Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Aliya

Участници
  • Общо Съдържание

    164
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Aliya last won the day on Януари 4 2011

Aliya had the most liked content!

8 Следващи

За Aliya

  • Ранк
    Новодошъл

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://aliya.blog.bg

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    София
  • Интереси
    Религиозност, Мистицизъм, Дълбоката същност на нещата, Прозрение и Божествено знание

Последни Посещения

8297 посещения на профила
  1. Aliya

    Духовното развитие

    И ето тук е последната, но здрава хватка на егото Не е от егото, но наистина може да стане хватка, ако ми пукаше. Просто ти написах истината. Благодаря за откровеността Бог има и още едно лице, което трябва да съзерцаваме - и то е състраданието... към тези, които вървят в тъмнината и за които понякога е много трудно да разберат. Затова в Зен истината никога не се казва докрай и наведнъж, а до там, докъдето другият може да стигне и от където може да продължи и да открие истината сам. Защото истината винаги е дълбоко лична и интимна.
  2. Aliya

    Духовното развитие

    И ето тук е последната, но здрава хватка на егото
  3. Aliya

    Духовното развитие

    хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност. Сигурна ли си че не е лична опитност? Личната опитност за това е ЛИЧНА, за да бъдеш ти самият сигурен в нея, а не да търсиш одобрението и признанието на другите, за да се убедиш, че е лична.
  4. Aliya

    Духовното развитие

    хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност.
  5. "Хуманизиране на наказанията" е екзистенциално противоречие. И в осъждането, и в наказанието, няма нищо хуманно.
  6. Aliya

    Духовното развитие

    Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог! И то се случва, когато Бог пожелае да Го видиш!
  7. Aliya

    Духовното развитие

    Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог
  8. Аз съм срещу наказанието, защото в цялата човешка история наказанието никого не е преобразило, т.е. преродило в ново по-добро и осъзнато човешко същество. Наказанието е варварско. Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот. Ние наричаме неговото дело престъпление, а нашето дело – справедливост. Но за мен и двете дела са едно и също. Разликата е само в това, че той е един нещастен индивид, а ние разполагаме с мощта на обществото, държавата, армията, правителството. Но в края на краищата, ние вършим същото като него. Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост. Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си. Убийството, което е извършил, е в миналото, а освен това известни са случаи на убийци, които след това са ставали светци. Да убием този човек ще означава да го лишим от бъдеще, в което той би могъл да се преобрази в свят човек. И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва. Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново. Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец. И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат. Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата. И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас. Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него. Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото. Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.
  9. Aliya

    Духовното развитие

    Медитацията е самоосъзнаване!
  10. Aliya

    Духовното развитие

    Всички духовни "техники" са всъщност начини да медитираш, да останеш насаме със себе си, да започнеш да се самоосъзнаваш. Избери този вид медитация, която говори на сърцето ти. Прегледай всички видове, които знаеш и тази медитация, която те привлича, опитай я. Направи я поне 21 дена, за да усетиш ефекта от нея. Древният изток е разработил 112 вида медитации, а съвременния източен мистик Ошо е прибавил към тях още няколко вида, специално разработени за днешния човек, изпълен със стрес и напрежение. Учителят Дънов е създал Паневритмията като медитативна техника / терапия. Прегледай всички техники и тази, която е най-близо да сегашното ти състояние ще те привлича най-силно. Започни с нея. Най-важното е да си отделиш достатъчно време за среща със себе си всеки ден поне по 1 час.
  11. Aliya

    Духовното развитие

    Осъзнаването е магичен феномен, то е качество на божествеността. Самото осъзнаване е абсолютно достатъчно, за да изчезнат всички грешки и погрешки. Не е необходимо да се прави, достатъчно е да се осъзнае. Осъзнаването е като лазерен лъч, който осветява и изрязва болното място, тъмнината в човека. Едно човешко същество, което живее в осъзнаване, няма грешки, не може да прави погрешки, защото кой е този, който ще ги прави? Грешките съществуват само в неосъзнаване, само неосъзнатият човек прави грешки. Самото неосъзнаване е живеене в грях. Докато осъзнаването е да живееш в доброта и святост.
  12. Aliya

    Духовното развитие

    За Пътя не времето е от значение, а ти си от значение. Защото Пътят не е пристигане, а Пътуване, безкраен процес, така, както безкраен и непознаваем е Бог. Пътят има начало и то е когато излезеш извън ограниченията на собствения си ум и престанеш да се идентифицираш с него. Пътят има начало, но Пътят няма край, защото пътуването е към Бог, а той е Необятен. И когато Бог е, няма никакво "Аз", нито истинско, нито неистинско, няма личност, нито характер. Няма №1, нито №2. Само Бог Е, и там където Бог е, няма вече въпроси, защото няма и отговори. И въпросите, и отговорите са изчезнали. Защото Бог е Истина, Любов, Блаженство.
  13. Ако някой е достигнал до Върховната истина, то той/тя е разбрал/а, че други няма, че всичко е Едно, Не-две /Адвайта/. Такова просветлено същество е разбрало, че нито "ти" съществуваш, нито "аз", нито "другите", а само Бог, Царството Божие.
  14. Aliya

    Духовното развитие

    Духовното освобождение не е освобождение от индивидуалността, а нейното разцъфтяване в автентична и неповторима същност. Това, от което един просветлен човек се освобождава, са тежките окови на егото. Егото не е индивидуалност и индивидуалността не е его. Индивидуалността е създадена от Бога и тя е твоята най- вътрешна същност, тя е твоята природа. Индивидуалността е израз на Съществото ти и е като празен бамбуков ствол, през който преминава свободно, неограничаван от никакво его вятърът на Вечността; празен съд, в който Бог е избрал да се излее и изяви. Индивидуалността е това, което Си, а егото е това, което си научен от ума да мислиш, че си!!!
×