Aliya

Когато един Учител мине край теб, много кураж се иска да имаш, за да го последваш. Мнозина живяха по времето на Исус, но само неколцина, една шепа бедни рибари "дойдоха, та го последваха"! Същото се отнася и за Учителя - много идваха на беседите му, но още повече бяха онези, които не събраха смелост наистина да го последват. Да тръгнеш подир Учител означава да оставиш всичко, което имаш - майка и баща, дом и семейство, и да се отправиш на дълъг път към Неизвестното, към Непознаваемото. Да последваш Учителя е да оставиш сърцето си отворено за него, а умът си смълчан в смирение, за да може Учителят да излее своето Същество, своята опитност, в теб. Да бъдеш с Учителя означава да се откажеш от всичко научено и натрупано като информация досега, да се откажеш от закостенялата си ученост и предубеждения и да оставиш Учителят да ти говори. Само искрени и неподправеи сърца могат да тръгнат след Учител, само смели сърца могат да се откажат от удобствата на безметежния си сън в блажено неосъзнаване и да тръгнат напред към среща с Безкрая. Така, както малкото семенце, за да израсте в силен и могъщ дъб, трябва да се престраши и да разчупи закрилящата го обвивка, да напусне топлата и удобна земя, в която е посадено, за да се изправи на повърхността, брулено от ветрове и покосявано от дъждове. Защото малкото семенце носи в себе си копнежа към Неизвестното и Непознаваемето, така, както всяко едно човешко сърце е създадено със същия този копнеж към Бог. Когато си готов да чуеш този копнеж в душата си, тогава си готов да последваш и Учителя. Ако обаче предпочетеш да останеш семе, сгушено в земята, то ти никога няма да израстеш в дъба, в който се предначертан да се превърнеш. Тогава колкото и Учители да минат край теб, ти не ще ги забележиш и отговорносстта за това ще бъде изцяло твоя.

Точно така, Донка, "докато не стане митар и не се покае" фарисеят не може да стане християнин, т.е. само покаянието, осъзнаването на фалшивостта и илюзорността на митарницата, на материалния, външния свят, може да направи един човек последовател на Исус, или на Учителя.

Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия! А съществуванието не признава копията, а само оригиналите - автентични и истински! И тук има един много малка, но важна подробност - дори не е необходимо другият, другите да са до теб и да се наричат твои учители. От детството си досега всеки един от нас е обуславян и програмиран от другите - семейството, училището, обществото, църквата, институциите, медиите. В ума ти са програмирани предразсъдъци, вярвания, концепции, идеи. За мен целият твой човешки ум е Другите в теб. Затова, когато в дадена ситуация действаш, воден от ума си и неговите внушения, ти действаш в съгласие с другите, ти даваш път на другите да действат чрез теб. Истински автентичното и свободно човешко същество, познало и реализирало себе си, във всяка една дадена житейска ситуация действа не според ума си и неговите обусловености, а според своята истинска същност, центъра на съществото си. Такъв човек е трансцедентирал ограниченията на ума си и действа от нивото на Висшето съзнание, от своя най-вътрешен център, който е и центърът на Вселената. Такъв човек винаги слуша вътрешния глас на сърцето си, на истинската си същност и заради този глас може да се изправи дори срещу целия свят, ако това е, което гласът на истината в него иска. Такова същество с разцъфтяла индивидуалност е бил и Исус, и Учителят, и много други светли същества, стъпвали по тази хубава Земя.

Просветлението е най-истинската, най-автентична отговорност - да бъдеш себе си!!! А на магаре никой друг не може да те направи - сам ти можеш да се превърнеш в магаре, когато се инатиш да се видиш в истинската си същност и да поемеш отговорност за това, което си, за собствения си живот. Да мечтаеш за "освобождение от отговорност" е да мечтаеш да те превърнат в роб. Когато прехвърляш своите отговорности върху другите, ти им даваш и власт над теб. Свободата е най-висшата отговорност, ето защо толкова много се пише за нея и толкова малко свобода има по света. Да бъдеш свободен означава сам да решаваш за себе си, сам да носиш отговорност за своя живот. А това изисква от теб всеки един отделен момент от своя живот да бъдеш осъзнат и нащрек, просветлен за истината такава, каквато Е.

