Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Човек_88

Участници
  • Общо Съдържание

    244
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

Човек_88 last won the day on Ноември 13 2018

Човек_88 had the most liked content!

9 Следващи

За Човек_88

  • Ранк
    Новодошъл
  • Рожден Ден 07/07/1988

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    Благоевград

Последни Посещения

7984 посещения на профила
  1. kipenzov, с такъв тон вече съм съглсен да продължим разговора. Благодаря. Попитах за постовете, понеже имам един отпреди 2 месеца, в който потребителката Донка ме пита с какво друго освен тревожността се занимавам. Там съм отговорил колко многообразно е ежедневието ми, а в същото време прочетох, че ти питаш дали работя и дали кафенето било единственото ми постижение, на фона на всичко споделено от мен. В друг пост, отпреди малко повече време пък д-р Първанов споделя колко подготвен съм на тема ПР и дори прави паралел с подготовката на терапевтите в България. В трети е описано как се справих първия път, с помощта на д-р Първанов и колко усилия, воля и мотивация ми е отнело това. Може би си пропуснал, но при първия епизод аз бях гордостта на д-р Първанов и той ме даваше за пример на други негови клиенти, а той с немотивирани хора не работи. Оттогава досега минаха почти 10 години, за които съм изчел тонове литература по темата, както и споделен опит от други хора. Наред с това, давам обратна връзка и доклад за всички техники, споделени тук от Диляна, Орлин, Инес, д-р Първанов, Борито, Моридин и много други, а не съм като голяма част от пишещите, които капитулират и вече не се знае какво се случва с тях. Може това да е грешка, но дори в момента не съм спрял да опитвам и да искам да променя нещата. Макар и с усилия, правя всичко в ежедневието си. Да твърдиш че не правя нищо е все едно да ме сравниш с някои от даваните от Орлин примери за хора, които имат такава агорафобия, че не могат да отидат от едната стая на апартамента до другата. Ще кажеш, че моята не е такава и ще си прав. Но не е именно заради моята непримиримост и правене. Иначе всеки агорафобик знае, че кръгът постоянно се затваря и зоните на сигурност се стесняват все повече. Още от малък, дори в училище, са ми казвали, че съм много умен и интелигентен, което вече дори не знам дали е плюс, особено когато тази моя аналитичност и интелектуалщина ме държат в проблема. Дори настоящият ми терапевт ми казва, че съм твърде логичен и техничен, което наистина пречи, но има шанс да се промени. Затова в много от разговорите ни той ме съветва и ми показва как да "изключа мозъка". Човек не може да не мисли нищо, но пък има начин да излезе от тази спирала, макар и супер трудно. Може да прилича на самоотхвърляне, но в друг пост тук съм описал как понякога ми се иска изобщо да не съм умен, а да съм елементарен и прост, както например двама подпийнали, прости и раздърпани души, които онзи ден седяха до мен в един ресторант. Въпросните бяха някакви общи работници. Единият от тях споделяше за някакво заболяване, а другият отговори "ее, сега, квото е писано, нЕма да живееме с орлите, каквото иска да става". Ето ти едно приемане, на което един не толкова интелигентен човек е способен, а аз не. Иска ми се и предпочитам да започна да живея повече в сърцето, да не ми пука толкова, да се доверя на живота и да се отпусна, да приема каквото има за приемане, да не го обмислям и анализирам. Не съм вярвал, че е толкова трудно. Дано успея да го науча в хода на терапията, но ще направя всичко възможно. В една от най-хубавите възрасти в живота си съм. Вече веднъж съм се справил с това състояние, макар и преди цели 8-9 години. Но съм страшно амбициран да успея и сега. Просто чувствам, че преливам от амбиция, енергия и целеустременост. Няма да приема да стана доброволен затворник у дома, с цената на каквото и да е. Знам, че си зависи от мен и знам, че е трудно. Но ще опитвам.
  2. Така е, съгласен съм. При мен при започването и спирането нямаше никакви проблеми, но това не значи, че съм постъпил по правилния начин. Така или иначе на този етап се отказах от хапчетата, ходя на терапия и не приемам никакви медикаменти, но понеже темата се следи от много хора, и те могат да вземат различно от моето решение и да заложат именно на тях, позволявам си да публикувам относим линк именно за тези хора. Ако форумът наистина е безпристрастен и обективен, ако не се чувства застрашен от едно по-различно мнение и ако признава и една по-различна гледна точка, нека публикува този пост. Това не е моят път, но за много хора може да е изходът. Нали в крайна сметка коментираме различни подходи, стратегии, методи и опити. Всичко написано дотук е много ценно. Нека прибавим и още нещо такова. https://strahbg.com/?p=2209 - тук е описан конкретно симптомът замайване https://strahbg.com/?page_id=697 - тук е описана една по-различна гледна точка
  3. Първо се запознай с казуса и всичките ми предизвикателства и успехи, споделени в темите и после коментирай. Второ - погледни себе си и собствените си мнения и после давай наклон на другите. За разлика от теб, аз съм изчел твоите и смятам, че не случайно си изпаднал в тази ситуация и това личи от километри, само дето ти не го виждаш, а пък на всичкото отгоре правиш проекции върху другите. Трето - оценявам опита ти да помогнеш и насочиш, но половината от написаното е неотносимо към моя случай. Първо изправи собствените си дефицити и после агресирай спрямо другите. Орлин добре знае какво, кога, къде и как правя и добре ти е отговорил.
