Ваня

СЪЩИНАТА НА ЧОВЕКА съборна беседа от Учителя, държана на 24 август 1941 г. "... Днес всички хора се запитват какво всъщност е човекът. Всеки иска да знае нещо определено за същината на човека, но малцина имат ясна представа за себе си. Много определения са дадени за човека, за неговото предназначение, но всички са временни, преходни. Те не изнасят нещо съществено. Някои казват, че човек е същество, което мисли. Нима другите същества не мислят? Не е само човекът, който мисли. Според мене няма същество, което да е свързано толкова тясно с материята, както човекът. В този смисъл човек емост, който свързва материалния свят с духовния... Всеки човек се стреми да придобие щастието, понеже то съдържа благата на трите свята: на физическия, на духовния и на умствения или Божествения. Значи ние придобиваме благата на живота чрез ума, сърцето и волята. Чрез тези елементи, именно, човек взима участие във всяка Божествена дейност. Чрез тях Бог се проявява по Божествен начин. Значи човек е същество, чрез което Бог се проявява по особен начин... Какво е предназначението на сегашния човек? – Да бъде мост, връзка за минаване на Любовта. Радвайте се, че сте мост за Божията Любов, защото вашият живот ще се осмисли. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това? Да се изяви Божията любов чрез вас! ... В бъдеще и най-възвишените същества ще слизат на земята, да видят какво нещо е Любовта. Те ще изучават Любовта от проявите на хората. " Човекът е мост, чрез който Бог се проявява. Щастието, познанието на Бога и пълнотата на живота са възможни само на земята. (Да се замислят тези, които се стремят към "висши" светове...)

Уилям Хюит така ли описва медитацията? - преди да заспиш? Има и друг вид медитация - когато си напълно буден и с ясно съзнание. Но си само ПРИСЪСТВИЕ, наблюдаващо съзнание. Опитай

Защо те впечатли? Кой е автора?

Няма положителна и отрицателна енергия. -Това е, което ние трябва да разберем. А дали Цялото има цел? Питай Лао Дзъ

Още една аналогия ми хрумна за любовта, мъдростта и истината, като си спомних думите от Евангелието, че: "Докато човек не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." Или, да се роди от огън и вода. Любовта, Мъдростта и Истината ги виждам като троица. Любовта е женския принцип, сърцето, възприемащото начало. Мъдростта е мъжкият принцип, ума, отдаващото начало. Когато се свържат и работят и двете, от водата и огъня се ражда третия принцип - енергията. Това е Истината. Това е новораждението на човека, раждането на Христос във всеки от нас. Това е раждането на Новото Съзнание.

И аз благодаря обичам Учителя

Къде го е казал Учителя и в какъв смисъл? Защо искаш да преодоляваш ритъма? Ритъмът е живот и животът е ритъм. Живота се проявява в полярностите. Другото е смърт.