Да се чувстваш малък и далечен от просветлението е много удобно и освобождаващо от лична отговорност. Това е позицията на - "Ние сме обикновени, земни хора, а просветлението е за онези, големите, които сме готови да боготворим, само и само да не се налага да бъдем като тях. " Да си малък е удобно, защото тогава не се налага да увисваш на кръста и да бъдеш сочен с пръст! Подобна политика е един от триковете на човешкия ум, който по този начин те държи теб, Съществото ти, в своята власт. Само така Слугата /Умът ти/ сумява да държи във властта си Твоето Същество /истинският Господар/ .

Умен е само този, който е разбрал!!! Митарят е разбрал, че цялото му умение на митар, всичките древни знания по математика, които е събрал, цялата митарница на този свят, са само илюзии и те на са в състояние да го направя щастлив, да задоволят повика на сърцето му към Бог, към Истината, Любовта, Блаженството. Защото ние се раждаме с този дълбок вътрешен повик на сърцето и само един Исус го разбира и събужда.

Много пъти Исус е минавал покрай теб, и още много пъти ще минава. Проблемът е в теб, в твоите "широко" затворени очи За да видиш Исус, трябва самият ти да си готов за това. Това е твое лично тълкуване. Опитностите на материалния свят и тяхното преследване не те правят умен, а сляп и глух за себе си, за истинската ти същност на Божие чедо. Само когато разбереш илюзорността на материалния свят и неговите опитности, само тогава очите ти ще прогледнат за Истината и за Христос, който я носи и преминава край теб.

Когато покрай теб мине един Исус, или един Буда, или човек като Учителят, не може да не го последваш. В такъв човек Любовта се е изляла и когато погледнеш в очите му, безкраят те понася със себе си. Едно просветлено човешко същество е като магнит за човешките сърца, като полъх от вечността, който разгаря позагасващия и посипан с пепелта на безброй ненужни желания огън в собствената ти душа. Когато Исус те погледне, цялото Съществувание те гледа през неговите очи. И тогава разбираш, че всичко, към което си се стремял до сега - постове, пари, имане, е просто плява, подир която напразно си търчал да я събираш през всичките отминали години. Когато Самата Любов те гледа през очите на един Учител, ти самият вече не си, разтваряш се в Неизразимата Единствена Истина, разтапя се металната броня на всичките ти досегашни съображения и вярвания и заедно с разтопения метал си отива и всичко ненужно и излишно от живота ти. Пръстите на ръцете ти, доскоро стискали в здрава хватка любими притежания, вещи и хора, заблуди и идеи, отпускат своя юмрук и през тях оставяш да изтече цялата "митарница". Защото ти вече не си митар на служба, а си се превърнал в танцуващ в екстаз дервиш, открил най-ценното съкровище - свободата да бъдеш себе си.

Между мнението и оценката няма съществена разлика, и двете са проектиране на твоето мислене, на твоите предразсъдъци и обусловености върху другите. Ето защо и мнението, и оценката са всъщност показатели за твоя начин на мислене, а не за действителното състояние на другия. Истинското отразявяне на действителността такава, каквато е, не се намира нито в мнението, нито в оценката, нито в човешкия ум изобщо. За да отрази съществуванието такова, каквото е, човек трябва да стане като чисто огледало, незацапвано от никакво его, нито от предразсъдъци и мнения. Само едно чисто огледало може да покаже действителността такава, каквато е, така, както само един човек без его може да отрази действителността. Тогава огледалото отразява това, което е пред него и не можеш да виниш огледалото, ако образът пред него е грозен или уродлив.

Духовното развитие не е нищо друго освен завръщане към себе си, припомняне на себе си и своята най-истинска вътрешна същност. А пътуването към себе си се нарича осъзнаване, будност. Ти, най-вътрешната ти същност е вратата към Бог и Духовност се нарича отварянето на тази врата. Духовното развитие не е идея или вярване на ума ти, които да те отвеждат далече напред в необозримото бъдеще и по този начин те отделят от собствения ти център на съществото. Духовното развитие е винаги Тук и Сега, да осъзнаеш своя център, който е истинският храм на духовността. За това е достатъчно просто да Бъдеш, да останеш осъзнат, нащрек, като оставиш да си отидат от теб всички натрупани и програмирани в ума ти концепции, идеи, вярвания, всяко едно мъртво знание, което не е собствения ти опит. Тогава постепенно ще приемеш себе си и съществуванието извън дуалистичното мислене за добро и зло, материално и духовно и ще разбереш, че всичко е едно, всичко е Бог. Това абсолютно и безусловно приемане е просветлението, което е вратата към безкрайното пътуване към Бог. При това пътуване към Непознаваемото Пътуващият е изчезнал, разтворил се е в Пътя и е останало само Блаженство, Истина, Любов.

