Jump to content
Порталът към съзнателен живот

smehy

Участници
  • Общо Съдържание

    141
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от smehy

  1. Всичко е много субективно и относително. Защото недостатъците за теб, може да са качества за други и обратното - качествата за теб да са недостатъци за други. А на така зададеният от теб въпрос - мога категорично да отговоря - да може! В основата на тази компенсация, доколкото недостатъците са такива (да не забравяме субективността и условността) стоят естествеността в поведението и държанието, жизнеността и чувството за хумор. Поне това ми идва на прима виста.
  2. А аз като малка си мечтаех да имам машина на времето или да мога само със силата на мисълта да пътувам във времето. Защото бях убедена, че владееш ли времето можеш да промениш историята към по-добро...
  3. Картофи, приготвени по всякакъв начин! Е, разбира се, с изключение на суровите и съдържащите соланин
  4. smehy

    Числото на душата

    Аnita03, благодаря за отговора ти за значението на числото три като число на душата. Благодаря и за следващият отговор, макар че въпросът (последен въпрос - това, така да се каже, описание важи за всички с тази цифра, нали?)не беше от мен, а от Vankata_97 Отново благодаря за изчерпателният отговор. Наистина съм много упорита и последователна, но ми липсва търпение, за това работя по въпроса Когато захвана нещо го довършвам до край, дори ако за това е необходимо много време, дори години - следвам плана си. Амбициозна и независима съм. Макар и да звучи нескромно, умея да държа речи, да изразявам мислите си. Привличам вниманието към себе си, макар и несъзнавано - обикновено така се получава не че го търся целенасочено... Държа на истината. Винаги съм била заобиколена от по-възрастни приятели и партньори (дори когато бях в тийнейджърска възраст)- привличаше ме зрелостта в тях. Имам тънко чувство за хумор, обичам да се шегувам, особено със себе си. Хората около мен са споделяли, че имам много заразителен смях. И да, винаги съм била заобиколена с представители на противоположния пол - още от най-ранна възраст Наистина доста точно описание на част от характера и същността ми! И още веднъж благодаря за изчерпателният отговор, Анита!
  5. smehy

    Числото на душата

    А какво означава число на душата 3? Родена съм на 21. 08. Предварително благодаря за отговора!
  6. Сигурно ще прозвучи несериозно, но сънувах ... научнопопулярен филм за китовете. Да поясня, че нямам никакъв афинитет не само към китовете, но въобще към обитателите на моретата и океаните, нито живея в близост до море или океан. Бях в киносалон, залата не беше пълна - имаше доста празни места. Съсредоточено гледах филма, който представяше подробности от живота на китовете. Беше невероятно увлекателно!
  7. Съгласна съм, че съчувствието или съжалението в такова състояние е ужасно! Но човек понякога има нужда да изкаже нещата, а за това също е нужна смелост, особено ако намеренията ти са истински и осъзнавайки стигмата на обществото. И понякога човек се нуждае от разбиране и слушател. Нищо повече. Разубеждаването наистина има обратен ефект, но и плесницата понякога не притежава лечебната сила. Поне при мен беше така (когато само намекнах с поведението си за намеренията си, без да говоря директно за това)- шамара не свърши работа, а даже влоши положението. Съжалението ме отвращаваше, а разубеждаването - не го чувах, минаваше покрай ушите ми. Човек трябва сам да се осъзнае, но понякога се нуждае и от приятел (слушател, разбиращ човек). Умение е не само да говорим (вербално и невербално), а и да слушаме.
  8. Напълно съм съгласна с теб. Точно така е. Явно това се превръща в някаква мода - по форумите да се оплакват 100 човека с 1% проблеми, само и само да получат необоходимо внимание. А сериозните проблеми са другаде. Донка, Мона - това е жестоко! Казвам го като човек с опит - опит и от двете страни. Не зная дали има смисъл да се обосновавам. Защо ли не съм изненадана? - за съжаление...
