Вас

Според мен темата няма предвид даването на поискани или дължими неща на конкретен човек или организация по някаква причина или система. Това вече не е идеята за десятъка... Това е друга идея, друга тема. Ако желаещите да коментират поисканите "десятъци", можем да отворим тема и за тях.
Десятъкът, за който е отворена тази тема, и за който говори Учителят, включва само непоисканото, недължимото, напълно доброволното отделяне и раздаване на част от това, което сме придобили в най-разнообразна избрана от нас и Бог форма - материална, емоционална, поведенческа, време и т.н.
Когато го отделяме и раздаваме, ние го наричаме на Бог, защото всъщност ние така му връщаме 1/10 част от благата, с които той ни е надарил. Това е своеобразен израз на нашата благодарност и готовност да даряваме така, както Бог дарява на нас, а не е разменна монета за бъдещо възнаграждение.
Това, мисля, е и причината, поради която десятъкът не се адресира към определен човек - последното винаги прави получаващия зависим или задължен на даващия, а идеята на десятъка е точно обратното. Когато дарението ни е адресирано към Бог, получателят е само посредник. (Затова в подобни случаи бабите ми наричаха даровете си "За Бог", а нас ни учеха да отговаряме "Благодаря на Бог". Сега и аз казвам: "На друг благодарете за това, което съм направила - не го правих за вас". Щастлива съм, че всички, на които съм го казала досега отлично ме разбират веднага.)

Веднъж слушах една лекция за десятъка, която беше приблизително следния дух.
По принцип десятъка са пари, които не ми принадлежат. Това са пари които принадлежат изцяло на Бог, единственото ми отношение към тях е да реша как, къде и за какво да ги дам, иначе не са мои. По закона за десятъка, човек отделя тези пари веднага щом, му платят без да мисли дали ще може да изкара месеца и други подобни, защото няма нищо по-важно от това, това е приоритет, просто ДАВА и забравя какво ще получи.

С идея за безплатен хляб никой не кандидатства пред институции, фондове и др. за финансиране, затова няма координатори и партньори, няма определено искано финансиране и собствен финансов принос, няма точен бюджет по дейности /упоменато е само, че финансови средства има, а точните бюджети и разчети ще ги правят финансистите от министерствата/.
Идеята за безплатен хляб на българите няма претенциите за проект, тъй като тук няма да бъде спазено измерението време /срок/ - от /начало/ до /край/- , защото началото зависи от българите, ако осъзнаят необходимостта от идеята, до /край/ – приемайки се със закон, той няма да бъде нещо временно.
Ако целта на идеята бъде реализирана от държавата, резултата ще е видим и реален за всички – безплатен хляб, стабилни пазарни отношения и т.н., описани в т.2.3 достатъчно ясно / няма влагам ”авторско мнение” и още повече “аргументи”/.
В проектната идея не е посочена определена, конкретна целева група, защото безплатния хляб е за всички българи - според нуждите им, т.е. ако някой човек в даден момент се нуждае от безплатен хляб, той да го поиска като го заяви.
Идеята за безплатен хляб е сложена в социалните мрежи, за да могат хората да я възприемат, усъвършенстват, одобрят, споделят и ако я възприемат като “обществено значима”, държавата да я реализира. А към идеен е прибавена думата проект, защото чрез наличните човешки, материални, финансови и др. ресурси може да се организира и създаде нов тип уникална “услуга”- безплатен хляб, а от там и началото на гражданско общество.
Или идеята е: хлябът - великото благо в живота, да не се продава. Възприемайки тази идея, хората /”съмишленици” /да я “представят на правителствено ниво”. От там прониквайки в ума на политиците, идеята да си “пробие път” и да стане реалност – “закон изработен от нацията”: "България трябва да бъде ПЪРВАТА държава, да приложи Божествения закон на земята – Хлябът да се дава даром!"

“В парламента си ги предлагат, приемат и гласуват.” – да, по принцип е така, но някой неща Започнаха само да си ги предлагат, а Гласуването.... шистовия газ..., закона за детето...все още е проект...

Според мен Донка ви намекна, че става въпрос не за хляб в буквалния смисъл на думата, а за Словото или ако искам да се изразя на по-съврменен език: знанието, информацията, която конфигурира системата. Това не бива да се купува и продава, а не физическата/материалната храна хляб.
 
Учителят пръв е дал пример за това - той не е съборал някакви такси и т.н. за лекциите и беседите, които е изнасял.
 
Сега обаче много хора именно от това правят бизнес. В началото може би съвсем скромно и невинно, но постепенно и тъй като бизнесът си е бизнес, започват да не се свенят да искат все по-големи и по-големи суми, за да споделят знанието, до което са достигнали и което, дори не забелязват, че тъй като го продават, с времето дори започва да им се изкривява и деформира и вече не е Слово, не е полезно за никого ...

Веселин, благодаря за думите:

Много малко са хората, които приеха тази идея? Не говоря в случая за идейния проект, а за думите на Учителя Петър Дънов, казани преди повече от 90 години. Ако тези думи звучат фантастично за един човек, който никога не е отварял беседа от Учителя и не знае кой е той, то защо се приемат едва ли не „на нож” от неговите последователи?!? Ивелина в своя пост, прави едно интересно заключение, на базата на цитираната от нея и от мен книга. Аз постепенно започвам да стигам до същото. Но не ми се иска...