Борита, Защо трябва да правите усилия да си самовнушавате неща, които са самата действителност, истината? Истината винаги е току пред носа ни, просто трябва да отворим очите си и да я видим. Единственото, което можете да направите, е да осъзнаете истината. А тя е, че Вие сте едно безценно човешко същество с безкрайно чувствително и много богато сърце, с остра наблюдателност и широко отворени очи към света наоколо. Богата сте и с прекрасните всекидневни мигове на споделено щастие с любими хора. Всеки един човек е уникален такъв, какъвто Бог го е създал, всеки един от нас е шедьовър. Защото Бог затова е Бог, той създава само шедьоври. Никой не е по висш от другия, нито е по-низш, а е просто уникален! Когато осъзнаем тази своя уникалност и престанем да се сравняваме с другите, с техните пари и притежания, ние ще съумеем да оценим и да благодарим за това, което имаме, с което Съществуванието ни е дарило. Аз познавам много хора с пари, които втурнали се да ги преследват, загубиха по пътя най- ценното, което имаха - себе си. Сега много от тях биха дали богатство, за да имат Вашите вечери, изпълнени с топлота и разбиране. Човешкият стремеж към пари, власт, позиции е просто търсене на заместител на това, което липсва дълбоко в сърцето - на любов и блаженство. Когато сърцето ти е изпълнено с любов, блаженство, истина, тогава всички други материални заместители са просто фалшиви, ненужни. Когато си събрал истинските диаманти, за какво са ти някакви си там камъчета!? Най-истинският диамант на света това си ти, твоята най-истинска вътрешна същност, която е от Бога! Когато я осъзнаеш, тогава ти си се докоснал до най-истинското нетленно съкровище, пред което всички други бледнеят. А в един човек, осъзнал себе си, Съществуванието се излива.

Медитацията е точно това "правене на нищо", с което всичко се постига. Медитацията е осъзнаване и когато си постигнал осъзнаването дори и пиенето на чай, както е в Зен традицията, се превръща в сакрален акт, в който всяко действие е свещено. Нищо неправенето или медитацията е процес на вглеждане навътре в себе си, който изисква мълчание и наблюдение, оставане в абсолютен покой. В началото се започва с медитация всеки ден дотогава, докато овладееш осъзнаването и то стане твоята истинска същност. След това каквото и да направиш, то не ще бъде правене в обикновения смисъл, защото правещият вече го няма. Той се е разтопил, разтворил в Съществуванието и самото Съществувание прави чрез него. При обикновените хора този, който винаги прави е умът и неговият продукт егото. Когато се трансцедентира ума и неговия продукт егото, вече не остава никой, който да е правещият. Просветлените същества знаят, че правенето не е от тях, а чрез тях!

Духовното ти израстване ще бъде такова, каквото Ти искаш то да бъде. Ако си решил/а да играеш на котка и мишка със себе си, ти можеш да си играеш на "духовно израстване" целия си живот и след това живот след живот. И това просто ще бъде още един начин да се скриеш от себе си, от истинската си Божествена същност. Защото Учителят казва: Ти си Христос, син на Живата истина! Просто трябва да погледнеш в себе си, в най-вътрешната си същност, за да го видиш. Истината за теб никога не е навън, в рекламите, които ни заливат, в информацията, с която ни бомбардират - истината е вътре в теб и единствено Пътуването навътре е Пътуването към истината. Много ценни просветлени човешки същества са стъпвали по тази земя и тяхното послание винаги е било това - Обичай и Познай себеси, защото ти си чедо на Живата истина!

