Исторически погледнато, една от основните емоции наред с радостта, гнева и тъгата — страхът, е емоция на избягване на съзнателно приемана, обикновено външна и предстояща заплаха. Тревожността, от друга страна, е емоция на избягване на възприемани, но до голяма степен неосъзнати опасности, докато фобиите са ирационални фиксации и интензивно избягване на конкретни обекти или ситуации. Страхът, тревожностга и фобиите са термини, които се използват неправилно, когато се взаимозаменят. В някои отношения тяхното объркване e разбираемо, тъй като и трите представляват състояние на възбуда, което възниква, когато човек осъзнава липсата на сила или способност да се справи в някаква заплашителна ситуация, и трите имат сходни физиологични състояния.
Съпътстващи аспекти на страха са физиологичните промени, индуцирани предимно от биохимичния възбудител адреналина. Адреналинът по принцип подготвя скелетните мускули за голямото напрежение, което може да възникне при тичането да се избяга (бягство) или при запазването на себе си и на своята собственост (борба). Ако човек не се ангажира в някаква енергична физическа активност след възбудата, се появяват неприятни физиологични промени като треперене на ръцете и краката, обща слабост и засилена чувствителност към скоростта на дишане и пулса. Пулсът, систоличното кръвно налягане и честотата на дишане се учестяват и засилват от усилието на организма да отклони кръвопотока от областта на храносмилането, главата, шията и лицето към области като мускулатурата, които в момента се нуждаят от него. Ако отклонението от кората е прекалено бързо и внезапно, волевата мозъчна функция се потиска и човек изпада в безсъзнание. Това води до силно намалена скорост на дишане и пулс, което е до голяма степен сходно на позата на замръзване, наблюдавана при животните.
От опит всеки познава страха, но прилагането на научните изследвания за подпомагане на разбирането му не се е оказало продуктивно. Уилям Джеймс и Карл Ланге независимо един от друг достигат до заключението, че преживяваното соматично състояние е емоцията, накратко, ние се страхуваме, защото треперим. След средата на 50-те години когнитивните теоретици оспорват идеята на Джеймс-Ланге като демонстрират, че мислите могат да предизвикат същата физиологична про-мяна, каквато се наблюдава в истинска ситуация на страх.
Объркването и загубата на контрола, които се появяват, когато човек не знае как да избегне заплаха за живота — например когато види, че пътят за бягство е отрязан или при преживяване на неочаквани и необясними промени в позната среда, могат да доведат до чувство на страх.
Идеята, че страхът се учи, не е нова, но това не намалява нейната популярност. В началото на 20 в. Джон Б. Уотсън прави демонстрации на обуславянето или заучените аспекти на страха, т.е. неутрален или дори преди приятен обект може да предизвика страхова реакция, след като е бил комбиниран с неприятен условен стимул. Дете например може да откаже да докосва мече играчка, което е прегръщало преди това, след като то му се е давало много скоро след силен и неприятен звук. Макар че такова учене е може би по-типично за
фобийните реакции, не е необичайно да се наблюдават сходни асоциации и при истинския страх.
Въпросите, дали страхът от смъртта е естествен като сила на самосъхранението и възпроизводството или е неестествен и зависи от майчините нагласи, възприеманата сигурност или някаква ирационална идея за значението на всеки индивид в обществото, са предизвиквали спорове от дълго време насам. Може би обаче е по-важно да се повдигне въпросът за полезността, а не за естественността на страха от смъртта.
Най-очевидната полза от страха от смъртта е избягването на заплашващи живота ситуации. При все това онези, които се изправят пред опасни ситуации и се опитват да спасят другите, са високо ценени. Героичните жестове представляват първият и най-основен рефлекс на ужаса от смъртта. Християнството също използва страха от смъртта като средство за насърчаване на ангажирането с правилни настоящи жизнени стилове с обещанието човек да се роди отново по модела на възкресението и да получи спасение и вечен живот.
Желая Ви безстрашен ден!!!