smehy

Понякога хората само привидно са спокойни и хладнокръвни, а вътре в тях страхът бушува, но не дава външен изказ.
Говоря и от личен опит. Мнозина твърдят, че аз не познавам страхът, че съм смела, на моменти безразсъдна, че нищо не би могло да ме уплаши и т.н. Твърдя, че познавам страхът, че ме е страх от много неща, но не ми личи. А може би с времето човек опознава себе си в критични ситуации, узнава как да действа и не отдава толкова голямо значение на страха... и не позволява той да го завладее...

Аз преди доста години "усетих силата" на самовнушението. Бях прочела публикации на тази тема и реших да опитам. Започнах да си внушавам, че съм простреляна в дясната ръка, в областта на рамото с огнестрелно оръжие (пистолет). В резултат на това след около седмица, не бях в състояние да си движа дясната ръка, изпитвах невероятно силни болки и на кожата ми, точно на мястото където "бях простреляна" започна да се оформя рана. Уплаших се, че ако продължавам така няма да мога да спра. За това започнах да си внушавам, че ръката ми е здрава (всъщност тя си беше такава преди да започна с експеримента, но ми отне двойно повече време, може би защото се бях уплашила и не можех да се концентрирам добре.

Запознах се с хомеопатията през месец януари 2011 г. Как стигнах до нея? - това е дълга история, която ще се опитам да систематизирам и да представя накратко.
Насилие, във всичките му форми през ранното ми детство. Жертва съм на инцест (от баща ми), между четвъртата и единадесетата ми година. Това се случваше многократно (всяка втора нощ). Майка ми не само знаеше, тя беше идеолога на извращенията. Нежелано дете съм - знам го от родителите си, които многократно са ме информирали, сякаш можех да го забравя! Бях сам-сама, неразбрана и от роднините си.
Когато бях на осем години се опитах да убия баща си - може би това е по-различна гледна точка за детското насилие...
Разбира се, не успях, но от тогава обърнах агресията към себе си... Самонаранявания, три опита за самоубийство, ходене по ръба и неописуема душевна болка... Ранно събуждане от сън, перманентно главоболие, мускулни схващания, виене на свят, усещане на перманентна тежест като цяло и т.н.
Опити да стабилизирам душевното си сътояние с лекарства, психотерапия, самовнушение - без резултат.
В края на 2010 г. взех поредното решение за край на този ад. Тогава видях в този сайт подфорума за хомеопатията. Прочетох основните неща и реших, че нищо не губя ако се консултирам и с хомеопат. Свързах се с класически такъв и проведохме двучасовото хомеопатично интервю. Аз не бях от разговорливите - отговарях кратко и ясно на зададените ми въпроси, но бях напълно искрена!
Хомеопата е Александър. Благодарна съм му, че слушайки подробности от моя живот той не трепна, запази спокойствие и разговаряхме спокойно, без излишни емоции. Това отношение ми помогна много. Капна ми една капка, от която се почувствах осезаемо по-спокойна, а същият ден следобед спах около три часа. Имахме още две срещи, като на последната получих и хомеопатичното лекарство.
Може би трябва да уточня, че съм голям скептик- на първата ни среща му казах, че не вярвам на хомеопатията, но и не я отричам. Не зная как точно действа, но определено действа - усещам го по себе си
Първо се почувствах значително по-спокойна, а след това и весела, безгрижна - състояния, които ми бяха непознати до този момент! Почуствах радост от живота, от това че съществувам и лекота - този товар, който носех на гърба си близо четири десетилетия, изчезна!
Живота ми доби цвят и наситеност. Появиха се интереси, започнах да правя планове за бъдещето - преди съществувах ден за ден.
Главоболието изчезна, мускулните схващания - също, ранното събуждане и него го няма. В мен се събуди желанието да бъда майка (преди отхвърлях тази възможност като меко казано неприемлива за мен). Една моя приятелка, която до някъде знае за живота ми (за пръв път тук, в този форум пиша за детството ми с тези подробности) ми сподели, че съм променена, в положителен смисъл. Каза ми буквално: "Какво са направили с теб? Не мога да повярвам! Как са го постигнали?" Тя също реши да се обърне към класически хомеопат, за да си върне желанието за живот...
За пръв път от близо 40 години престанах да мисля самоубийство, от началото на годината не се самонаранявам и не изпитвам такава потребност. Наслаждавам се на живота и забелязвам толкова нови за мен неща в ежедневието си, за които преди съм била сляпа.
Капвам си капка, когато имам нужда от нея, не всеки месец. Може би от шишенцето до сега (вече няколко месеца) съм капнала две капки.
И не на последно място - вече мога значително по-спокойно да говоря за случилото се с мен в детството ми, защото преди изпадах в нервна криза само при спомените...
Осъзнавам как изглежда написаното от мен. Постарах се само да схематизирам опита си с хомеопатията, но ако модераторите решат, че някои подробности от споделеното трябва да бъдат премахнати или мнението ми изтрито - ще го приема.
А това откровение беше провокирано донякъде и от Уенди в темата цветни или черно-бели сънища.
Уенди, след като споделих, макар и схематично миналото си, считам и съм убедена, че предписаното ми хомеопатично лекарство е точното за мен и няма грешка.
Надявам се съфорумците да не променят мнението и отношението си спрямо мен след тези ми откровения...
А иначе от семейството ми съпругът ми също ползва хомеопатично лекарство, а вече и две колежки и техните семейства

