Ани

Още една песен в изпълнение на Жана Бичевска:

Миролюбие и миротворчество? Според мен едното е пасивно състояние, а другото – активно. Така мисля. За да бъде миротворец, човек преди това трябва да бъде миролюбив. Но само миролюбие не е достатъчно, когато искаме да преодолеем агресивността. За това са необходими още качества – сила например.





Под сила, разбирам не толкова физическа сила. Ако сравним например Ганди и Хитлер, то и двамата са физически слаби. Но и двамата имат духовната сила да поведат други хора след себе си. Обаче всеки използва тази сила според степента на развитието си. Хитлер е имал духовна сила, но му е липсвало Божественно състояние, липсвала му е връзка с Любовта. Не е бил силен по сърце. Само по воля и по ум. Затова излива тази сила в агресия, което е инволюционен път.

Но миролюбието не означава пасивност срещу злото.


За съжаление много хора все още смятат, че агресивният човек е силен човек. Човек на действието. Докато миролюбието се отъждествява със страхливостта, слабоста, малодушието.

Честито Рождество!

За неделните беседи може да се прочете в книгата "Учителя", издадена през 1947 г. от неговите ученици: Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991).

Ето малък откъс от главата "Неделни беседи":

Всеки неделен ден рано сутринта се събираме в нашия салон на обща молитва и песни. Това са хубави часове. Тогава Учителя държи Утринното слово. То докосва душата. Една насъщна нужда има човешката душа - да възстанови връзките си с Бога, Вечния източник на Живота. Какво е една светла мисъл, какво е едно благородно чувство? Едно писмо от нашия Небесен Баща. Душата гладува и жадува за даровете Божии. Тя ги очаква с трепет и ги приема с благодарност.

Учителя казва:

Дошло е време, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние се нарича възмъжаване. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има вътрешна връзка с Целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествен живот.

В 10 ч. Учителя държи неделната беседа. Големият и светъл салон на Изгрева се изпълва с посетители. Повечето от тях идат от града, от няколко километра разстояние. Преди беседата се изпяват няколко песни. Слънчевата светлина струи изобилно през седемте големи прозорци. Точно в 10 ч. Учителя влиза през малката западна врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата.





Учителя прочита една глава от Свещеното Писание. После взема само един стих от прочетената глава и говори върху него. Като се спира върху същината, Той е съвършено свободен от буквата. Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-съвършено постига Истината. Колкото човек възраства, толкова по-пълно му се разкрива тя. Учителя си служи свободно с формите. Той знае, че те са създадени заради съдържанието и смисъла, а не обратното. Следователно Духът, Който твори всичко и има Истината, всякога може да създаде една подходяща форма, за да я изкаже. Затова всеки, който слуша Учителя, чувства едно освобождение, една вътрешна радост, един възторг. Поръсени от живата вода на Неговото Слово, вкаменените форми на миналото оживяват, започват да се движат и говорят. Цял един заспал свят се пробужда към Живот. От Словото на Учителя струи нова Светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства, ала не всякога може да я изкаже. Затова Словото на Учителя е откровение.





Всяка душа носи неразрешени въпроси в себе си и мълчаливо очаква отговор на тях. Когато Учителя застане на естрадата, към Него се отправят погледите на стотици хора; в техните очи горят въпросите, които ги вълнуват, противоречията, които ги смущават, пречките, които ги спъват в пътя им, миражите, които ги заблуждават, тъмните облаци от предразсъдъци и заблуждения, които закриват Слънцето на Живота за тях. Те очакват помощ, те очакват Светлина. Те очакват една ръка да ги подкрепи или да им повдигне малко от бремето. Понякога много малко помощ е потребна на човека - една дума, една мисъл, едно добро чувство, един малък подтик, за да разреши задачата си и да тръгне в Пътя. Понякога една малка светлинка е нужна в мрака, който е обгърнал душите, за да видят пътя и тръгнат напред. Благословена е работата на Учителя. Когато един Учител дойде между човеците, към Него отправят зов за помощ всички души, които са в нужда. Той трябва да им помогне. Затова за Христа е казано: "Той взе греховете на света."

Цялата глава "Неделни беседи" може да се прочете в статиите - тук.

Според мен търпението е пробният камък за любовта. Истинската любов е дълготърпелива, както казва апостол Павел. Май тук е разликата между любов и обич.

Става дума за отношенията не само между мъж и жена, а изобщо. Замислих се за тази граница в по-широк аспект тъй като търпението ми е голям проблем.