Не знам кои са авторите или по-точно казано съставителите на „Учителят, Лечителят, Пророка”. Но почти всички цитати там са много лесно откриваеми в сайтовете с беседи из нета. Авторите много малко са говорили от свое име. Книгата е изградена предимно на спомени и записки от беседите на Учителя. Но едно тяхно заключение (на авторите), което е след цитатите дадени от Ивелина, ме разтърси много силно. Ето го:



Не правим ли без да искаме и ние понякога така? Взимаме от думите на Учителя само това което ни е удобно, приятно, лесно и отминаваме, заобикаляме другото... Това което е трудно. Просто избираме широкия път пред тесния... Извинявайте за отклонението от темата.

Няма по-голямо безчестие от това да ку­пуваш и продаваш хляб.
Здравейте приятели.Има няколко  начина при който се спазва закона за хляба. 1. Да си го произведем ... 2. Да ни го подарят ... 3. Да направим размяна, бартер, например: 1 кг ябълки за два кг жито. Забраната за купуването и продаването важи за житото (пшеница твърда,пш. мека - лимец), ръж и тритикале, но не за ечемика, царевицата, ориза, овеса........от който също може да се прави хляб.Енергийте им, обаче са други. Най лесен  начин е   да се въведе от държавата съответния законов член и хляба да стане безплатен.Но ако направя един паралел между закона за хляба и вегетарианството, колко от нас са чакали законов член от държавата за да станат вегетарианци? И при купуването на хляба и употребата на месото е необходимо известно осъзнаване, постигнеш ли го спираш да го правиш.
  За да го произведем, по т.н. "труден" начин - са ни необходими три дни. Един ден да се изоре, един ден да се засее, един ден да се ожъне.При лимеца имаме още една обработка обелване, още един ден. Ако вече се познавате с тракториста който ще оре е необходимо един телефонен разговор само.Най добре е когато има коопериране на повече съидейници.Времето необходимо за обработката на 1 декар и на 10 декара е почти еднакво, разходите като цяло се увеличават, но цената на декар се намалява.Обаче ще остане жито което ще имате   удоволствието да раздадете.Удоволствие не е преувеличена дума, когато го направите ще го изпитате.Себестойността на така отгледания лимец е около 1 лв за кг.Има на пазара каменни мелнички, един час е необходим за смилане, омесване и изпичане на хляба.Но защо да го правим, навсякъде се предлага "хляб" в хубави опаковки и е толкова удобно.Причините са много....Защото това си има съответната цена.Този "хляб" е изпълнен с комерсиални мисли, с желания за печалба с намерения за богатеене, нерядко е облъчен с ругатни, караници, псувни.Отделно са отровите на физическо ниво : мая-термофилни дрожди, отглеждат се в сярна киселина и се подхранват с хлор,набухватели,избелители консерванти. Така от сатвичната храна каквато е житното зрънце се получава тамас храна предлагана ни като "хляб".Хлябът има способността да приема, запечатва нашите чувства, намерения, мисли. По време на омесването добрите ни намерения,радостните чувства, ведрите ни мисли,молитвите, някоя любима песничка-понеже "който пее зло не мисли", чрез енергийте на пръстите ни правят хляба така несравнимо вкусен. Учителя казва: ако жените знаеха как да  месят хляба могат света да променят. Друга съществена причина, учителя ни предупреждава" Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? - Продава се: черният по-евтино, белият - по-скъпо. „Ние сме култур­ни хора." - Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продъл­жение на сто години само хората ще се изродят."От стоте годиини от момента на казването 22 май 1921г. до сега ни остават само осем години и двадесет и няколко дни, наколко часа, няколко минути и 19 секунди. Причини има още  посочени са в беседата, но.....имаме ли време. В тази беседа, тя се среща и под името" Хлябът и живата енергия", след нееднократен прочит се намират достатъчно причини за размисъл. "Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното." В  беседите с който съм се запозналал до сега не съм изчитал такава абсолютна забрана за нещо.
  18 дни в годината  са необходими, ако някой желае сам да произведе храната си.Когато плодовете са отгледани без комерсиални намерения, просто за да зарадват някой гладен, те са благословени.Такава храна увеличава живота. Учителя ни съветва да употребяваме житото сурово или накиснато, допуска да го варим,  не е съгласен да го мелим и печем. Промяната на храненето е постепенен процес който изисква време. В бъдещата култура всичко ще бъде безплатно. С нещо трябва да се започне - с житното зърно, което е емблема на човешката душа.Има адепти който могат да превърнат житните зърна в хора - талантливи, гениални или ученици, в зависимост от желанията си.Така е лесно да изтрием  в съзнанието си мисълта за купуването и продаването  на ..... човешки души. Живото житно зърно е хляба за който говори учителя, а хляба е божието слово реализирано на физически план.Едно от изконните божий блага наред с въздуха, водата и светлината.Едно време е било колкото кокоше яице, злоупотребата с него е довела до сегашния му размер.Наша задача е да поправим тази несправедливост. В песен на светлия път се пее "мога да постигна що желая". Да си го пожелаем." Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат." Имаме ли необходимото желание да участваме в този процес?
"Храненето е процес, свързан с изявяването на Любовта на физическия свят. Каквато е храната на човека, такава ще бъде и кръвта му – такива ще бъдат и мислите му. Каквито са мислите му, такива ще бъдат и чувствата му. Каквито са чувствата му, такива ще бъдат и делата му. Казано е: “По делата им ще ги познаете”. Както неправилното хранене, така и неправилното мислене и чувстване еднакво довеждат човека до смъртта."