Aliya

Примери в живота - бол! Погледни всяка една любовна двойка, а за съпрузите - да не говорим.

Диди, Аз не говоря за "опознаване", а за осъзнаване и тук е цялата разлика!!! Осъзнаването не е опознаване, защото кой "ще опознае", кой "ще трансформира" - нали същия този твой ум, който те е докарал до това състояние, до този конкретен проблем /какъвто и да е той - добро - зло и прочие/. Осъзнаването е трансцедентиране на ума ти, на самия виновник за страданието и мизерията и навлизане в Царството Божие, царството на Висшето разбиране/Съзнание, на Не- Ума. Не може един неосъзнат човек да се трансформира, изобщо да говори за трансформация, докато не се осъзнае. Един неосъзнат човек може най-много да залепи някое от счупените парчета в душата ти, но залепвайки едно, той неминуемо ще счупи още няколко други парчета. Само чрез осъзнаването е възможна пълната трансформация и решаването на проблема из корен, защото с един осъзнат човек Бог Е. И точно тук твоят пример с пожара е много подходящ - при екстремни ситуации, като внезапен пожар, например, човек няма време да мисли, умът е извън играта. Тогава той е спонтанен и естествен и реагира най-адекватно на ситуацията.

Да, отрицателните чувства идват в живота на човека паралелно с неговото отдалечаване от Бога, от истинската му същност на Божие чедо. В момента, в който човек е започнал да се идентифицира със своя ум и неговия продукт егото, т.е. "ял е от дървото на познанието" според Библейската притча, човек е забравил за своята истинска божествена същност. Ето защо човекът е загубил Рая на Блаженството, Любовта и Истината, на истинската си и неразривна връзка с Бога. Раят и Адът не са във времето и пространството, а са вътре в нас като психологически измерения. Всеки път, когато сме неосъзнати и постъпим или дори мислим в противоречие с най-вътрешния център на Съществото си, ние правим крачка към Ада. И всеки път, когато действаме и мислим осъзнато, ние сме в хармония с вътрешния си център и вратите на Рая са отворени за нас. Човешката любов и омраза, са двете страни на една и съща енергия, на една и съща монета. За това говори и Учителят. Когато силно обичаш някого, ти неминуемо и ще го намразиш, защото това е една и съща енергия, твоята енергия. В единия си край тя е с положителен полюс, а в другия е отрицателният й полюс и ти се люшкаш между двата полюса. Единствения начин да излезеш от този порочен водовъртеж е да трансцедентираш и любовта, и омразата и да отидеш отвъд тези чувства. Това се постига с медитация т.е. осъзнаване на чувствата си, с тяхното наблюдаване, без осъждане, без одобряване, чисто наблюдение, в което ти си просто един свидетел, а не участник.

Да, Мария - София, и се нарича Осъзнаване

А кой е твоят Добър Юда, Мария - София? или може би ти само си МИСЛИШ, че е добър? И един прекрасен ден той ще покаже истинското си лице и ще те свари неподготвена, улисана в мисли -илюзии?! Истинското Добро просто Е, то не тръби за себе си, няма нужда да го прави.

А това не значи ли автоматично, че си заравяш главата в пясъка като щрауса, за да не видиш приближаващото зло и да му дадеш чудесната възможност да те изненада в гръб!? По този начин ти безмерно ще улесниш злото и ще се наредиш в безкрайната листа на великомъчениците на Злото И не е ли по-добре вместо да си пеем приспивни песнички за вечна любов, която не разбираме всъщност и която е ведно с Истината, да останем бдителни, осъзнати, с което правим път на истинското Добро да влезе в нас!

Поздравявам те за твоята искреност и добронамереност. Мишата стъпка, извървяна към себе си, е истинската великанска стъпка. Първата стъпка определя целия Път. Осъзнаването на злото не изключва мисленето, говоренето, но тогава те са направени в присъствието на истинския Господар, на твоето Вътрешно същество. От това ниво за Злото е говорил и Учителят. От това ниво истината се знае - злото в човека е всъщност липсата на Бога, на Доброто в него.

