Ваня

"Сами трябва да се насърчавате. Някой път вие се обезсърчавате, като че животът е безизходен. Казвате: "Как ще се оправи тази работа?" Но какво ще се обезсърчаваш. Кажи си "Тази работа ще се оправи." Като грее слънцето, работата ще се оправи...

Има неща в света, които са невъзможни. Има две неща, които никой не може да открадне. Неговата душа и неговия дух никой в света не е в състояние да ги открадне. Много в света са се опитвали да откраднат. Сърцето може да се открадне. И ума може да се открадне. Но има две неща, на които може да разчитате: това са вашата душа и вашият дух. Силното е духът. Ако вашият дух е силен и буден, никой не може да бутне вашия дух. Ако вашата душа е будна, никой не може да вземе вашето сърце. Трябва да има една вяра в духа и една вяра в душата, за да бъдат в нормално състояние духът и сърцето ви."

Б.Дуно "Вътрешната светлина"
МОК 8.10.1937г.

"Сами трябва да се насърчавате. Някой път вие се обезсърчавате, като че животът е безизходен. Казвате: "Как ще се оправи тази работа?" Но какво ще се обезсърчаваш. Кажи си "Тази работа ще се оправи." Като грее слънцето, работата ще се оправи...

Има неща в света, които са невъзможни. Има две неща, които никой не може да открадне. Неговата душа и неговия дух никой в света не е в състояние да ги открадне. Много в света са се опитвали да откраднат. Сърцето може да се открадне. И ума може да се открадне. Но има две неща, на които може да разчитате: това са вашата душа и вашият дух. Силното е духът. Ако вашият дух е силен и буден, никой не може да бутне вашия дух. Ако вашата душа е будна, никой не може да вземе вашето сърце. Трябва да има една вяра в духа и една вяра в душата, за да бъдат в нормално състояние духът и сърцето ви."

Б.Дуно "Вътрешната светлина"
МОК 8.10.1937г.

Как да се даде дефиниция на нещо, което няма форма и е извън всякакви концепции? Можеш само да Бъдеш Това.
И как може да има степени в просветлението? - Все едно да си малко буден.
Няма такова нещо, като "малко умрял" или "малко бременна".

Разликата между обикновен човек и просветлен е малка. И двамата са океана на Съзнанието, но непробудения не знае и се отъждествява с вълната и си мисли, че е отделена от океана. Като рибата, която плува в океана и казва :"Искам да пия".
А пробудения знае истинската си същност и гледната му точка е от океана на съзнанието.

Въпреки всичко си оставам скептична по въпроса, дали тези доказателства са действителни - т.е. дали доказват, че това са точно ТВОИТЕ спомени.
И един въпрос във връзка с прераждането: Кое се преражда, какво си ти всъщност? Кое е това, което си бил, твоето "аз" в миналото ти прераждане, сега и ще остане в бъдеще? - Това, което е постоянно и неизменно, истинската ни същност?

До това психологията и психиатрията с никакви методи не може да стигне. Защото ние не сме нито ума, нито спомените, нито чувствата, нито телата.., а психологията борави точно с това. Трябва да се излезе от този омагьосан кръг и да се осъзнае, че ние не сме нито едно от това. Но регресията не спомага за това, напротив - задълбочава твоята обвързаност с психичните явления.
С непрекъснато ровене в миналото и с идеята за прераждането, човек си остава в самсара, не може да постигне истинската си същност, Себе си. Напротив - и Учителя е казвал да се освободим от излишния товар, а това е цялото миналото. Но не като го преживяваме отново, както се предлага. Това наистина помага в психотерапията за болни хора, но не е духовен път. А и друго - мислите ли, че можете да преживеете отново безкрайните си минали прераждания, които са оставили следи? Не е това начина за "чистене" от кармата. Единствения начин е да скъсаме с всичко това и да скочим в "тук и сега" и да осъзнаем Истинската си Същност.
Аз това търся - свободата от прераждания и самсара. Но то се постига по други начини.
Мисля, че трябва да се разграничават нещата. Не съм против регресията - и тя си има място в психотерапията, но не е път за Себереализация.
Мисля, че не трябва да се объркват понятията и да се потъва в още по-големи заблуди. А да се търсят истинските пътища, дадени от просветлени Учители.

Поздрави с усмивка!

Попадна ми нещо за медитацията от Учителя.

