Миротворка

http://frognews.bg/news_28092/Prof_Znepolski_Elitite_na_BKP_i_slujbite_biaha_naiasno_s_promianata/

Така е, но замислял ли се е някой, че така да мислят повечето хора не е част от един Статегически замъсъл, Гигантска манипулация на едни бивши тайни служби? На принципа: КОЛКОТОПО-ЗЛЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ!

Защо през тези 20г преход България изостана като най-бедната държава в ЕС, а една Румъния която преди 1989 г беше много по-бедна и разорена в сравнение с България, сега е по-развита и по-богата от нас?...

Не е ли за да въздиша сега народа по Социализма?...

Само си спомнете от колко фондове бяхме отрязани и колко милиарди евро губехме само преди няколко години, и на тогавашните управляващи изобщо не им пукаше... дали е било случайно?...

Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния. [Псалми 82:6]

В тази тема бих желал да разгледаме, този сякаш избягван от самите християни въпрос: човекът като Бог – съдържащ в себе си целия неограничен потенциал с който и Бог разполага. Ние често разглеждаме Бог като някакво изключение, като нещо единствено и неповторимо, над и недостижимо от всичко останало. И основният проблем тука не е, че ние поставяме нещо над себе си, а че поставяме ограничение във възможностите си да израстваме приемайки, че съществува нещо недостижимо от нас самите. Но всъщност за човека е достижимо всичко, което може да си представи. Всички ограничения са в самия човек, но по-важното: няма ограничение, което да не може да бъде премахнато от самия него.

„Всички сте синове на Всевишния.“ Защо обаче така упорито отказваме да пораснем, а предпочитаме да останем, ако е възможно завинаги, в ролята на пеленачета? За да може татко Бог да ни гледа и да се грижи за нас? Да, може би имаме нужда, но не трябва ли в същото време да започнем да се учим на самостоятелност, да бъдем себе си, да проявяваме собствената си духовност, а не да повтаряме: татко е всесилен – той ще дойде и ще оправи нещата; татко знае всичко – той ще ни каже какво да правим; татко ще напляска лошите и аз пак ще мога спокойно да си играя необезпокояван от тях... Мнозина може би са наясно, какъв е резултатът ако децата разсъждават по този начин, какви израстват в бъдеще. Ние самите обаче често разсъждаваме за Бог именно така. И ако детето не е поне малко самостоятелно, пък дори и това да е съпътствано с известно непослушание, ще може ли то да израсне пълноценен възрастен? А доколко ще е щастлив и като дете?

Да, много е приятно когато четем как Всевишния, Всемъдър, Всесилен, Всепрощаващ и Безпогрешен татко Бог ни пази и се грижи за нас и че ще продължи да го прави независимо от постъпките ни, стига да вярваме и разчитаме на него. Но не и ли всъщност всичко това просто носталгия по безгрижния детски живот, само че вече отнесена към нашия духовен живот?

Мисълта не е ограничена. Ограниченията са в съзнанието. Мисълта е като магнит. Когато човек не знае нещо, може да насочи съзнанието си в тази посока и да привлече мисли и идеи, свързани с това, което не знае. В този процес мисълта участва активно, но по един малко по различен начин от обичайния. Разбира се това, което може да бъде привлечено съответства на възможностите на съзнанието.

Сега са понятието „интелект“. Това е една дума, която се използва в множество значения. Да се каже кое е правилното е трудно и ненужно. В преводите на източната литература с тази дума се изразяват висшите аспекти на човека, надхвърлящи конкретното мислене, т.е. интелекта се отъждествява с будхи, духовните чувства и интуицията. Другаде интелектът се отъждествява с логическото мислене лишено от всякакви чувства. Търсенето на различие между думите „интелект“ и „интелигентност“ според мен е малко изкуствено.

