Ани

Права си. Понякога бъркам понятията "църква"(не сградата) и "религия" Но мисля,че отрицателното (дори враждебно) отношение към хората със свръхсетивни способности е заложено още в Библията като аксиома и е проникнало в трите основни религии излизащи от нея. Ето например какви указания дава Бог на Мойсей в Изход,гл.22 Левит,гл.20 или или и т.н. Дълбоко в себе си смятам, че Библията е предназначена предимно за евреите и тъй като те са си имали проблеми с вавилонските,халдейските,египетските и други около тях магове, ясноведци и изобщо жреци на чужди и враждебни на тях народи, то това се е проектирало и в Библията. Докато търсех горните цитати изчетох доста неща потвърждаващи това мое мнение. Останах с убеждението, че Бог е нещо като частна собственост на еврейския народ? Но това си е мое тълкуване на нещата, при това моментно.

Църквата и астрологията не се разбират много добре. Ето например една статия на тази тема: Астрологията - древна като греха Малък откъс от нея: Ето още една: Астрологията - лъжепророкът на нашето съвремие Мисля, че другите вероизповедания са по-толерантни към нея.

Аз не съм автор на този пост, но съм срещала тази статия в Двери БГ.Автор Златина Иванова четвъртък, 22 февруари 2007 Не ми направи толкова голямо впечатление и не е единствената на тази тема.

hakama,ясно ми е защо се стремиш към подобен вид способности. За себе си мога да отговоря, че нямам такива качества и се съмнявам, че някой от пишещите във форума има. Съмнявам се човек с вродена или придобита дарба в тези области, които описваш, да ги обяви във форум. Но в лично съобщение, може би...? Погледни подобни теми по този въпрос:Лични доказателства за скрито знание,Опитности извън тялото,Опасностите в духовния път,Виденията,Ясновидството Може да откриеш нещо интересно.

Здравей Нakama! Явно много ти е харесал сериалът Heroes. Имаше още един подобен на него-"4400", но с по-малък успех. Защо искаш да отключиш в себе си такава способност? Бях чела някъде, че йогите смятат отварянето на такива дарби (сиддха) за допълнителна опасност по пътя. Но не виждам нищо лошо в това твое желание. Стремейки се да отключиш някоя от тези способности, ти може да се доближиш до нещо много по-голямо и по-ценно. Успех!

Донке, харесва ми оптимизма с който си заредена. Има нужда от него. И аз не харесвам гоненето на оценки, но срещу системата трудно се излиза. Не знам дали някъде по света има такива училища? Чувала съм за разпространеното в САЩ домашно училище. Училище през интернет и т.н. Някои могат да си позволят лукса на обучение с частни учители в началните 4-5г. на децата си. Така се избягва стреса от състезанието в масовото училище. Но рано или късно всеки човек трябва да се изправи пред това състезание. Без него не може. Учителят Беинса Дуно също дава оценки на учениците си. В беседите му в МОК често споменава, че едни ученици ще успеят в дадено направление 25%, други 50%,а най-способните 100%. Това според мен е също оценка на работата. Съперничеството между учениците е лошо, когато в него се влага омраза, завист. То просто трябва да се превърне в благородно състезание. Напредналият трябва да има благородството да подаде ръка на изоставащия, а изоставащият - да смири гордостта си и да приеме помощта. Между другото децата и младежите се състезават и съперничат помежду си не само въз основа на оценките. Дори по тях най-малко се конкурират.

Основният мотив в песента на Емил Димитров "Ако си дал..." е даден на човечеството още преди 2000г. Но не виждам нещо "чипът" му да се е много променил?

Много е хубаво като идея, но ми се струва, че при физическия(материалния) свят в който живеем това е невъзможно. Принципът на състезанието е дълбоко заложен в човека от настоящата раса и много трудно може да се измени. Затова и на индиговите деца им е доста трудно. Мисля, че такова училище може да има при съвсем други обществени отношения. С други думи - бъдещата шеста раса. Оценка на успеваемостта трябва да има. Ученикът трябва да е наясно къде се намира спрямо останалите. Но в момента наистина става едно израждане на тази система и гонене не на знания, а на оценки. Трябва на всички (учители,родители,ученици) да стане ясно, че целта на образованието не са оценките, а знанието. Това вече се отнася за настоящата ситуация в България. Отношенията в нашето общество в момента са много зле. Поне на мен ми изглеждат така след побоят нанесен на ученичката във Варна от нейни съученици. Или след разкритията за търговия с дипломи в МОН. Имам чувството, че в у нас сме все още на ниво старозаветно човечество и на светлинни години от училището-живот на Учителя. Незнам...? Дано се заблуждавам. Диана, а колко от управляващите ни в момента изпълняват тези изисквания? Децата не се възпитават само в училище.