В беседата “Окото” (05.04.1933г.) той говори как да успокоим ума си. Окото има връзка с ума, както и с душата. Но преди да опознаем душата си и да навлезем навътре с медитация, ние трябва да работим върху сетивата си, които са насочени навън.
Окото е най-важният орган за връзка с околната среда. С окото първо получаваме впечатления, когато се събудим от сън. Окото първо контактува с обектите, след което идва желанието за общуване или изучаване (или притежание). Така, че много е важно, какви впечатления получаваме чрез сетивата си и кои от тях оставяме в ума си. За да стане спокоен, умът трябва да се изчисти от ненужните и отрицателни чувства и мисли. И след това ще бъде способен да се обърне навътре към душата при една по-дълбока медитация.

Позволих си да извадя някои цитати, в които Дънов дава съвети как да наблюдаваме и да работим върху ума си и да бъдем по-будни във всекидневнате си дейност:

“Като знаете значението на възприятията, вие трябва да се пазите от образи и впечатления, които се отразяват вредно върху вашата психика. Не гледайте грозни образи и картини. Не занимавайте ума си с изопачените и криви човешки прояви...
Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората. Откъде знаеш, че някои от техните недостатъци не са и твои?
Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай...

И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Ако по цели часове гледаш по витрините различни предмети, или търсиш с очите си места за удоволствия, нищо не придобиваш. ..
Какво виждате сутрин, като станете от сън? Ще кажете, че сте сънливи, нищо не ви интересува. Не, трябва да насочите погледа си поне към един красив образ. Поддавате ли се на сънното състояние, вие ту ще се събуждате, ту ще заспивате и целият ден ще мине без никаква придобивка...
Пазете следното правило: Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Дръжте ги известно време затворени, докато се успокоите напълно. Не се поддавайте на съня. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете Правилно е, преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога.
...
Миенето има отношение към светлината, към разумността. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. При миенето не допускай никаква странична мисъл. Мисли само за миенето, за да имаш резултат. Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен...

Има състояния, които не са ваши. Не се поддавай на тези състояния. Обърни погледа си към небето. Представи си лице на ангел, което изразява известна добродетел, например кротостта. Очите на кроткия са спокойни. Свързвай се с такива образи...
Често критикувате някого и така се свързвате с неговите лоши навици. Вземете пример от мъдреца. Той държи отрицателните образи далеч от себе си. В това е неговата сила. Щом сложите тези образи близо до себе си, вие влизате във връзка с тях.
Хубавите мисли привличат енергии, необходими за тониране на мозъка...

Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Ако взимаш повече, а даваш по-малко, в тебе става натрупване на излишни вещества.

Някой път вие товарите съзнанието си с ненужни работи. Например, виждате беден човек на улицата и този образ влиза в съзнанието ви. Вие си казвате: Ами ако стана и аз като този бедняк? С тази мисъл вие си правите сами пакост на себе си. Друг извършил престъпление. И тази мисъл се натрапва...

Човек трябва да владее очите си. – Как се постига това? – Чрез самовъзпитание. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. Срещнеш човек, ще потърсиш нещо красиво в него. Търси всякога доброто в човека и там спирай погледа си...

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази е далечна област за вас.
Радвайте се на великото благо, с което разполагате – очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. Ето, пролетта идва. Използвайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките бубулечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. Хранете очите си с красиви образи.”

И това е медитация, нали? – наблюдение и работа с ума.
Вие на какво мнение сте за този вид медитация в действие (а не просто седене в покой и спиране на мислите)?

Медитацията не е наблюдение (пък било то и между веждите)
Медитация има, когато няма медитиращ. Това става, когато си се слял с обекта. Ума се е обърнал навътре и съвсем е притихнал.
Така медитацията е пълна тишина и покой. Безмълвие. И теб те няма.
Но пък тогава се случват други неща..

Другото което описвате е само подготовка на ума за медитация.

Попадна ми нещо за медитацията от Учителя.

В беседата “Окото” (05.04.1933г.) той говори как да успокоим ума си. Окото има връзка с ума, както и с душата. Но преди да опознаем душата си и да навлезем навътре с медитация, ние трябва да работим върху сетивата си, които са насочени навън.
Окото е най-важният орган за връзка с околната среда. С окото първо получаваме впечатления, когато се събудим от сън. Окото първо контактува с обектите, след което идва желанието за общуване или изучаване (или притежание). Така, че много е важно, какви впечатления получаваме чрез сетивата си и кои от тях оставяме в ума си. За да стане спокоен, умът трябва да се изчисти от ненужните и отрицателни чувства и мисли. И след това ще бъде способен да се обърне навътре към душата при една по-дълбока медитация.

