и някои други знания - тълкувател на картини или Слово или подобни, пророческите знания също не може от всеки да ги получиш или тези знания, които много малко хора или почти никой не ги знае идват от духовни нива, които по-лесно определяш като Божествени, отколкото думи, които може да са дошли отвсякъде. Не знам дали ме разбрахте, но няма значение. Важното е, че аз си го разбрах. Ето и един сън. Йода от филма ме наблюдаваше и ми се усмихваше странно. Какво значи това? Филмите какво общо може да имат с действителността или съзнанието ни и как си обяснявате този вид информация. На мен нищо не ми говори или по-скоро вътрешно го разбрах какво казва с тази усмивка, че не е това, което си мисля, но защо точно Йода?
-
Нека споделим лични впечатления дали сме вземали по-добри решения базирани на логиката или когато сме слушали чувствата си
Разбира, и слушането на чувствата си има правила за получаване на правилния отговор.Чувствата ако не са обучени, както е писано - грешките са предсказуеми.
Логиката с интуицията - потърси за нея писано. Четох че в някои духовни школи в Тибет знаят какво представлява, но тукашните духовни школи още не са разбрали и няма как да го обясня, но от опит мога да ви кажа, че тази логика придружена с интуиция или не знам как да я нарека точно/тя не идва от ума/ води до познание и истини.
-
но истината няма как да бъде осъзната без ума.
На същото мнение съм. Без ума може да бъде само неосъзната истина, а тя не вярвам да може да се прояви по някакъв начин в този свят докато е неосъзната, тоест няма да има полза от нея, няма да има плодове или поне толкова разбирам засега.
-
Като съдим от чакрите, би трябвало да са седем или три основни. Не можем да сме сигурни нито в умът като водител за истината/особенно за вечната/, нито в чувствата. Понякога просто се усеща вътрешно или по някакъв друг начин - си го знаеш, че е истина, но как и защо изобщо не бих се наела да обяснявам. С тези неща нека да се занимават теоритиците.
Не ми стана ясно на какво всъщност искаш да наблегнеш в тази тема?
Пардон, видях краят. Нали все чета по диагонал, да ме прощаваш.
Понякога принципът на отворената и затворената врата също може да ни служи като водител, но като не забравяме, че всяко правило си има изключения.
За мен най-сигурното е мирът/когато си на прав път имаш мир/ и потвърждението от верни свидетели или по друг начин.
Всичко, което е от Бог устоява, а което не е - не устоява.
Чрез умът по-скоро може да се предаде самото разбиране до което си достигнал или самото осъзнаване, но не значи, че той е основният инструмент за осъзнаване.
-
Ами не. Щом следваш божията воля, трябва да можеш да я различаваш. Това не е друга тема. Лесно е да се повтаря: изпълнявайте волята божия и т.н., и т.н. Само че нищо не може да замени нашата собствена оценка за истината. За мене божията воля е това, което аз преценя, че е божията воля. За тебе божията воля е това, което ти прецениш, че е божията воля. Кой доколко е прав в преценката си, е отделен въпрос. Аз мога да преценя едно нещо като правилно, ти – друго. Не Бог решава това, а аз и ти.
Да, така е. Затова в Библията/ап. Павел/ пише, че трябва да се научим да познаваме Божията воля от опит/не от думи/.
Но за краят съм на точно обратното мнение. Не ние решаваме, а Бог.
Имаше едни стихове в Библията където спореха пророк и лъжепророк. И се казваше нещо от сорта "да видим кои думи ще се сбъднат - моите или твоите". Бог винаги си доказва думите, волята и винаги стои зад тях. Нищо което не е от Бога, не се сбъдва.
Мога да вярвам, че Божията воля за мен е да бъда мисионер, но да не е така, например да трябва да бъда учител. Още Божията воля трябва да се свързва с времето, мястото и хората. Защото иначе е половинчато, лъжа.
