Jump to content
Порталът към съзнателен живот

smehy

Участници
  • Общо Съдържание

    141
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Блог Постове добавени от smehy

  1. smehy
    Много често размишлявам за силата на думите. Категорична съм, че думите могат да вършат чудеса, но използвани от непочтени хора с реторични умения могат да се превърнат и в реална заплаха. От няколко месеца съм член на този сайт и съм впечатлена най-вече от позитивизма и милосърдието, което доминира в "Порталът към съзнателен живот". Порталът е като пристан за мен, където се зареждам с положителна енергия и надежда за промяна към по-добро.
    Той е като оазис сред морето от словесно насилие, което ни залива от масмедиите...
    Именно за тази тема са и следващите редове...
    Насилието чрез езика е реално и специфично, както и всички други негови възможности, а те са неограничени.
    Със словото могат да се изразяват, а и да се внушават различни състояния - психични, психосоматични... Всичко, което човек чувства, преживява се изразява и чрез езика му. Насилието чрез езика се вбива в нашето съзнание и прониква в нашия обществен свят, поради което езикът на насилието дълбоко поразява сетивата и нравите на обществото. Силата на словото е огромна. Всички знаем поговорката "Люта рана заздравява, лоша дума не се забравя".
    Медиите имат една голяма привилегия - власт над хората и контрол над съзнанието им. Но именно тази нейна способност се превръща и в най-страшният им недостатък - в способността им да унищожават това съзнание и по този начин неусетно да унищожат хуманността на обществото.
    За съжаление повечето хора възприемат насилието на словото и езика като нещо нормално, приемат го едва ли не като част от духовната си същност, като белег на човешката култура.
    Медиите освен позиция и информация са и език, а той много често доминира над самата информация, защото именно той може да й предаде друг смисъл. И най-зловещият факт на обществото може да бъде показан така, че да не предизвика зловещи ответни реакции. И още по-важно - да не ги възпроизвежда! А днес медиите масово тиражират смъртта, насилието, жестокостта. Превърнаха агресивното поведение в нещо нормално и приемливо. Чрез езика медиите оказват и определено насилие върху аудиторията. Целта е може би хората да се превърнат в безволеви същества, в безропотни приемници и безотказни изпълнители на отправяните послания.
    Според Ръскин историята на човечеството се пише в три книги: книга на делата, книга на словата и книга на изкуството. Всяка книга не може да съществува самостоятелно, но единствената, която заслужава доверие е книгата на изкуството. Явно е, че словото е изкуство и то преминава в категорията на книгите, на които човек може да се довери. И именно за това човекът никога не се е доверявал трайно на мисията на насилието. То е било потребно и допустимо за временни решения, но никога за установяване на трайни стойности, които при достатъчно дълго време преминават в категориите на изкуството.
    За съжаление в съвремието ни езикът си остана изразител на насилие - често е антинравствен, брутален и циничен. Той ни заобикаля отвсякъде - радио, телевизия, преса, интернет. И колкото и да се стараем да се откъснем, да се защитим от него - той се впива в нашето съзнание и насилието ни прояжда отвътре. Или може би разяжда онази част от нас, която отговаря за чувствеността, милосърдието, емпатията. Убива духовното. Превръщаме се в бездушни роботи или същества, за които денят без насилие е непълноценен и ако не задоволим този глад от жълтата преса, от сензациите, то сублимираме вътрешната си агресивност в конкретни насилствени действия и постъпки.