Учителят казва, че има закон на жертвата, без който Любовта, Мъдростта и Истината не могат да се проявят. Той казва, че най-висшето благо е свободата, която само Истината може да ни донесе. И има много хубаво описание на това: "Любовта е онзи велик закон, който дава възможност на всеки един зародиш в Божествения свят да се прояви. И тя, като намери едно семе, веднага го поставя в почвата, зарива го и го оставя там. Тя те напусне. След това бащата идва, Мъдроста идва отгоре, той има съчувствие. Той праща към семето светлина и топлина, но той не маха пръстта. Бащата казва: "Почни да ровиш." и го кара да се покаже от пръстта нагоре. Но и той не може да го освободи напълно: едната половина остава под земята, а другата над земята и цъфти. Но когато дойде Истината, тя освобождова човека от всичките противоречия. Тя изважда дървото из почвата и го прави свободно да се движи. Изважда го из гъстата материя. Та казвам: докато си в земята, Истината я няма в тебе. Когато излезеш вън от гъстата среда, ставаш човек. Та сега на нас ни трябва Истината, която да ни освободи... В чувствения свят ние сме вплетени в една гъста материя и нямаме ясна представа за онова, което Бог е създал. Желанието на Любовта е да ни даде живот. Желанието на Мъдростта е да ни даде светлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пък свободата е плода. Тя е смисъла, който ще осмисли живота. Ако не можете да носите страданията и радостите на Любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на Мъдростта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогава не можете да познаете Истината. Свободата кара хората да се жертват. Жертвоприношението е вече закон на Истината! Ако ти не си готов да се самопожертваш, ти не си познал Истината. Христос се самопожертва, понеже Той позна какво нещо е Истината! И като се самопожертвува, Той се освободи от всички ония ограничения в живота! Докато ние не се самопожертваме, не можем да се освободим. Докато ти се държиш за това тяло, което имаш, ти още не си разбрал живота. Онзи, който е познал Истината, той е познал свободата, той вече е влязъл във вечната младост на живота. Това е един от признаците. Тогаз човек е като един маг. Той ще си играе с всичките работи. Смисъла на живота е в Истината. И казано е: ''Истината ще ви направи свободни!" Всички ние сме осъдени на смърт. На всинца ви има по една смъртна присъда отгоре ви. Ако дадете всичко, каквото имате, ще се освободите от смъртта. И Христос като дойде на земята, той трябваше да умре, да пожертва всичко и след това можеше да дойдат свободата и въздигането. В това седи скрит един принцип, който хората не подозират. Всеки трябва свободно да разбере този принцип. - Закона на жертвата, която Любовта изисква. Закона на жертвата, която знанието изисква и закона на жертвата, която свободата, Истината изискват. "Вечно подмладяване", 22.09.1937г.

"Когато човек е здрав по тяло, здрав по сърце и здрав по ум, от него излизат три ухания. Има едно ухание, което излиза от тялото, е приятно. Има ли малка миризма, болен е човекът. Има едно ухание на чувствата и едно ухание, което иде от ума. Умът и той заболява. Когато човек има тия три ухания, той е здрав човек. Когато тия три ухания не присъстват, човек е в едно болезнено състояние. Та когато вие заболеете физически, вие може да се лекувате с Истината. И когато установите туй ухание, болният оздравява. Ти никога не може да си лекуваш тялото, ако не обичаш Истината. От каквато и болест да сте болен, решете абсолютно да обичате Истината, в душата ви да не остане абсолютно никаква лъжа, ще видите как ще се лекува вашата болест. А пък уханието на сърцето се придобива с Любовта. За сърцето се казва: да обичаме хората. Когато се изгуби уханието на сърцето, непременно трябва да внесеш Любовта като метод, за да внесеш туй ухание, което Бог е турил. Любовта е единствената сила, която може да тури истинско равновесие на сърцето. Равновесие на ума може да установи само Божествената Мъдрост. Когато говоря за Истината, аз искам да възстановя равновесието на своя организъм. Когато говоря за Любовта, аз искам да възстановя равновесието на своето сърце, когато говоря за Божията Мъдрост, аз искам да установя равновесието в своя ум. Понеже ако в моето тяло няма туй ухание, ако в моето сърце и ако в моя ум няма туй ухание, аз не мога да бъда благоприятен за Бога. Значи когато говаря за Любовта, аз искам сърцето ми да е на място, да усещам туй ухание. То е жертвоприношение и Господ е доволен, когато дойде в моя дом. И когато дойде на физическото поле в живота ми вътре, туй ухание пак да го почувства Господ. Само тогава Господ ще бъде доволен, когато в мене Любовта е жрица в олтаря на моето сърце, когато Мъдростта е жрица в олтаря на моя ум и когато Истината е жрица в олтаря на моето тяло." Б.Дуно "Трите ухания" 23.08.1937г. С Любовта, Мъдростта и Истината човек става храм на Бога.

"Човек е жив кръг, който постоянно се движи. От детинство до старост, човек постоянно се изменя. Точка не остава в него непроменена. Погледнеш се в огледалото, виждаш, че очите ти хлътнали, страните пребледнели, чудиш се какво става с тебе. След малко виждаш друга промяна. Въпреки това има нещо неизменно в човека. Кое е това, което не се изменя?" (Лекция от Учителя, държана на 11 януари 1933 г., София, Изгрев) Открийте го и ще станете просветлени. Не интелектуално, като разсъждавате: знам, че това е духа, бога, висшият аз и т.н.. А като го откриете в себе си като своята вечна и неизменна същност. Търсете и ще намерите!