Не знам, беше хубаво за пророци и лъжепророци - да се обсъжда в отделна тема. Тази теме е доста натоварена. Аз по принцип не чета такива дълги теми, освен по изключение от тук от там.
Аз преценявам кое е правилно според мен, ти – според теб. Евентуално моята или твоята преценка може да съвпаднат с това, което Бог или някое същество преминало през етапа на развитие през който ние преминаваме и направляващо развитието ни, смята за правилно, така че моите или твоите действия да се окажат в съгласие с неговата воля, но това няма да е неговата воля, а моята и твоята.
Не мога да формулирам точно това, което разбирам от тебе. Независимо от моята или твоята воля, ние познаваме Неговата воля/не моята, не твоята и съпоставяме с Неговата воля, не с моята, не с твоята/. Поне мен на това са ме учили. Не е лесно да се познава Неговата воля от опит/както казва ап.Павел/.
Един истински молител и мисионер, който имах честта да срещна през живота си поради Божията благодат казваше, че трябва да се научим да познаваме Божият глас както гласът на майка си и баща си. Едва тогава няма да бъркаме едната станция на радиото с другата, но до тогава принципът на проба-грешка ще важи.
Ако аз стана негов роб или той мой, то край с приятелството ни. Шегата настрана, но да служиш и да бъдеш роб са доста различни неща. Не ме плаши да бъда роб. Но никога няма да стана роб съзнателно и доброволно, т.е. вътрешно винаги ще се стремя да си остана свободен. Абе ти съзнаваш ли какво пишеш? Робът е без права и без воля – една вещ, притежание. Бог, който има нужда от хора като роби не е никакъв Бог, а пълната му противоположност.Всъщност доста добре съзнавам какво пиша. И в крайна сметка по-добре да си роб на Господа, отколкото роб на човеци или човек, защото да си роб на Любовта е едно, а да си роб на егото съвсем друго.
Отношенията между Бог и човек могат да бъдат различни. Също са описани в Библията и също имах удоволствието да чуя проповедта на тази тема от онзи месионер за който ти говорех.
Водех си записки тогава и макар не всичко да е точно написано, ще можеш да прочетеш за отношенията между Бог и човек - те са много видове. Приятелското отношение е от тези на по-високите нива. Последното отношение между Бог и човек /Христос и църквата / беше описано като невяста и младоженец, но не е пропуснато да се опише и отношението на слуга и господар, както и на роб и робовладелец. Предполагам, че когато човек няма никакво познание изпада в това отношение и колкото повече расте познанието, толкова повече отношенията преминават от едно ниво в друго ниво, за да достигнат крайният предел.
Но забележи - това общо и много кратко. За всяко ново нещо на познание може да тръгнеш от отношение роб-робовладелец.
В Библията също се говори за това отношение. Христос/богът/ стана човек и се превърна в роб не само на човеци, но и на Бог, за да се извърши Божията воля.
Неговото служение беше едно истинско смирение, смирение до смърт на кръст, не само до роб. Той смири себе Си до смърт.
Същото е и с апостол Павел. Той казваше, че се превръща в роб на човеците само и само да придобие мнозина.
Превръща се всичко на всички, само и само да спаси погиващите. Затова го обичам този Павел, защото не се жали, самосъжалява и изобщо не мисли за себе си, а за Божието.
Обикновено в света тези, които са управляващи са на върха на пирамидата. От многото библейски примери ще забележиш, че тези които са по-високо в духовно отношение са на основата на пирамидата и са обикновено и винаги служители на останалите, служат на останалите. Тоест превърнали са се в слуги и роби, за да спасят погиващите, превърнали са се всичко на всички, за да не загубят и една душа.
В повечето случаи ние хората не сме готови да плащаме тази цена, на служението и затова си оставаме на едно духовно ниво, не можем да израстнем нагоре.
Още се казваше в Библията, че смирението предшества славата, а гордостта падението и тем подобни.
-
Та малко ли са фанатиците, които изпълнявайки божията воля извършват чудовищни жестокости?
