Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ани

Модератори
  • Общо Съдържание

    4078
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    123

Всичко добавено от Ани

  1. Ани

    Донорството

    Синева,хубаво е че има и такива хора като тебе,светли и чисти,нежелаещи да виждат тъмните страни от света. Голяма част от пишештите в този форум са от този вид. Сещам се за стареца Паисий,който разделя хората на пчели и мухи: Мисля,че болшинството хора не са чисто пчели или мухи,а в даден миг,в дадена ситуация просто клонят в едната или другата посока. Но в този форум определено преобладават пчелите. Сутринта бях много ядосана от статията която прочетох и още не ми е минало Ти казваш: С това съм абсолютно съгласна,но тук не става дума за даряване,а чисто и просто за грабеж на човешки тела и то съвсем не с цел спасяване на човешки живот. Даде доброволно,той можеше и да не изпие чашата...А тези клошари някой питал ли ги е? Страх ме е че вървим към едно бъдеще в което човешкият живот няма да има никаква стойност....Но май започнах да се доближавам към мухите... Багира,казваш: Как може обикновен човек да се противопостави на това? Май само с молитва
  2. Ани

    Донорството

    Здравейте! Само до преди няколко месеца бях абсолютен привърженик на донорството. Бях на принцина на AIM : Но от известно време мнението ми за донорството е коренно променено. Не съм наясно какво става в духовен план при споделяне на органи, но на физическо ниво една по принцип много благородна идея е на път да се превърне в нещо ужасно. Мисля,че започва груба търговия с човешки органи и тъкани. Ето откъси от една статия от вестник "Стандарт",която доста ме уплаши: Това,че правителството ни допуска такова отношение към гражданите си,вече не ми е проблем. Проблемът е как Бог го допуска? Някой наясно ли е? За мен това е доста сложна задача.
  3. Здравей,Нико! Би ли могъл да посочиш източниците от които си получил информация за следните си твърдения:
  4. Май има два вида вътрешно мълчание-това на спящата душа и това на пробудената . Но при своето събуждане/пробуждане,като че ли душата започва да говори,мисленето се засилва : Венциславе, не мислиш ли ,че за да приложи човек волеви методи на спирани на това състояние и изчистване на излишната баластра (от знания и проблеми), трябва да е духовно вече пробуден? Може би има известен преходен период? Предполагам затова Питагор е налагал на учениците си външна мълчание-то като че ли помага за успокояването на събуждащтото се вътрешно Аз.
  5. Абсолютно съм съгласна с Донка Виждам,че фразата-"Който знае , но не може - преподава!"-се е харесала на доста хора от този форум.Донка много ясно е описала целите и задачите на учителя. Нямам намерение да я повтарям.Само ми се иска да добавя,че едно общество което обрича на презрение и подигравка учителите си няма бъдеще.
  6. Ани

    Критерии за истинност

    Питах те за всичките ти ограничения.Ако наистина си ги определил, то значи твоята относителна истина е станала абсолютна-така излиза според твърдението ти: Следователно всичко абсолютно би ти било ясно,нямаш проблеми с битието - нирвана Излиза,че математиката на Питагор не е абстрактна май. И съвсем не е лесна математиката до Декарт.Напротив съвремената математика ни дава апарат с който можем по-лесно да съставяме модели на заобикалящите ни процеси от действителноста и да ги анализираме.Можеш например да направиш справка за това как са смятали в древния Египет и Вавилон например. И вси пак са имали стабилна математика-прочутата теорема на Питагор е била известна на древноегипетските жреци. Колкото до духовните паралели на математиката – то е нормално да се изменят според времето,но от времето зависи физическият свят-така,че тази промяна е пак в неговата област главно,следователно тези промени са по-скоро количествено-качествени,отколкото духовни. Между другото времето влиза и в моите ограничения (които далеч не образуват пълна група), така че смятам да приключвам.
  7. Ани