  9. Драги съфорумци, аз наистина съм изумена от страстите, които бушуват по тази тема. И се опитвам да намеря разумно обяснение, а може би трябва да се отдам на емоциите? Признавам си, че аз също в неформални разговори съм наричала "бялото братство" - "дъновисти". Но никога не съм влагала отрицателен привкус в това понятие! Винаги съм свързвала "дъновистите" с бялото, чистотата, природата, Рила планина, паневритмията, обичта, състраданието и пр. И никога не ми е минавала асоциацията с "дъно"! Наистина съм изумена! Мисля, че разделянето на срички на дадена дума, тъсенето на нейният корен и пр. не винаги е правилно. Например думата "чудовище", ще си позволя да цитирам един познат - той твърди, че "чудовището" е "чудо" (чудо-вище). Аз свързвам чудото с нещо хубаво, а чудовището - не. Така е и с думата "дъновисти" - явно за вас е обида, а мен понятието е уважително. А относно вибрациите и усещанията, може да съм лаик, но считам, че всичко е строго индивидуално. Спомням си във средното училище в часа по Музика ни пуснаха симфония на Шостакович (не си спомням точно коя). Учителката ни помоли да се насладим на музиката и после да разкажем какво сме почувствали. Аз през цялото време си представях възраждането на нов живот, цветя, които цъфтят, пролет, слънце и т.н. А после се оказа, че всъщност музиката изразявала настъпването на войската..... Може би аз съм сбърканата.... И наистина считам, че е важно каква емоция влагаш в дадено понятие. Мога да използвам "бяло братство" и да го изричам с ирония или сарказъм, а може и "дъновисти" и да изпитвам уважение! Вече знам, че "дъновисти" е обида, а обръщението, на което държите е "бяло братство", но всичко това, тези бурни емоции и тази защитна реакция ме хвърля в дълбок размисъл....
  10. Аз също мисля като Канел. Важна е думата, но според мен е по-важно какво влагаш в нея: като чувство, емоция, с какъв тон я изказваш, в какъв момент и как я изразяваш. Може би защото съм непросветена, но не разбрах какво лошо има в определението "Дъновисти"? И къде или в какво всъщност се корени проблема?
  11. Аз съм заинтригувана от тази тема. На няколко пъти в този сайт съм споделяла, че не съм вярваща. Но съм толерантна към вярата на другите. Дано думите ми да не се изтълкуват погрешно... На няколко пъти опитвам да чета беседите на Учителя ... и не стигам до никъде. Неразбираемо е за мен, въпреки че съм чела и чета подобна литература (а може би изобщо не е подобна, моля за извинение за невежеството ми). Обичам Ошо, Сенека, древните философи, но тук срещам трудности. Съгласна съм със solej, че преобладават цитатите, а по-малко са коментарите. Коментарите на достъпен език. Лично аз предпочитам "обучението" ми да си остане по интернет, поне на този етап. Смущава ме съществуването на "духовни групички, където всеки си чете домашното, сбирките са всяка седмица, и се води от опитен брат/сестра". Напомня ми в началото на 90-те на една секта, която правеше точно това- домашни групички, сбирки веднъж седмично, опитен брат/ сестра. Тогава присъствах на тези сбирки от любопитство, но станах пряк свидетел как зад псевдо духовността умело се прикрива покварата. Не твърдя, че настоящиге групи са такива, просто споделям асоциациите си и породената от това съпротива в мен. И със сигурност една от причините е, че никога не съм присъствала на сбирка на бялото братство и не мога да направя съпоставката. Лично за мен ще бъде полезно, ако учението на Учителя бъде преставено на достъпен език и наистина се даде възможност за дискусия по дадена беседа или мисъл, естествено като се запазва добрият тон, уважението и т.н. (считам, че това се подразбира) И отново се надявам да бъда разбрана правилно...