Запознах се с хомеопатията през месец януари 2011 г. Как стигнах до нея? - това е дълга история, която ще се опитам да систематизирам и да представя накратко.
Насилие, във всичките му форми през ранното ми детство. Жертва съм на инцест (от баща ми), между четвъртата и единадесетата ми година. Това се случваше многократно (всяка втора нощ). Майка ми не само знаеше, тя беше идеолога на извращенията. Нежелано дете съм - знам го от родителите си, които многократно са ме информирали, сякаш можех да го забравя! Бях сам-сама, неразбрана и от роднините си.
Когато бях на осем години се опитах да убия баща си - може би това е по-различна гледна точка за детското насилие...
Разбира се, не успях, но от тогава обърнах агресията към себе си... Самонаранявания, три опита за самоубийство, ходене по ръба и неописуема душевна болка... Ранно събуждане от сън, перманентно главоболие, мускулни схващания, виене на свят, усещане на перманентна тежест като цяло и т.н.
Опити да стабилизирам душевното си сътояние с лекарства, психотерапия, самовнушение - без резултат.
В края на 2010 г. взех поредното решение за край на този ад. Тогава видях в този сайт подфорума за хомеопатията. Прочетох основните неща и реших, че нищо не губя ако се консултирам и с хомеопат. Свързах се с класически такъв и проведохме двучасовото хомеопатично интервю. Аз не бях от разговорливите - отговарях кратко и ясно на зададените ми въпроси, но бях напълно искрена!
Хомеопата е Александър. Благодарна съм му, че слушайки подробности от моя живот той не трепна, запази спокойствие и разговаряхме спокойно, без излишни емоции. Това отношение ми помогна много. Капна ми една капка, от която се почувствах осезаемо по-спокойна, а същият ден следобед спах около три часа. Имахме още две срещи, като на последната получих и хомеопатичното лекарство.
Може би трябва да уточня, че съм голям скептик- на първата ни среща му казах, че не вярвам на хомеопатията, но и не я отричам. Не зная как точно действа, но определено действа - усещам го по себе си
Първо се почувствах значително по-спокойна, а след това и весела, безгрижна - състояния, които ми бяха непознати до този момент! Почуствах радост от живота, от това че съществувам и лекота - този товар, който носех на гърба си близо четири десетилетия, изчезна!
Живота ми доби цвят и наситеност. Появиха се интереси, започнах да правя планове за бъдещето - преди съществувах ден за ден.
Главоболието изчезна, мускулните схващания - също, ранното събуждане и него го няма. В мен се събуди желанието да бъда майка (преди отхвърлях тази възможност като меко казано неприемлива за мен). Една моя приятелка, която до някъде знае за живота ми (за пръв път тук, в този форум пиша за детството ми с тези подробности) ми сподели, че съм променена, в положителен смисъл. Каза ми буквално: "Какво са направили с теб? Не мога да повярвам! Как са го постигнали?" Тя също реши да се обърне към класически хомеопат, за да си върне желанието за живот...
За пръв път от близо 40 години престанах да мисля самоубийство, от началото на годината не се самонаранявам и не изпитвам такава потребност. Наслаждавам се на живота и забелязвам толкова нови за мен неща в ежедневието си, за които преди съм била сляпа.
Капвам си капка, когато имам нужда от нея, не всеки месец. Може би от шишенцето до сега (вече няколко месеца) съм капнала две капки.
И не на последно място - вече мога значително по-спокойно да говоря за случилото се с мен в детството ми, защото преди изпадах в нервна криза само при спомените...
Осъзнавам как изглежда написаното от мен. Постарах се само да схематизирам опита си с хомеопатията, но ако модераторите решат, че някои подробности от споделеното трябва да бъдат премахнати или мнението ми изтрито - ще го приема.
А това откровение беше провокирано донякъде и от Уенди в темата цветни или черно-бели сънища.
Уенди, след като споделих, макар и схематично миналото си, считам и съм убедена, че предписаното ми хомеопатично лекарство е точното за мен и няма грешка.
Надявам се съфорумците да не променят мнението и отношението си спрямо мен след тези ми откровения...
А иначе от семейството ми съпругът ми също ползва хомеопатично лекарство, а вече и две колежки и техните семейства

