Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Aliya

Участници
  • Общо Съдържание

    164
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Aliya

  1. Птиците си отиват – реят се високо в небето, поели пътя на своята съдба, и нехаят за нас тук долу, на земята.

  2. Птиците си отиват – реят се високо в небето, поели пътя на своята съдба, и нехаят за нас тук долу, на земята.

  3. „Истинският духовен учител няма какво да преподава в обичайния смисъл на думата, няма какво да ви даде или да добави към вас – нова информация, вяра или правила на поведение. Единственото, което може да направи духовният учител, е да ви помогне да премахнете онова, което ви разделя от истината кои сте всъщност и от познанието, което вече имате дълбоко в себе си. Духовният учител има за задача да ви разкрие измерението на вътрешната дълбочина, която е и покой.“ ЕКХАРТ ТОЛЕ – „ГЛАСЪТ НА ПОКОЯ“

  4. Христо, Ти си този неповторим и уникален Христо, който трябва да бъдеш. Съществуванието се нуждае от теб, такъв, какъвто СИ, без теб то щеше да е по-бедно и непълно.

  5. Да се отказва открито дискутиране на важни теми, свързани с личността и словото на Учителя, не може да става по преценка на отделни личности, защото тогава се нарушава най-важното правило в един публичен форум - свободата на искреното слово.Значимостта на Учителя е твърде голяма и общочовешка, за да бъде позволено нейното тълкуване само на определен кръг от шепа хора.