  12. Аз също съм снаха и като такава не съм приета от свекърва си, но не се вторачвам в този факт. Живеем отделно, което е предимство. Твърде различни сме, но съм приела това. В самото начало поставих границите и ги отстоявах, въпреки че срещах съпротива дори от съпруга ми. Залагах на диалога и комуникацията дори когато ми се струваше невъзможно или имах чувството, че водя монолог и дълга тирада... Но проявих постоянство и мека твърдост. Не обръщах внимание на опитите й да ме обиди или нарани с думи, не влизах в безмислени спорове или оправдания, че аз не съм такава каквато тя ме вижда. Всеки има право на гледна точка. За мен е важна хармонията със съпруга ми. Не съм отделила съпруга ми от нея (той винаги ще й бъде син, дете), но и ценя съществуването на лично, семейно пространство, което си е за нас. Опитвам се да гледам на ставащото от комична гледна точка. Например аз съм родена и израснала в София и станах снаха .... на село. Направо предизвиках културна революция в това селце Бях "софиянката", което беше синоним на лека, покварена и префърцунена жена. "Ужасих" всички с невежеството си за земеделието и различните си интереси и приоритети в живота; през топлите слънчеви дни хващах тен на двора, по бански, което караше съседите да цъкат и давах поводи за приказки, а на някои осмислях битието... Чувах приказки зад гърба си, че вместо да раждам деца продължавам да уча и ми задаваха въпроса: Докога? Аз приемах с усмивка ставащото и наистина ми беше интересно. И винаги към всички се отнасях с добро и с уважение, въпреки че мнозина може би ще кажат, че не е трябвало. Старая се да обръщам внимание на доброто, а другото да го отминавам. Убедила съм се, че в един спор трябват две страни и когато спорещият остане сам със себе си рано или късно той се отказва. Развивах търпението си, защото знаех, че трябва време за да ме приемат със страннностите ми (в техните очи). Повтарях си мислено поговорката " По дрехите посрещат, по ума изпращат" и знаех, че рано или късно този ден ще дойде. Наистина не ми беше леко, но случилото се, както и друг път съм писала в този сайт го приех като познание и опит и начин за саморазвитие на качества, които са ми липсвали или от които съм имала дефицит. Понастоящем със свекървата не мога да кажа, че сме в добри отношения, но не сме и във война. Спазвам здравословна дистанция и границите, които съм поставила в самото начало. Не всичко в отношенията ни е идеално, но се старая да насочвам вниманието си към конструктивни неща. Забавлявам се с поредният слух по мой адрес и се шегувам с него. По този начин слухът губи своята сила и актуалност, защото е видно за всички че злостловията по мой адрес не ме нараняват, а ме забавляват. И идва моментът, в който те стават епизодични и слаби За мен е важно, че двете понастоящем взаимно се уважаваме!
  13. Аз преди десетина години имах проблем със кръвната захар. Стойностите варираха между 2-3 (не си спомням мерната единица), при норма 4-5,5. Хапвах много сладко - от сутрин до вечер и усещах как попаднах в омагьосан кръг - все повече и повече сладко и все по-ниски стойности на кръвната захар. Стигна се до там да ми се вие свят, да се разтрепервам, да се изпотявам и да бъде дезориентирана - признаци на хипогликемията. И за да се чувствам добре трябваше да приемам все по-големи количества сладко. Реших да спра изцяло сладкото - т.е. рафинираната захар, газираните напитки и пр. Сладкото си набавях от плодовете и зеленчуците - тогава наистина усетих тяхната сладост и от истинският мед (не от глюкозата и фруктозата). В първите няколко дни (три дни) почувствах абстиненция от липсата на сладко, но след това бях значително по-добре. А когато си изследвах кръвната захар - тя беше в норма - 4,5! Когато спрях да употребявам сладко осъзнах, че светът и битието ни е зарито от изкуствени подсладители, захар и газирано. Следващата стъпка беше разделното хранене, но не в неговият краен вариант (нали и там си има различни школи - както навсякъде) и отново срещах неимоверни трудности, когато присъствах на семинари, конференции или обучения. Защото обикновено имаше предварително меню, несъобразено с вегетарианците или такива като мен - с разделно хранене или не приемащи сладко дори и в сготвените ястия. Докато спазвах този режим на хранене (не обичам думата диета) се чувствах чудесно - изпълнена с енергия, виталитет и бях учудена с колко малко храна на ден човек може да бъде сит и колко свободно време му остава, когато то не е запълнено с приемане на храна. Осъзнах, че храненето често е навик (поне при мен)- приемам храна не защото съм гладна, а защото трябва или защото така е прието. За съжаление след близо четири години спазване на този режим го изоставих, оправдавам се с трудностите, които срещах при храненето, особено когато бях на работа, но всъщност считам че е по-скоро проява на безхарактерност от моя страна. Дали бих отново се върнала към него? - Да, защото тогава се чувствах наистина добре и здрава!