  4. Написал си страхотни неща. Ще ги изчета много пъти тези дни, за да вникна хубаво в тях и да се опитам да ги навържа. А относно кръчмата - биваше си я. Предлагам на всяка цена да я повторим. Независимо дали си терапевт или общ работник, ти си страхотен човек и невероятна компания, Орлине. Загуба е за всеки, който не те познава. Скоро не съм общувал с подобна лекота и непринуденост. И въпреки че разговорите бяха на общи теми, си тръгнах удовлетворен, обогатен и някак променен, заземен и смирен. За пореден път се убеждавам колко важна е личността на даден човек и по-точно нейният контраст и пълнота.
  5. Тук е моментът да спомена, че отскоро ходя и вече преминахме 4 сесии. За момента не виждам резултат, вероятно е твърде рано. Гледам да не се отчайвам и да не допускам, че и този опит ще е неуспешен. Притеснява ме, че всичко направено и обсъдено на тези 4 сесии го знам. Сигурно трябва повече време. Определено ми е много полезно за лично усъвършенстване и обогатяване, но не и за страха и симптомите. Не искам и няма да споменавам имена в темата, но ходя при човек, спряган като едно от добрите имена за терапевтиране на тревожни разстройства в България. Няма значение дали е мъж или жена, затова ще го наричам "терапевтът". Коства ми солиден финансов ресурс, но за да се оправя, съм готов на всичко. Все пак, ще дам някакъв разумен срок. В личността на терапевта ми харесва това, че е самоуверен, знае какво прави, не отрича медикаментите в определени случаи, но мисли, че на този етап и в това ми състояние аз нямам нужда от тях и затова не ги взимам. Мисли, че ще се справим и без тях, което е супер. Все пак ми напомни, че не е магьосник и нещата не могат да се случат за 2 седмици. Вероятно веднага ще изникне въпросът - щом ходя на терапия, защо пиша отново тук. Вероятно прибързаността ми, страхът от провал, недоверието ми и страхът от неуспех и разочарование ме карат след 4 сесии да си мисля, че и този път няма да стане и затова. А и никога сондирането на още мнения не е излишно. Тук е моментът да спомена, че според терапевта нямам натрапливости/ОКР, а имам агорафобия, социална и генерализирана тревожност. Но ми каза да не търся диагнози и термини, а просто да работим. Терапевтът не се занимава със симптомите, нито за момента ползва някакви техники. Линията ни на работа до момента е коренно противоположна на всички други методи, които съм прилагал във времето. Вместо да работим за повишаване на самооценката, ние работим за нейното "понижаване" /образно казано/ - "лекуване" на грандоманията, високо еко, вземането твърде насериозно, важниченето, чувството на превъзходство над другите, имането за специален и т.н Предполагам, че това е стъпка към едно цялостно смирение на личността и егото, което ще позволи едно последващо отпускане и приемане на ставащото по нов начин. Т.е за да приема случващото се, характерът ми и цялостният АЗ трябва да станат по-меки, приемащи, смирени и отпуснати.
  6. Орлине, напротив, не съм скипнал мнението ти неглижиращо и отбягващо. Тъкмо обратното - мислех над него, за да вникна по-добре и да мога да отговоря. Вярвам, че то е полезно и за други четящи. В тази връзка, ако трябва да обобщя с няколко думи пътя за научаването на уроците от това състояние, правилно ли би било следното според теб? Отказ от анализи, пускане по течението, приемане на всичко случващо се, допускане на всичко случващо се, преустановяване на борбата/битката и възприемането на настоящето като враг или война. Относно егото и себе си - това, което си констатирал за мен е точно така. Въпросът е като вече го знам, как и в каква насока да го променя? В насока да приема че например че мога да бъда и слаб, провален, неуспешен, неконтролиращ и излагащ се. Да се приема във всякаква светлина. А относно това, че съм свръхконтролиращ, с ригиден и орален характер? В смисъл да го приема и осъзная или да се опитвам да го променям? След като вече знам констатациите за мен, какво точно да направя на ниво действие? Според теб, като терапевт, и с оглед факта, че сме се виждали и на живо, от какво в себе си бягам?
  7. Благодаря за включването, Инес. Искам и аз да попитам нещо - споменаваш, че въпреки световъртежа и усещанията ти, все пак го правиш. Ок, аз също въпреки тях отивам на площада и пия кафе /като краен резултат/. На теб лично приятни ли са ти тези усещания, които изпитваш? Казваш, че ти става неприятно. Ами и при мен е същото. Правя го, изпитвам ги, но не са ми приятни и затова искам да се махнат. И аз съм изчел десетки книги, в които пише на какво учат - пускане на контрола, смирение, притихване на егото, повишаване на самооценката, отклоняване от други важни неща в живота, вторични ползи, видове характери, съпротиви и всичко останало - страх от провал, нараняване, изоставяне и т.н. Това със сигурност ме е обогатило много и ми е дало сметка за много мои характерови специфики, за което съм благодарен. Но на чисто физическо ниво не ми помага на усещанията, а те ме тормозят. Питаш защо се боря? Вероятно защото това единствено ми дава някакво илюзорно усещане за контрол, понеже като се настървя да се боря и се ядосам, амигдалата не може да пуска страх в този момент и симптомите намаляват драстично или дори изчезват за определено време. А когато приемам и се отпусна, страшно много се покачват и усилват и получавам атаки по-често. Давам ти и още един пример - имам алергия. Тя не е особено приятна, но никога не съм се фиксирал в нея, не съм я мислил и анализирал, понеже съм я приел за физиологичен проблем, който не се влияе от моето поведение, възприятия и мисли и това е. Вследствие на това, аз още си я имам, но дори не мога да я нарека проблем. Заема не повече от 10 процента от живота ми и не ме интересува, нито пък ми докарва стрес. Но ако съотнесем този пример към една хрема - тя също е неприятна. Обаче ако ти знаеш, че при определени твои интерпретации, мисли, поведения и реакции, носът ще ти се отпуши, а при други - ще се запуши, няма ли анализираш и да търсиш начин да дишаш свободно? Така е и с моите симптоми. Аз анализирам, понеже искам да "напипам" нещо, което да "отпуши носа ми". Затова не съм съгласен, че имам обсесии, компулсии ОКР и други подобни авантюристични /в моя случай/ диагнози, поради простата причина, че мисловното предъвкване, което проявявам, опитите да контролирам и ригидното свръханализиране са си типичен симптом на ПР.