Почнах да се съмнявам. Въпросът на Хриско е и за България, не само за българите.

Прочетох цитатът, който дава Klaudia от беседата „Учител и Господ”


Прочетох и пророчествата на Слава Севрюкова, цитирани от devashaktika:


Ако се разтърсите из мрежата ще видите и много по-страшни пророчества. Пак от Севрюкова. Но не ми се пише за тях тук.

Повод да се реша да пиша в тази тема и да споделя болката си и опасенията си за бъдещето на България (не на българите) е един разговор снощи по скайпа с моя приятелка, въодушевена от Карбовски и предаването му на връх Великден. Не знам дали този „смел” журналист би посмял да се изхрачи срещу мюсюлманите на Рамазан Байрамът, така както се изплю срещу православните християни? Аз също не ходя на църква, по големи празници. Особено пък нощем. Но не смятам, че всички хора отишли там са лицемери. Не смятам и че всички представители на православното духовенство са гадове... Защо не се опитате да кажете някога нещо за моллите, ходжите. Защо не заклеймите джамиите и молещите се в тях или синагогите? Или протестантските секти, които заляха земята ни...? Нима мормоните трябва да ми обясняват как да вярвам в Христос? Но тук някой да е казал нещо срещу тях? Или сред тези вярващи няма лицемери?

Но когато става дума за българското – тогава българи с удоволствие и цинизъм плюят срещу народа си и вярата му, която все пак го е запазила като такъв. През 5-те века „турско присъствие”...

Разбирам нещастната майка в предаването. Но колко нещастни майки има на хора убити от роми...? За това е табу да се говори? Расизъм било. Били сме член на ЕС...

За изчезването на българите от селата на Северна България - защо никой не говори? Знаете ли, че там, в села около древната ни столица – Търново, българското население е на изчезване? Старите хора умират, младите заминават по градовете, защото селските училища се затварят от икономически съображения. А българите държат на образованието на децата ди. За разлика от някои други. На които им стига папагалското обучение на цитати от Корана, на непознатия арабски език. В нов откриващите се мюсюлмански училища (с какви пари?) децата биват обучавани в едно единствено учение – учението на омразата към друговерците и това, че тези друговерци НЕ Е ГРЯХ да бъдат физически унищожени. Това Карбовски не го вижда. Защото не му изнася. Не го виждат и другите журналисти, които са още по-страхливи...

Нашата страна е разположена на територия, която е райска градина все още, въпреки усилията ни да я унищожим. Катаклизмите, които се стоварват другаде, нас ни подминават засега. Но демографското изчезване на българите е вече факт. И започва от люлката на един народ – селото. Там вече българи почти няма.

Това ме кара да мисля, че Учителя и Слава Севрюкова май са прави. Но редно ли е да се пръснем по света и да оставим тази райска земя на други, които не говорят български и не искат да има българи тук?

Мен ме боли. А за вас не знам...? Не знам и дали това мое мнение ще остане...? Може би от опасение, че е с националистическа насоченост и не бива да се говори лошо срещу някои други нации, чиито права се защитават доста твърдо от европейците, мнението ми ще бъде изтрито. Но същите тези европейци веднага пълнят цели самолети с ромски заселници при тях, като ни ги връщат с еднопосочен билет. Защо?

Просто много ми е накипяло и ми е мъчно за България...?

Силвия, аз също съм си задавала този въпрос много пъти. Буда, Моисей, Христос, Мохамед. В сегашната епоха- Рудолф Щайнер, Петър Дънов-Беинса Дуно....има още много. Те са различни. Някои от тях носят послание не само за народите сред които са се родили, но и за цялото човечество. Други имат изглежда за задача да повдигнат определена общност от хора само. Но всички са обединени от едно- те са Посланници на Светлината, носители на Любов, Мъдрост и Истина. Изглежда, че се появяват сред народ, който има нужда от тях. Време и епоха подходящи за приемане на носените от тях “лекарства”.

Какво биха били обаче тези Учители, без своите ученици, които разпространяват тяхното учение?



Вярно, че популяризирането на името на Учителя става чрез телевизията (не мога да кажа, че това беше шоу в буквалния смисъл надумата). Излъчването стана по БНТ. В коментарите участваха доста сериозни и авторитетни личности.
Радвам се, че все повече хора в България разбират кой е наистина Петър Дънов, какво е неговото учение и го оценяват високо въпреки яростната атака и лъжи по отношение на личността му от страна на православната църква. Спомням си думите на Учителя, че пред Бога той отговаря за своите ученици, те – за българския народ (цитирам по памет).