Миличко, вълната никога не е била отделена от Океана. Дълъг е роцесът преди да разбере, че тя винаги си е била океана. Самото разбиране е един миг. Няма степени в разбирането.

Попадна ми нещо за медитацията от Учителя. В беседата “Окото” (05.04.1933г.) той говори как да успокоим ума си. Окото има връзка с ума, както и с душата. Но преди да опознаем душата си и да навлезем навътре с медитация, ние трябва да работим върху сетивата си, които са насочени навън. Окото е най-важният орган за връзка с околната среда. С окото първо получаваме впечатления, когато се събудим от сън. Окото първо контактува с обектите, след което идва желанието за общуване или изучаване (или притежание). Така, че много е важно, какви впечатления получаваме чрез сетивата си и кои от тях оставяме в ума си. За да стане спокоен, умът трябва да се изчисти от ненужните и отрицателни чувства и мисли. И след това ще бъде способен да се обърне навътре към душата при една по-дълбока медитация. Позволих си да извадя някои цитати, в които Дънов дава съвети как да наблюдаваме и да работим върху ума си и да бъдем по-будни във всекидневнате си дейност: “Като знаете значението на възприятията, вие трябва да се пазите от образи и впечатления, които се отразяват вредно върху вашата психика. Не гледайте грозни образи и картини. Не занимавайте ума си с изопачените и криви човешки прояви... Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората. Откъде знаеш, че някои от техните недостатъци не са и твои? Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай... И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Ако по цели часове гледаш по витрините различни предмети, или търсиш с очите си места за удоволствия, нищо не придобиваш. .. Какво виждате сутрин, като станете от сън? Ще кажете, че сте сънливи, нищо не ви интересува. Не, трябва да насочите погледа си поне към един красив образ. Поддавате ли се на сънното състояние, вие ту ще се събуждате, ту ще заспивате и целият ден ще мине без никаква придобивка... Пазете следното правило: Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Дръжте ги известно време затворени, докато се успокоите напълно. Не се поддавайте на съня. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете Правилно е, преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога. ... Миенето има отношение към светлината, към разумността. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. При миенето не допускай никаква странична мисъл. Мисли само за миенето, за да имаш резултат. Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен... Има състояния, които не са ваши. Не се поддавай на тези състояния. Обърни погледа си към небето. Представи си лице на ангел, което изразява известна добродетел, например кротостта. Очите на кроткия са спокойни. Свързвай се с такива образи... Често критикувате някого и така се свързвате с неговите лоши навици. Вземете пример от мъдреца. Той държи отрицателните образи далеч от себе си. В това е неговата сила. Щом сложите тези образи близо до себе си, вие влизате във връзка с тях. Хубавите мисли привличат енергии, необходими за тониране на мозъка... Правилно е обаче човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Ако взимаш повече, а даваш по-малко, в тебе става натрупване на излишни вещества. Някой път вие товарите съзнанието си с ненужни работи. Например, виждате беден човек на улицата и този образ влиза в съзнанието ви. Вие си казвате: Ами ако стана и аз като този бедняк? С тази мисъл вие си правите сами пакост на себе си. Друг извършил престъпление. И тази мисъл се натрапва... Човек трябва да владее очите си. – Как се постига това? – Чрез самовъзпитание. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. Срещнеш човек, ще потърсиш нещо красиво в него. Търси всякога доброто в човека и там спирай погледа си... Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази е далечна област за вас. Радвайте се на великото благо, с което разполагате – очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. Ето, пролетта идва. Използвайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките бубулечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. Хранете очите си с красиви образи.” И това е медитация, нали? – наблюдение и работа с ума. Вие на какво мнение сте за този вид медитация в действие (а не просто седене в покой и спиране на мислите)?