Позволих си да извадя някои цитати, в които Дънов дава съвети как да наблюдаваме и да работим върху ума си и да бъдем по-будни във всекидневнате си дейност:

“Като знаете значението на възприятията, вие трябва да се пазите от образи и впечатления, които се отразяват вредно върху вашата психика. Не гледайте грозни образи и картини. Не занимавайте ума си с изопачените и криви човешки прояви...
Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората. Откъде знаеш, че някои от техните недостатъци не са и твои?
Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай...

И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Ако по цели часове гледаш по витрините различни предмети, или търсиш с очите си места за удоволствия, нищо не придобиваш. ..
Какво виждате сутрин, като станете от сън? Ще кажете, че сте сънливи, нищо не ви интересува. Не, трябва да насочите погледа си поне към един красив образ. Поддавате ли се на сънното състояние, вие ту ще се събуждате, ту ще заспивате и целият ден ще мине без никаква придобивка...
Пазете следното правило: Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Дръжте ги известно време затворени, докато се успокоите напълно. Не се поддавайте на съня. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете Правилно е, преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога.
...
Миенето има отношение към светлината, към разумността. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. При миенето не допускай никаква странична мисъл. Мисли само за миенето, за да имаш резултат. Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен...

Има състояния, които не са ваши. Не се поддавай на тези състояния. Обърни погледа си към небето. Представи си лице на ангел, което изразява известна добродетел, например кротостта. Очите на кроткия са спокойни. Свързвай се с такива образи...
Често критикувате някого и така се свързвате с неговите лоши навици. Вземете пример от мъдреца. Той държи отрицателните образи далеч от себе си. В това е неговата сила. Щом сложите тези образи близо до себе си, вие влизате във връзка с тях.
Хубавите мисли привличат енергии, необходими за тониране на мозъка...

Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Ако взимаш повече, а даваш по-малко, в тебе става натрупване на излишни вещества.

Някой път вие товарите съзнанието си с ненужни работи. Например, виждате беден човек на улицата и този образ влиза в съзнанието ви. Вие си казвате: Ами ако стана и аз като този бедняк? С тази мисъл вие си правите сами пакост на себе си. Друг извършил престъпление. И тази мисъл се натрапва...

Човек трябва да владее очите си. – Как се постига това? – Чрез самовъзпитание. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. Срещнеш човек, ще потърсиш нещо красиво в него. Търси всякога доброто в човека и там спирай погледа си...

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази е далечна област за вас.
Радвайте се на великото благо, с което разполагате – очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. Ето, пролетта идва. Използвайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките бубулечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. Хранете очите си с красиви образи.”

И това е медитация, нали? – наблюдение и работа с ума.
Вие на какво мнение сте за този вид медитация в действие (а не просто седене в покой и спиране на мислите)?

Според мен стремежът към съвършенство съвпада със стремежа към Бога, към Висшето съзнание.
От друга страна, мисля, че истинско, пълно съвършенство има сам Бог. И Бог го дава. Това е стремежът към простота, доброта и любов, залегнал във всяко човешко същество.

И така, си правя извода, че само постигналия чистото съзнание може да има пълно съвършенство в мисли, думи и действия, защото ще е отдал своята воля на Божията воля.
От друга страна, чистото съзнание е необвързано, независимо от света на формите, безпристрастно съзнание. Това е нашата истинска първична и вечна същност, която всеки носи в себе си – вечния Живот, истинското Аз.
Ако я нямаше, нямаше да се стремим към съвършенство. (закона за подобието е всеобщ закон).

Вие как мислите? - Какво е съвършенство и защо се стремите към него?

СЪЩИНАТА НА ЧОВЕКА

съборна беседа от Учителя, държана на 24 август 1941 г.

"...
Днес всички хора се запитват какво всъщност е човекът. Всеки иска да знае нещо определено за същината на човека, но малцина имат ясна представа за себе си. Много определения са дадени за човека, за неговото предназначение, но всички са временни, преходни. Те не изнасят нещо съществено. Някои казват, че човек е същество, което мисли. Нима другите същества не мислят? Не е само човекът, който мисли. Според мене няма същество, което да е свързано толкова тясно с материята, както човекът. В този смисъл човек емост, който свързва материалния свят с духовния...

Всеки човек се стреми да придобие щастието, понеже то съдържа благата на трите свята: на физическия, на духовния и на умствения или Божествения. Значи ние придобиваме благата на живота чрез ума, сърцето и волята. Чрез тези елементи, именно, човек взима участие във всяка Божествена дейност. Чрез тях Бог се проявява по Божествен начин. Значи човек е същество, чрез което Бог се проявява по особен начин...