Запознах се с хомеопатията през месец януари 2011 г. Как стигнах до нея? - това е дълга история, която ще се опитам да систематизирам и да представя накратко.
Насилие, във всичките му форми през ранното ми детство. Жертва съм на инцест (от баща ми), между четвъртата и единадесетата ми година. Това се случваше многократно (всяка втора нощ). Майка ми не само знаеше, тя беше идеолога на извращенията. Нежелано дете съм - знам го от родителите си, които многократно са ме информирали, сякаш можех да го забравя! Бях сам-сама, неразбрана и от роднините си.
Когато бях на осем години се опитах да убия баща си - може би това е по-различна гледна точка за детското насилие...
Разбира се, не успях, но от тогава обърнах агресията към себе си... Самонаранявания, три опита за самоубийство, ходене по ръба и неописуема душевна болка... Ранно събуждане от сън, перманентно главоболие, мускулни схващания, виене на свят, усещане на перманентна тежест като цяло и т.н.
Опити да стабилизирам душевното си сътояние с лекарства, психотерапия, самовнушение - без резултат.
В края на 2010 г. взех поредното решение за край на този ад. Тогава видях в този сайт подфорума за хомеопатията. Прочетох основните неща и реших, че нищо не губя ако се консултирам и с хомеопат. Свързах се с класически такъв и проведохме двучасовото хомеопатично интервю. Аз не бях от разговорливите - отговарях кратко и ясно на зададените ми въпроси, но бях напълно искрена!
Хомеопата е Александър. Благодарна съм му, че слушайки подробности от моя живот той не трепна, запази спокойствие и разговаряхме спокойно, без излишни емоции. Това отношение ми помогна много. Капна ми една капка, от която се почувствах осезаемо по-спокойна, а същият ден следобед спах около три часа. Имахме още две срещи, като на последната получих и хомеопатичното лекарство.
Може би трябва да уточня, че съм голям скептик- на първата ни среща му казах, че не вярвам на хомеопатията, но и не я отричам. Не зная как точно действа, но определено действа - усещам го по себе си
Първо се почувствах значително по-спокойна, а след това и весела, безгрижна - състояния, които ми бяха непознати до този момент! Почуствах радост от живота, от това че съществувам и лекота - този товар, който носех на гърба си близо четири десетилетия, изчезна!
Живота ми доби цвят и наситеност. Появиха се интереси, започнах да правя планове за бъдещето - преди съществувах ден за ден.
Главоболието изчезна, мускулните схващания - също, ранното събуждане и него го няма. В мен се събуди желанието да бъда майка (преди отхвърлях тази възможност като меко казано неприемлива за мен). Една моя приятелка, която до някъде знае за живота ми (за пръв път тук, в този форум пиша за детството ми с тези подробности) ми сподели, че съм променена, в положителен смисъл. Каза ми буквално: "Какво са направили с теб? Не мога да повярвам! Как са го постигнали?" Тя също реши да се обърне към класически хомеопат, за да си върне желанието за живот...
За пръв път от близо 40 години престанах да мисля самоубийство, от началото на годината не се самонаранявам и не изпитвам такава потребност. Наслаждавам се на живота и забелязвам толкова нови за мен неща в ежедневието си, за които преди съм била сляпа.
Капвам си капка, когато имам нужда от нея, не всеки месец. Може би от шишенцето до сега (вече няколко месеца) съм капнала две капки.
И не на последно място - вече мога значително по-спокойно да говоря за случилото се с мен в детството ми, защото преди изпадах в нервна криза само при спомените...
Осъзнавам как изглежда написаното от мен. Постарах се само да схематизирам опита си с хомеопатията, но ако модераторите решат, че някои подробности от споделеното трябва да бъдат премахнати или мнението ми изтрито - ще го приема.
А това откровение беше провокирано донякъде и от Уенди в темата цветни или черно-бели сънища.
Уенди, след като споделих, макар и схематично миналото си, считам и съм убедена, че предписаното ми хомеопатично лекарство е точното за мен и няма грешка.
Надявам се съфорумците да не променят мнението и отношението си спрямо мен след тези ми откровения...
А иначе от семейството ми съпругът ми също ползва хомеопатично лекарство, а вече и две колежки и техните семейства

Понеже този форум е с духовна насоченост, то отливът е двуаспектен - имаме отлив от форумите като цяло и отделно от това тенденция на понижен интерес към духовното развитие. Но в крайна сметка количеството не е мярка за качество. Тук трябва да отбележа, че под качество разбирам не някакви възвишени знания, а по-скоро истинско желание за развитие със съответстващата готовност да се положат необходимите усилия за това. Защото знанията са дадени, но липсва желанието те да бъдат следвани докрай. Единствено така може да се стигне до разбирането им на едно ново по-дълбоко ниво.

Една част от хората пишещи по форуми търсят отговори. Но те най-често дори не знаят какви въпроси да зададат, а наред с това очакват удобни за тях отговори. Те с времето получавайки едни и същи нежелани от тях отговори се отказват. Друга част пишат за да покажат това, което вече знаят, дори за да поучават другите, а не толкова защото търсят някакви отговори. И те не получават това, което желаят, но все пак за тях е по-вероятно да останат да се изявяват по форумите. Трета част пишат по навик и често повтарят едни и същи неща по хиляди пъти. За тях е най-вероятно, че няма да напуснат един или друг форум. Пиша това не за да започнем да се определяме кой към коя група спада - има и други възможности, степени, както и комбинации от посочените.

Спад в писането и четенето по форумите има. Така, както имаше спад и в четенето на книги. Е, интересът към футбола и към киното няма да намалее, също предполагам и към фейсбук, защото интересът в световен мащаб всъщност се генерира изкуствено и това се прави с цел печалба на определени компании. Форумите обаче не са особено доходоносни и като цяло в световен мащаб е нормален техния упадък, тъй като те не представляват интерес за тези, които контролират паричните потоци.

,,Сигурна съм ,че има много хора с много по-тежки  случаи , ние ще продължаваме на пред.,,
 
​Случая не е ,,лек,,.Касае се, за 3 годишно дете и ако сега, вие не станете авторитет за него, нищо хубаво не ви очаква.
Ние тук не може да ви дадем точен съвет, как да промените поведението си, за това е нужно много подробно познаване на семейната среда.Потърсете психолог и съветвайки се с него и двамата със съпруга си, променете поведението си   спрямо детето, но и един спрямо друг.Подчертавам, ще трябва двамата със съпруга си да промените отношенията си, екипността ви трябва да се засили.