    Критерии за истинност

    Здравей,Диан!Извинявай за объркването с името ти. Написах вече в пост#23 към тази тема истинското си име-Анета.Но и Бина да ме наричаш е нормално.Не ми е ясно защо въэникна този проблем с имената? Острият тон не е прпоръчителен при дискусиите.Мисля,че трябва да четеш по-внимателно това което човек пише,а не да реагираш по този начин: Май нещо не си ме разбрал.Първо-съвсем не излагам доводи,само правя предположения.Второ и в двата си поста акцентирам върху това, че с методите на нуката не може да се получи абсолютно знание,а само се приближаваме към него.Нямам нищо против научните методи. Защо –ужасно?!?Красотата на математиката е именно в нейната чистота и абстрактност.Чистата математика(не приложната) е изцяло в менталния свят,не знам до колко правилно използвам това понятие. Много математици още от Питагор,та до наши дни се стремят да свържат математическите понятия с Божественото познание: по подробно тук Но има и математици които въпреки големите си постижения в тази наука остават твърди атеисти-мисля,че Стивън Хоукин е такъв. Колкото за примера с Декарт-май пак не си ме разбрал.Между другото се сетих за него от твоя пост.Все пак дори да не съм съгласна с Декарт, го уважавам като учен, уважавам и неговите опити да достигне Бога чрез методите на науката и не бих казала за него: По отношение на това което беше написал в предишния си пост Въпросът ми беше -ти познаваш ли ограниченията? Още повече можеш ли да ги подредиш в сходяща безкрайна редица с предвидима граница. Не съм специалист в областта на статистиката и математическото прогнозиране,но доколкото знам се изследват конкретни процеси от физическия свят.Не ми е известно някой да се е захванал с фундаменталният проблем на абсолютната истина .Не знам да има изграден математически модел обхващащ цялото творение на Бога./битието/?/ .Ако има ще ми е интересно да го науча. Отговорът ти е доста далече от моите понятия за учтивост и духовност: Бъркаш ред с редица. Редът е безкрайна сума от числа.За граница се говори при редицата,като една редица може да има крайна граница,да клони към +/- безкрайност или изобщо да няма граница (например:-1,1,-1,1,...). Отношението на безкрайни величини също може да бъде крайна величина,но може и да не бъде. Колкото до редовете-при тях имаме сходимост,ако сумата е равна на число. Между другото с тия въпроси са се занимавали в Индия-15-16век (правила за разлагане на някои тригонометрични функции в безкрайни редове),преди Грегори(1671) и Лайбниц(1673) в Европа (и преди Декарт ) .Пиша тия неща с риск да отегча останалите форумци,но ме подразни менторският ти и презрителен тон – надмеността не е признак за висока духовност. По отношение на апостол Павел мисля,че не бива да дефинираме като мъгляво, това което не разбираме. Накрая да те попитам какво общо има с богомилите великият наш поет Христо Ботев: предполагам,че го използваш в преносен смисъл? Впрочем ето мнението на Учителя и между другото продължението на това стихотворение:
  8. Здравей,Петре! Много е хубава музиката,която предлагаш В момента по радиото ("Хоризонт") звучи разкошна мелодия-всяка неделя от 8.30 до 9ч. Обикновено музиката е нежна и приятна,но преди малко бяха пуснали огненият ритъм на фламенкото(май така се пишеше? ). Не знам дали ти харесва този род музика? Полезна ли е за духовното развитие или е само за душата? Питам,защото понякога такива ритми ми много харесват - струва ми се,че ги свързвам с червения цвят. Но аз съм лек случай - познавам човек ,който си оправя настроението само с чалга,при това пусната с максимална сила. Казва ,че му изчиствала полето -това е понятие взето от Маллахов-мисля,че става дума за изчистването на аурата от разни полепнали гадинки от астрала? При мен от такава музика се получава обратният ефект. А какво ти е мнението за метъла,техното,ъндърграунда и т.н? Влизайки в ArenaBG ми прави впечатление,че е пълно с тази музика и ме фрапира не толкова самата музика,колкото обложките на CD-та-разни ужаси Подледният ми въпрос е във връзка с работата ми-учителка съм.Учениците ми са на възраст от 16 до 19г.(работя в техникум) и са големи фенове на този род музика.Те пък с нея разпускат-но какво генерира тя в душите им,не ми е ясно?
  9. Ани

