Jump to content
Порталът към съзнателен живот

smehy

Участници
  • Общо Съдържание

    141
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от smehy

  1. Не завиждам на мъжете. Не се и съревновавам с тях. Мъжете и жените са различни, но в това е очарованието. В различието си взаимно се допълваме... Всеки от половете си има своите предимства и недостатъци, въпреки че и това е доста субективно... Какво е предимство и какво е недостатък? Какъв е критерият и мерилото? Мъжете и жените се различават - по физика, по психика, но в духовността - не! Духовното няма пол и физически измерения (поне за мен). Много е лесно да виним за несгодите женската или мъжката природа. Лесно е и да търсим оправдание за неблагополучията си в нея. По-трудно е вместо да хленчиш - да вдигнеш глава, да се огледаш, да видиш светлината и да тръгнеш по Пътя... Всичко останало са думи, думи и отново думи - къде със смисъл, къде изпразнени от съдържание...
  2. Здравей, Гергана! Споделяш, че преживяванията ти в съня ти се отразяват в реалният свят и това е ужас и че живееш в два свята (ако правилно съм разбрала). Споделяш, че умееш да сънуваш осъзнато, но това те натоварва и молиш за съвет как да постигнеш "наблюдение" в съня си. Малко се обърках: ако умееш да сънуваш осъзнато, то тогава ще знаеш че сънуваш и ще можеш да наблюдаваш случващото се в съня ти. И не само ще го наблюдаваш, но и ще можеш да го контролираш и променяш. А ако се чувстваш преуморена, то си "поръчай" сън с приятен за теб сюжет А ако не съм те разбрала правилно, извинявай!
  3. Не държа на материалните подаръци. Когато получавам такива се чувствам неловко. Отдавам голямо значение на жестовете - усмивка, прегръдка, докосване, поглед... добра дума - това стопля сърцето ми. Съответно и аз постъпвам по същият начин - когато искам да зарадвам даден човек преди това се старая да го опозная добре или по-точно да го "усетя". Доверявам се на интуицията и усета си. Постъпвам така, че да докосна сърцето му - отново с жест, добра дума и т.н. Дори една дума, казана на място, в точното време и по правилният начин върши чудеса... Това се отнася и за жеста, дори онзи - на пръв поглед незабележимият, но така въздействащ... Трудно ми е с материалистите - тогава подаръка се превръща в задължение, а това неминуемо го превръща в бездушен сив и груб предмет...
  4. Дълго се колебах дали да се включа в тази тема. Най-вече от страх как ще се приеме написаното от мен, но с времето се убедих, че в този Портал съм заобиколена от съмишленици, които толкова време търсих... Не зная дали това, което ще опиша е ОИТ, но мисля, че е... Досега не съм писала и не съм споделяла с никой за това, въпреки че се случи преди много години - бях дете - на около 10 години. Продължих да правя тов (което ще опиша по-долу в продължение на около пет години). Наясно съм с разпространеното виждане, че децата имат развинтено въобръжение и ако решите, че е така няма да споря. Тогава не осъзнавах какво означава това, както и много други неща... и може би за това не изпитвах страх или неудобство. И както е присъщо на децата приемах случващото се с лекота. Както на няколко пъти съм споменавала в този форум детството ми не беше никак леко. И търсейки отговори на многото въпроси, които нямах на кой да задам четях много и различна литература. Включително и за йогизма, медитация и т.н. О, да може би ще кажете, че в ония години тази литература не е била така разпостранена и наистина беше така, но до мен достигаха и такива книги. Четях, въпреки че не разбирах много неща, но когато имаше описано практически как се прави дадено упражнение аз го пробвах. Не съм се замисляла за последствията или за значението им - просто бях люпобитна. Но да пиша по същество. Обичах да се излегна на леглото в стаята ми и с отворени очи да премина в едно друго състояние - трудно ми е да го опиша - успявах да се видя отстрани, в леглото, сякаш бях друг човек. А с отворените ми очи виждах нещата по-различно. Първият път, когато се видях отстрани се уплаших, но след това любопитството ми надделя. Правех