Това е друга тема. Тук не говориш за хора, които вършат Божията воля, а за заблудени такива, лъжепророци, лъжеапостоли, лъжехристи и подобни са наречени.
Как се разпознават истинските от лъже... също е друга тема и няма да я обсъждам.
Но и това е Божия воля - да различаваме истинските от лъжливите. Можеш да размишляваш върху цитата, който давам, не е случаен и на мен ми говори много неща. Свързан е с Божията воля, лъжата и истината, и любовта от цялото сърце, с всичка сила
Второз.13:3
да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.
Аз мога да кажа, че Бог постоянно ме напътства и да представя моите желания за божии. И кой може да гарантира божествеността на дадена идея? Където се споменава божията воля, винаги има манипулация. Винаги. Когато някой ти каже, че нещо е по божията воля, той винаги иска да неутрализира твоята собствена воля. Висшата воля обаче никога няма да се наложи над нисшата, просто защото на висшата воля поробени воли не са й нужни. Който не я разбира просто ще си стои далеч, докато не я разбере, но този, който я следва сляпо често е в по-лошо положение от този, който неистово й си противопоставя.
Ти ако разсъждаваш така, ограничаваш Бог и не би могъл да бъдеш пророк никога.
Пророците са длъжни да говорят Божиите думи и не от свое име, а от Божие име. Затова не мога да приема това ти правило, което си си поставил за себе си. Ако всички пророци разсъждаваха като тебе, до нас нямаше да достигне нито едно пророчество.
Когато една идея е Божествена - тя се потвърждава и доказва. Нужни са най-малко двама или трима верни свидетели според писаното в Библията, за да бъде потвърдена. При липсата им я оставям на отлежаване, за потвърждаване или отхвърляне.
Не съм съгласна и с това, че Висшата воля няма да се наложи над нисшата. Ще се наложи когато е необходимо, но нисшата никак няма да разбере.
Мен това не ме притеснява, нито да бъдеш роб на Господа е притеснително, защото всичко е относително. От една страна си винаги господар, а от друга винаги роб в този относителен свят.
Ти защо си толкова обезпокоен от това? Нещо плаши ли те?
Не мисля, че можеш да следваш сляпо Божията воля. А всеки може да я следва дотолкова, доколкото му е дадено да я разбира.
Един разбира и следва например десетте Божии заповеди./повечето хора дотолкова разбират и следват Господа/.
На тях не им е дадено повече и няма да се изисква повече. На който е дадено повече да разбира и повече ще се изисква.
Така че не е наша грижа кой до колко и как следва Господа. Нашата грижа е за това, което ни е дадено.
-
Ох, ако можех, веднага щях да ви осветля
Благодаря за споделеното все пак. Така е, за всеки уроците са различни според самия него и няма общи правила.
-
Това няма да е проблем за волята ни да се реализира, ако не в този свят, в отвъдния. А там възможностите са много повече.
Ако приемем, че единствено се реализира Божията воля - какво следва?
Иначе за Бог световете нямат значение, нито времето. Тоест може да ни вижда в миналото и в бъдещето. За него и живите и мъртвите са навярно еднакви, защото Исус например си е говорил с мъртвите Илия и Моисей, както е записано. Ние делим живота си на живот от раждането до смъртта, но смъртта също е част от живота както се разбира.
-
Ако се научим да различаваме тези състояния - това е много ценно.
Напълно съгласна. Как различаваш тези състояния, ако е възможно да ни осветлиш? На мен понякога ми е много трудно, да ги различавам.
-
Добре де, ти откъде знаеш какви граници е поставил „Бог“ на човешката воля? Аз не виждам граници. Единствените ограничения са в моментните възможности на самия човек. Както едно бебе не може да говори, просто защото още не се е научило, така и ограниченията в човешката воля са само илюзорни. Човек може всичко, което и „Бог“ може.
П.П. Пиша „Бог“ в кавички, защото подобен тиранин, който да е напълно свободен, докато в същото време ограничава волите на всички други същества, и който ги обрича за цялата вечност да са по-нисши от него, не мога да приема.