Струва ми се, че учениците, а в духовното си развитие те са дори над светиите, имат за задача не само собственото си съвършенство, а нещо много повечи. Да си припомним делата на апостолите. Съвсем не им е била лека съдбата и те са знаели много добре това, но са поели щафетата от Спасителя.
От това, че Учителят е класиран в първата десятка се вижда, че неговите Ученици правилно си вършат работата. Само до преди 10 години това би било невъзможно. Коментаторите от БНТ бяха учудени от този факт, но радостни, че в българите започва да се наблюдава и стремеж към духовното, не само материалното преуспяване. Според мен това е светлина в тунела и ме радва.



Наистина той няма нужда от подобни класации, но тази класация е индикатор, че учението му започва да се разбира и да достига да сърцата на все повече и повече българи.

Не съм голям специалист в биологията, но доколкото си спомням, размножаването с клониране ставаше при нисшите организми. Така, че това не е стъпка напред в еволюцията, а връщане назад май.

Много истина в това отношение се крие в отговора на стария вожд Сиатъл, който дава на правителството на САЩ, когато през 1850 г. принуждават неговото племе да продаде два милиона акра земя, където те са живеели, за 150 000 долара. Ето части от този отговор:

На 22 септември 1922 г., Учителя поставя началото на школната учебна година с беседата: "Празникът на труда". Ето някои насоки, дадени на учениците на школата:
......

Хриско, мисля че тук нещата са много по-сериозни и затова реших да отделя в нова тема този ти въпрос от темата за „Модата в отвъдното“. Религиозните убеждения не са мода. Но в отвъдното, както ти наричаш животът след физическата смърт, много религиозни хора затъват или по-точно казано биват хванати в капана на егрегора на религията или учението което са следвали приживе?

Как се създават тези егрегори? Мислите, желанията, представите, вярванията на последователите, поклонниците, учениците на един религиозен водач са свързани с него, образуват колективна (групова) енергия или мисъл - форма, която заражда „егрегора на религията или съответното учение". Тази мисьл-форма не е нещо отвлечено, не е някаква измислица, която няма нищо общо с Реалността. Напротив - колкото повече хора я създават, вярват в нея и й се уповават, колкото повече хора интензивно мислят за нея, толкова повече тя придобива плътност и жизнена сила, толкова повече се превръща в реален фактор, който взема дейно, активно участие в живота на вярващите и създаващите я и им влияе. Така че егрегорът е един много сложен феномен - от една страна възниква на базата на реален обект - лице (Буда, Кришна, Христос и т.н.), в същото време е сбор от субективни представи, но тази колективна субективна представа наречена „егрегор" е обективно или реално-действаща сила в живота на тези, които я създават чрез силата на мисълта, волята, желанията, мечтите, представите и вярванията си.

Егрегорът се превръща в сила - закрилник, покровител, с която може да се взаимодейства, с която може да се общува. Можеш да задаваш въпроси, адресирани до тази колективна енергия, до егрегора и да получаваш отговори на сън или наяве. Много често егрегорите на религията са във враждебни отношения помежду си - примерно мюсюлманският егрегор по отношение на християнския, както и обратно. Егрегорът е жива същност, която съществува дотогава, докато има хора, които я поддържат с мисълта си.

Човек е свикнал да търси закрила, покровителство, сигурност, да се уповава на нещо. Затова и затъването в клопката на егрегора на дадена религия или учение е така примамлива понякога. В рамките на егрегора нещата са много лесни понякога. Тук ако зададеш въпроса - кой е истинският бог? - ще получиш очаквания отговор - ако си християнин - това ще бъде Христос, ако си кришнар - Кришна и т.н. На въпроса - има ли прераждане или не - ако си ортодоксален християнин ще получиш отрицателен отговор, а ако си индуист - положителен.

Но всичките тези отговори, колкото и удовлетворяващи, успокояващи или вдъхновяващи да са, няма да дойдат от Висшата Реалност, а ще са плод на нашата обусловеност в рамките на егрегора, който сме си избрали и към който принадлежим.

И тук идва неприятната част – заминалите от физическия свят членове на дадена религиозна общност или учение образуват нещо като част от егрегора, защото и след смъртта си го хранят с психическата си сила. Поради това никаква идея в света не може да се унищожи с насилие. Действително, мъчениците за една идея само засилват представляващия я в астрала егрегор...