Вижте какво казва Дънов за любовта и закона за свободата: "Време е вече да правите опити – да прилагате наученото. Срещнете известен човек, който ви е неприятен. Питате се защо ви е неприятен, но не можете да си отговорите. Трябва да се вдълбочите в себе си, да видите защо се явява това чувство във вас. Причината на това чувство се дължи на един закон, наречен закон на разногласие. Съберете двама души, които се обичат, да живеят заедно и вижте какви ще бъдат техните отношения след десетина години. Вместо приятелски, нежни чувства, между тях ще настане известно охлаждане. И те сами няма да знаят коя е причината за това охлаждане. Те не искат вече да се виждат и са готови да се разделят. От тях изтичат дисхармонични сили, излишъкът на които не може да влезе в работа. От единия изтича положителна енергия, но и от другия изтича същата енергия, поради което те се отблъскват. На физическото поле аз наричам това отблъскване закон за освобождаване. Когато момъкът се влюби в момата, той се заробва и нищо не вижда около себе си. Той казва: Като тази мома не съм срещал. Това е заробване. За да ги освободи, природата създава условия за развиване на положителни енергии между двамата и в края на краищата те се отблъскват по естествен път. Само така влюбеният ще види, че се е заблудил. На физическия свят отблъскването е неизбежно. Всеки човек неизбежно ще мине през него." "Принципи, закони, сили и форми"-08.03.1933г. Така, че е по-добре с партньор/и, за да можем да изучаваме законите, принципите, силите и формите. А иначе по Пътя си вървим сами, по-точно сами трябва да си го проправяме.

Как да се даде дефиниция на нещо, което няма форма и е извън всякакви концепции? Можеш само да Бъдеш Това. И как може да има степени в просветлението? - Все едно да си малко буден. Няма такова нещо, като "малко умрял" или "малко бременна". Разликата между обикновен човек и просветлен е малка. И двамата са океана на Съзнанието, но непробудения не знае и се отъждествява с вълната и си мисли, че е отделена от океана. Като рибата, която плува в океана и казва :"Искам да пия". А пробудения знае истинската си същност и гледната му точка е от океана на съзнанието.

По повод просветлението на Буда - само да спомена, че не се изживяват всички минали животи, а става скок от света на илюзиите (самсара) в Реалността - истинския живот на пробуденото съзнание. Нито пък спомнянето на минали животи е признак за просветленост.

Като опорна точка - да. - Един вид патерица. Няма да споря, виждам, че си много увлечен. Нека все пак приемем, че регресията и работота с психотерапевт може да помогне на човека, в смисъл да го накара да се замисли по въпроса "Кой съм аз всъщност?" и да започне да търси себе си, истинската си същност. Това е като пред-началото на Пътя. Психологията също помага да се разберат механизмите на ума. Оставям ви да си говорите по темата, защото аз всъщност няма какво повече да кажа. Усмивки!

Въпреки всичко си оставам скептична по въпроса, дали тези доказателства са действителни - т.е. дали доказват, че това са точно ТВОИТЕ спомени. И един въпрос във връзка с прераждането: Кое се преражда, какво си ти всъщност? Кое е това, което си бил, твоето "аз" в миналото ти прераждане, сега и ще остане в бъдеще? - Това, което е постоянно и неизменно, истинската ни същност? До това психологията и психиатрията с никакви методи не може да стигне. Защото ние не сме нито ума, нито спомените, нито чувствата, нито телата.., а психологията борави точно с това. Трябва да се излезе от този омагьосан кръг и да се осъзнае, че ние не сме нито едно от това. Но регресията не спомага за това, напротив - задълбочава твоята обвързаност с психичните явления. С непрекъснато ровене в миналото и с идеята за прераждането, човек си остава в самсара, не може да постигне истинската си същност, Себе си. Напротив - и Учителя е казвал да се освободим от излишния товар, а това е цялото миналото. Но не като го преживяваме отново, както се предлага. Това наистина помага в психотерапията за болни хора, но не е духовен път. А и друго - мислите ли, че можете да преживеете отново безкрайните си минали прераждания, които са оставили следи? Не е това начина за "чистене" от кармата. Единствения начин е да скъсаме с всичко това и да скочим в "тук и сега" и да осъзнаем Истинската си Същност. Аз това търся - свободата от прераждания и самсара. Но то се постига по други начини. Мисля, че трябва да се разграничават нещата. Не съм против регресията - и тя си има място в психотерапията, но не е път за Себереализация. Мисля, че не трябва да се объркват понятията и да се потъва в още по-големи заблуди. А да се търсят истинските пътища, дадени от просветлени Учители. Поздрави с усмивка!