  8. Обяснявам съвсем добронамерено. Анализирането е премислянето са следствие на проблем, който блокира 80 % от живота ми. По същия начин "свръханализирах" и студентските си изпити, започването на работа, сприятеляването, финансовите проблеми и т.н, което дори ми беше приятно. Т.е искам да кажа, че всеки етап, през който преминавам и е на дневен ред или има някакво рефлектиране и отражение върху мен и живота ми, е нормално да се обмисля. В момента мисля и анализирам как да си разпределя парите до заплатата. Тези периоди, които споменах, не са ми носили негативни емоции, дори напротив - родиха се много конструктивни идеи. По същия начин бих мислил ако нямах ПР, а кожен обрив през лятото, просто защото ще е нещо, което препятства нещата ми в настоящия момент. Защо да е натрапливо и компулсивно? Аз не намирам работещо решение и затова продължавам да дълбая. В дните, в които нямам симптоми или те са много малки, дори не се сещам за тези неща. Привеждам и пример - няколко дни взимах бензодиазепини, които отстраниха огромна част от усещанията ми. Вследствие на това спях нормално, не чувствах симптоми и не изпитвах никаква нужда да мисля за тях. Нито съм мислил в страхове, нито ми е пукало. Като снощи излязох на кафе и се чувствах по брутален начин, как да не мисля и това да не ми пречи - не мога да правя това, което искам. Аз знам, че състоянието се провокира от мислите. Ако имах например някаква болест, която не мога да контролирам, а просто я имам, сигурно по-лесно бих се примирил, но знам, че състоянието ми подлежи на въздействие и е пряко обвързано с мисли, интерпретации и т.н. В противен случай защо има психотерапия и медикаменти? Всеки ще приеме, че ще е така до края, ще се депресира, ще задълбае и стават излишни и терапевти и психиатри и всичко. От друга страна, щом състоянието ми е натрапливо-компулсивно и там подходите са други, какво да правя? Може би именно поради това, че подходите са други, а аз не ги правя, не се подобрявам?
  9. Опитвам редовно, но нямам успех на този етап. Това се оказва по-трудно от всичко друго. А въпросът към Диляна е принципен.
  10. Съгласен съм, че трябва да сме тук и сега, т.е в настоящия момент, а не в някакви бъдещи евентуалности. Но какво се прави когато именно в този настоящ момент преливаш от страх и симптоми? Пробвал съм да изпадна в медатитативно състояние, в което наистина няма абсолютно никакви мисли или ако има, те са просто мисли, които наблюдавам, но въпреки това физическото неразположение и чувството за силен страх си стоят. Веднага давам пример - пароксизмална паническа атака. Идва от нищото, без да си мислил преди това нищо. Като дойде не я захранваш с никакви мисли и фантазии. Но са си нужни просто едни 3-5-10 минути, за да отмине. Това, че не мислиш помага, тъй като не завърта порочната спирала на усилване на страха и симптомите чрез негативен вътрешен монолог. Но физическите и страхови усещания си стоят докато премине. И тогава какво като не мислиш или само наблюдаваш мислите и не им се връзваш? Да, не усилваш състоянието и не катастрофизираш, но пак изпитваш усещанията.
  11. На лекарите от време на време трябва да се вярва. Сигурен ли си, че си приемал медикаментите по схема, стриктно, навременно и коректно и достатъчно дълго? Може пък да не са били твоите. И все пак, хаповете са само временна патерица. Когато човек иска да живее и да е добре, тогава и медицината е безсилна.
  12. За мен първата, най-важна и ключова стъпка към преодоляване на тревожността и страха е човекът да е напълно убеден, че е здрав. Ако е убеден само на интелектуално ниво, но подсъзнателно се съмнява и търси разни болести, това ще ръси адреналин всеки ден и симптомите няма да отшумят. Моментът, в който приеме, че това са само тревожни симптоми и не са опасни, нито пък са предвестник за болест или смърт, проблемът вече е решен наполовина. Затова препоръчвам първо да се мине рутинната туристическа обиколка из различни лекари, за да се изключи физиологичен проблем. След като той бъде изключен, тогава да се премине по-натам, за да се разчупи порочният кръг, който често пъти е следният: симптом, породен от принципен стрес-усилване на симптома-фиксация върху симптома-катастрофично възприятие, съчетано с негативен и нереалистичен вътрешен монолог-усилване на симптома-паника-страх от нова паника. Това "виенско колело" е наистина коварно, но може да бъде пречупено. Относно повръщането - имал съм два случая /предимно рано сутрин, защото тогава адреналинът е най-висок/, когато съм повръщал вследствие екстремна тревожност. Така че, да възможно е да има психогенно повръщане и лично съм го изпитвал. Също както има психогенна и ситуативна диария, тъй като адреналинът влияе върху размножаването на бактериите в стомаха.
  13. Човек_88