Трудно се излиза от тази примка. За да се докосне човек до Върховното, до Реалността такава, каквато е, трябва да се освободиш от всички егрегори, от всякакви влияния, да мине отвъд тях. Това не е лесно.Трябва да бъдем достатъчно проницателни за да можем да видим фалша на всичко това - на външното упование, на външната сигурност - тогава заедно с виждането ще дойде и отхвърлянето, и освобождението от товара на егрегорния авторитет, на който сме били подвластни и който сме създавали с мислите си.

Не смятате ли, че доста е тънка понякога границата между Реалността и създаденият егрегор на дадена религия или учение. Трябва да имаме повече доверие на вътрешния си глас. Да разчитаме на него за откриване на Истината. Може би това е начин да не се попадне в капана на на някой религиозен или езотеричен егрегор...?

Ами време беше да се удари едно рамо на "вампирския" туризъм и нас. Няма само румънците да печелят със замъка на граф Дракула.

Каква е била представата за вампирите сред нашите прадеди, може да се види от тук и тук.

20 декември



Днес е Игнажден: обичаят полазване


Православната църква чества Свщмчк Игнатий Богоносец.

Според народните обичаи на Игнажден започват Новата година и Коледните празници. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.

През 1880 г. - Учредена е Върховната сметна палата. На същия ден във в. "Държавен вестник" е публикуван първият Закон за Върховната сметна палата, приет от II Народно събрание. От 2000 г. денят се отбелязва като професионален празник на Сметната палата.

През 1894 г. - Приет е Закон за Висшето училище. Въведен е принципът на академична автономия под контрола на просветния министър. Отделите са превърнати във факултети с декани и факултетни съвети. През октомври 1896 г. е приет Правилник за Висшето училище.

През 1903 г. - Народното събрание приема Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество. Премахва се резервната армия, а броят на пехотните дивизии нараства от 6 на 9. Пехотните дивизии обхващат 18 бригади и 36 пехотни полка. Законът осигурява възможността през 1906 г. да се организират три военноинспекционни области, които във време на война сформират три армии. При военновременното развръщане на войските се предвижда дивизиите да сформират корпуси, а бригадите дивизии. По този начин българската войска получава пълно организационно развръщане - армия, корпус, дивизия, бригада, полк, дружина.

През 1907 г. - Започва Обща железничарска стачка (4000 души), ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.) , БСДС "Пролетарий" и Радикалдемократическата партия, завършва с частична победа на работниците.

През 1943 г. - Британската авиация бомбардира София. Ударът е в рамките на операция Point Blank. Царство България е подложено на масирани бомбени атаки от щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа, който формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е придадена 205-а авиогрупа на британските ВВС.
Целта на операцията е чрез въздушен терор България да капитулира. На 6 ноември е бомбардиран Пловдив, на 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София.
В операцията загиват над 4000 мирни граждани, а голяма част от централните софийски сгради са разрушени.
Срещу англо-американските военно-въздушни сили добре екипирани и въоръжени се противопоставя една ескадрила от около 100 български пилоти. Летците ни са били снабдени, с едни от най-добрите за времето си германски изстребители, Месершмит Ме-109 Густав-2. Въпреки огромното количествено несъответствие във възможностите, българската ескадрила достойно защитава небето над София, до септември 1944 година са свалени стотици противникови екипажи, като рейдовете над България са считани за едни от най-опасните.
На 20 декември по обяд през 1943 г. студеното небе над София се превръща в огнена арена на тежка въздушна битка.
Към София са се насочили няколко вражески вълни от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За защита на столицата излитат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2.
Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти изтребителен авиополк са готови с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата битка, която се разразява над притихналия град, най-неудържим е поручик Димитър Списаревски.

Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 в гр. Добрич. От април 1938 г. до юли 1939 г. е на школа в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин.
На приблизително 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, за да се прикриват добре един-друг по позната схема.
Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички посоки, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени. Списаревски преценява, че за да бъде свален някой от бомбардировачите е необходимо да скъси разстоянието преди да стреля, около него българските изстребители се отдръпват, набират височина и отново атакуват... В този момент Списаревски забелязва, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се ловко от двойка П-38 и веднага пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача, Димитър Списаревски наближава бомбардировача на около стотина метра, чак тогава ускорява изтребителя в прицела и натиска спусъка...За части от секундата вижда как снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява двигателя Списаревски рязко свива и изправя напред самолета, попадайки сред бойния строй на останалите бомбардировачи. Два П-38 откриват стрелба по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от множество трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след атаката над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са почти привършили няма достатъчно за да контраатакува англо-американските пилоти, тогава той взима неочаквано решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24. Според думи на български пилоти оцелели от боя на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския самолет, които го определяли като командващ група.
Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно погребано, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.
Роберт Реноар един от оцелелите във въздушния бой британски пилот, по чудо останал жив след "тарана" на българина споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют...”

