[Осъзнато сънуване]

Диана, просто не мога да ти опиша радостта от факта, че срещам сродни души.

Ще опиша как го правя. Сънувам и осъзнавам, че сънувам. Решавам, сънувайки да записвам съня си в "реално време". Предварително съм си оставила до възглавницата тетрадка и писалка. Идеята е - да са ми под ръка. В противен случай ще трябва да станеш, за да ги вземеш. Не съм пробвала този вариант. За мен това е своево рода висш пилотаж или осъзнат лунатизъм може би.

Но да се върна към моята практика. Сънувам осъзнато и решавам, че ще описвам съня си в "реално време". Взимам тетрадката и писалката и започвам да описвам. Трудно ми е да обясня - но аз всъщност си сънувам, аз съм там - в съня. Ако приемем, че сънят е друг свят, метафорично казано, в този момент съм едновеременно в двата свята - на този в съня и на реалността. Връзката ми с реалността е писалката и тетрадката, но всъщност аз съм в съня и сънувам. Ох, май звучи много объркано. Наистина ми е трудно да го опиша. Но накратко казано - сънувам, а не се събуждам и да заспивам отново.

Пробвай това, и моля те сподели ако стане. Ще ми бъдат интересни преживяванията ти и впечатленията ти, емоциите, усещанията ти.

Да, много точно си го описала - "ярко, цветно, широкоекранно" - харесва ми. Чувала съм от други, че на сън не можеш да видиш лицето си, освен в огледало. Считам, че не е така. В съня си съм се виждала отстрани, лицето си, но не в огледало,а просто отстрани. Ти виждала ли си се отстрани насън?

А относно неразбираемите символи - за съжаление не съм ги запазила. Животът ми беше труден, от малка съм се чувствала различна по ред други причини, които няма да изброявам и всяко нещо, което не беше в унисон с мнозинството криех от всички и своевременно унищожавах. Сега съжалявам, но не можеш да върнеш времето назад.

[Силата на внушението. Внушение и самовнушение.]

Аз преди доста години "усетих силата" на самовнушението. Бях прочела публикации на тази тема и реших да опитам. Започнах да си внушавам, че съм простреляна в дясната ръка, в областта на рамото с огнестрелно оръжие (пистолет). В резултат на това след около седмица, не бях в състояние да си движа дясната ръка, изпитвах невероятно силни болки и на кожата ми, точно на мястото където "бях простреляна" започна да се оформя рана. Уплаших се, че ако продължавам така няма да мога да спра. За това започнах да си внушавам, че ръката ми е здрава (всъщност тя си беше такава преди да започна с експеримента, но ми отне двойно повече време, може би защото се бях уплашила и не можех да се концентрирам добре.

[Осъзнато сънуване]

Аз обичам да сънувам, защото сънищата ми са интересни и различни, дори когато са кошмари. Дълги години се опитвах да намеря отговори на редица въпроси, но така и не успях. Темата на този форум направо ме грабна, защото може би тук няма да се чувствам различна, а една от групата.

От малка сънувам по-различно. По-различно в смисъл от другите хора или това, което те са споделяли с мен или което съм чувала. В единични случаи (не повече от 5-10 за 40 години живот) съм сънувала случилото се през деня. За мен сънищата са един друг свят (дали на подсъзнанието или на нещо друго - не знам). За мен те са свят със свои закони и правила. Сънувам от малка повтарящи се сънища (в продължение на години - но това може би ще напиша в другата тема), сериали, продължаващи сънища, а сега разбирам, че сънувам осъзнато. Не съм се замисляла чак толкова над това, може би защото то винаги е било и съм го приемала за нещо нормално.

Дано не звуча високопарно или несериозно, но сега съм напълно искрена по този въпрос- нещо, което не съм правила до този момент, от страх от неразбиране, отхвърляне или дамгосване от другите.