    Критерии за истинност

    Здравей,Деяне! Мисля,че всичко си е струвало и никой не отрича науката с която човек опознава физическия свят.Но дали същите методи с които изучаваме атомното ядро или далечните галактики вършат същата работа в духовния свят-не се знае.И Декарт се е мъчил в тази област-да докаже съществуването на Бога и разликата между човешката душа и тяло-тук но дали е успял е под въпрос Във връзка с това което си написал: то май е необходимо този списък от ограничения да е пълен за да може относителната ни истина да стане абсолютна.В момента само попълваме ограниченията,но ако си забелязал ,оказва се че техният брой клони към безкрайност.Така, че ние се движим към тази абсолютна истина,приближаваме се към нея,но достигането и е проблем (според мен нерешим) дори на физическо ниво. Иначе си прав като казваш: Все пак струва ми се ,че когато говорим за истината,трябва май да правим разлика между Истина и истина,както и между Любов и любов,между Мъдрост и мъдрост?
  10. Ани

    Критерии за истинност

    Здравей,Иване! Обективна реалност , че името ми по плът е Анета и така ме е приел Бог Иисус Христос, когато съм приела Християнството при Светото кръщене. Така съм се регистрирала в http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html но в този форум си избрах името на една моя роднина съвсем случайно,тъй като имаше много Анети и Ани и не ми се искаше да съм под някакъв номер. Мисля,че във виртуалната реалност името не е от такова голямо значение. Това му е хубавото на нета,че се възприемаме изцяло духовно.
  11. Ани

    Критерии за истинност

    За истината във физическия свят се подготвяме още от малки.Главен инструмент в тази насока е умът ни.Интуицията също се включва от време на време. Но когато стане дума за Истината в по-фините и незрими светове, май там умът не върши голяма работа. Ето някои мисли на Учителя,които ми харесаха: тук Мисля,че ние трябва да се стремим към Истината,но достигането на Абсолютната Истина за човекът е невъзможна.Важен е пътят към нея. предполагам,че това е сигурен критерий даден от Учителя в беседата му "Възможности"-тук Дано не съм ви отегчила с цитатите,но много ми харесаха
  12. Здравей,Sony Смятам,че е напълно нормално човек да тъжи за близките си пък и не само за тях.Въпросът който зададе : си го задават 90% от хората. Това ако е духовно самоубийство – то какво става?!? Според мен това си е един съвсем обикновен въпрос. Бодряшкото настроение –истинско или изкуствено, не винаги върши работа. Понякога дори има точно обратния ефект. В предишната система за пионерите и комсомолците беше задължително да са винаги весели,бодри и жизнерадостни-аз съм от по-старото поколение,минала съм през тия неща и от тогава имам малко стрес към изкусвеното напомпване на весело и оптимистично настроение. Благост,какво му е сбърканото на този въпрос,който си задава Sony,че ще се върне назад еони...? Аз също съм си задавала подобни въпроси и благодаря на Орлин за отговора.
  13. Струва ми се,че болката и страданието си имат своето място в развитието на нашето истинско Аз. Иначе ако съм честна пред себе си, попадайки в такава ситуация ,сигурно бих избрала евтаназията-с волята и търпението съм малко на късо.Най вече не издържам на болка . Покрай сестра ми (тя е зъболекарка),познавам една жена която не позволява да й поставят упойка при вадене на доста стабилни зъби-търпи и не вика. А някои,предимно мъже, искат упойка дори за пломба и се разтреперват като видят иглатата. Та мисълта ми е ,че различните хора сме надарени (или развили ) в различна степен някои свои качества,като издържливост,търпение и др. И може би за това се пращат страданията – да ни шлифоват.Така,че човек няма право да се отказва доброволно от живота,който е дар Божи и да унищожава тялото си, което е храм Божи. Още по-малко пък да прави от други хора убийци.
  14. Ани

    Класически композитори

    За биографията - тук и тук За виждането на звуците заедно с цветовете - тук За теглене на МР3- тук
  15. Ани

    Що е смелост?

