Jump to content
Порталът към съзнателен живот

raga

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

4611 посещения на профила
  1. Здравейте, От 5 години съм на антидепресанти. Сега съм на 30 г. Причината да ги почна бяха ПР. Спрях ги докато бях бремена и след това отново ги почнах заради ОКР. Миналата година ги спрях за близо 2 месеца, но се появи депресията и една тежка операция през която минах и така. Искам да ги спра. Да се науча да се справям със страха и тревожността без тях. Аз се притеснявам на моменти от това, че няма да се справя с отговорностите в работата (макар, че винаги съм се справяла); че няма да мога да се справям с трудностите в живота ей такива абсурдни неща. Майка ми в момента е в много тежка депресия и не може да се оправи - хапчетата не й помагат, психотерапевтът при които ходи също. И аз много се притеснявам за нея. Страх ме е да не стана като нея. Тя изпада в такива състояние през около 10 години. Аз не искам да съм така. Ето вчера толкова се притесних за нея, заедно с това че няма да се справя с работата в службата и почнаха едни топли и студени вълни, цялото тяло ме тресеше, повръщане и липса на апетит. Искам да посещавам терапевт или да чета нещо за да мога сама да ги превъзмогна тези неща. Препоръчайте ми терапевт в Сливен. Ходих два пъти при един терапевт в Свищов, но той ме обърка още повече и се чувствах по зле след това.
  2. Благодаря за бързия отговор. Питах за Баховите есенции защото искам да спирам постепенно антидепресантите. Помагат ми, но разбирам че е само за момента.
  3. Здравейте отново, Искам да попитам дали, ако приемам капки на Бах, заедно с Ципралекса и Ривотрила /докато започна психотерапия/ това ще окаже някакво негативно влияние. Може ли да ми препоръчате и някоя книга за четене, която смятате че ще ми е от полза. Вчера си купих "Подсъснанието може всичко" - Подходяща ли е за мен? А какво мислите за метода силва?
  4. Добър ден, Есенциите на Бах помагат ли при натрапчиви мисли и как точно да определя кой цветя са за мен.
  5. Здравейте отново, Прочетох статията и разбрах, на какво се дължат всичките ми мисли, и разбрах че лекарствата не са изхода който търся - нужна ми е психотерапия. Проблема, е че в Сливен има само един психотерапевт, завеждаш психиатрията в Сливен. Страх ме е да се свържа с нея, защото след като споделя натрапчивите си мисли да не реши, че съм заплаха за семейството си и най-вече за бебето и да иска да постъпя в клиника или социалните да ми вземат детето. Притеснява ме факта, че натрапчивите ми мисли да нараня бебето си, се появиха преди то да бъде родено - възможно ли е това. Понякога се замислям дали това наистина са просто мисли, или импулс който ме кара да направя нещо нередно, от което аз изпитвам страх - дали е мисъл или желание. Объркана съм, защото тази мисъл сякаш ме подтиква към това да нараня някого, след което аз започвам да се боря, че това не е редно и няма да го направя. В момента, може би под въздействието на лекарствата, тези мисли не са така силни, не изпитвам паника. Само когато съм близо до остри предмети изпитвам лека тревожност, но не винаги. В повечето случай, готвя или шия гоблен без да се замислям, че използвам нож или ножица. Но в един по следващ момент се замислям, дали днес са ми минали пак тези мисли и те се появяват наново. В момента ги няма тези визуализации на това как наранявам мъжа си или дете си, просто е останал страха, да не би някой ден найстина да го направя и това ме тревожи. Тези мисли ги имам всеки божи ден - за щастие не ми пречат да извършвам ежедневните си задължения - но докога. Възможно ли е заради тези неща да ме хоспитализират в психиатрия.Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт в Ст. Загора или Плевен - там имам възможност да ходя, понеже имам роднини. Прочетох, че продължителността на сеансите са между 6 и 24, но по-колко са в седмица или това преценява самия психотерапевт. И последно психиатър може ли да провежда психотерапия или трябва да бъде психолог.
  6. Здравейте, Предварително се извинявам за дългото изложение, но искам да обясня всичко подробно за да сте наясно със моето положение. На 26 години съм. Преди 3 месеца родих първото си дете. Още от началото бремеността ми беше изпълнена с тревоги и притеснения, защото приемах антибиотик без да подозирам, че съм бременна. Когато видях двете чертички на теста за бременност изпаднах в паника. Ами сега накъде. Започнах да се лутам между лекарите и да сондирам мнения за последиците от приема на лекарствата - едни бяха аборт, а други да задържа бебето. Така и направих и сега слава на Бога имам здрава дъщеричка. След като реших да задържа бебето започнаха и мойте притеснения, правих си какви ли не изследвания, но постояно си мислех, че дето ще се роди полно и по скоро с ДЦП. Мисълта ме побъркваше, но скоро вече не и обръщах внимание и тя отшумя. Към края на 4тия месец изведнъж като чух името на един човек - мой познат през ума ми мина мисълта " Дано да умре". Стреснах се много от това което си помислих, реших че като се прибера от работа и се наспя всичко ще мине. Да ама не. Започна тази мисъл непрестано да ми се върти в ума и то към близки хора и приятели и особено към майка ми, която много обичам. През ноща се събуждах и първата ми мисъл беше "Майка ми да умре". Започна да ми става лошо, напрегнато, не ми се ядеше, сърцебиене. Започнах да си повтарям точно обратната реплика - Дано да живее. И така две три седмици и всичко изчезна . Докато не се появи с нова и по силна две седмици преди да родя. Вечерта ми мина през ума мисълта да убия мъжа си - да го наръгам с нож. Изпаднах в паника, легнах си, но на сутринта нещата бяха по-зле. Не можех да погледна ножа - изпитвах страх да не направя някоя глупост. След като родих започнаха да се появяват постоянно тези мисли - да нараня някого - по скоро страх да не нараня някого. Ето днес докато целувах ръчичките на малката, се сетих как има хора които насилват децата си и си помислих ами ако изперкам и аз го направя. Болна ли съм. Дали пък това не е начален стадии на шизофрения? Моля ви помогнете ми. Обичам семейството си повече от всичко, а ми минавт тези мисли. Дали мога наистина да полудея и да го направя. На какво се дължи това и има ли лечение. В момента съм на Ципралекс и Ривотрил. Преди две години се лекувах от ПР. Помогнете ми. Искам да съм същата както преди. По принцип съм много чувствителна и се притеснявам и тревожа за всичко. Луда ли съм?
×