Дълго се колебах дали да се включа в тази тема. Най-вече от страх как ще се приеме написаното от мен, но с времето се убедих, че в този Портал съм заобиколена от съмишленици, които толкова време търсих...
Не зная дали това, което ще опиша е ОИТ, но мисля, че е... Досега не съм писала и не съм споделяла с никой за това, въпреки че се случи преди много години - бях дете - на около 10 години. Продължих да правя тов (което ще опиша по-долу в продължение на около пет години).
Наясно съм с разпространеното виждане, че децата имат развинтено въобръжение и ако решите, че е така няма да споря.
Тогава не осъзнавах какво означава това, както и много други неща... и може би за това не изпитвах страх или неудобство. И както е присъщо на децата приемах случващото се с лекота.
Както на няколко пъти съм споменавала в този форум детството ми не беше никак леко. И търсейки отговори на многото въпроси, които нямах на кой да задам четях много и различна литература. Включително и за йогизма, медитация и т.н. О, да може би ще кажете, че в ония години тази литература не е била така разпостранена и наистина беше така, но до мен достигаха и такива книги. Четях, въпреки че не разбирах много неща, но когато имаше описано практически как се прави дадено упражнение аз го пробвах. Не съм се замисляла за последствията или за значението им - просто бях люпобитна.
Но да пиша по същество. Обичах да се излегна на леглото в стаята ми и с отворени очи да премина в едно друго състояние - трудно ми е да го опиша - успявах да се видя отстрани, в леглото, сякаш бях друг човек. А с отворените ми очи виждах нещата по-различно.
Първият път, когато се видях отстрани се уплаших, но след това любопитството ми надделя. Правех това всеки ден и със всеки изминал ден успявах да се "разходя" ( аз така го наричах) все по-далеч и по-далеч. "Напусках" дома, в който живеех, "обикалях" квартала, виждах неща които наистина се случваха (след това проверявах). Беше ми интересно и забавно. Може би защото бях дете.
Първоначално, докато го правех не затварях вратата на стаята, но майка ми на няколко пъти е влизала докато аз съм "пътешествала" и не на шега се е уплашила от вида ми - сигурно съм изглеждала ужасно- неподвижна, с отворени очи - жив труп. Знам го, защото разтърсвайки ме за да ме "съвземе" аз болезнено се връщах в тялото си.
След това започнах да затварям вратата на стаята, да се завивам със завивка и да си затварям очите - така изглеждах, сякаш спя и майка ми не се притесняваше влизайки в стаята ми.
Трудно ми е да опиша чувството и преживяването при тези пътувания-не мога да го сравня с нещо познато и думите са слаби.
Спрях, защото в един момент се изплаших. Изплаших се, защото след всеки път все по-трудно се връщах и за мен беше все по-болезнено да бъда във физическото си тяло.
Уплаших се, че ще дойде мига, в който няма да мога да се завърна. За това спрях, а може би не трябваше, не знам...
Извинявам се за дългият пост, дано да не съм ви досадила

Вижте, разбирам, че го правите за добро, но искам да ви кажа, че въобще не му помагате, като му набивате сега чемберите на Historiker, публикувайки разни умни мисли, как не бива да се оплаква и т.н.

Казвам това от собствен опит, аз също бях доста затворена като ученичка и всички тези "съвети" - не бъди толкова захлюпена, де, виж, другите деца какви са, прави и ти като тях, какво се оплакваш от дреболии, не бъди мнителна към хората и т.н. - НЕ ПОМАГАТ. Просто още повече закопават и без друго неуверения в себе си млад човек. В съзнанието ми ставаше следното: мислех си - всички други добре се справят с общуването, само аз съм идиот някакъв; опитвах да правя като другите, разбира се, така насилено, измъчено и естествено нищо не се получаваше, стараех се да не се оплаквам и да се правя, че всичко е наред, което също не помръдваше и на милиметър нещата; и т.н.

От друга страна аз имах един скрит коз - прекалено добре се справях с учението, което беше очевидно, дори за мен самата (защото енергично отричах за себе си другите си положителни страни) и това все пак ми създаваше известно самочувствие, а и другите деца периодично ме ухажваха, не само да препишат домашното, но и да им обясня нещата по физика или математика, защото те пък се срамуваха, че ще задават прекалено тъпи въпроси и ще покажат тоталното си неразбиране по предмета, ако отидат на консултация при иначе прекрасните ни учители в МГ-то.

Та, идеята е момчето да добие самочувствие, а това едва ли ще стане, като му посочвате какво НЕ трябва да прави (с една дума критикувате сегашното му поведение). Съгласна съм, че трябва да си промени поведението, но това ще стане автоматично, след като си повиши самочувствието.

Historiker, прецени внимателно какви хубави черти имаш - външни, вътрешни; сравни другите, които са добре приети сред връсниците ти, какви са спрямо теб; няма как да не забележиш, че в много неща ти сигурно дори ги превъзхождаш. Напомняй си това винаги. Прави неща, които да те направят по-добър човек с по-пълноценен живот, не заради другите, а заради себе си - такива, които са ти приятни и които считаш за значими: спортувай определен спорт, ходи по планините, или по театри, или по дискотеки, грижи се за външността си, обличай се добре, интересувай се искрено от другите хора и смело се запознавай с момчета и момичета, като по-добре да не играеш роля, а показвай истинските си интереси и наклонности. Много по-добре е дори ако се окажеш в група, харесваща примерно чалгата, да кажеш, че ти предпочиташ примерно джаз, но така, едновременно със самочувствие, че джаза е прекрасна музика, но и без осъждане на тяхната музика. И ако някой реагира в дух на - Ама как може да слушаш такава тъпа музика?, да бъдеш спокоен и сигурен и да кажеш вдъхновено, че това е един от най-хубавите стилове, че ако искат могат да ти дойдат на гости и да им пуснеш нещо, което няма как да не им хареса, че това е любимата музика на .... споменаваш 1-2 известни личности, че гласът на еди коя си чалга-певица е много подходящ и за джаз и др. под. С това че спокойно и усмихнато отстояваш своето различие от останалите най-бързо ще спечелиш авторитет. Но, първо направи това при по-малка група, дори само с един събеседник или най-много 2-3. И подбери тази малка група да не са от прекалено нафуканите и самолюбиви. Нека ти бъде по-комфортно в началото поне.
Успех!