  14. Цветна дъга, благодаря за хубавите слова, написани чрез живият език на метафорите! Разбрах изказаните от теб послания. И благодаря за умереността, която често е по-въздействаща от непремерената сила, граничеща с грубост. Съгласна съм с много неща написани от теб, приемам всичко случило се и случващо се с мен като своево рода познание и необходимост, но все още не мога да си отговоря на въпроса с какво едно новородено или малко дете е заслужило лошото отношение на родителите и близките си. Например аз съм родена не защото родителите ми са желали второ дете (имам по-голям брат), а по стечение на обстоятелствата (за съжаление). Родена съм в осмият месец и напук на статистиката съм оцеляла без кой знае какви специализирани грижи. От малка съм като като жилава пръчка, огъвам се под напора на неприятностите, но не се пречупвам, а след време се изправям. Не зная с какво едно малко дете е заслужило или заслужава такова отношение или липса на отношение. Ти поне споменаваш баба си, с която заедно сте ходили на църква. Аз винаги съм била сама. Научих се да оцелявам. Наистина живота ми ме научи на много неща, които не могат да се прочетат или научат от дебелите книги. Приемам това познание като ценност. Явно съм ученичка, която е трябвало много да научи и трябва още да учи. Но този товар вече ми тежи. Някъде в този сайт, в някой форум прочетох, че всеки човек се товари с толкова, колкото може да понесе. Явно аз съм здраво магаре... Признавам, че в настоящият момент трябва да се науча на търпение. Осъзнавам, че въпреки, че съм доста търпелива, не е достатъчно. И в живота попадам в такива ситуации, свързани с развитие на търпението. И сигурно ще попадам докато не си науча урока. Много съм мислила дали наистина съм атеистка. Не съм запозната отблизо с различните религии. Но чувствам, че християнството - източноправославното, мюсюлманството не са на сърцето ми. Католицизмът - също. За Будизма - колебая се, трябва да го опозная по-добре. Като цяло съм против издитането на кумири - за каквото и да било. Провъзнасянето на една личност, каквато и да била. Сляпото й следване, без мисъл; оправданието на действията или бездействието с външен фактор (дори и Бог), разчитането на друг (включително и някаква Висша сила). Вярвам в способностите на човека и че всичко е вътре в него. Знаем, каква малка част от мозъка си използваме, а ако развием онези областти, които при някои са атрофирали? Една от любимите ми книжки е "Нравствени писма до Луцилий" от Сенека. Препрочитам я често и там намирам много неща, които са в унисон с мислите ми. Мога още много да "философствам", но не искам да разводнявам темата...
  15. Аз мечтая за повече толерантност, приемане и разбиране на различието. Повече доброта и по-малко лицемерие. Думи и дела да са в синхрон. Да се научим да критикуваме градивно, но след отправената критика да следват и конструктивни предложения за подобрение, а споделянето на предложенията да бъде съпроводено и с личен пример и действия в подкрепа на идеите... Да използваме и акцентираме върху положителното от нашата народопсихология - трудолюбието, упоритостта, сърдечността и да се опитаме да преодолеем отрицателното. Да спрем да хленчим и да се окайваме, а делата ни да са насочени към градивното. Да се самоосъзнаем - какви сме, към какво се стремим и как да го постигнем. Да осъзнаем и признаем важността на другия. Да се научим да общуваме. Да бъдем Човеци...
  16. На невролептици съм и сега никой никого не лъже - нема лъжа, нема измама!