    Lilito

    Според мен при натрапливости е важно първо да се направи разграничение между фантазиите и реалността. Да се осъзнае илюзорността на мислите. След това да се преустанови всякаква съпротива срещу тях, защото това ги угоява. Ако има ритуали, тогава да се опита контрол на тревожността, която пораждат, ако не бъдат изпълнени, на малки порции. Давам прост пример: Ако си мислиш, че тръгвайки някъде, не си спрял котлона вкъщи, и е нужно да се върнеш поне 5 пъти от пътя, за да провериш, тогава може да си поставиш за цел да започнеш да се връщаш 4 пъти, 3 пъти, 2 пъти, 1 път и да овладяваш тревожността, която се появява, ако не се върнеш и не провериш, т.е ако не изпълниш ритуала си. Самият ритуал е вид награда, защото той намалява тревожността, но същевременно увековечава и състоянието. Може да се прибави спорт, медитация, релаксации. Другото е опитен терапевт, воля, мотивация, практика и евентуално помощ от медикаментите.
  14. Орлине, винаги съм ценял високо усилията и труда ти. Видях и на живо, че си страхотен и сърцат човек, с много силна харизма и тук е моментът да отворя една скоба и да вметна, че хората просто трябва да те видят на живо. Не казвам, че писането тук няма резултат. Напротив, има и то голям. Но съчетано с твоята личност на живо, ефектът е страхотен. След срещата ни споделих на приятелката си, че имам чувство, че съм се видял с божи човек и се чувствах страхотно. Относно съветите ти - не съм ги игнорирал тотално, просто не успях да ги изтълкувам по правилния начин и да достигнат до мен с нужния ефект и затова исках разяснения. Искам да съм убеден, че разбирам точно това, което трябва да разбера от написаното, за да има нужния ефект, а за да се случи това /поне за мен/ ми се иска да е достъпно и разбираемо, иначе лесно се разфокусирам или още по-лошо - тълкувам го грешно. Можеш да решиш, че фокусът и възприятията ми са ограничени и тесни - имаш това право и може наистина да е така. Но това е начинът да те разбера наистина. Ще се радвам ако имаш желание да си направиш труда отново и да попишеш в тази насока. Ще ми бъде полезно. Може да не успея от първия път, нито от 101-вия, но самото опитване също носи своите ползи и уроци, стига да е в някакви разумни граници.
×