Провидението е нещо много по-голямо и различно от ясновидството? Не случайно много хора съм забелязала, че вместо думата Бог използват Провидение. Дори на заклети атеисти понякога им се изплъзва от устата тази дума. Независимо дали човек вярва в един или в много богове, независимо дали е идеалист или материалист, дълбоко в себе си всеки носи убеждението, че този свят не е хаотичен, че има някаква движеща сила. На тази сила е подчинено всичко в този свят и от нея никой не може да избяга. Затова много често хората казват:"Не се ядосвай, Провидението си знае работата"

:thumbsup2: Май тове е разликата между истинският плач за който говори Учителят и "хремата". Обикновено при нас плаче, реве, скимти, подсмърча Егото. Дори ако плачем пред някой филм - ние проектираме филма върху собственото си Его и пускаме сълзи било от умиление, било от страх. Да заплачеш от съпричастност, да почувстваш единството на по-високо ниво, това е истинският плач и в повечето случай той е невидим за очите на другите. За да заплаче така един човек, трябва доста да си е свил Егото . Това е от езотерична гледна точка, а от житейска, смятам, че като си поплаче малко човек, мъкъта му минава по-бързо. Само да не прекалява. Санд, споко! Нещата ще се подредят, но постепено.Господ е по всеки път и пътека, само да водят нагоре.

:3d_139: Орлине, ти си един от най-слънчевите, весели и чистосърдечни хора от този форум. Да те глезят в детството май не е зле. Растеш си на воля, нищо не те мачка. С интерес чета твоите мнения, дори когато са кардинално различни от моята представа за нещата. Като предложението ти да превърнат църквите в нещо друго, забравих вече какво. Тогава се ядосах, но сега ми е смешно. Бъди си такъв какъвто си и не се променяй.

Силвия,благодаря за линка към беседата на учителя "Плачът" Прочетах я с интерес, но нещо не ми стана ясно. Ето откъса върху който се замислих: Изглежда,че не става дума за обикновен плач май? Още нещо ми направи впечатление: Та какъв е според Учителя плачът на Христос? А какъв трябва да бъде нашият плач, за да започнем съзнателният си живот?

Диана, мисля, че в този форум няма хора, които да се опияняват от страданието на другите. И още повече - да се зареждат с него, при това в явна форма.

По-горе писах,че ако човек не може да трансформира обидата в нещо позитивно, по-добре да я изхвърли, като даде културен отпор на обиждащия. Но от думите ти Ася се сетих, че има хора на чиито обиди не бива да се отвръща в никакъв случай.. Това са така наречените слънчеви енергийни вампири. Те се зареждат от скандалите,кавгите,избухването на другите. Това са хора, които понякога изкуствено предизвикват някаква разправия и след това "пият" отрицателните емоции излъчвани от останалите. Предполагам, че всеки е срещал такъв тип енергийни вампири, макар че са по-редки от лунните, които пък се зареждат оплаквайки се , но това е вече друга тема...

Здравей Ася! Аз също. Но нереагирането не ти ли се струва понякога по-опасно. Мисля,че проблемът не е толкова в обиждащия,а в обидения. Не ти ли се струва,че задържането в себе си на една непреработена обида е опасно. Друг е въпросът ако можеш да я трансформираш съответно във вътрешен мир и спокойствие. Забелязала съм,че семейства в които има кавги, все пак се задържат, за разлика от други,при които уж всичко е наред. Понякога един скандал играе ролята на предпазен клапан . Не знам дали това е точното сравнение, но имам предвид, че нормалното изпускане на напрежението е здравословно, както за индивида, така и за семейството или колектива. Как мислите?

Раните трябва да се лекуват естествено. И физическите и душевните. Но ако една рана не е излекувана, то постоянното бъркане в нея не е много здравословно. Нали затова се казва, че в къщата на обесения за въже не се говори. Мисля, че и при двата вида рани трябва да има известен карантинен период. С това съм абсолютно съгласна. Понякога такива обиди, особено ако са дошли от съвсем непознат човек, действат като sms –и от провидението. Но само понякога. Интересно ми е дали сред участниците в този форум има хора, които наистина могат да трансформират сериозна обида във вътрешен мир и спокойствие за 1-2 минути? И какво да правим ако това не стане,не само за минути, но дори и за дни. Задържането на непреработени обиди и лоши чувства е много опасно. Както за човека, който ги задържа, така и за околните. Непреработената обида нараства с времето, придобива уродлива форма и може да избухне най-неочаквано по много лош и опасен начин. Затова си мисля,че ако човек не е достатъчно духовно подготвен,по-добре да “изпуска парата” и да не оставя неизяснени нещата.Така, че на въпроса на Anelia_a_s : бих отговорила така:Поговори с баща си. Мисля, че ще се разберете и ще забравиш обидата. Диана,това е най-важното, но трудно се постига всеки път. Зависи от обидата, от човека - ниво на чувствителност, духовно развитие,размери на Аза и много други неща. Изобщо сложен проблем. Поне за мен. Затова реагирам понякога,когато дразнителят е много голям, като Мона-"на момента и то остро". Знам, че не бива, но това е по-малкото зло. Задържането на вече почувстваната обида е по-лошо.