Ако бях администратор, щях да премахна ограничението в подфорума "психотерапия-онлайн"
Ограничението, че всеки пост първо се преглежда от модератор, а след това се публикува.
Модераторите са действащи психолози , и пускат общо взето само техните си мнения
Тук там, много рядко и нечие друго.
Oт друга страна в отговорите си модераторите-психолози, след като дадат насоки
винаги завършват със съвети да се потърси лична среща с психолог. 
Нямам против тяхната работа, сигурно за много хора е полезна,
но не мислят ли, че освен тях и други не-психолози биха дали съвети
Предполагам много хора са се пробвали да посъветват нещо питащия, но мненията им не са видяли бял свят
И как може да реши модераторът-психолог, че нечие непрофесионално мнение никак няма да е полезно за питащия и да не го публикува. Той откъде знае кое би помогнало повече на питащия?

Всичките ми сънища са осъзнати и едва наскоро при разговор с приятели осъзнах, че не при всеки е така. Винаги си знам, че сънувам и затова обожавам тази друга реалност и си ''проектирам'' неща. Трудно променям обстоятелствата, но с лекота решавам аз как да реагирам на нещата които се случват. Даже понякога ми се получава да проектирам предмети и ситуации. Обожавам да летя и почти винаги го правя като напоследък ми е все по-лесно да се задържа във въздуха и ''тренирам'' къде и как да кацна, защото по принцип изисква голяма доза концентрация. Толкова обичам тези сънища, че често спя над 10 часа, а понякога като нямам какво да правя си лягам през деня за 30 мин - 1 час специално за да го правя. Но искам да подчертая, че не съм се опитвала да се науча, така съм си от самото начало, почнах да имам Ос. сънища от 9-10 годишна. А сега просто почнах да се упражнявам и да ги/се развивам и да задълбочавам нещата.

Това все едно да питате, кой е по-велик? Исус Христос или Буда?
Кого наричате вярващ? В кого вярва? В Аллах, в Господ? В Майката Земя? В Тангра?
А атеиста какво? 
Като не влиза в църква или не цитира непрекъснато духовни учения, не значи , че не е по-достоен от така наречения вярващ.
Бог не дели децата си на вярващи и атеисти, нито на мъже и жени, или по друг някакъв начин.
Въпросът е кой до колко е успял да разшири съзнанието си, а дали се води вярващ или атеист няма значение.

За съжаление, не знам, какво обхваща понятието "зло". За мен тази дума има изключително негативно послание и вероятно моето съзнание отказва да я приеме, използва и класифицира.
Бих могла да коментирам под малко по различен словоред: какъв е прага ми на търпимост към постъпки, които не отговарят на моите критерии за "добро"?
Тук вече бих могла да кажа, че прага ми на търпимост зависи от това, до колко съм емоционално обвързана със случващото се или до каква степен случващото се противоречи на моите принципи и разбирания за живота.
Ако неприятното случващо се е далеч от моята чувствителност, няма как да имам нисък праг на търпимост. То просто  няма да ме докосне.