Vsi4ko e vupros na kultura i vuzpitanie.Az dokato jiveex v BG se bjx ot4ajla 4e 6te namerj muj za kogoto da se omuja i se primirix s tazi misul. Bjx umorena ot prosta6tina , vulgarnost , lo6o otno6enie kum jenite kato cjlo i nai- ve4e nesekva6tijt im interes kum 4ujdi jeni ,dokato svoevremenno imat vruzka ili brak!!!(Otvratitelno) Zaminax za 4ujbina da porabotj i o, 4udo sre6nax razli4en tip muje!!!:thumbsup2:Ne mojex da povjrvam 4e ima i razli4en tip muje , za6toto do togava poznavax samo rodnata deistvitelnost. Sega sum 6tastlivo omujena i muja mi vuv vsi4ko mi pomaga ne za6toto go iziskvam nito go prinujdavam ,a za6toto taka e vuzpitan v ku6ti ot roditelite si.Tuk jenite sa na edno mnogo po visoko nivo i kato uvajenie i kato vnimanie. Govorj po princip 4e kulturata im e takava. No dokato bulgarskata jena ne se promeni ,njma da se promeni i bulgarskijt muj.Jenite trjbva da se nau4at na pove4e samouvajenie i da ne se primirjvat s po-malko ot kolkoto zaslujavat.

Христос като господар на Кармата,Рудолф Щайнер

„Идея“ – едва ли има човек, който да не е употребявал тази дума. Какво според вас обаче представлява идеята? Каква е разликата между идея и мисъл? Съществува ли свят на идеите, и какво можем да кажем за него?

Днес попаднах на интересна публикация свързана с темата. Ето я :

Полски затворник осъди затвора, в който лежи, че не му осигурява вегетарианска храна, съобщи ВВС.
Янош Якобский излежава 8-годишна присъда, но като будист не консумира месо.
След като администрацията на затвора на няколко пъти отхвърляла молбите му за вегетарианска храна, затворникът се обърнал към Европейският съд по правата на човека в Страсбург.
Съдът обаче постановил, че администрацията на затвора е нарушила правото му - свободно да изповядва религията си или по-точно член 9-ти на Европейската конвенция по правата на човека.
Пред магистратите Янош Якобский заявил, че единственият изход за него като будист бил да се откаже да яде, но администрацията можела да изтълкува това като гладен протест, което се наказва допълнително.
Сега ЕвроТемида наказа полската държава да изплати 3000 евро на ищеца затворник.
Изт.

Всеки човек има право да избира начина си на хранене и другите трябва да уважават избора му и да се съобразяват с него,а не да го съдят.

А да квалифицираш с осъдителен маниер ("провинциализъм") на какво е признак?

Прекрасно казано - въпреки мълчанието.
Мълчанието на другите често го приемаме като присъда, но то, мълчанието, е по-скоро тяхна самоприсъда. Не мислиш ли?
От друга страна, вербалната или епистоларна логорея е пагубна - замества липсващите празнини от именно тази човешка самооценка. Сещам се за една фраза на София Лорен, че скромността краси онези, които няма с какво друго да се похвалят. Зад тези думи, казани като на шега, има житейска истина: ако аз знам кой съм и се обичам достатъчно да се защитавам, но и да обичам и различността у другия, без това да е инфлация за моето его, то ще има равновесие.

Честит Рожден Ден pavletA!

Радост, здраве и Светлина по Пътя ти желая!

pavletA,Честит Рожден Ден.

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА!

Така ги виждате ВИЕ, това е Вашето собствено изживяване и затова на Вас не ви минават такива мисли. А неговото?... Неговото ще си го каже тай, на 4 очи дали при психотерапевта, дали при хомеопата, или друг специалист.

На мен пък ми е било трудно да спра да го прекъсвам. Като малък ( например начален курс) ми беше трудно да изслушвам без да прекъсвам. Взех да полагам усилия да не прекъсвам,у нас са ми правили забележки за прекъсванията. Учили са ме да питам :"може ли да кажа нещо", хубаво ама ако ми кажат, че не може ? Или пък са ми казвали, да изчакам другия да се доизкаже, ама колко да го чакам, той не спира. Обаче в последните 4 години да речем, започнах все по - лесно и все по - спокойно да изслушвам, започнах все по - често да се намесвам в подходящите моменти, прекъсвам в рамките на нормалното, струва ми се. Все по - лесно запазвам хладнокръвие, когато ме прекъсват, все по - лесно си запомням мисълта и все по - лесно успявам да дам "стоп" на другия, за да мога да се изкажа.Явно ме е било страх, че няма да си кажа моето, та затова много съм прекъсвал хората. Явно колкото по - малък е този страх, толкова по - малко човек се притеснява, че няма да може да се изкаже и толкова по - малка е вероятността да прекъсва прекалено хората. От малък имам склонност към много говорене. Пламъче, сигурно ако ти бях син и от мен нямаше да вземеш думата, особено в младостта ми.