    Насилието е навсякъде в живота и чрез езика на медиите, чрез езика и морала на журналистиката то достига навсякъде в обществото.
    За съжаление сегашният език на медиите е по-скоро еднозначен- той повече отрича, отколкото обещава; повече отчайва, отколкото обнадеждава; той лъже и е непочтен не само когато има за цел да изгради една социална илюзия, но и когато целта е покачването на тиража (рейтинга). Днес дадена медия може да защитава едно, а утре друго, вдругиден пък - трето. Масмедиите живеят с новини и сензации. Ако няма новини, то се създават такива и колкото сензациите са по-шокиращи и колкото новините са по-невероятни, толкова тиражът (рейтингът) се увеличава (покачва).
    Често вместо да тушира социалните конфликти и да "охлажда страстите" самата медия е източник на такива. Имам предвид сблъсък между хора с различен социален статус, между различните институции, етническите конфликти. Такава е и интонацията на езика на медията. Често само по някакъв слух или поради лични вражди журналистите са в състояние да правят достояние на обществото редица интимни страни от частния живот.
    Жълтата преса удовлетворява потребностите на масовата аудитория със зверства, изнасилвания, тероризъм, проституция и наркотици. Тя измества интереса от публичното към личното, от социалното битие към индивидуалния бит.
    Книжовният език все по-често отстъпва място на диалектите. Езикът днес е на нивото на всекидневната ни култура. Правят се опити за издигане на насилието в култ. Навлизането на ежедневната реч в публичното пространство заличава границата между живот и език. Забравени думи отново добиват популярност - цинизми, вулгаризми... Съчетават се несъчетаеми неща, смесват се различните стилове. Стилистичните правила отстъпват пред изискванията на отделните редакции. Така начините за представянето на агресивните процеси, протичащи в действителността са още една заплаха за формирането на общественото мнение.
    В медиите широко навлиза разговорната реч.Причината за това е, че ежедневната реч винаги в границите на личното общуване си позволяваше да изрича онова, което в публичната реч бе немислимо и забравено.
    Словесното насилие може да съществува в различни форми:
    1. Когато се използват груби в съдържателно и емоционално отношение думи, чуждици, диалекти и пр.;
    2. В елементаризирането на журналистиката - натрапването на пикантерии от личния живот на известни хора, безрезервно подкрепяне на съмишленици и тенденциозно унижение на опонента.;
    3. Чрез типа професионално поведение - за преобладаващата част от аудиторията по-голямо значение има кой казва нещо в ефира, отколкото какво точно казва. А ако то е свързано с битието и очакваните нагласи - се приема безрезервно.
    Съществуват два основни типа журналистическо поведение:
    - при първият тип словесното насилие се съдържа в самата постройка на коментара с категорични изводи. Това творческо присъствие се възприема изцяло от едни и изцяло се отрича от други;
    - при вторият тип мисълта тече по-спокойно, а изводите се налагат от само себе си. В този случай няма категорично разграничени симпатизанти - симпатиите и антипатиите към журналиста се определят от защитаваната теза, която естествено се приема от определена група от обществото и се отхвърля от друга.