През 1977 г. - Капитан Георги Георгиев с яхтата си "Кор Кароли" завършва успешно околосветското си плаване, продължило 201 дни, 21 часа и 36 минути.

Капитан Георги Георгиев (1930-1980) е първият българин, обиколил сам Земята с яхта. След успешно участие в Трансатлантическата регата "ОСТАР-76" на 20 декември 1976 г. той отплава от Хавана с 9-метровата яхта Кор Кароли, преминава Панамския канал и стигна Маркизките острови в Тихия океан.
Оттам се насочва към остров Фиджи и е единственият, който през март - месеца на тропическите депресии в този район - влиза в Сува. След като се отбива в австралийския Порт Дарвин, през август и септември той пресича Индийския океан. Преди Кейптаун, преминава през Южния Атлантик и
на 20 декември 1977 г. пристига в Хавана, като затваря кръга около Земята.
В "Книгата на рекордите на Гинес" за 1981-1982 г. неговото плаване от 201 дена, 21 часа и 36 минути е включено като най-доброто дотогава постижение в света по време за обиколка на еднокорпусна яхта независимо от нейната големина и от маршрута на плаването.

Родени:

През 1868 г. - Димитър Тодоров Страшимиров

български писател, учен историк, публицист и общественик. Следва литература и история в Берн, Швейцария (1893 г.), дипломира се с докторат по литература. Развива активна обществено-политическа дейност. За пръв път печата стихове във в. “Напред”, редактиран от Г. Кърджиев. Страшимиров събира документи и осветлява важни моменти от Българското възраждане. Димитър Страшимиров е автор на “Южни сонети” (1894 г.), “Христо Ботев като поет и журналист” (1897 г.), “Критици и драскачи” (1901 г.), “История на Априлското въстание” (т. I-III, 1907 г.), “Архив на Възраждането” (т. I-III, 1908 г.), “Силует” (1909 г.), “Пред едно съдбоносно посегателство …” (1911 г.), “Врази” (драма, 1912 г.), “Сред мрака” (роман, 1901 г.), “Раковски и неговото време” (1924 г.), “Любен Каравелов” (1925 г.), “Офелия на българска сцена” (1926 г.), “Левски пред Къкринската голгота. История и критика” (1927 г.), “Васил Левски. Живот, дела и извори” (т. I, 1929 г.), “Наченки на българското революционно движение” (1931 г.). Умира на 2 март 1939 г. в София.

През 1929 г. - Веселин Томов Измирлиев - български журналист, преводач. През 1952 г. завършва френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор (1953-1960 г.) и коментатор по международни въпроси в Радио София (1965-1970 г.) и в апарата на ЦК на БКП (от 1970 г.). Сътрудник е на периодичния печат. Един от учредителите на Съюза на преводачите в България. Член е на редакционните колегии на сборник "Изкуството на превода" (от 1976 г.) и на сп. "Панорама" (от 1980 г.). Преводач е от френски, руски и английски език.

През 1943 г. - Георги Константинов - български писател. През 1967 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Със стихове дебютира в сп. “Родна реч” през 1958 г. Работи като заместник-главен редактор е на в. “Народна младеж” (1972-1973 г.), главен редактор е на сп. “Родна реч” (от 1973 г.). Председател е на ПЕН клуба в България (2001 г.). Георги Константинов е автор на съчиненията: “Една усмивка ми е столица” (1967 г.), “Обичай ме в неделя” (1970 г.), “Хиляди прозорци” (1971 г.), “Папагалчето Браво” (1973 г.), “Така живеят легендите” (1973 г.), “Лично време” (1974 г.), “Гълъб със запалени криле” (1976 г.), “Духовита възраст”, хумористични стихотворения (1975 г., 2 изд. 1986 г.), “Денят до мен. Страници от моя бележник” (1987 г.), “Балада за низшите чинове”, поезия (1992 г.), “Обичам те до тук”, стихове (1992 г., 2. доп. изд. 1993 г., 3. доп. изд. 1997 г., 4. доп. изд. 1997 г., 5. доп. изд. 1998 г.), “Елени в житата” (1993 г.), “Рижият пират Туфо”, повест за деца (5. изд. 1995 г.), “Будна кома. Нова поезия” (1996 г.), “Лявата ръка на Бога. Избрана поезия” (1999 г.).