    Здравей,Донке! Бях чела някъде (за съжаление не мога да цитирам,тъй като не си спомням къде),че има разлика между смелост и безстрашие. Смелият човек вижда опасността,преценява я ,преодолява страха си и действа. Безстрашният просто действа в дадена ситуация,без предварително да е преценил какво го чака.
  16. Ани

    Чувствата

    Честита Нова Година на всички Мила Латина,това което си написала е много човешко.Мисля,че няма човек който да не е изподал в подобна ситуация,включително и Телемах.Затова разбирането на чуждата болка и съчувствието към ближния са абсолютно необходими за всеки човек. Абсолютно съм съгласна с тебе ! Написаното от Донка: е много хубаво,но трудно за прилагане.Например виждайки бясно прелитаща лека кола на червено,карана от тип със самодоволна мутренска физиономия ,на който не му пука ,че ще изпомачка деца,възрастни хора,изобщо не му пука за човешкия живот,ми е много трудно да спра емоциите си с вяра в Божествения промисъл и Любов.Чувсвата ми в такъв момент са си на чисто астрално ниво. Не ми се пише за мислите,които се пораждат от такива чувства и за които само след няколко минути съжалявам,но те вече са излетели в астрала,а това си е голяма беля Познавам много хора,които в спокойна ситуация казват много мъдри мисли,но малко нещо лично да ги засегне и цялата им мъдрост се изпарява.Така че трябва да имаме повече съчувствие и разбиране по между си.
  17. Здравейте и честита Коледа на всички Като,че ли Учителят сам ми отговори на проблема,който засегнах в поста си, към темата на Светлето-За приятелзството. Поразтърсих се в Библиотеката с цел да открия нещо за борбата със злото ,а ето какво открих: Беседа на Учителя-Крайното добро и крайното зло- Утринно слово 1.VI.1941 г. Неделя 5 ч. с. София – Изгрева Наистина ,колкото и трудно да е за изпълнение, като че ли това е отговора?
  18. Ани

    Приятелите

    Съгласна съм,но лекарят,който оперира организма е извън него и може да го погледне отстрани. Когато едно куче ме лае ,аз не го мразя ,просто защото не съм куче,а човек. Не мога да кажа,че мразя някои хора, но не мога и да ги обичам.Тъмните сили са си тъмни сили и си гледат работата,но проблемът със свободната воля си е наш и от нас зависи дали ще ги пуснем или не. Но май излязах от тази тема-за приятелите.С тях нямам проблеми. Проблемът ми е в думите на Христос-да обичаме враговете си-много е трудно,особено когато става дума не за конкретни врагове. Ето пример,за да съм ясна-как да обичам наркодилъра от съседния вход (той дори не ме познава,но всички от блока го знаем много добре,включително и полициаите,които периодически го хващат,но след това го пускат...).Вече има две момчета от блока,които починаха от свръхдоза и самоубийство,при неизяснени обстоятелсва. Та това е само един малък пример. Ако съм ангел бих могла да погледна отстрани и да обикна такъв чавек,но аз също съм човек.
  19. Ани

    Приятелите

    Абсолютно съм съгласна с Деян,тъй като непрекъснато правя тази грешка - прескачам Любовта и търся само Мъдростта и Истината. Но как човек да обича всички хора? Малките деца,близките,приятелите,природата,животни те-да, но има хора ( не ми се пише за тях ), които не бих могла да обикна. Тогава накъде с Истината? Успокоява ме мисълта,че и Христос май не е изпитвал голяма любов към фарисиете например...Но Той все пак не е бил напълно човек?..Незнам?
  20. Ани

    А сега накъде?