Още от малка, когато имах някакъв проблем (имах ужасно детство) и исках отговор, аз си го задавах преди да заспя и знаех, че като се събудя ще го имам. В последствие в училище така решавах сложни за мен в будно състояние задачи, или ми идваха идеи за различни неща. Винаги съм го приемала за нещо нормално. Като студентка правило за мен беше преди изпит просто да се наспя добре и знаех, че по време на сън "файловете" ще бъдат архивирани, подредени и достъпни. И така ставаше. Когато съм имала проблем, въпрос, казус, необходимост от идея - поставях си "питането" лягайки и на сутринта имах отговор или варианти.

Обичам да сънувам. Сега разбирам, че съм сънувала осъзнато. Да, имала съм сънища, когато не само че зная че сънувам, но мога да правя съзнателно различни неща в съня си. Беше ми интересно всичко това. Реших, че трябва да се науча да записвам съня си докато спя. И го направих, макар и трудно. Първият път се оказа (не ми се смейте, моля), че не съм писала на български език, а с някакви неразбираеми за мен символи. В последствие се научих да пиша на български език. Държах една тетрадка голям формат до възглавницата си и записвах сънищата си.

Разбирам, че всеки човек притежава тези способности, но при мнозина остават в латентно състояние. За съжаление от няколко години имам проблеми със съня, а може би просто "пораснах".

Отново ще повторя, че за мен сънищата са цял свят, в който се чувствам комфортно, не се плаша, че мога да "си поръчам сън или тема на съня", да осъзнавам, че сънувам и да "контролирам" съня си. Не ме плаши, че сънувам сънища с продължение или повтарящи се сънища, напротив, харесва ми. И може би го приемам така, защото пак повтарям от малка съм така, но не съм си давала сметка за това.

Мисля да приключвам за сега, за да не ставам досадна и скучна. И благодаря, че я има тази тема за сънищата.

[Атеизмът]

С любопитство отворих настоящата тема и с надежда, че ще прочета различни мнения и позиции, свързани с Атеизма. Останах разочарована, защото с малки изключения станах свидетел на анатемосването на Атеизма. Самоопределям се като атеист (каквото и да означава това за различните хора). От този форум разбрах, че съм говедарка, че съм на ниско ниво в личностовото си развитие, че може би сега съм на необходим етап, преди да стана вярваща, че съм материалистка (може би от защото съм родена във времето на комунизма), че не съм имала родители вярващи или атеисти, по чиито път да тръгна или да им се противопоставя, че робувам на авторитети и т.н. и т.н.

Дали се засегнах? - може би е по-точно да се каже, че усетих горчивина. Горчивина от неприемането на различието, но не и изненада, за съжаление. Наистина не разбирам защо е това противопоставяне между вярващи и атеисти и кому е нужно? И кой определя кое е нормата и защо тази норма следва да се налага (по-меко или по-твърдо на неприемащите я или различните)?

Считам, че съм човешко същество и личност, въпреки неверието ми. И съм наясно с алтруизма, въпреки, че за мнозина той е несъвместим с Атеизма. Считам, че не следва хората да се категоризират и да им се слагат етикети. Много е лесно да заклеймиш някого, с порой от красиви думи, докосващи сърцето на мнозинството; много е лесно да говориш пожелателно; много е лесно да отхвърлиш някого... По-трудно е другото - да се опиташ да разбереш другия, различният; да се опиташ да навлезеш в неговият свят; да заговориш на неговият език и да го разбереш, да го почувстваш. Това е различно от приемането, но мисля че точната дума е да го почувстваш. И да бъдеш толерантен, качество, което в днешният свят (материален или духовен) недостига.

А по отношение защо Атеистите казват фрази като "Боже Господи"; "Да не дава Господ" и т.н. - може би един от отговорите е, че това са клишета. Почти всеки от нас в ежедневният, разговорен език използва клишета, като Атеистите не правят изключение.

За мен няма значение дали човек е вярващ или не, а дали е Човек, защото както е казал един древен философ "Хора много, човеци малко". И нека Човеците да станат мнозинство независимо от това дали са вярващи или атеисти.