Починали:

През 1926 г. - Велико Ангелов Попов - български революционер, учител. Роден е през 1850 г. в Русе. Съратник е на Христо Ботев. Участник е във Втора Българска легия в Белград (1867-1868 г.). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е адвокат, съдия и заема различни административни длъжности.

Утре е Гергьовден. На този ден празнува Българската армия. Може би доста хора няма да се съгласят с мен, но мисля, че ако има за какво да се гордеем през тези повече от 13 века съществуване на нашата държава, то това е Българската армия, това е честта на българското оръжие и бойни знамена, това е силата на българския дух и славата на българските победи. България е била предавана от своите политици много често, но от българския войник – не!








http://www.youtube.com/watch?v=dANOi02Rtuk&feature=related

Могат, Донче и още как. Шизофренията например.

Е, сега ще ти се случи и в този форум. До сега не те коментирах защото не е редно според правилата на форума. Мислех да го направя на лични, но ти вече прекали. От както си заминал за Германия не спря да плюеш по България и да я сравняваш с новия си дом. Сега се оказва, че ако някой все пак се опита да си защити родината, то е завистлив. Демек, завиждат ти, че си успял да се наредиш, а тук сме останали някакви неудачници, способни само да злобеят от мъка, че не са се уредили като теб... Аз лично не ти завиждам. Има много причини за това, но нямам намерение да ги описвам. Прекалено лично ще стане.

Това, че не е леко да се живее в България е вярно. И какво? Да си закрием страната ли? Да емигрираме всички? Това ли е изхода според теб?

След като си си намерил мястото и пътя в този свят, защо продължаваш да ругаеш бившата си родина и сънародници? Толкова ли много омраза, чернилка, огорчение, разочарование си събрал? И точно тук ли, в "Портала за съзнателен живот" ли трябва да ги излееш? Като човек, занимавал се все пак с езотеризъм, не си ли даваш сметка какво правиш?

Мила rumm, добре дошла. Напълно те разбирам. Понякога човек трудно намира сродни души, дори и сред най-близките си хора. За споделянето има много хубава тема „Споделяш ли духовните си интереси с другите”

Мисля, че целта на форумното общуване е и точно това събиране – на хора със сродни интереси, които да обменят мисли, виждания, понякога трудни за споделяне със заобикалящите ги, колкото и да са близки те. Но както е писала kuki - малко е трудно споделянето за съкровената си същност.

Харесва ми и това, че акцентираш на духовната смърт, която е много по-страшна от физическата. Има в момента доста филми, главно холивудско производство, в които се създава един романтичен образ на вампирите. Доста привлекателен. За хората се говори с презрение, като за смъртни, а вампирите от типа на Дракула се издигат като „безсмъртни”, един вид над хората вече в йерархията. Това не е вярно. Ако наистина има такива вампири, каквито се описват в книгите и филмите за тях, то те не са над, а под хората. Това е една регресия към животното в човека и загуба на душата. За подобна загуба на Божественото начало в човека, се споменава от Блаватска в „Тайната доктрина”, а и от Сведенборг. Обикновено това се нарича „втора смърт”. Не съм много наясно в терминологията, но е доста мрачна област за изследване.

Толкова за обикновените вампири. Ти казваш „И може би наистина повечето от нас вече са "ухапани" от вампир.” Тук явно вече става дума за енергийно вампирство и можеш да погледнеш в „Енергиен вампиризъм / Психовампиризъм”.. Темата е интересна според мен.

Здравей, Любо!
За ромите има много в интернет. Но ти питаш :


Не съм срещала думата "роми" в беседите на Учителя, но има за циганите. Ето нещо интересно:



и още



Прави ми впечатление сравнението с изпъдени ученици, неиздържали школата и т.н. Все пак не съм наясно дали това е обикновена метафора или Учителят наистина вижда циганите като такива?
Колкото до отношението на Беинса Дуно към различните раси и народи, това се вижда най-добре от думите му:

Интересно защо ромите не могат да се приспособят към европейските ценности, към европейската цивилизация вече 600г. почти?