    За това ли става дума? Радвам се ,че си открила отговор на въпросите си
  21. Ани

    Самолюбието???

    Зависи все пак този за какво се радва ? Ако се радва,че е успял да излъже някого...
  22. Ани

    А сега накъде?

    Мисля,че и другите участници в този форум са се сблъсквали с проблема на Kirau?Да затънеш в информация и да не можеш да се измъкнеш? Kirau, не казваш от колко време четеш такава литература. Съвсем нормално е да изпаднеш в такова състояние. Това се случва винаги когато човек се “препълва” с данни в някаква област – идва момент в който си казва,че нищо не знае,че нищо не му е ясно. Този феномен е познат на студентите,когато се готвят за изпит.Обикновено след кризисния момент нещата се уталожват,улягат. При четенето на религиозна и езотерична литература е същото,особено трудно е ако се мъчиш да се оправяш сама в тази джунла. Затова търси хора които вървят по същия път-обмяната на опит и знания ще ти е от полза,пък и чернилката наоколо ще започне да ти се струва по-малко. Не се безпокой,че си приела много знания – след като си ги търсила,значи си имала нужда от тях. Явно нещто те е подтиквало да търсиш истината.Остави нещата да улегнат – т.е. количествените натрупвания да се превърват в качествени изменения. Търси общото в различните учения-май истината е до някъде там...? Аз поне така се оправям. Проблемът с Учителя/Гурото/Наставника,който да те води наистина е голям. Мисля,че в България в момента няма такъв. Пък и в света...? В това отношение се пази от лъжеучетелите-пълно е с тях. Колкото до Любовта/любовта, Тя/тя не идва по поръчка. Ако човек се е “сдухал”,както казват ,колкото и да му говориш за Любов,трудно ще те разбере.Просто трябва да мине малко време,да се пооправи,първо да забележи малката любов около себе си – в усмивката на някое дете,в разцъфналото цвете ,в преданния поглед на някое животинче... Обикновенната любов е част от Любовта, (както се казва в математиката-подмножество ) .Мисля,че във всеки човек тази Любов е заложена,но в болшинството хора просто не се е събудила още. Но ще се събуди ! Нали натам вървим,колкото и невероятно да ни се струва,като се оглеждаме наоколо, но ние се оглеждаме от едно много ниско ниво засега.
  23. Ани

    Класически композитори

    За съжаление не разполагам с тази творба на Григ.Ако открия линк за нея ще го дам. Засега ето някои линкове за свободен достъп: руски български български Надявам се,че ще намерите нещо
  24. Орлине,нещо не виждам пещерите да са пренаселени. Лена,прекрасно е това за което пишеш и напълно те разбирам.Но мисля,че и ти трябва да разбереш хората,които вървят по други пътища в този си живот. Би ли обвинила майка Тереза,че няма собствено дете? Познавам в София монахини-евхаристинки (католички). Те отглеждат сирачета , дават им образование и път в живота.Всичко това съвместяват със служенето си на Бога. Животът на отшелниците и на монахините/монасите съвсем не е лек. Явно,че някои от хората, пишещти в този форум се мъчат да отричат неща за които не знаят нищо. Колкото до духовното развитие на човека,то трябва да си върви паралелно със семейството,децата,любовта,кариерата.Ние нито за миг не трябва да забравяме,че не сме само едно физическо тяло със съответните животински инстинкти, а нещо повече. Но има момент,когато човек трябва да се концентрира варху духовното си развитие.Затова в Индия,някои хора след като си отгледат децата наистина отиват в пещерите. Ако обаче трябва да се постави проблема на чисто физически план-семейство и деца или кариера,то аз съм за семейството или поне за децата.Но децата трябва да са дошли според мен по волята на провидението,а не по наша воля. От собствен опит знам,че ака нещо не ми се дава от горе и въпреки това направя всичко за да го постигна,то след като съм го постигнала-разочарованието е най-малката беля която може да ми се случи. Мисля,че Латина е абсолютно права,като казва:
×