Какво е предназначението на сегашния човек? – Да бъде мост, връзка за минаване на Любовта. Радвайте се, че сте мост за Божията Любов, защото вашият живот ще се осмисли. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това? Да се изяви Божията любов чрез вас! ...
В бъдеще и най-възвишените същества ще слизат на земята, да видят какво нещо е Любовта. Те ще изучават Любовта от проявите на хората. "


Човекът е мост, чрез който Бог се проявява. Щастието, познанието на Бога и пълнотата на живота са възможни само на земята.


(Да се замислят тези, които се стремят към "висши" светове...)

Още нещо за медитацията.

Ето какво отговаря Нисаргадатта Махарадж:

"Да бъдеш едно цяло с Това, благодарение на което знаеш, че съществуваш - това е медитация.

Има много имена, които се дават на Бога, но те всички представляват знанието, че ти СИ - съзнанието, че съществуваш.

Когато живеете в това съзнание, виждате, че вие не правите нищо, а всичко се случва спонтанно. Нямате проблеми, каквото и да правите. Вие не можете да станете вашето Аз, защото вече сте вашето Аз.

Това знание не се отнася за индивидуалността, това е чувството за присъствие като цяло.

Но вместо да се приеме това знание за тотално функциониране, всеки иска да го раздели на базата на някаква концепция, и да вземе част за себе си."

Нисаргадатта (1897 - 1981, Индия) е адвайта реализиран учител по линията на Тантрическите Натхи, имал е жена и 4 деца и е живял в краен беден квартал на Бомбай. Неговия живот е жив пример за абсолютна недвойнственост на Съществуванието.

Попадна ми нещо за медитацията от Учителя.

В беседата “Окото” (05.04.1933г.) той говори как да успокоим ума си. Окото има връзка с ума, както и с душата. Но преди да опознаем душата си и да навлезем навътре с медитация, ние трябва да работим върху сетивата си, които са насочени навън.
Окото е най-важният орган за връзка с околната среда. С окото първо получаваме впечатления, когато се събудим от сън. Окото първо контактува с обектите, след което идва желанието за общуване или изучаване (или притежание). Така, че много е важно, какви впечатления получаваме чрез сетивата си и кои от тях оставяме в ума си. За да стане спокоен, умът трябва да се изчисти от ненужните и отрицателни чувства и мисли. И след това ще бъде способен да се обърне навътре към душата при една по-дълбока медитация.

Позволих си да извадя някои цитати, в които Дънов дава съвети как да наблюдаваме и да работим върху ума си и да бъдем по-будни във всекидневнате си дейност:

“Като знаете значението на възприятията, вие трябва да се пазите от образи и впечатления, които се отразяват вредно върху вашата психика. Не гледайте грозни образи и картини. Не занимавайте ума си с изопачените и криви човешки прояви...
Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората. Откъде знаеш, че някои от техните недостатъци не са и твои?
Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай...

И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Ако по цели часове гледаш по витрините различни предмети, или търсиш с очите си места за удоволствия, нищо не придобиваш. ..
Какво виждате сутрин, като станете от сън? Ще кажете, че сте сънливи, нищо не ви интересува. Не, трябва да насочите погледа си поне към един красив образ. Поддавате ли се на сънното състояние, вие ту ще се събуждате, ту ще заспивате и целият ден ще мине без никаква придобивка...
Пазете следното правило: Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Дръжте ги известно време затворени, докато се успокоите напълно. Не се поддавайте на съня. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете Правилно е, преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога.
...
Миенето има отношение към светлината, към разумността. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. При миенето не допускай никаква странична мисъл. Мисли само за миенето, за да имаш резултат. Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен...

Има състояния, които не са ваши. Не се поддавай на тези състояния. Обърни погледа си към небето. Представи си лице на ангел, което изразява известна добродетел, например кротостта. Очите на кроткия са спокойни. Свързвай се с такива образи...
Често критикувате някого и така се свързвате с неговите лоши навици. Вземете пример от мъдреца. Той държи отрицателните образи далеч от себе си. В това е неговата сила. Щом сложите тези образи близо до себе си, вие влизате във връзка с тях.
Хубавите мисли привличат енергии, необходими за тониране на мозъка...

Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Ако взимаш повече, а даваш по-малко, в тебе става натрупване на излишни вещества.

Някой път вие товарите съзнанието си с ненужни работи. Например, виждате беден човек на улицата и този образ влиза в съзнанието ви. Вие си казвате: Ами ако стана и аз като този бедняк? С тази мисъл вие си правите сами пакост на себе си. Друг извършил престъпление. И тази мисъл се натрапва...