това всеки ден и със всеки изминал ден успявах да се "разходя" ( аз така го наричах) все по-далеч и по-далеч. "Напусках" дома, в който живеех, "обикалях" квартала, виждах неща които наистина се случваха (след това проверявах). Беше ми интересно и забавно. Може би защото бях дете. Първоначално, докато го правех не затварях вратата на стаята, но майка ми на няколко пъти е влизала докато аз съм "пътешествала" и не на шега се е уплашила от вида ми - сигурно съм изглеждала ужасно- неподвижна, с отворени очи - жив труп. Знам го, защото разтърсвайки ме за да ме "съвземе" аз болезнено се връщах в тялото си. След това започнах да затварям вратата на стаята, да се завивам със завивка и да си затварям очите - така изглеждах, сякаш спя и майка ми не се притесняваше влизайки в стаята ми. Трудно ми е да опиша чувството и преживяването при тези пътувания-не мога да го сравня с нещо познато и думите са слаби. Спрях, защото в един момент се изплаших. Изплаших се, защото след всеки път все по-трудно се връщах и за мен беше все по-болезнено да бъда във физическото си тяло. Уплаших се, че ще дойде мига, в който няма да мога да се завърна. За това спрях, а може би не трябваше, не знам... Извинявам се за дългият пост, дано да не съм ви досадила
  5. Днес пробвах с друг браузър и няма проблеми. Благодаря за бързият отговор
  6. Имам чувството, че напоследък често пища в тази тема, за което се извинявам... Но възникна следният проблем при мен: когато отварям блоговете - списъка с блогове, полето което включва "покажи блогове", " последни публикации" и "активни потребители" и което нормално е в дясната страна на страницата- при мен е върху самият списък. Същото се получава и когато отварям своя блог - тогава съответно т.нар. блокчета (които при всеки са различни в зависимост от настройките) са в центъра на страницата и всичко е сбито в лявата половина. Този проблем липсва, когато отварям блог на друг потребител и когато отварям блогове, включително и моят, но като гост. На какво се дължи това? Ако следва да направя някакви настройки, моля помогнете със съвет! Предварително благодаря за отговора!
  7. Впечатлена съм от срещата днес и от хората присъствали на нея. Благодаря, съфорумци ... и приятели! Благодаря за топлото посрещане от всички Вас! Впечатлена съм от жизнеността и виталитета, които струяха от Краси. Благодаря, Краси! Очарована съм от тънкото чувство за хумор на Розалина и умението й за самоирония, които за мен са ценност. Благодаря, Розалина! Запленена съм от заразителната усмивка на Слънчева и от закачливият смях на Светлата. Благодаря ви, Слънчева и Светлата! А Florestan, макар и за кратко успя да ме потопи в света на изкуството. С такава увлекателност и лекота говореше за класиците в музиката, че аз макар и тъй далеч от тази област го слушах с интерес. Благодаря, Florestan! Като много близък човек почувствах Мария -София. Усещах добротата и топлината, с която ме обгръщаше и това чувство е все още в мен. Благодаря, Мария-София! Чувствах се като разтворена книга покрай Александър, от чието набито око и силна интуиция никой не може да избяга. Благодаря, Александър! А Borislavil - остана загадка за мен. Може би защото седяхме един до друг и нямах възможността да го гледам в очите, които за мен са порталът към душата на човек. И макар да си енигма за мен - благодаря ти, Borislavil! Със сигурност не бях от приказливите и сладкодумните, но аз вярна на моята лъвска природа - в наглед сладка дрямка внимателно наблюдавах случващото се около мен и бях в готовност да проявя лъвския си дух при необходимост. А може би, както отбеляза Краси огънят на зодията ми се потушава от водата на асцедента ми Рак... Срещата ми хареса и се надявам да има още много подобни срещи и с повече съфорумци!
  8. Аз също не съм се отказала от срещата и ще присъствам. До 14.30ч. утре Нетърпелива съм да се запознаем и да разговаряме очи в очи
  9. Значи, ако правилно съм разбрала срещата ще се състои на 02.04.2011г., в 14.30 часа на адрес - ул. ”Ген. Щерю Атанасов” №2. Ще присъствам.
  10. smehy