    1. aiia

      aiia

      Много правилно и точно Aliya

  6. И ето тук е последната, но здрава хватка на егото Не е от егото, но наистина може да стане хватка, ако ми пукаше. Просто ти написах истината. Благодаря за откровеността Бог има и още едно лице, което трябва да съзерцаваме - и то е състраданието... към тези, които вървят в тъмнината и за които понякога е много трудно да разберат. Затова в Зен истината никога не се казва докрай и наведнъж, а до там, докъдето другият може да стигне и от където може да продължи и да открие истината сам. Защото истината винаги е дълбоко лична и интимна.
  7. И ето тук е последната, но здрава хватка на егото
  8. хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност. Сигурна ли си че не е лична опитност? Личната опитност за това е ЛИЧНА, за да бъдеш ти самият сигурен в нея, а не да търсиш одобрението и признанието на другите, за да се убедиш, че е лична.
  9. хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност.
  10. "Хуманизиране на наказанията" е екзистенциално противоречие. И в осъждането, и в наказанието, няма нищо хуманно.
  11. Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог! И то се случва, когато Бог пожелае да Го видиш!
  12. Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог
  13. Аз съм срещу наказанието, защото в цялата човешка история наказанието никого не е преобразило, т.е. преродило в ново по-добро и осъзнато човешко същество. Наказанието е варварско. Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот. Ние наричаме неговото дело престъпление, а нашето дело – справедливост. Но за мен и двете дела са едно и също. Разликата е само в това, че той е един нещастен индивид, а ние разполагаме с мощта на обществото, държавата, армията, правителството. Но в края на краищата, ние вършим същото като него. Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост. Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си. Убийството, което е извършил, е в миналото, а освен това известни са случаи на убийци, които след това са ставали светци. Да убием този човек ще означава да го лишим от бъдеще, в което той би могъл да се преобрази в свят човек. И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва. Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново. Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец. И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат. Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата. И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас. Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него. Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото. Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.
  14. Медитацията е самоосъзнаване!
  15. Всички духовни "техники" са всъщност начини да медитираш, да останеш насаме със себе си, да започнеш да се самоосъзнаваш. Избери този вид медитация, която говори на сърцето ти. Прегледай всички видове, които знаеш и тази медитация, която те привлича, опитай я. Направи я поне 21 дена, за да усетиш ефекта от нея. Древният изток е разработил 112 вида медитации, а съвременния източен мистик Ошо е прибавил към тях още няколко вида, специално разработени за днешния човек, изпълен със стрес и напрежение. Учителят Дънов е създал Паневритмията като медитативна техника / терапия. Прегледай всички техники и тази, която е най-близо да сегашното ти състояние ще те привлича най-силно. Започни с нея. Най-важното е да си отделиш достатъчно време за среща със себе си всеки ден поне по 1 час.
  16. Осъзнаването е магичен феномен, то е качество на божествеността. Самото осъзнаване е абсолютно достатъчно, за да изчезнат всички грешки и погрешки. Не е необходимо да се прави, достатъчно е да се осъзнае. Осъзнаването е като лазерен лъч, който осветява и изрязва болното място, тъмнината в човека. Едно човешко същество, което живее в осъзнаване, няма грешки, не може да прави погрешки, защото кой е този, който ще ги прави? Грешките съществуват само в неосъзнаване, само неосъзнатият човек прави грешки. Самото неосъзнаване е живеене в грях. Докато осъзнаването е да живееш в доброта и святост.
  17. За Пътя не времето е от значение, а ти си от значение. Защото Пътят не е пристигане, а Пътуване, безкраен процес, така, както безкраен и непознаваем е Бог. Пътят има начало и то е когато излезеш извън ограниченията на собствения си ум и престанеш да се идентифицираш с него. Пътят има начало, но Пътят няма край, защото пътуването е към Бог, а той е Необятен. И когато Бог е, няма никакво "Аз", нито истинско, нито неистинско, няма личност, нито характер. Няма №1, нито №2. Само Бог Е, и там където Бог е, няма вече въпроси, защото няма и отговори. И въпросите, и отговорите са изчезнали. Защото Бог е Истина, Любов, Блаженство.
  18. Ако някой е достигнал до Върховната истина, то той/тя е разбрал/а, че други няма, че всичко е Едно, Не-две /Адвайта/. Такова просветлено същество е разбрало, че нито "ти" съществуваш, нито "аз", нито "другите", а само Бог, Царството Божие.
  19. Духовното освобождение не е освобождение от индивидуалността, а нейното разцъфтяване в автентична и неповторима същност. Това, от което един просветлен човек се освобождава, са тежките окови на егото. Егото не е индивидуалност и индивидуалността не е его. Индивидуалността е създадена от Бога и тя е твоята най- вътрешна същност, тя е твоята природа. Индивидуалността е израз на Съществото ти и е като празен бамбуков ствол, през който преминава свободно, неограничаван от никакво его вятърът на Вечността; празен съд, в който Бог е избрал да се излее и изяви. Индивидуалността е това, което Си, а егото е това, което си научен от ума да мислиш, че си!!!
  20. Гордостта е признак на фарисея. С духовната гордост не се става християнин. Признакът на митаря според мен не е това, че той работи с материалното, а че той изобщо е в състояние: 1. да живее и работи в материалния вят, да познава и прилага неговите закони но и много важно! 2. Да е в състояние да осъзнае своето място и роля във вселената, да види този свят и себе си в него от по-високо. Ако само се отрече от материалния свят, презре го, той не се издига, а се откъсва от Божиите творения и потъва в света на своите идеи, ценности, правила, догми. Те не са божествените, те са именно човешките. Следователно ако човек отхвърли материалния свят, той точно тогава охвърля Бога и го замества със себе си. Да мине през стадия на митаря - това означава да се учи от Бога - да живее и работи в материалния свят, защото това е неговия учебник, но идеите му в краен резултат да са Божествени. Лично разбиране В този цитат Учителят говори за гордостта като качество и на фарисея, и на митаря. Всеки, който смята, че е натрупал притежания в материалния свят /в случая с митаря - вещи, пари/ и в "Духовния" свят /в случая с фарисея - вярвания, духовно превъзходство над другите/, всеки един, който ламти да притежава, независимо дали в този, материалния/ или онзи /духовния/ свят, е горделив човек, човек с огромно его. Неговата гордост ще го доведе до падане. И когато падне и съумее да събере в себе си сили за покаяние, горделивият човек ще разбере, че нито едно притежение не може да се сравни с Несравнимия, с Единствения. Само един смирен човек, познал илюзиите на ламтенето, е готов като митаря в притчата за Исус да стане и да последва Божественото. Докато един човек все още ламти за притежания, за престиж, за почести, независимо дали материални или духовни, то той все още н е се е покаял и носи в сърцето си алчността и незадоволеността. Само човек, който след като е притежавал и се е покаял, като митаря от притчата, може да стане последовател на един Учител. Ето защо за фарисея е необходимо да се покае като митаря тръгнал след Исус. И не само фарисея, всяко едно човешко същество трябва да извърви пътя на покаянието. Като под покаяние Учителят не разбира отричане на материалния свят и затваряне в изолирана пещера, защото дори и тогава човек може да носи света в сърцето си. Под покаяние се разбира отказване от ламтеж и алчност чрез Висше разбиране за истинскята ценност в живота ти - и тя е връзката ти с Божествения свят.
  21. Канел, Защо ми е на мен да искам ти да си себе си !? След като даже и ти имаш проблем да разбереш какво е да си себе си!? Явно идеята да си себе си не ти изглежда привлекателна А що се отнася до Егото, то няма атрибути. Егото е една фалшива илюзия на човешкия ум, а както знаеш илюзиите си нямат нищо - просто защото те са нищо Да си отговорен е точно обратното на егото, да си отговорен за себе си, за съществото си е атрибут на това да Бъдеш, да Съществуваш.
  22. Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия! Нещо не мога да разбера. Може ли да го дешифрираш, моля? Какво има за неразбиране в това да бъдеш себе си!? И за това ли други трябва да те учат!? И има ли някой друг в целия свят който може да бъде Теб, Ти!? Сам виждаш колко изкуствен е станал човекът, колко отделен от самата си същност! Дори да бъдеш себе си, се нуждаеш от някой друг да ти покаже - какво?! ... теб???... Всеки е във всеки. Не , не всеки е във всеки. Умът може да бъде манипулиран от тези, които имат знанието и интереса да го направят, за да те накарат да им служиш вярно. За завоалираните интереси, за тяхната изгода е много удобно да манипулират човешките умове, като системата за манипулиране е финно разработена, така, че да може да действа без ти да разбереш - освен ако не си се осъзнал. Ето защо осъзнатият човек, просветленото човешко същество е заплаха за хората на статуквото, за фарисеите и те го разпъват на кръст /Христос/ или го тровят /Сократ/ и много други подобни срамни примери в човешката история, включително и отношението на църквата и институциите към Учителя Дънов.
×
×
  • Добави...