Драги посетители на www.BeinsaDouno.com,

имам щастието да Ви представя една презентация на тема вегетарианство, направена на Франкфуртското изложение на книгата `09 - най-голямото на планетата.
Поради съмненията в хранителната стойност на вегетарианството и съответно слабото му разпространение, смятам че тази информация следва да бъде по-етаблирана (!).
До видеото с български субтитри, може да прочетете и текуща научна библиография и актуални позиции на световни организации - като ООН и Европейската Комисия :



- Position of the American Dietetic Association: vegetarian diets. J Am Diet Assoc. 2009 Jul;109(7):1266-82.
- WHO Global Strategy on Diet, Physical Activity & Health Promoting fruit and vegetable consumption around the world
- WHO FAO Expert Report Diet, Nutrition and the Prevention of chronic deseases 2003
- WHO Fact sheets Cardiovascular diseases (CVDs) 2009
- UN/United Nations Environment Programme, 2010. Assessing the Environmental Impacts of Consumption and Production
- UN/FAO Report: Livestock's Long Shadow 2006
- European Parliament`s Temporary Committee on Climate Change: Draft interim report on the scientific facts of climate change: findings and recommendations for decision-making 2008 and Amendments on the draft interim report 2008
- The European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition (EPIC) - Meat Consumption correlates with gastric noncardia cancer risk
- US Seventh-Day Adventists study (24000 participants, AJCN)
- Oxford Vegetarian Study (with 11.000 participants)
- Mediterranean diet reduces mortality (23000 participants, Univ. Athens)
- Lower cancer incidence in British vegetarians (62000 participants, Univ. Oxford)
- The China Study
- UK Cabinet Office Strategy Unit 2008 Food: an analysis of the issues
- Red meat intake and risk of breast cancer (Harvard Medical School)
- Milk consumption and prostate cancer (PCRM, Washington DC)
- High animal protein intake -- lower amount of bone formation (osteoporosis) (USDA Agricultural Research magazine 2003 "Boning Up on Osteoporosis")
- High animal protein intake increases bone loss (osteoporosis) (Am J Clin Nutr.)
- Milk consumption correlates with multiple sclerosis prevalence (CHRU, Grenoble)
- Meat eaters: Relative risk of gall stones twice that of the vegetarians (Br Med J (Clin Res Ed))
- Vegetarian diets reduce symptoms of rheumatoid arthritis (UUH Oslo)
- A Study of Cancer Research centre in Germany (Am J Clin Nutr.)
- Colon Cancer -- Studies from Germany (Am J Clin Nutr.)
- в националната онлайн медицинска библиотека на САЩ - www.pubmed.com - има научни статии за позитивното въздействие на веге храненето спрямо диaбет тип-2

Април, 1880 г. Х. разправя, че човек в България е като в лудница, пълна с хора с различни кокарди и ордени... Човек ще затъпее. Никакъв копнеж, никакъв идеализъм, никакъв ентусиазъм.

Декември, 1881 г. Положението е страшно черно и безнадеждно, не се вижда как може да се излезе от него. В Европа всичко върви като да вървиш на параход, а тук на платноход. Често по цели месеци седиш в миризливи води между подводни скали и чакаш вятър.

Юли, 1883 г. Съвършено се аклиматизирах, подивях, прекъснах живата връзка с Европа, мисля със синтаксата на Балканския полуостров. Чашата на това ориенталско нехайство и яваш, яваш, на тази неопределеност, е съвършено препълнена.

Март, 1884 г. Аз се намирам в пълна, може би нездрава летаргия. Сутрин мъртвешки сън, а вечер силна сънливост, пълно отвращение. Няма подтик, говориш постоянно с едни и същи хора, срещаш едни и същи мисли, само в друго облекло... След връщане отвън всякога си жив, весел, с пълна глава с планове, с интерес за подробности, ала всичко това изчезва полека, без да усетиш как.

* Откъсите са от „Български дневник“ на Константин Иречек (1854 - 1918), който пристига в София през 1879 г. и става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 година, по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и в правителството без министър-председател. По-късно е директор на Народната библиотека. Иречек е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.

България преди един век и България сега. Има ли разлика?
Дали пък не е твърде черноглед Иречек?
Наистина ли няма никакъв идеализъм, копнеж и ентусиазъм в българите?
Наистина ли човек е пълен с планове и идеи, чувства се жив, весел е, само ако живее в чужбина?
Каво правят будните български умове в наше време?