Запознах се с хомеопатията през месец януари 2011 г. Как стигнах до нея? - това е дълга история, която ще се опитам да систематизирам и да представя накратко.
Насилие, във всичките му форми през ранното ми детство. Жертва съм на инцест (от баща ми), между четвъртата и единадесетата ми година. Това се случваше многократно (всяка втора нощ). Майка ми не само знаеше, тя беше идеолога на извращенията. Нежелано дете съм - знам го от родителите си, които многократно са ме информирали, сякаш можех да го забравя! Бях сам-сама, неразбрана и от роднините си.
Когато бях на осем години се опитах да убия баща си - може би това е по-различна гледна точка за детското насилие...
Разбира се, не успях, но от тогава обърнах агресията към себе си... Самонаранявания, три опита за самоубийство, ходене по ръба и неописуема душевна болка... Ранно събуждане от сън, перманентно главоболие, мускулни схващания, виене на свят, усещане на перманентна тежест като цяло и т.н.
Опити да стабилизирам душевното си сътояние с лекарства, психотерапия, самовнушение - без резултат.
В края на 2010 г. взех поредното решение за край на този ад. Тогава видях в този сайт подфорума за хомеопатията. Прочетох основните неща и реших, че нищо не губя ако се консултирам и с хомеопат. Свързах се с класически такъв и проведохме двучасовото хомеопатично интервю. Аз не бях от разговорливите - отговарях кратко и ясно на зададените ми въпроси, но бях напълно искрена!
Хомеопата е Александър. Благодарна съм му, че слушайки подробности от моя живот той не трепна, запази спокойствие и разговаряхме спокойно, без излишни емоции. Това отношение ми помогна много. Капна ми една капка, от която се почувствах осезаемо по-спокойна, а същият ден следобед спах около три часа. Имахме още две срещи, като на последната получих и хомеопатичното лекарство.
Може би трябва да уточня, че съм голям скептик- на първата ни среща му казах, че не вярвам на хомеопатията, но и не я отричам. Не зная как точно действа, но определено действа - усещам го по себе си
Първо се почувствах значително по-спокойна, а след това и весела, безгрижна - състояния, които ми бяха непознати до този момент! Почуствах радост от живота, от това че съществувам и лекота - този товар, който носех на гърба си близо четири десетилетия, изчезна!
Живота ми доби цвят и наситеност. Появиха се интереси, започнах да правя планове за бъдещето - преди съществувах ден за ден.
Главоболието изчезна, мускулните схващания - също, ранното събуждане и него го няма. В мен се събуди желанието да бъда майка (преди отхвърлях тази възможност като меко казано неприемлива за мен). Една моя приятелка, която до някъде знае за живота ми (за пръв път тук, в този форум пиша за детството ми с тези подробности) ми сподели, че съм променена, в положителен смисъл. Каза ми буквално: "Какво са направили с теб? Не мога да повярвам! Как са го постигнали?" Тя също реши да се обърне към класически хомеопат, за да си върне желанието за живот...
За пръв път от близо 40 години престанах да мисля самоубийство, от началото на годината не се самонаранявам и не изпитвам такава потребност. Наслаждавам се на живота и забелязвам толкова нови за мен неща в ежедневието си, за които преди съм била сляпа.
Капвам си капка, когато имам нужда от нея, не всеки месец. Може би от шишенцето до сега (вече няколко месеца) съм капнала две капки.
И не на последно място - вече мога значително по-спокойно да говоря за случилото се с мен в детството ми, защото преди изпадах в нервна криза само при спомените...
Осъзнавам как изглежда написаното от мен. Постарах се само да схематизирам опита си с хомеопатията, но ако модераторите решат, че някои подробности от споделеното трябва да бъдат премахнати или мнението ми изтрито - ще го приема.
А това откровение беше провокирано донякъде и от Уенди в темата цветни или черно-бели сънища.
Уенди, след като споделих, макар и схематично миналото си, считам и съм убедена, че предписаното ми хомеопатично лекарство е точното за мен и няма грешка.
Надявам се съфорумците да не променят мнението и отношението си спрямо мен след тези ми откровения...
А иначе от семейството ми съпругът ми също ползва хомеопатично лекарство, а вече и две колежки и техните семейства

Аз съм по-скоро в подкрепа на това жените да раждат само в родилни домове (освен при спешни инциденти, които не са обект на дискусията). Ако се търси развитие, то следва да е в условията в родилните домове. Причините за това ми мнение са няколко.

На първо място значителната възможност за възникване на усложнения, чието разрешаване изисква условия, които в един дом не са налични. Това, че израждащият е лекар не променя нещата.

Второ: Санитарните условия в много жилища не са на нужното ниво, нито жилищата са с достатъчна площ. Разрешаването на раждане в домашни условия означава, че ще трябва да се въведе някаква система за предварителна оценка на дома и ред други неща, които са ненужно усложнение. Другият вариант е да се разреши раждането във всякакви домашни условия, което мисля е глупаво.

Трето: Повишена възможност за злоупотреби. Не, че злоупотреби (като трафик на бебета и органи, и др.) не стават и в болниците, но ако се разрешат домашните раждания възможностите стават още по-големи.

Написах няколко стихотворения :
Ода за жената

,, Жената , едно нежно създание ,
излъчващо обаяние .
Жената-символ на красота ,
отличаваща се с доброта .
Създава живот и го развива и хората , които обича ,
със любов ги обвива .
Зад всеки мъж стои една силна жена ,
показвайки добрата му страна .
Жената -извор на вдъхновение за всеки поет ,
за нея той пише сонет след сонет ."

Да, ама вие не разбрахте ли, че sadlife си представя нещата да се случват с вълшебна пръчка. Ето идва един човек (добрата фея), взема го с колата си (каляската), щото обществения транспорт е противопоказен за социофобията, настанява го в чиста, светла и подредена квартира, дава му определена сума пари, ей така да си разполага за месеца, записва го на психотерапия, осигурява му приятно обкръжение - мъже и жени, мили, отзивчиви, приятни, възпитани, като излиза навън му осигурява бодиград, за да не го нагрубят разни примитивни субекти от улицата ...
И забележете - къде при това е ролята на самия sadlife? Ами никъде я няма; просто това е ролята на фикус, който отглеждат в саксия и той си вегетира блажено. Или както той самия казва "след време, полека-лека, ще се устройвам ..." - прости ми, sadlife, но не ти вярвам - как ще се устройваш, след колко време, докато свършат парите ли? Ти и идея си нямаш какъв живот искаш да водиш, накъде и как ще се устройваш, даваш ли си сметка, а колко време ще ти е нужно? Също се чудя дали новата квартира ще остане чиста и подредена или съвсем скоро ще се занемари и тя (защото съм виждала малки, стари, оскъдно обзаведени жилища, но точно противоположни на занемарени - много чисти, светли, спретнати, с едни чудесни саморъчно изработени декорации - красота!). И ти sadlife какво ще дадеш, за да получиш тези екстри от потенциалния благодетел? Наистина не си в позиция да се цупиш и нехаресваш. Защото до момента ти изразяваш само резерви и претенции спрямо различните предлагани методи и модели за промяна на живота ти.