    Буря

    Невероятно! Благодаря, Иво!
  11. Аз също ще дойда на срещата на 2-ри април 2011г. по обяд. Но само ако съм желана на тази среща. Никой не познавам от Вас и ще ми бъде приятно да се запознаем лично. Но започвам да се притеснявам като чета по-горните постове за личните срещи с borislavil. Да не се окаже така, че да остана някъде встрани и излишна...
  12. 02. 04. 2011г., събота, обедно време - за мен е много удобно! Бройте ме и мен, макар че не познавам никой от вас, но... ще се запознаем
  13. Аз също имам желание да присъствам на такава среща, но предпочитам по-отрано да се организира. За вече отминалата сбирка прочетох за съжаление същият ден, вечерта (когато тя е била в разгара си Ако се договорим за втори април ще направя всичко възможно да присъствам. Въпреки, че България е малка страна, когато не си шофьор и три часа насам-натам са доста време и разстояние... Особено когато трябва да обмисляш друг вид придвижване- с автобус, с влак и т.н. Но ако срещата е в почивен ден с радост бих се присъединила (дори при виелици или пороен дъжд да вали...
  14. И аз обичам кафето с мед, но нали знаете, че ако прибавим меда в горещата още напитка то той ще загуби свойствата си...
  15. Благодаря за подкрепата, Лъчезарна! Това е първата беседа от Учителя, която ме привлече, "грабна" и която разбрах изцяло. Първа, тъй като до този момент усилията ми да вникна в словото на Учителя завършваше с неуспех. Тази беседа постави за мен началото и за това завинаги ще заема специално място в сърцето и душата ми! Първа, но не и последна
  16. smehy