    Проблемът за словесното насилие не е безобиден, нито плод на моментно увлечение към определен тип агресивна фразеология и стилистика или към полицейските хроники като четиво, а е една тенденция със сериозни закодирани деформации, както по отношение на самата професия, така и по отношение на внушаваните от нея ценности в обществото. Ако не се вземат някакви своевременни мерки този език ще се превърне в бъдещият език на нацията.

    използвана литература: Медиите и властта - Ел. Алфандари
  2. smehy
    Аз съм капитан... на кораба "Надежда". Корабът ми е стар, олющен, на места прогнил и мухлясъл... Аз самата не знам какво е да си капитан, но изпълнявам тази роля от както се помня... Самоука съм...
    Опитвам се да плавам в океана от първичност, елементаризъм и лицемерие. Не мога да плувам - не се научих, въпреки опитите ми. Затова разчитам единствено на верният ми кораб, с множество пробойни... Не разполагам и със спасителен пояс или лодки...
    В бурния океан сме само аз и той- вехтият кораб...
    Плаваме в търсене на духовността, но не онази модерната, крещящата, маскарадната, а истинската, неподправената и ненатрапчива...
    Вперила съм взор в безкрая с надежда да открия спасителният пристан... Морето е бурно,а аз съм сама и слаба... Вълните ме заливат и аз губя контрол над управлението... В отчаяната ми борба за глътка въздух поемам от водата... Усещам спазми в стомаха... Конвулсии разтърсват тялото ми, за момент ми минава мисълта да се предам, но жаждата за живот в мен надделява... и надеждата....
    Поемам управлението... Но накъде да поема? - та аз нямам и компас! Отказвам да се нося по вълните безцелно или да оставя да ме води вятърът. Не винаги посоката на вятъра е правилната, а аз така и не се научих да се възползвам от поривите, докато са ми от полза...
    От години плаваме: аз и моят стар приятел - корабът "Надежда". Преживяли сме какво ли не: урагани, бури, самота, нападение от пирати, излъгани надежди т.н.
    Акостирали сме в много пристанища, били сме заобиколени от тълпи, по палубата са се разхождали всякакви люде... А аз съм се взирала с вярата, че ще усетя духовността, но уви... На моменти съм затваряла от умора очи... и съм се предавала...Минавали са месеци в летаргия и носене по вълните с желание те да ме погълнат, но моят стар приятел - корабът "Надежда" ме е държал на повърхността...
    След десетилетия в търсене да духовността и в последствие на една ужасяваща буря с гигантски вълни, в която старият овехтял кораб и аз едва оцеляхме, случайно или не, се оказахме на един непознат до този момент за мен пристан, наречен "Порталът"...
    С любопитство стъпих на кея. Първоначалният страх, недоверие и мнителност в мен се стопиха от добротата и любовта, които ме обгърнаха...
    Все още съм на този остров и мисля да остана... Привиквам към твърдата земя, въпреки издайническата ми люлееща походка.
    В мен все още усещам горчивият привкус на океанската вода, с която организмът ми се е пренаситил. Знам, че е необходимо време за пречистването му....
    А моят стар приятел корабът "Надежда"? - той е все още там, на кея, но виждам че възвръща блясъка и силата си...
  3. smehy
    Добрият живот е като утринната роса, като утринната зора, като изгряващото слънце.
    Добрият живот е живот на любовта.

    Какво представя животът? За да разбере живота, човек трябва да се намира в положението на онзи, който излиза вече от затвора, а не на онзи, който влиза в затвора. Първият има опитности, които му дават възможност да разбира нещата. За да разберете живота, трябва да бъдете като децата, които са готови да се учат и да възприемат, а не като стария и прегърбен дядо.

    Не е стар онзи, на когото косата е побеляла, или краката му са слаби и не държат тялото му. Бялата коса е зимният сняг, който покрива земята. Няма по-хубава завивка от снега, с който природата покрива растенията, да прекарат спокойно своя зимен сън. Следователно, щом главата ти побелее, ще спиш, т. е. ще отидеш в другия свят да учиш и като се върнеш сутринта, ще разправяш на хората, какво си научил.

    – Какво представят ангелите? – За да имате представа за ангелите, вие трябва да се върнете към онази епоха, да видите света такъв, какъвто първоначално е бил създаден. Тогава и растенията, и животните, и човекът не са били като сегашните. След грехопадението всички форми се изопачили, поради което днес хората нямат истинска представа нито за себе си, нито за окръжаващите. Първите животни заемали мястото на човека, а човек е бил още по-високо. След грехопадението човек заел мястото на животните, а те слезли по-долу от него. Във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си. Когато човек се издигне на стъпалото, до което е бил, и животните ще се издигнат, а с тях заедно и затворените човешки души.

    Помнете: Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим и единен е животът, затова го наричаме Божествен. Всички сладки, вкусни, красиви и морални неща произлизат от Божествения свят. Грозните, неморалните неща крият произхода си в човешкия свят. По произход, всички неща идат от едно и също място, но, като минават през нечисти места, и те стават нечисти. Докато умът и сърцето на човека са нечисти и изопачени, Божествените неща всякога ще приемат примеси, които ще ги опетняват. Като влезе човек в някое общество, първата работа е да го поставят на изпит, да разберат, какви са намеренията му. Ако е издигнат, морален и носи някакъв идеал в себе си, веднага ще го подозрат в желание да се наложи на другите, да ги хипнотизира.

    Коя мисъл е права? – Която носи светлина, топлина и сила. Правата мисъл и правото чувство освобождават човека. Те свалят товара от гърба на обременения. Те освобождават човека от сиромашията и нейния гнет. Богатството и сиромашията са психически състояния. Както мисли човек, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромах, сиромах става; ако мисли, че е богат, богат става. От човека зависи да бъде богат или сиромах.