Никой не е напълно свободен, когато е проявен, дори и проявеният Бог. Това е илюзия.
Ограниченията за човешката воля са си ограничения. Много нации доста развити са били унищожени, защото не са вървяли според Божията воля.
Спомни си библейската случка, когато се опитват да строят кула до небето. И това се оказва напълно възможно за човеците, но Бог разделя езиците и не успяват, защото това не е Божията воля.
С тази воля се съобразяват всички висши същества, която ти не виждаш и мислиш че я няма. Всичко видимо идва от невидимото, не забравяй-
-
Т.е ние имаме свободна воля, а същевременно съществува и Божествена воля. Нашата воля се изразява в избора, който правим. Ако нашия избор/нашата воля съвпадне с Божествената, то пътят ни наистина се отваря, като че ли всичко ни помага. А ако нашата воля не съвпада с Божестената, то ние тръгваме по един по-страничен, както казва Красимира път, по който обаче има много спънки и затруднения, противоречия; като по мои наблюдения, май дори не можем прекалено много да се отклоним. Точно затова и най-съществените, главни моменти в живота ни просто не могат да бъдат избягнати и се маркират прекрасно както от един добър астролог, така и от добър ясновидец и т.н.
Привет Диана!
С тебе е приятно да се общува, дори когато мненията ни не съвпадат.
Нашият избор по принцип се простира в две посоки - живот или смърт. Това е. Другите избори са между другото.
Когато вършиш Божията воля и всички врати се отварят за тебе - този принцип се нарича принципът на отворената врата. Но в относителен свят, всичко е относително. Не можеш да се хванеш за този принцип като правило, защото ще сгрешиш. Понякога Бог допуска и други неща, когато вършим волята Му, допуска да заставаме пред затворени врати, които се отварят само с вярата ни. Има много библейски примери за затворените врати, когато се върши Божията воля. После ако човек не се усъмни и не се разколебае тези врати се отварят.
А има и обратния вариант. Понякога врати се отварят и когато не вършим Божията воля, само и само за да научим някой урок или да познаем непознато или поради други причини. Не можем да ограничаваме Бог и да си мислим, че винаги когато вратите са отворени - това е Божията воля. Това се случва на определен етап от нашето духовно училище, но на следващо ниво идват и затворени врати, които са пътя и които трябва да отворим.
Дори когато човек е в съвършената Божия воля, той не може да върви в нея без вяра и без чудеса и знамения/според Библията има добра, по-добра и съвършена Божия воля в която може да се намираме. Тоест когато сме в съвършената Божия воля сме най-близко до Бога/. Затова много хора се задоволяват с по-малко, защото не им достига вярата и устояването и тем подобни, не им се плаща цената за да бъдат в съвършената Божия воля. Всяко нещо си има цена, да вървиш с Бог също.
Досега да ти кажа не съм очарована от астролози и ясновидци/за разлика от библейските пророчества/, половинчати им са познанията. Затова няма да коментирам повече. Отделно си зависи за какво ще се хванеш и на кои думи ще повярваш. Ако им се вържеш - сбъдват се неща, ако не им се вържеш - не се сбъдват. А и в много случаи и те грешат, в други не са сигурни какво точно ще се случи/добро или зло/ и т.н, виждат нещо, но и те не знаят какво точно и времената много грешат. Поне моите опитности с тях са такива, не че познавам много, но все пак.
Поздрави!
-
Важното е да пораснем и осъзнаем за какво сме на земята и да вършим волята божия- тогава , повярвайте ми -и душа, ум
, и тяло са в едно единство и човекът се чувства божествен.
Звучиш ми толкова близко и познато ... И все пак - да вършим волята Божия, значи да се откажем да вършим нашата воля, тоест когато вършим Божията воля, човешката престава да съществува. То по принцип тя си съществува само до толкова, доколкото Бог е позволил/в рамките на предопределението/.