Мисля, че в тази тема много се идеализира образа на циганите. Да не мислиш за утрешния ден не винаги е следване на Христовия принцип. Така са мислили номадите, знаейки че днес ще грабят това село, утре другото. Това е инволюционен начин на живот. Да смяташ, че другите са твоя плячка или доставчик на жизнени блага и че трябва да те отглеждат като домашен любимец.

Защо циганите не са добре приети дори в собственната си прародина - Индия? Защо където и да се появят, хората веднага застават нащрек от евентуална кражба или нещо още по-лошо.

Съгласна съм с infinity1305, че " имаме българи които притежават палати, с образование, а лъжат крадат и убиват повече и от цигани, и не толкова на дребно." Но това не е характерно качество на масовия българин, докато при циганите това е просто начин на живот, бит. И ако не се интегрират и образоват, което е много трудно, ще стане страшно да се живее в България след 20г.

Мисля, че не общата маса роми не искат, а разните ромски организации, които имат полза ромите да си останат в това състояние. Ако ромите се образоват и се интегрират, то хора като Цветелин Кънчев, какво ще правят?

Колкото до лъженето, абсолютно си прав. Не само лъжат, но и крадат, убиват. Според мен 90% от този етнос са социопати. Това идва именно от възпитанието им в гетото, където човекът, който не е ром, просто не е човек и е нормално с него да се постъпи нечовешки. Ромите живеят в 21 век с мирогледа на човек от преди 300-400 години. Те живеят в един свой свят, гледайки на заобикалящата ги действителност като на нещо враждебно, нещо с което трябва да воюват. А на война всички средства са позволени. Затова циганските гета трябва да изчезнат! Българският език трябва да бъде задължителен за всички граждани на България.

Но и българите трябва да направим стъпка към ромите, да им помогнем да се приспособят към нашето общество, не да ги отблъскваме. Познавам цигани с висше образование, които си живеят спокойно, гледат си работата съвестно и ако не кажат, че са от ромски произход, никой не би се сетил за това.

Не ми е ясно защо вместо да се толерира работливата и честна част от тях, у нас се прави точно обратното?

Българите може да си имаме много кусури, но имаме и сила, издържливост, ум. Въпреки скапването на обучението по математика например, българчетата продължават да печелят награди на международни олимпиади.

Не забравяйте, че в днешния ден много наши сънародници се борят със стихиите буквално за живота си. Ако не можем с друго, то поне една добра мисъл да им изпратим.

Получава се нещо много интересно. Будители, но укрепващи съня на спящия народ. Да направиш от светлите личности, дали себе си за възраждането на нацията, приспивателно за същата тази нация, си е направо престъпление. Не знам дали при другите народи е така, но при нас определено или сме заспали или треперим от страх “под юргана” и се правим на спящи. Защото само по този начин мога да си обясня факта, че докато в другите държави има мафия, то в България мафията си има държава.

Това го е имало в зародиш и по времето на Георги Марков. Мафията тогава беше управляващата върхушка, наричаща себе си “комунисти” и имаща за цел да натрупа определен капитал, който беше вече легално пуснат в действие при промените след 89-та година. Тогава беше пуснато в действие още едно приспивателно за народа –“борбата” между сини и червени, между БСП и СДС. И когато това приспивателно даде фира, дойде жълтата приспивна мъгла на царя. И т. н.

Като равносметка – българите сме най-бедният народ в Европа, народ който позволи икономиката му, енергетиката му, телекомуникациите му да попаднат в чужди ръце, да носят приходи за чужди държави. Например защо беше необходимо държавата да продаде голяма част от българските електроразпределителни дружества на държавната чешка компания CEZ? Защо чехите не разбиха и разпродадоха своята икономика? Според мен – защото нито спят, нито са страхливци. Става дума за чешкия народ. А при наличието на такъв народ, управляващите не смеят да си разиграват коня, както си искат. Същите тези чехи, които в собствената си страна доста биха мислили, преди да вдигнат цените, в България най-нагло всяка година искат поскъпване на тока. Сега ни очаква доста шоково такова.

Може би си задавате въпроса, какво общо има това с 2 юни и със смъртта на Ботев?
Аз също като писателя Г. Марков смятам, че това е една илюзия, имаща за цел да укрепи Матрицата в която сме приспани.



От иконата има полза само ако вярваш в идеята стояща зад тази икона. Тогава вече не е приспивателно, а стимул за борба.



За да се отсее зърното от плявата, наистина е необходима будност. Но за съжаление ми прави впечатление как се води целенасочена политика за затъпяване на българите. Логическото им мислене се заменя с шаблонно, истинската култура – с “чалга” такава.