Ами хайде, действай, направи го този превод и структуриране Когато говорим за бели братя ние не разбираме просто сухи учения и школи, а просветлени човешки същества, стигнали по пътя на собственото си прераждане/възраждане до Божествената истина, до Висшето разбиране. Такова просветлено човешко същество е бил и Учителят. Ето защо не може изобщо да се говори за "извличане и структуриране според някои психотерапевтични принципи" на просветлените човешки същества. Всяко просветлено същество, в това число и Учителят, е една Вселена, безкрайна и мистериозна, която не можеш по никакъв начин да систематизираш, класифицираш и структурираш, още по-малко спрямо психотерапевтични принципи. Всякакви систематизирания и структурирания и прочие принципи са дело на ограничения по своята природа човешки ум, за който единствения начин да опознава света наоколо е като го разделя чрез дисекции, пастьоризира и хомогенизира, за да може по лесно да предъвче непознаваемото и мистериозно Съществувание. Просветлено същество като Учителя не може да бъде разчленено на съставни части, проучено и класифицирано, защото да си просветлен означава да си Цялостен и Интегриран, разцъфтял в неповторима индивидуалност, подвластна единствено на Вечната истина. Хора като Учителя не се разбират с ума, защото умът е твърде тесен и ограничен, за да обхване Вечното и Безкрайното. Учителят трябва да се слуша със сърцето, а не с ума. Всякакви ограничения и предразсъдъци на ума трябва да се оставят настрана и да позволиш думите на Учителя да проникнат свободно в теб, до най-вътрешната същност на съществото ти. Не да се опитваш ти да анализираш, психотерапевтираш и дисектираш Учителя, а да се оставиш Просветлено човешко същество като Учителя да проникне дълбоко в твоята душа, в най-вътрешния храм на съществото ти, за да върне пламъка на Божествена истина в теб!

И Учителят, и индийският мистик Ошо, и Буда, и Исус са безкрайно ценни просветлени същества, познаващи до съвършенство човешката душа в най-голямата й дълбочина. Като пример ще добавя, че Учителят е достигал до сърцата на своите ученици, на живите хора, които са го заобикаляли, поради това,че е притежавал Висшето разбиране. При това разбиране се знае, че да се достигне до "трансперсоналния елемент в системата" /ако изобщо Бог може да бъде наричан "система"/, човек трябва да е трансцедентирал, преминал отвъд персоналния елемент, т.е. своята персона. Или казано по-точно човек трябва да се е разтопил в Бог, да е изчезнал като старата си персона, личност, и да се е преродил в ново същество без личност, без характер, без строги определени мисловни и характерови модели и правила, коио да затварят и ограничават безкрайното му човешко същество. За преодоляване на ограниченията на персоната, на личността, източните мистици са предложили от древни времена до сега 120 вида медитации, Учителят разработва паневритмията. Това са все методи и медитативни техники да се раздвижи енергията на отделната личност, за да се пречистят съществуващите енергийни блокажи и да се улесни себеосъзнаването като път към висшето познание на Абсолютната реалност.

Ето виждате ли, Борита, Вие сама назовахте разковничето на Вашите терзания - научете се да цените това, което имате. А то не е малко - имате съпруга си, здравето си, живота си, Себе си. Имате толкова много, дарено Ви от Съществуванието, при това без да сте платили нито лев за него ! Исус казва: " На тези, които имат, ще им се даде още повече, а на тези, които нямат, ще им се отнеме и малкото, което имат!" Думите на Месията трябва правилно да се тълкуват и прилагат в живота - ако си мислите, че НЯМАТЕ, то Вие наистина няма да имате, съществуванието ще Ви отнеме и това, което имате. Но ако оценявате това, което имате, ако всяка вечер заспивате с благодарност към Бог за цялата красота и богатство на това да Бъдете, да Ви има, да дишате и се радвате на слънцето всяка сутрин, то Вие ще бъдете най-богатото и благословено човешко същество на Земята! Защото, "Комуто стига той самият, той е богат!" - Лао Дзъ