-
Отец, Син и Дух, Алеф, Мем и Шин, Дух, Душа и Тяло, вечност, пространство и субстанция. Откъдето следва, че Синът, пространството е и Тялото. Така е писано и в Библията - части на Христа./някои са го разбрали преди мене и са го написали в Библията, но съотвества и на писаното в Кабала/
Отец е Душата тогава - за тези които си мислят и проповядват все още, че човек и Бог нямали Душа.
Откъдето следва, че Закона и Духа са уравновесяващи като въздуха където Мем и Шин са Земя и Небе.
Още могат да бъдат - време, свят, човек, число, буква, стойност.
Каква ли е стойността на Сина тогава, а числото? Буквата на кое число отговаряше? Трябва да погледна, но ако има някой да ме светне, може и да не поглеждам. Все пак е интересно как се навързват нещата и как си идват по местата, точно както пишеше в Сефер Иецира.
ПП Затова и Духът е уравновесяващото начало между човек и Бог, като цифри се получаваше четири доколкото си спомням/Бог-3, Дух-1/. Духът още съдейства за възстановяване на Закона за равновесието.
Между Земята и Небето - това уравновесяващо начало се явява въздухът.
-
Да, всичко се свързва с троицата, която е троична. Времето- Отец, минало, настояще и бъдеще, вечност като цяло и т.н.
Което значи, че материята също е троична - материя, антиматерия и незнам какво си още. Пространството също.
А настоящето може да бъде в материята/Св. Дух/, както и миналото и бъдещето и в пространството.
Като свършиш всички възможни връзки, ще видиш какви са възможностите на трите йод. От там почнах и се получаваха невероятни възможности, поне за човешкият ум.
Колко точно идват възможностите - кабалистите трябва да знаят. В Сефер Иецира се споменаваше от колко тухли, колко възможности има.
Например материята свързана с пространството може да се разглежда в миналото, настоящето и бъдещето. Пример с човека и неговите години. Всъщност не мога да го обясня точно, но наистина се получават много възможности.
-
Не е било в къщата ми, но той постоянно ме заплашваше, а аз звъннах на майка му и след като тя ми каза, че не е проблем аз се успокоих и спрях да отдавам голямо значение на думите му.Звънях на всички близки брат, баба.... и всички ми казваха няма проблем и накрая бум и кошмара започна!
Молих се за тебе с тази молитва "Божият мир, който никой ум не може да схване нека пази сърцето и мислите ти в Христа Исуса".
Христа Исуса още значи - Път, Истина, Живот, Словото от което е сътворен света.
Когато в тебе нахлуят други мисли и притеснения можеш да си казваш тази молитва или да благодариш за Божият мир, който пази сърцето и мислите ти. Когато успееш и да го повярваш със сърцето си, думите казани с вяра се превръщат в живот, променят живота ни.
Божието Слово никога не се връща празно и извършва това за което изпратено. То е по-силно и действено от човешките обикновени мисли.
Знам, че вината и самоосъждението пораждат и страх, но ще отшуми.
-
Щом те са преценили така, а те са възрастни и най-близките му. Ти си ги послушала. Постъпила си правилно. Не виждам за какво се обвиняваш и за какво да те обвиняват.
-
Настина не мога да осмисля точно какво се случи и как не можах да помогна,питам се защо се случи всичко това, не мога да си простя, че не го спрях, но и него не разбирам.Голям хаос е в главата ми!
Как ще разбереш, не е било в къщата ти. Те техните не са разбрали нищо и не са могли да го предотвратят, да го спрат.
Ти как искаш да разбереш и да го спреш? Нямаш повече вина отколкото всеки един негов близък.
Агресията - как да се справяме с нея?
в Общуването
Добавено
Коментарите и цитатите, книгите ги има в нета и извъннета предостатъчно. Лично идвам тук, за да чуя вашите коментари сега.
Би ли споделила своето лично мнение и коментар за цитата, който даваш? Какво лично на теб ти направи впечатление и какви изводи си направи от прочетеното?