Нямам такъв опит и много малко знам. Но какъв е смисълът на всичко това? Чувала съм, че някои психиатри чрез хипноза могат да те накат да изживееш някои неща. Но те те въвеждат в подсъзнанието (по-точно изваждат информация оттам), а знаем че то е свързано с колективното подсъзнателно. Така, че не се знае, това, което си спомняш, дали наистина са твои минали преживявания, или на някой друг. Казах, че знам малко и може това да не е истината. Така, че очаквам от теб да обясниш по-подробно. И най-вече за смисъла. А, освен това, ако няма прераждане? Ти сигурна ли си, че има?

Добре е да можем да чуваме вътрешния глас на сърцето. Но затова умът трябва да е притихнал, за да разпознаем истината и да не я бъркаме със скритите желания на сърцето. Затова на първа време си е полезен обикновения разум. В крайна сметка трябва да преобладава сърцето, защото добротата е скрита там. Вътрешният глас на сърцето е разумът на душата. Който успее да го усети, за него той става вътрешния Господар (който е Духът), както се изразява Дънов.

Хайде на "ти"... Не отговарях точно на теб, а в самата тема имаше такива въпроси. Ами аз как постъпвам? - Първо разума - гледам кое е правилно. И ако има нещо егоистично (за мен), го премахвам. После сърцето - чувството и интуицията подсказват какво трябва да се прави за момента. (Но може и да не изглежда много добро за другия..)То става бързо, така че едновременно сърце и ум. И така- давам му ход, но после не се връщам да го оценявам и коментирам. Има хубав девиз: Прави каквото трябва, пък да става каквото ще...

А защо трябва да им даваме определение? Всяко нещо, което го дефинираме, вече е мъртво, изкуствено, неистинско - значи вече не е добродетел. В този смисъл, човек, който съзнава, че е добър или добродетелен, вече не е такъв.. А обратното е :"едната ръка да не знае какво прави другата" или : "направи добро и го хвърли зад себе си" (или нещо подобно беше) Та по повод за добротата и добродетелите - откъде идват, ние ли ги изграждаме? Ето един цитат от Учителя: "..да кажеш на човека, че трябва да стане добър. -Как ще стане добър? По естество човек е добър, но доброто е достояние на Бога. ТОЙ е добър, а човек може само да прояви доброта в себе си. Ако само за момент си помислиш, че ТИ си добър, ти създаваш злото в света." "Принципи, закони, сили и форми"- ООК, 08.03.1933г.

разгледай тези линкове, на английски и руски са съвременната адвайта получава все по-голяма популярност http://www.sentient.org/index.html http://www.advaita.org/ http://www.ramana.narod.ru/ http://www.nonduality.narod.ru/

Още нещо за медитацията. Ето какво отговаря Нисаргадатта Махарадж: "Да бъдеш едно цяло с Това, благодарение на което знаеш, че съществуваш - това е медитация. Има много имена, които се дават на Бога, но те всички представляват знанието, че ти СИ - съзнанието, че съществуваш. Когато живеете в това съзнание, виждате, че вие не правите нищо, а всичко се случва спонтанно. Нямате проблеми, каквото и да правите. Вие не можете да станете вашето Аз, защото вече сте вашето Аз. Това знание не се отнася за индивидуалността, това е чувството за присъствие като цяло. Но вместо да се приеме това знание за тотално функциониране, всеки иска да го раздели на базата на някаква концепция, и да вземе част за себе си." Нисаргадатта (1897 - 1981, Индия) е адвайта реализиран учител по линията на Тантрическите Натхи, имал е жена и 4 деца и е живял в краен беден квартал на Бомбай. Неговия живот е жив пример за абсолютна недвойнственост на Съществуванието.

Медитацията не е наблюдение (пък било то и между веждите) Медитация има, когато няма медитиращ. Това става, когато си се слял с обекта. Ума се е обърнал навътре и съвсем е притихнал. Така медитацията е пълна тишина и покой. Безмълвие. И теб те няма. Но пък тогава се случват други неща.. Другото което описвате е само подготовка на ума за медитация.

Да, така е. Истината трябва да се вкуси. Но ние мнго дълго време се увличаме от знания, теории и практики. Те са като уханието на цвете и ние все повече се упойваме от аромата. Истината е като нектара на цветето.