Много е важно да изхвърляме от себе си всичко нечисто, отрицателни емоции, разрушителни самосъжаления, отровни обвинения към другите. Само така можем да бъдем отново чисти и свободни. За да изхвърлим натрупания негативизъм трябва да му направим път да излезе от нас. За целта трябва не да подтискаме отрицателните емоции, като ги заравяме по този начин още по-дълбоко в подсъзнанието си, а да ги изразим чрез силен и пречистващ катарзис в състояние на медитация. При този вид така наречени динамични медитации позволяваме на себе си да изразим целия насъбран гняв, тревожност, стрес чрез различни комбинации от дълбоко и хаотично дишане, викане, крещене, плач, смях, енергични подскоци и други подобни енергични изяви. Наскоро един участник във форума Психотерапия онлайн писа за невъзможността си да преодолее негативното си и осъдително отношение към своите родители, което от своя страна го е довело до блокажи в настоящия му живот на млад мъж. Посъветвах го да прави всеки ден динамична катарзисна медитация от 1 час насаме със себе си. Отрицателните чувства са в състояние да ни убият, поболеят, ако не бъдат "изчистени", изхвърлени навреме извън нас. Моят съвет към него бе да изчисти тази отрицателна "нечистота" от себе си, като в продължение на 40 мин. на ден бие и разпердушинва възглавници, на които е написал имената на родителите си. След този 40 минутен катарзис да остава в покой и самонаблюдение за още 20 минути. По този начин ще може да изчисти от себе си натрупаната негативна енергия и да излекува скритите в подсъзнанието му душевни рани. Рани, които се подтискат, държат се покрити и неизразени, гноясват и не могат да бъдат излекувани. Като ги извадиш навън, на дневна светлина и чист въздух, те ще заздравеят. Тази дневна светлина е катарзисната медитация на изразяването, или по думите на Учителя такава медитация е "изхвърляне на нечистотата". Само по пътя на изразяването, а не на подтискането човек може да бъде свободен и да не е лесна плячка на собствения си натрупан в продължение на дълги години негативизъм. За съжаление съветът ми за катарзисна медитация не бе позволен за публикуване и отговорът ми не стигна до потърсилия помощ.

„Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас? (1 Кор. 6:19). А Господ е Духът (2 Кор. 3:17/” - свети апостол Павел Свети апостол Павел отново и отново през вековете ни задава този проникновен въпрос за отношението ни към нашите тела. Защото ние, хората, непрекъснато забравяме за свещеността на телата си. Приемаме тялото си за даденост, поради което до такава степен се идентефицираме с тялото си, че преставаме да го забелязваме. Забравяме да го обичаме за безотказната му преданост, за това, че тялото ни служи вярно, въпреки че го разкъсваме с вечните си желания, амбиции, разрушителни чувства – гняв, страх, агресия, постоянно произвеждани от неуморния ни алчен ум. Умът ни винаги иска все повече и обладан от амбициозното ни човешко его, никога не намира покой. А тялото ни носи своя мъдрост, в която винаги трябва да се вслушваме, така, както се вслушваме в думите на мъдър приятел. Тялото ни е много древно, то е дошло първо на тази земя и съществува вече милиони години като материя. Умът ни е новодошлият в случая, той е тук от едва няколко десетки хиляди години. Ето защо тялото ни има своята истина и когато се отнасяме към него с любов и разбиране, като към дом на нашата душа, който ни приютява и вярно ни служи по време на земния ни път, то тялото ни се отблагодарява с подкрепа и сила. Много често наричаме тялото си „мое” и смятаме, че то е наша собственост, с която можем да разполагаме изцяло и безусловно. И водени от внушенията на ума си, пълен с илюзии, идеи и предразсъдъци, дори да измъчваме тялото си по всевъзможни начини – чрез безмилостен глад, фанатично изнуряване, чрез отхвърляне и неприемане на естествените природни нужди на тялото. Но нима е „мое” нещо, което не аз съм създал, когато съм дошъл на тази земя, и не ще отнеса със себе си, когато напусна земния си живот? Нима имам право да не почитам и да не пазя този ценен дар, дарен ми от Създателя? Нашето тяло е създадено от Бог и като всичко, сътворено от Него, тялото ни не е и не може да бъде грешно и виновно. Тялото ни е част от живата природа на Бог и когато го оставим да бъде себе си, в тон с природата си, да се развива естествено, то е в унисон със Съществуванието, с Божието мироздание. Умът е този, който поради обуславянето си с минали предразсъдъци, непримирими идеи и фанатичните си заблуди възприема тялото като грешно, плътско, виновно и лесно обладаемо от „бесове”. Всъщност, човешкият ум е този, който дели света на Твореца на добро и лошо, на правдиво и грешно, на плътско и греховно от една страна и духовно и възвисено от друга страна. Човешкият ум е дуалистичен поради своята ограниченост и неспособност да обозре Необозримия Творец и неговата безкрайна любов, присъстваща във всичко сътворено от Него – както материалния, видимия свят, така и духовния, невидимия. В миналото и все по-малко в днешно време, религиозните аскети са се стремили да постигнат духовност /и оттам признанието на обществото/, като отричали и осъждали тялото си, като измъчвали и бичували бедното тяло с аскетични практики, носещи характера на откровен мазохизъм и самоубийствени наклонности, на незачитане на живота, даден ни от Бог. Вместо да бъдат третирани като душевно болни и лекувани поради саморазрушителните си наклонности, те са били почитани и превръщани в светци от другите, от обществото, от църквата. По този начин обществото и църквата са се превръщали в съучастници и поощрители в един небогоугоден акт на незачитане на живота, този безценен дар, даден ни от Бог. Ако аскетите са били тези, които са се самоизмъчвали в отявлен мазохизъм, то църквата със своето отношение на възхвала и канонизиране на подобно мазохистично поведение, се е превръщала в садист. Истинската духовност и религиозност не е и не може да бъде в отхвърлянето на Божието мироздание, тя е в абсолютното и безусловно всеприемане на Сътвореното от Твореца, от най-малката тревичка до най-голямата звезда, от скалата и растението до животното и човека. Тя е и в приемането на човешкото тяло като Ваш приятел, не като ваш враг. „Тялото е Вашата земя, там са вкопани корените ви. Вие трябва да изградите мост между себе си и Вашето тяло. Ако не изградите този мост, Вие винаги ще бъдете в конфликт със собственото си тяло – а човек, който се бори сам със себе си, е винаги нещастен. На първо място вие трябва да сключите примирие с тялото си и никога да не го нарушавате. Веднъж след като сте се примирили с тялото си, то ще стане много, много приятелски настроено. Вие ще се грижите за тялото, тялото ще се грижи за Вас – то ще стане Ваше средство с огромно значение, то ще стане Вашият същностен храм. Ще дойде ден, в който вашето тяло само ще ви се разкрие като олтар на Бога.” - Ошо

Разбирам, че си натрупал много негативна енергия срещу родителите си, много осъждане и неприемане. Обвиняваш тях за всичко, дори и за собствените си грешки (например за това, че избухваш срещу приятелката си). Това е една от най-характерните черти на липсата на зрелост - да обвиняваш другите за собствения си живот, заради това, че ти самият не знаеш как и защо да го живееш. Защото родителите ти, дори и чрез тях да си дошъл на този свят, са другите. Техният живот си е техен живот и как ще го живеят е изцяло тяхно решение. Ако на тях им харесва да го живеят в постоянен ад, в скандали и обиди, но да предпочетат да останат заедно, това означава, че това е тяхното решение. Твоето решение е свързано с твоя живот само, а не с вмешателство в живота на другите, дори и те да са твоите родители. Вместо да ги съдиш и обвиняваш, като при това позволяваш тяхното неразбирателство да те наранява постоянно, зашо не вземеш своя живот в собствените си ръце и не се погрижиш в него да няма насилие и агресия, да няма скандали и обиди? Ако твоите родители са избрали агресията и насилието за своя път в живота, ти би трябвало да избереш да бъдеш точно обратното на това - да бъдеш и да излъчваш ненасилие, любов, мекота. Защото сам си се сблъскал с пагубната сила на агресията и липсата на любов и си осъзнал тяхната разрушителна мощ. Вместо да съдиш родителите си и с това да да се привързваш още повече към отрицателните им качества, като им отдаваш своето внимание абсолютно ненужно, трябва да разбереш чрез осъзнаване, че това, което осъждаме ни държи в своята хватка по един много фин и деликатен начин като обмяна на енергии. Ето защо се казва "Не съди!" Съдим само това, към което сме привързани болезнено, от което се нуждаем. Може би Съществуванието просто ти дава един ценен урок - време е да порастнеш и да поемеш по пътя на собствния си живот. Време е да поемеш отговорност за себе си, за своите действия и постъпки. Време е да се вгледаш в себе си, в сърцето си, в истинската си същност на автентично и свободно човешко същество, което живее живота си по собствения си начин, а не предопределен и обусловен от грешките и заблудите на родителите си.