Според мен, идваме във физическия свят за да събираме опит,да го анализираме,осмисляме и след това естественно да го прилагаме. Една неприложена опитност е като увяхнала цветна пъпка,преди да разцъфти. Ами ще готвиш в следващия си живот! Забелязала съм,че някои хора се раждат с готови таланти на живописци,музиканти,математици и започват почти веднага да ги прилагат. Типичен пример за това е Моцарт. В математиката Блез Паскал например: по-подробно тук. Мисля,че когато нещо трябва да се реализира, то то рано или късно го прави.

Чести празни и от мен на всички! Венци, благодаря за линка! Има много интерести неща;

Мона, права си. Наистина постът ми за Ван Гог е за друга тема. Но май няма тема за мистичната сила на изкуството и по-точно на изобразителното изкуство. Аз не съм специалист в тази област, само консуматор. Затова се въздържам да отворя тема от този род. Проверих в Google, продал е малко повече от една картина, но все пак нищожно количество. Двутомника за който пишеш,съм го чела и ми направи голямо впечатление. Правех асоциации с нароилите се напоследък така наречени "мистични" художници, продаващи на доста високи цени картини, "заредени" с енергия. За гадателки по снимки не е ставало дума.

Здравейте! :feel happy: Аватарите на всички ви са чудесни. Удоволствие е човек да ги гледа. Аз досега нямах,тъй като по-рядко пиша. Повече чета написаното от другите. Но Мона ме запали и реших да си сложа нещо. Засега си избрах това коте, тъй като съм фен на малки деца, котета и природа. Котарачето на Ася е голям сладур. Кученцето на Бенита също. А заспалото коте в снимката и е от любимите ми. Но ми харесват и такива аватари:

Сещам се за Винсент Ван Гог. Приживе е продал една картина само. Не мога да си спомня, май се казваше"Червеното лозе" ? Но е оставил душата си в своите картини. А можеше да обяви, че някой велик дух му движи четката, че картините му са заредени със силна енергия, която може да лекува всичко и т.н. Представям си как щеше да ги продава. . И колко пари щяха да спечелят с брат си. Но слава богу, че не му е дошла такава идея . А точно в неговите картини се чувства доста силна и мистична енергия, но той не го е съзнавал и не е направил бизнес от нея.

Кристияне, би ли ми обяснил по-простичко написаното от теб: Например докарват ти клошар , който няма пукната стотинка, но трябва да му се направи жизненоспасяваща операция. Какво ще правиш? Ще дадеш ли или ще спазиш християнския принцип за който пишеш. Между другото доста се съмнявам, че уважаваш наистина християнските принципи, след написаното от теб в темата “Религията за или против”: Тогава цитирането ти на Евангелието и думите на Христос (Матея,гл.25), извадени от контескта си е чиста подигравка. Как би изтълкувал през призмата от написаното по-горе, казаното от Учителя в цитата на деня: Връзва ли се това с изключването на телефона? Ами ако някой твой пациент има наистина нужда от твоята помощ? Или всичко се измерва в пари? Относно екстрасенсите – смятам, че трудът им трябва да се заплаща, но ако наистина са такива. За съжаление има много измамници в тази област и много наивници, които им вярват.

Май не съм? Но мисля, че и ти си в процес на осмисляне на нещо ново? Затова всичко ти се вижда толкова тъмно. Но казват, че най-тъмно е преди разсъмване. Колкото до истината оправдаваща човешкото битие, ако я търсим отвътре навън, чрез физическите си и астрални сетива, няма да я открием. Май трябвада събудим духът в себе си? Мисля, че всяка религия и дори всеки мит, крият дълбоко в корените си напомняне за тази истина, сигнал изпратен ни от по-висшите йерархии, които са извън физическата и астрална реалност в която болшинството хора се осъзнаваме. Пребивавайки в света религиите са се "приземили". Затова ти се струва,че има повторение на ритуали, препирни и т.н. Но мисля, че човечеството не е лишено от нови идеи, идващи от висшите светове, както и от освежаване на старите?

Булгаков просто е пример и по-точно един от героите му. Човек, който анализира, тълкува религиозния мит с цел да го разруши. В името на един друг мит - диалектическият материализъм. Книгота е писана през 30-те години на миналия век, по времето на Сталин. Но проблемът не е в материализма или атеизма. Проблемът е, че започвайки да анализират религите, много от форумците тук се увлякоха и продължиха анализа си върху Исус Христос и Бога. Когато нещо се анализира,то се разрушава. Мона, след като всичко е мит, то тогава къде е истината? За какво да се хване човек? Героят на Берлиоз разрушава митове, но и предлага нещо друго. От негова гледна точка - истинска реалност, от друга - още по-страшен мит. Другото което ми прави впечатление е, че правите сравнение между Христос и различни магове. Мисля, че това са несравними неща. В различни плоскости са.

Героят на Булгаков-Михаил Александрович Берлиоз е типичен представител на ерудираният атеист. Човек пълен с много знания, голям интелект,но без душа. Може би затова му е отредено да потъне в небитието . Ето какво казва в балната нощ Воланд на отрязаната му глава :