    Семейните тайни

    хората в София са по- забързани ,повече гледат собствения си живот ,отколкото тези в провинцията ,на които им е скучно и се чудят как да си вдигат адреналина. Смятам, че нездравото любопитство и склонността към клюкарщина зависи от хората, а не от това къде живеят или доколко им е запълнено ежедневието.
  17. От предложените в списъка отдавам предпочитанията си на "Патиланско царство" от Ран Босилек; Приказките от Братя Грим; приказките от Ханс Кристиян Андерсен и Ян Бибиян. Но изпратих и мое предложение за Приказки по телефона от Джани Родари и Приключенията на Незнайко от Н. Носов.
  18. Разбирам те, Аlly! И моите родители си крещяха взаимно, крещяха срещу мен и не само това. И на мен ми идеше да крещя в отговор, на агресията да отвръщам с агресия, но осъзнах че това е напълно грешен подход и постъпвайки по този начин аз всъщност ставам тяхно подобие ... А нали от това бягах... И тъй като имах нужда точно като теб да излея някъде гнева си - започнах да спортувам. Избрах спорт, свързан с голямо физическо натоварване. Това от една страна снемаше натрупаното в мен напрежение, от друга прекарвах част от времето си извън семейството, а от трета станах част от общност с хора с интереси сходни на моите. Друг начин да излея гнева си - да изкажа това, което ме влудяваше, това срещу което негодувах, това което не можех да разбера - започнах да си водя дневник - но не всеки ден, а когато се чувствах много зле (това го правих защото нямаше с кой да споделям за случващото се у дома - иначе, разбира се че е по-добре с приятел). Може да ти се струва смешно да си водиш дневник или твърде детинско, но на мен ми помогна много - помогна ми да се науча да се изразявам в писмена форма; да придобия и да изчистя стила си на писане; да структурирам мислите си и се научих се на правилен изказ (все още пазя първият си дневник). А всичко това впоследствие ми беше и все още ми е от полза както в ежедневният ми живот, така и в професионалната ми реализация. Както се казва нищо не е случайно на този свят... И макар сега да ти е трудно и думите ми да звучат за теб може би като поредните клишета, приеми случващото се като урок! Но за какво? - ти сама трябва да проумееш, за всеки е индивидуално! На мен ми трябваха години да го разбера и да го приема, а през това време се въртях в затворен кръг. Вярвам, че ти ще бъдеш много по-добра ученичка от мен!
  19. При мен помогна т.нар. хипосенсибилизация. Първо се тествах е се установи от какво е алергията ми - в моя случай най-вече към полени. Алергията ми беше много тежка и продължителна. Почваше от цъфтежа на първите треви и продължаваше до късна есен. След като беше установено към какво точно съм алергична преминах към хипосенсибилизацията. Това простичко означава, че в тялото ти се вкарват през определени интервали от време онези субстанции, предизвикващи алергия, в постепенно увеличаващи се дози. Целта е намаляване на чувствителността на организма и бурната му реакция към тези вещества. Е, неприятното е, че алергените (веществата към които организма реагира бурно) се вкарват в тялото чрез подкожни инжекции (поне при мен беше така). Чувала съм, че съществуват и "алергени" във вид на хапчета, които се слагат под езика... Един курс на лечение обикновено е за период от три до пет години. При мен четири години, но ефекта е поразителен - вече мога да се наслаждавам на мириса на прясно окосена трева, да усещам уханията и аромата от дърветата и цветята около мен и да мога спокойно да стоя в парка или на поляна...
  20. Възможно ли е да се "направи олекотена" версия на сайта, предназначена за мобилни телефони? И тъй като изпитвам затруднения да задам въпроса си на съответният технически език ще дам пример с електронните пощи - имат и версия за мобилни телефони (не визирам т.нар смартфони или тези с операционна система). Предварително благодаря за отговора!
  21. Благодаря за чудесното есе, Иво! Въпреки, че не съм вярваща, думите ме докоснаха. Докоснаха ме с добротата, позитивизма и мекотата, която струи от тях! С любовта и алтруизма; с духовността и смирението! С достъпността и с невероятната енергия, която излъчват наглед "обикновените" слова! Благодаря!
  22. Не съм юрист, но служебно работя със Семейният кодекс. За това ще си позволя да цитирам чл. 65 от СК: Форма на припознаването: чл. 65, ал. 1 Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданско състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. ал. 2 Длъжностното лице по гражданско състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другият родител, ако той е известен, и на детето, ако то е навършило 14 години. чл. 66 от СК- Оспорване на припознаването от другият родител и от детето ал. 1 Родителят или навършилото 14 години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състяние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в Акта за раждане. ал. 2 Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход. ал. 3 ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акта за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска. Ако в Акта за раждане бащата е вписан като такъв - то той е с равни родителски права с майката по отношение на детето. Ако майката желае тя да упражнява родителските права следва да заведе дело. Но дори и съдът да постанови решение, с което да определи упражняването на родителските права над малолетното дете от майката, то бащата не е лишен от родителски права! За да бъде лишен от родителски права - отново следва да се постанови съда. Доколкото знам, според нашето законодателство, единият родител няма право да извежда детето извън страната без нотариално заверен документ - писмено съгласие на другия родител. - да, така е. Ако бащата заведе дело за бащинство и изиска ДНК тест, то майката може ли да откаже да се яви и с това да осуети получаване на право на попечителство? - заведе ли се дело има и съответните механизми то да се приключи. Протакането или неявяването няма да реши проблема. Но съм съгласна с Мона - ние тук можем да дискутираме случая, но много важно е какво мисли майката и какво смята да прави- от нея зависи и от нейната активност.
  23. Може би очакваш отговор, който ще кореспондира с очакванията ти или нагласите ти... и всичко различно отхвърляш... Аз ще говоря за себе си - в партньора ми (който понастоящем е и мой съпруг) ме привлече добротата му (може би Майка Тереза?) и интелигентността му (Анщайн?). За мен сексапила не е бил и не е от значение. А може би за мен "хубостта" се корени и се съдържа именно в алтруизма и IQ над 120? Двамата се запознахме и събрахме когато бяхме на 30 години. А извън контекста на моя житейски опит, който едва ли представлява някакъв интерес, считам че няма знак за равенство и/ или причинно-следствена връзка между "младост и хубост" и сексапил...
×