Зарче, неведоми са Неговите пътища. Дори и да получиш отговор на въпроса си към Бога, това няма да върне любимият ти мъж. Болката остава за живите. Твоят съпруг сега е на по-доброто място, при Бога, утешен и подкрепен. Ти си тази, която сега преминава през Голгота. Изплачи мъката си, изживей я докрай, изпий горчивата си чаша до дъно. Не оставяй в себе си неизживяна мъка, посипана с пепел тъга, изгори ги всичките болки на кладата на своето сърце! Мъката е естествено наше чувство, не бива да я отхвърляме, а в замяна да искаме само радост. В мъката има дълбочина, каквато в щастието няма, има истини, които щастието не притежава. Дай път на мъката да влезе в теб и я остави да се изплаче. Тогава отново ще се родиш, силна за живот, без останали погребани дълбоко в теб емиоционални рани, които като червей да те дълбаят през следващите ти години. Тогава ще разбереш, че ти си една благословена жена, защото Бог те е дарил с най-ценния свой дар - любовта. Бъди благодарна за това, че си имала до себе си любим и любящ мъж, че имаш неговото детенце, че си била толкова обичана. Предай тази любов на детето си, предай му своята усмивка и му разкажи за топлотата и доброто всеотдайно сърце на баща му. През всичките тези години Бог е бил с теб, ще бъде и сега, и утре, винаги.

А какво ще кажеш да станеш фен на Христо?!... и да играеш в собствения си отбор!?

Зависимостите са само следствие и докато не се излекува причината, довела до възникването на зависимост, лечението никога няма да е окончателно. Вие сама разбирате, че синът Ви страда от дълбока рана в душата си, за която не е готов да говори с Вас. Тази рана може да е породена от конкретна случка в живота му и да е израз на дълбокото му неудовлетворение от себе си, от начина си на живот. Такав рана крие неприемане на себе си, осъждане, което е залегнало дълбоко в подсъзнанието. Във всеки един от нас живее по един съдник, който е заложен в нас от строгото ни възпитание, от липсата на разбирането на другите към нас, от липсата на достатъчно любов най-вече в детските ни години. Ето защо осъждането на взимането на наркотици от сина Ви би довело до още по-голяма затвореност от негова страна, още по - силно неприемане и осъждане на себе си от негова страна и ще го тласне към наркотиците в по-голяма степен. Ако проявите разбиране към него и искрена майчина загриженост към здравето му и го накарате да осъзнае причините за тази зависимост, като при това не я осъждате, а просто разбирате, той би могъл с Ваша помощ да се замисли за това свое решение да приема наркотици. Дайте му да разбере, че животът си е само негов и всички решения дали ще го живее в добро здраве и радост или бавно и мъчително ще се самоубива тровейки се, е изцяло негово. Животът му е най-ценният дар, който и той самият, и Вие като негова майка сте получила от Съществуванието. Но само той носи отговорност за своя живот и Вие не сте състояние да живеете неговия живот вместо него. Той трябва да осъзнае изцяло своята отговорност за живота си, как ще го живее и дали ще го живее! В случаи на силна зависимост хипнозата е един много добър метод за навлизане в подсъзнанието и заровените в него рани. Тя може да даде първоначален тласък на разбирането на подсъзнателната причина. Ако в страната, в която сте, има възможност за включване в групи за медитации, като силно препоръчвам катарзисните медитации на Ошо, синът Ви би могъл да опита да се включи. Енергията на груповата медитация, още повече когато става дума за пречистващите и силно катарзисни медитации на Ошо, би могла да му повлияе положително. До момента, в който сам ще е готов да се срещне със себе си и да осъзнае болката в душата си.

Съветвам те да пробваш - привържи се със силна любов към някого или нещо, и виж как в съвсем скоро време вече ще мразиш същия този любим човек и ще се чудиш как да се измъкнеш! Исус казва "Не се привързвайте към нищо!"