Не знам какъв е изхода за съжаление? Хората с гена на Ботев и Левски май отдавна са изчезнали?

Получава се нещо много интересно. Будители, но укрепващи съня на спящия народ. Да направиш от светлите личности, дали себе си за възраждането на нацията, приспивателно за същата тази нация, си е направо престъпление. Не знам дали при другите народи е така, но при нас определено или сме заспали или треперим от страх “под юргана” и се правим на спящи. Защото само по този начин мога да си обясня факта, че докато в другите държави има мафия, то в България мафията си има държава.

Това го е имало в зародиш и по времето на Георги Марков. Мафията тогава беше управляващата върхушка, наричаща себе си “комунисти” и имаща за цел да натрупа определен капитал, който беше вече легално пуснат в действие при промените след 89-та година. Тогава беше пуснато в действие още едно приспивателно за народа –“борбата” между сини и червени, между БСП и СДС. И когато това приспивателно даде фира, дойде жълтата приспивна мъгла на царя. И т. н.

Като равносметка – българите сме най-бедният народ в Европа, народ който позволи икономиката му, енергетиката му, телекомуникациите му да попаднат в чужди ръце, да носят приходи за чужди държави. Например защо беше необходимо държавата да продаде голяма част от българските електроразпределителни дружества на държавната чешка компания CEZ? Защо чехите не разбиха и разпродадоха своята икономика? Според мен – защото нито спят, нито са страхливци. Става дума за чешкия народ. А при наличието на такъв народ, управляващите не смеят да си разиграват коня, както си искат. Същите тези чехи, които в собствената си страна доста биха мислили, преди да вдигнат цените, в България най-нагло всяка година искат поскъпване на тока. Сега ни очаква доста шоково такова.

Може би си задавате въпроса, какво общо има това с 2 юни и със смъртта на Ботев?
Аз също като писателя Г. Марков смятам, че това е една илюзия, имаща за цел да укрепи Матрицата в която сме приспани.



От иконата има полза само ако вярваш в идеята стояща зад тази икона. Тогава вече не е приспивателно, а стимул за борба.



За да се отсее зърното от плявата, наистина е необходима будност. Но за съжаление ми прави впечатление как се води целенасочена политика за затъпяване на българите. Логическото им мислене се заменя с шаблонно, истинската култура – с “чалга” такава.

Не знам какъв е изхода за съжаление? Хората с гена на Ботев и Левски май отдавна са изчезнали?

Азбуки, извинявай ако си възприела думите ми "Кой нормален човек си разрушава къщата.." лично. Нямах предвид конкретен човек. Разсъждавам за народа като цяло.
За един човек, това което пишеш е хубаво. Хубаво би било ако и българите действаме като един човек. Ти казваш :"Имам глава, с която да мисля. " . А коя е главата на нашия народ, която мисли? За тази цел поне трябва да сме единни, а ние такива ли сме?

Колкото до Германия, не съм запозната отблизо с техния бит в момента, но ми харесва немската дисциплина и организираност. Да не говорим за здравата икономика върху която са стъпили, докато нашата е почти разрушена. Но ти виждаш германците по-отблизо и явно нещо не ти харесва? Все пак какво имаш предвид:



Дай пример.

Кой нормален човек си разрушава къщата, без да има резерва за подслон, само с голата идея, че ще строи нова. А докато я построи – “я камилата, я камиларя”, както казват хората.
Радикално ново, но без основи?!? Това е нереално нито във физическо, нито в идейно отношение. Така ли се гради в Германия, Франция, Англия? Доколкото знам тези страни са верни на своите традиции?
А в България от 60г. вече все се гради нещо ново, като се руши старото.
Разрушена беше българската идентичност, нрави, обичаи. Българският характер, смелост, борбеност и т.н. От народ сме се превърнали в съвкупност от егоистични индивиди. Не всички!
Има опасност наистина да се започне граденето на нещо ново по нашите земи, но не от българи. Дано не се стигне до там.



Всичко ново е добре забравено старо. Между другото дали сме приключили с равносметката и всъщност някой прави ли сериозна такава? За това е необходимо да има стабилна държава, защитаваща народа си, както чешката например и осъзнато гражданско общество.

Съгласна съм с написаното от xameleona:



Проблемът е наистина как да се измъкнем от това състояние и да продължим напред? Все пак виждам, че доста хора и то предимно млади се събуждат за новите духовни ценности. Има искра надежда.