Ти идея си нямаш явно, че на всички нас, които изглеждаме успели, самоуверени, усмихнати, никой нищо не ни е дал наготово, всички сме си имали проблеми в семейството (някои от нас много по-тежки от твоите), проблеми със съученици и училище, всички имаме здравословни проблеми (и физически, и психически, на много от нас също много по-тежки от твоите), на работа ни се късат нервите - от клиенти, началници, интриги на колеги, ниско заплащане и т.н. Но, едно голямо НО - просто всички ние се борим, не се отказваме, не се отчайваме (е, отчайваме се понякога, дори в депресия изпадаме, но не за дълго), стремим се да живеем и да се развиваме в желана от нас посока. Имах служител с вроден порок на сърцето - той не желаеше и да се спомене за това, работи нормално, натоварва се наравно с останалите ... Аз не мога да разбера, ако ти имаше някакъв вроден дефект, примерно си в инвалидна количка, тогава как щеше да се чувстваш? Ами по твоите критерии такива хора, не знам, трябва направо да умират, ако другите около тях не са навити да ги носят на ръце (и буквално, и преносно). А познавам такава жена, която има собствена агенция за преводи, осигурява работа на няколко човека ... тя дали е чакала някой и нещо да я спаси от сериозния недъг, с който е принудена да живее?! Ти поне имаш пълния потенциал да се справиш с всички проблеми и затруднения. Единствено е нужно да го поискаш, но истински да го поискаш, а не само като някакъв блян - смътен, далечен ... Имаше една песен на Милена: "Искам, искам и все така заспивам ...".
Да искаш нещо, означава да си решен на всичко, за да го направиш. Това не означава непременно да се втурнеш презглава, напротив, изготви си план. Ти се познаваш най-добре, от всички неща, които сме ти написали тук, избери няколко, които ти е възможно да вършиш на първо време и започни да ги правиш - упорито и систематично, всеки ден - например:
1. дневния режим - ставане, хранения, време за сън - 8-9 часа, като си лягаш не по-късно от полунощ.
2. спорт - не ти е нужна фитнес зала, нито треньор/инструктор; сваляш от нета асаните на йога, или комплекс оздравителна гимнастика, поне по 1 час 2 пъти на ден; може да започнеш с по-кратки и по-леки занимания в началото.
3. разходки навън, непременно; ако се плашиш от разходките, имате двор, като начало поне стой на открито, за да не се срещаш с хора, което те притеснява; но, защо пък само да стоиш - можеш да свършиш нещо в градината - плевене, подкастряне, прекопаване...
4. пред компютъра - определяш си първоначално не повече от 6 часа на ден сумарно, като плавно ги намаляваш всеки месец и след 3 месеца да стигнеш до максимум 2 часа на ден.
5. помощ в къщи - поеми една част от домакинската работа - дали ще вървиш след прахосмукачката, ще почистваш обувките на всички, ще миеш банята или ще хвърляш боклука е все тая, нека в началото е тази, която ти е най-приятна; след това обаче ще разшириш репертоара от домакински дейности - и без това го дължиш на семейството ти, то те храни, подслонява, осигурява интернет и т.н., като непременно включиш и някоя от най-омразните такива, ей така, да си каляваш волята и да тренираш, когато заживееш отделно и без това пак ти сам ще си я вършиш, нали.
Можеш да включиш и други неща, ти сам ще си прецениш.

Като правиш това няколко месеца, пиши пак. Иначе няма смисъл.

Колко мнения има право да даде един потребител в рамките на 2 часа,искам да попитам?Редно ли е това?Emma83-Вчера: първо мнение-20.28-20.50-20.51-20.59-21.02-21.13-21.25-21.35-21.37-21.40.часа.Нямам намерение да изброявам темите.Изключително неприятно е ,като влезеш в сайта и се заредят мнения на един и същи потребител до безкрайност.

Реалност - аз знам, че съм актьор и си играя ролите по възможно най-добрия начин, но помня, че не съм ролите си, а съм този, който ги играе. Сигурно задължително се включва и условието да осъзнавам защо играя точно тези роли и защо съм се качила на сцената изобщо... Както и всички около мен... са като мен.