  17. Настина, много точно определение "вътрешен глас". Не знам дали това, което ще опиша е интуиция. Обикновено, когато се запознавам с даден човек, или го гледам (личният, визуален контакт за мен е важен) много точно определям рамката за този човек - характер, доколко сме сходни и т.н. С времето установявам, че първоначалното ми впечатление, мисъл не са ме излъгали. Мога да сгреша в детайлите или те да ми убягнат, но основното го долавям безпогрешно. Друг е въпросът дали се доверявам ... на себе си... Така е и с действията ми и постъпките - вътрешният ми глас никога не ме е лъгал, но често го пренебрегвам. Напоследък се опитвам да го следвам, защото той никога не е грешал и не ме е подвеждал, но не винаги ми се удава. Опитвам се да се "вслушвам" във вътрешният глас (или интуицията). Поставих кавички на думата "вслушвам", защото по-точно аз усещам вътрешният си глас. Усещам чисто физически - трудно ми е да го обясня. Понякога той е като мисъл - ясна, категорична и силна, дошла от "нищото" и на пръв поглед без логика, но правилната. Друг път е като тежест в тялото, докато се съпротивлявам и докато не постъпя както е правилно - тогава тежестта изчезва. Понякога приема формата на безпокойство, напрежение - признак за опасност, която трябва да избегна. В моменти, когато анализирам дадена ситуация и търся допуснатата от мен грешка - тялото ми подсказва коя е и къде е, т.е. колкото съм по-близо до нея, физическият дискомфорт нараства, а когато я открия - чувството е почти едновременно кратка болка и последващо облекчение... и яснота... Може би звуча неразбрано, но ми е трудно да опиша случващото се
  18. Аз също постъпих по този начин, но по-голямата част от хората около мен разсъждаваха така: "След като не си с нас, си против нас". И всячески се опитваха да ме принудят да бъда като тях. И като видяха, че не поддавам започнаха да приписват на мен техните деяния. А аз нямаше как да се защитя или да докажа, че не съм в играта. Другата част от хората (по-малката), виждайки какво става с мен се страхуваха и въпреки, че на думи не бяха съгласни с мнозинството, делата им говореха друго... Не съжалявам, че напуснах работата, която обичах, но и не съм се отказала от битката... Просто погледа отстрани ми позволява да мисля по-трезво, не толкова емоционално и ми дава възможност за избор на правилната тактика.....
  19. Считам, че няма пряка връзка между материалното положение и нивото на духовността и двете не са взаимосвързани. Всичко е индивидуално и субективно. Нека да разгледаме следните случаи: 1. Човек е материално добре, т.е. той не мисли за за задоволяване на ежедневните си потребности. От това не следва, че той ще се насочи към духовно развитие. Напротив - може парите, богатството да го покварят... 2. Човек едва свързва двата края, няма дори покрив над главата си. От това не следва, че този човек няма потенциал за духовно израстване или че ще мисли единствено и само за насъщният. Напротив - именно тежкото му материално състояние може да го подтикне към духовно израстване или да е причината за такова. 3. Когато богатството само търси човека, този човек може да не притежава умения да оцени това богатство и да не може да го управлява, а вследствие на това да го загуби; а може и да му се струва, че притежаваното от него богатство не е достатъчно и да хвърли всички свои усилия към увеличаването му, а не към развитие на духовността си. Мисля, че парите в една или друга степен покваряват човека. И често такъв човек прикрива зад духовността и стремежа си към духовно израстване страх за богатството си. А притежавайки богатство, човек се бои да не го загуби, т.е. вниманието му е раздвоено, усилията също. Ще си позволя да цитирам Сенека от "Нравствени писма до Луцилий": " Който се нуждае от богатства, той се и бои за тях. А никой не се наслаждава на благо, което му създава тревоги; все се мъчи да прибави още нещичко. Прави сметки, слюнчи тефтери. От господар става иконом." В заключение - нищо на този свят не е даденост и не следва да го приемаме като такава... Не зная доколко ясно съм изразила позицията си
  20. Благодаря за бързата реакция, (въпреки празниците) за отстраняването на проблема със създаването на блог! Благодаря!