Човек трябва да владее очите си. – Как се постига това? – Чрез самовъзпитание. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. Срещнеш човек, ще потърсиш нещо красиво в него. Търси всякога доброто в човека и там спирай погледа си...

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази е далечна област за вас.
Радвайте се на великото благо, с което разполагате – очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. Ето, пролетта идва. Използвайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките бубулечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. Хранете очите си с красиви образи.”

И това е медитация, нали? – наблюдение и работа с ума.
Вие на какво мнение сте за този вид медитация в действие (а не просто седене в покой и спиране на мислите)?

Попадна ми нещо за медитацията от Учителя.

В беседата “Окото” (05.04.1933г.) той говори как да успокоим ума си. Окото има връзка с ума, както и с душата. Но преди да опознаем душата си и да навлезем навътре с медитация, ние трябва да работим върху сетивата си, които са насочени навън.
Окото е най-важният орган за връзка с околната среда. С окото първо получаваме впечатления, когато се събудим от сън. Окото първо контактува с обектите, след което идва желанието за общуване или изучаване (или притежание). Така, че много е важно, какви впечатления получаваме чрез сетивата си и кои от тях оставяме в ума си. За да стане спокоен, умът трябва да се изчисти от ненужните и отрицателни чувства и мисли. И след това ще бъде способен да се обърне навътре към душата при една по-дълбока медитация.

Позволих си да извадя някои цитати, в които Дънов дава съвети как да наблюдаваме и да работим върху ума си и да бъдем по-будни във всекидневнате си дейност:

“Като знаете значението на възприятията, вие трябва да се пазите от образи и впечатления, които се отразяват вредно върху вашата психика. Не гледайте грозни образи и картини. Не занимавайте ума си с изопачените и криви човешки прояви...
Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората. Откъде знаеш, че някои от техните недостатъци не са и твои?
Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай...

И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Ако по цели часове гледаш по витрините различни предмети, или търсиш с очите си места за удоволствия, нищо не придобиваш. ..
Какво виждате сутрин, като станете от сън? Ще кажете, че сте сънливи, нищо не ви интересува. Не, трябва да насочите погледа си поне към един красив образ. Поддавате ли се на сънното състояние, вие ту ще се събуждате, ту ще заспивате и целият ден ще мине без никаква придобивка...
Пазете следното правило: Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Дръжте ги известно време затворени, докато се успокоите напълно. Не се поддавайте на съня. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете Правилно е, преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога.
...
Миенето има отношение към светлината, към разумността. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. При миенето не допускай никаква странична мисъл. Мисли само за миенето, за да имаш резултат. Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен...

Има състояния, които не са ваши. Не се поддавай на тези състояния. Обърни погледа си към небето. Представи си лице на ангел, което изразява известна добродетел, например кротостта. Очите на кроткия са спокойни. Свързвай се с такива образи...
Често критикувате някого и така се свързвате с неговите лоши навици. Вземете пример от мъдреца. Той държи отрицателните образи далеч от себе си. В това е неговата сила. Щом сложите тези образи близо до себе си, вие влизате във връзка с тях.
Хубавите мисли привличат енергии, необходими за тониране на мозъка...

Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Ако взимаш повече, а даваш по-малко, в тебе става натрупване на излишни вещества.

Някой път вие товарите съзнанието си с ненужни работи. Например, виждате беден човек на улицата и този образ влиза в съзнанието ви. Вие си казвате: Ами ако стана и аз като този бедняк? С тази мисъл вие си правите сами пакост на себе си. Друг извършил престъпление. И тази мисъл се натрапва...

Човек трябва да владее очите си. – Как се постига това? – Чрез самовъзпитание. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. Срещнеш човек, ще потърсиш нещо красиво в него. Търси всякога доброто в човека и там спирай погледа си...

Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази е далечна област за вас.
Радвайте се на великото благо, с което разполагате – очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. Ето, пролетта идва. Използвайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките бубулечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. Хранете очите си с красиви образи.”

И това е медитация, нали? – наблюдение и работа с ума.
Вие на какво мнение сте за този вид медитация в действие (а не просто седене в покой и спиране на мислите)?

Медитацията не е наблюдение (пък било то и между веждите)
Медитация има, когато няма медитиращ. Това става, когато си се слял с обекта. Ума се е обърнал навътре и съвсем е притихнал.
Така медитацията е пълна тишина и покой. Безмълвие. И теб те няма.
Но пък тогава се случват други неща..

Другото което описвате е само подготовка на ума за медитация.