Запознах се с хомеопатията през месец януари 2011 г. Как стигнах до нея? - това е дълга история, която ще се опитам да систематизирам и да представя накратко.
Насилие, във всичките му форми през ранното ми детство. Жертва съм на инцест (от баща ми), между четвъртата и единадесетата ми година. Това се случваше многократно (всяка втора нощ). Майка ми не само знаеше, тя беше идеолога на извращенията. Нежелано дете съм - знам го от родителите си, които многократно са ме информирали, сякаш можех да го забравя! Бях сам-сама, неразбрана и от роднините си.
Когато бях на осем години се опитах да убия баща си - може би това е по-различна гледна точка за детското насилие...
Разбира се, не успях, но от тогава обърнах агресията към себе си... Самонаранявания, три опита за самоубийство, ходене по ръба и неописуема душевна болка... Ранно събуждане от сън, перманентно главоболие, мускулни схващания, виене на свят, усещане на перманентна тежест като цяло и т.н.
Опити да стабилизирам душевното си сътояние с лекарства, психотерапия, самовнушение - без резултат.
В края на 2010 г. взех поредното решение за край на този ад. Тогава видях в този сайт подфорума за хомеопатията. Прочетох основните неща и реших, че нищо не губя ако се консултирам и с хомеопат. Свързах се с класически такъв и проведохме двучасовото хомеопатично интервю. Аз не бях от разговорливите - отговарях кратко и ясно на зададените ми въпроси, но бях напълно искрена!
Хомеопата е Александър. Благодарна съм му, че слушайки подробности от моя живот той не трепна, запази спокойствие и разговаряхме спокойно, без излишни емоции. Това отношение ми помогна много. Капна ми една капка, от която се почувствах осезаемо по-спокойна, а същият ден следобед спах около три часа. Имахме още две срещи, като на последната получих и хомеопатичното лекарство.
Може би трябва да уточня, че съм голям скептик- на първата ни среща му казах, че не вярвам на хомеопатията, но и не я отричам. Не зная как точно действа, но определено действа - усещам го по себе си
Първо се почувствах значително по-спокойна, а след това и весела, безгрижна - състояния, които ми бяха непознати до този момент! Почуствах радост от живота, от това че съществувам и лекота - този товар, който носех на гърба си близо четири десетилетия, изчезна!
Живота ми доби цвят и наситеност. Появиха се интереси, започнах да правя планове за бъдещето - преди съществувах ден за ден.
Главоболието изчезна, мускулните схващания - също, ранното събуждане и него го няма. В мен се събуди желанието да бъда майка (преди отхвърлях тази възможност като меко казано неприемлива за мен). Една моя приятелка, която до някъде знае за живота ми (за пръв път тук, в този форум пиша за детството ми с тези подробности) ми сподели, че съм променена, в положителен смисъл. Каза ми буквално: "Какво са направили с теб? Не мога да повярвам! Как са го постигнали?" Тя също реши да се обърне към класически хомеопат, за да си върне желанието за живот...
За пръв път от близо 40 години престанах да мисля самоубийство, от началото на годината не се самонаранявам и не изпитвам такава потребност. Наслаждавам се на живота и забелязвам толкова нови за мен неща в ежедневието си, за които преди съм била сляпа.
Капвам си капка, когато имам нужда от нея, не всеки месец. Може би от шишенцето до сега (вече няколко месеца) съм капнала две капки.
И не на последно място - вече мога значително по-спокойно да говоря за случилото се с мен в детството ми, защото преди изпадах в нервна криза само при спомените...
Осъзнавам как изглежда написаното от мен. Постарах се само да схематизирам опита си с хомеопатията, но ако модераторите решат, че някои подробности от споделеното трябва да бъдат премахнати или мнението ми изтрито - ще го приема.
А това откровение беше провокирано донякъде и от Уенди в темата цветни или черно-бели сънища.
Уенди, след като споделих, макар и схематично миналото си, считам и съм убедена, че предписаното ми хомеопатично лекарство е точното за мен и няма грешка.
Надявам се съфорумците да не променят мнението и отношението си спрямо мен след тези ми откровения...
А иначе от семейството ми съпругът ми също ползва хомеопатично лекарство, а вече и две колежки и техните семейства

veselinvalchev1981, това не ми звучи като решение, а като заобикаляне на проблема. След като администрацията налага санкции е редно те да се уважат. Мен като ме питат "защо не лъжеш, никой няма да разбере" им отвръщам "аз ще разбера".

Двата случая на бан, които се коментират в темата малко се различават. Тук ми се иска да обърна малко по-голямо внимание на случая с Христо. Много се изписа в темата в негова подкрепа, мнозина поискаха да му се прости и да му се намали наказанието. Но какво прави Христо в същото време. Пуска си безразборно нови акаунти в които откровенно лъже (като например, че съм го провокирал и е баннат заради отговорите на провокациите ми - ами нито съм трил отговорите му, които си седят във въпросната тема, нито пък съм реагирал по какъвто и да е начин), опитва се да манипулира други участници предизвиквайки съчувствие в тях, опитва се да сключва някакви сделки с админите, но не чрез пряка комуникация с тях, а посредством блога си и лс до други потребители нямащи никакво отношение към случая. И това ако не е стремеж да бъдеш в центъра на вниманието, какво е? И сега тук в тази тема чета мнения, че трябва да му се намали наказанието. Това означава, че ние трябва да се съгласим с методите на Христо (които са доста тъмнички) и да позволим те да имат успех. Е това няма как да стане. Може да си коментираме тук колко добър е, но с тези методи, които използва просто може да забрави за завръщането си във форума. Ако ги промени... ами не мога да кажа, решението няма да е мое, но Христо тъй или иначе засега не е направил никакви усилия в правилната посока.

Преди да е огледал обстойно собственото си поведение, човек не бива да съди и да дава категорични оценки за каквото и когото и да било.

Не крия, че това за мен е от най-забавните и ценни в множество области потребители, но не възнамерявам да съм му адвокат. Идвам си от село и заварвам, че котката не е тук. Какво толкова е прегрешила?

Не съм бил свидетел на случилото се и затова не съм запознат в подробности. Някак си банването на доказан потребител като принос и толерантност ми звучи алогично. В мен възникват няколко въпроса във връзка с това:
1. Какво е достатъчно да бъде премахнат един от най-компетентните потребители от форума? Не е тайна, че хората, които правят форума са единици, а тези склонни да споделят знанието си безрезервно - още по-малко. Чел съм отговори на такъв род въпроси - няма незаменими хора и котки. А аз помня, че има незаменими - всеки един от нас.
2. Ако котката е казала нещо нежелателно и това е повод да бъде ограничен достъпа и до сайта, да се забранят свободните регистрации. Аз, макар да усетих известна вражда, бях оставен да споделям своите мисли и вълнения тук.
3. Възниква въпросът за какво е форумът. Форумът е място за споделяне и ако споделянето е предтекст за санкции...

Ще се радвам да получа отговори. Ясно ми е, че не аз измислям правилата и че тук всички сме на гости, но най-малкото, което домакините дължат това е яснота.