  21. За съжаление при мен се получи така. Опитах се да се боря, тъй като в основата на мръсотията бяха деца, но тъй като не срещнах съмишленици, останах сама и нищо не постигнах. Въпреки, че много обичах естеството на работата си (и все още я обичам) се принудих да напусна, именно защото не мога да изменя на морала си. Не съм се отказала от борбата си и именно за това не приемам напускането си за бягство, поражениено или за проява на мекушавост. Но когато основната ти дейност не е да се изчистиш от мръсотията или да се предпазиш да не те залеят с нея си много по-продуктивен в чистенето й и недопускането на присъствието й. В моя конкретен случай не мога да приема другият принцип. Не го осъждам, по -скоро изобщо не го приемам и се боря за промяната му, въпреки че осъзнавам че е много трудно. Сигурно звуча неразбрано, защото не конкретизирам, но нещата наистина са ужасяващи... поне за мен... Но май подходих твърде емоционално към темата, за което моля да бъда извинена
  22. Ще коментирам, но не от библейска, а от житейска и от лична гледна точка... Против съм предопределеността за каквото и да било. Така е и по отношение на парите. Може би разсъждавам така, защото съм от цървулковците, които късат чифт след чифт, но същевременно знаят, че богатството (материалното) не идва даром. По принцип за мен богатство не са парите, финансите, макар, че те са важна част от живота ни. Богатството за мен е знанията, духовността, милосърдието, познанието и т.н. Но в този цитат се акцентира върху парите, ако трябва да го тълкувам буквално... Не вярвам в съдбата, а напротив считам че всеки един от нас до голяма степен сам определя живота си. Наистина, при някои са необходими повече усилия при постигането на дадена цел, а при други сякаш нещата се нареждат от само себе си... Но е важно и какви цели си поставяш. От друга страна отстрани може и да изглежда, че другият лесно е придобил желаното, но само той да си знае цената за това. Всичко е много субективно. Но основното, според мен е че всеки сам кове съдбата си, но не всеки го осъзнава или иска да си признае това. А по отношение на даденият цитат - че реките сами си идват и земята не прави усилия за това, изразявайки се метафорично ще допълня, че реките ако са твърде пълноводни или бурни, ще отнесат земята или тя ще ерозира.... Може би трябва да помислим и в този аспект...
  23. Подкрепям Ирина, че е по-добре да акцентираме върху положителното и градивното. Това не означава да отхвърляме или да не забелязваме другото, но да го правим дотолкова, доколкото можем да вземем поука от него или десйтвията ни да са насочени към преодоляването му. За съжаление е така, но има поговорка "Не е луд този който яде баницата, а който му я дава". Много зависи и от преподавателите. Например докато учех ПР в СУ имаше един професор (то и сега си го има), който преподава интегрирани маркетингови комуникации; реклама. Той явно отдавна се беше наситил от готови курсови работи и държеше на нестандартното и креативността. Например курсовата ни работа беше всеки един от нас да се прадстави и да се рекламира като ... каквото си избере. Но важното е да е различно и нестандартно. Аз например се представих като наемен убиец и цялата ми курсова работа беше свързана с тази ми визия - рекламните апели, рекламите, различните аспекти от ИМК и пр. Бях си сътворила и цяло криминално досие със задължителните атрибути към него (включително и снимка с номер като престъпник). Пак при същият този преподавател имахме упражнения по стил. Дава се един "неутрален текст" и трябва да го представиш по три различни начина. Защо давам тези примери? Защото при този преподавател колегите, които бяха свикнали с готовите курсови работи не минаваха. И такъв преподавател не е единствен, за щастие. И може би това е един от начините за преодоляване на тенденцията "просто да се дипломираш".
  24. Като цяло не отхвърлям и не отричам искането на прошка, но считам че най-важно е човек да е осъзнал какво е сторил и да не повтаря злото! Защото ако го няма (само)осъзнаването и поуката, след всяко сторено зло човек ще поиска прошка, ще я получи или не и ще се почувства по-добре и по-добър... А след време ще извърши поредното зло, оповавайки се на прошката и приемането. Дано не съм разбрана погрешно...
  25. Честит рожден ден, Орлин! Освен традиционните пожелания ти желая незабравими трансперсонални изживявания, съчетани с медитация и съзерцание, сприятеляване със смирението и потапяне в нирваната на душата ти!
×