    Какво ще бъде положението на обикновения човек, ако забогатее? Какво ще направи той с богатството си? Ще си купи хубава къща, с голям, добре уреден двор, с плодове и красиви цветя. После ще облече децата, жена си в коприна; ще им купи златни украшения, скъпоценности. След това ще си купи автомобил, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайност. Някои хора изпадат в друга крайност. Те се обличат със стари, скъсани дрехи, и така искат да се представят за светии. Светийството не е нито в богатите и скъпи дрехи, нито в скъсаните. Сиромахът не вярва в богатите светии, но и богатият не вярва в светии, които се обличат със скъсани дрехи. Светът не може да се оправи с такива светии. Умът не се проявява нито чрез скъпите дрехи и обуща, нито чрез скъсаните.
    Светът се нуждае от богати хора по ум, по сърце и по душа. Казано е: „Блажени нищите духом". Това не значи, че нищият е хилав, беден, слаб. Напротив, той е силен по дух, по съзнание и по разбиране. Казано е още: "Блажени кротките." Кроткият не е слаб и мекушав. Той е силен чрез кротостта си и така се налага на злото, на неправдата в света. Кроткият не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си.
    Хората страдат, защото се страхуват от болести, от сиромашия, от смърт. Изхвърлете страха навън и от нищо не се плашете.
    Ако богатият жертва доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздаваш богатството си, раздавай го с разположение и любов. Тогава богатството на целия свят ще бъде в твои ръце. Не мислете, че като раздава богатството си, човек ще осиромашее.
    Някои се страхуват да раздават благата си, да не обеднеят. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше.
    Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. – Не знаем как. – Ще се научите. Затова, стремете се към знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се към знание, което подмладява. Като глътнете един от неговите хапове, да се подмладите. Има такива хапове, от които бръчките на лицето моментално изчезват; побелялата коса става руса, кестенява или черна. – Възможно ли е това? – Възможно е, това може да се опита.

    Раздавайте богатството и благата си разумно, т. е. на онези, които имат нужда.
    Истински човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право; сърце любещо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която обхваща цялата вселена. Той благодари и на най-малките същества за услугите, които му правят.

    Истински човек е онзи, на когото умът е пълен със светлина, сърцето – с топлина, а душата – със сила. Той вечно живее. Любовта, мъдростта и истината са пътища, които определят живота на човека. Същевременно, те го определят като човек. Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята душа.

    Едно от отличителните качества на любовта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбен. Така постъпва Бог. Като ни обича, Той се оттегля в себе си и ни дава свобода, да се проявяваме и в любовта, и в знанието, и в движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели в нас. Той не се нуждае от палене на свещи, от жертви, от милостиня. Едно иска Той от нас: каквото правим, да става с любов. Всяка жертва, всяка милостиня, направена без любов, не е истинска. Всяка свещ, запалена без любов, гори и изгасва; запали ли се с любов, вечно гори. Живот, който не гасне, е истински; той е живот на любовта. Дето е любовта, там Бог присъства. Радвайте се, когато обичате, защото Бог се проявява чрез вас. Не е важно, какво обичате – камък, дърво, животно или човек. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е път, чрез който Божествената сила влиза във вас. Любовта е пътят, по който човек върви, за да стане мощен, със светъл ум, с топло сърце и със силна воля.

    Сегашните хора сами създават законите и сами се страхуват от тях. В бъдеще законите ще се пишат в човешките сърца. Иска ли да се изяви в нещо, човек ще погледне в сърцето си, да види, какво е написано там. Ако е написана думата „ любов", ще постъпи по закона на любовта. Ако е написано „мъдрост", ще постъпи по закона на мъдростта. Тогава хората ще бъдат съдени за доброто, което правят, а не за злото. Съдбата няма да бъде затвор или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, според доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голямо добро, голямо възнаграждение. Ако някой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и аз ще ти отговоря със същото. Турете доброто за основа на живота си и вървете в пътя на любовта. – Къде е този път? – Дето е правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. – Къде е пътят на любовта? – Дето са добрите отношения – отношения на хармония и мелодия, на музика и песен.

    23. Беседа от Учителя, държана на 30 август, 10 ч. с., 1942 г. София – Изгрев

    Съборни Беседи
    30.08.1942 10:00 Неделя, София
×
×
  • Добави...