Благодаря ти, Мария - София, че си губиш ценното време, за да се опитваш да ме анализираш Аз написах и за Любовта в темата "Коледа се ражда Любовта", написах и за радостта от живота и за смеха в темата "Смял ли се е Исус Христос", но и двете теми останаха в истинското им послание без внимание! Ти самата предпочете да пишеш в темите за Юда и за злото, та кой е привлеченият всъщност и към какво!?

Наблюдаваме ги, осъзнаваме ги, заставаме нащрек, без да ги осъждаме или оценяваме. Този процес на осъзнаване включва и осъзнаването на нас самите, на нашите реакции спрямо един или друг човек. Самото осъзнаване ще ни доведе до правилното разбиране. И слушаме сърцето си - то ще ни каже кое е най - правилното действие, защото вътрешният гласец в нас е гласът на Бога.

Абсолютно прав е Учителят - "когато мислим за злото, с него се свързваме", но когато осъзнаем злото, то злото вече не ни обвързва, осъзнаването е освобождаване. Нашите мисли ни свързват, обвързват, задължават, обсебват. Това е така, защото се идентифицираме с тях, а не искаме да разберем, че не те са наши господари, а ние, съществото ни е Господарят на мислите. Когато се осъзнаваме, ние каним истинският Господар да заеме мястото си.

Да, дори писах за това в друг раздел на този форум - Психотерапия онлайн, за Паническото разстройство. Страхът, тревожността, агресията, депресията са една проява на злото в нас, когато са неосъзнати. Това са отрицателни чувства, които ни съпровождат непрекъснато и които все повече се засилват в днешното несигурно и трудно време.Ако се опитаме да се борим директно с тези негативни емоции, всички знаем от собствен опит, че провалът ни е сигурен. Колкото повече мислим за тях, колкото повече се опитваме да ги отблъснем или заглушим, толково по-силни се връщат в нас. Ако обаче просто ги наблюдаваме, останем безпристрастни свидетели на тяхното присъствие, постепено ще разберем, че нашата идентификация с тези чувства е проблемът. Защото те са гости на съществото ни, днес ги има а утре изчезват, ние не сме страхът, не сме тревожността. Чрез осъзнаване постепенно ще разберем и кой е коренът на отрицателните емоции - те са просто липса на положителното в живота ни. С отрицателното, както и с тъмнината, не можеш да се бориш директно, защото те не са с реална собствена сила. В една тъмна стая е достатъчно да внесеш светлината и тъмнината изчезва, разпръсва се. Така е и със страха, с тревожността - те означават липса на любов и доверие в живота ти. Вместо да мислиш непрекъснато за страха, защо не внесеш повече любов в живота си, в сърцето си, защо не станеш като запалена свещ, която да свети и разпръсква любов, осъзнаване наоколо?! Самото осъзнаване е велик лек, дар от Бога - то е като лазерен лъч, който осветява болното място и го лекува. На изток го наричат медитация, аз го наричам - "времето за себе си".

Да се сравнява едно живо човешко същество с друго живо човешко същество е нелепо, а още по-нелепо е да се сравняват две просветлени същества като Учителят и Кришнамурти. Всяко едно човешко същество е уникално, нито по-висше, нито по-нисше от другите, а е просто себе си, уникат, шедьовър на Бога. А бог затова е Бог, защото създава само уникати. Всеки един човек е една мистерия, безкрайна вселена, и колкото повече го опознаваш, разбираш, че все повече не го познаваш. А когато говорим за просветлени същества, там техните подбуди са изцяло в божествения план и никой не може да им даде оценка или да ги предугади. За Кришнамурти самата идея за Мирови учител е била неприемлива, както е била неприемлива и за Петър Дънов. И двамата знаят, че има само един Мирови учител и той е Бога. Бог решава кога, как и чрез кои хора да излива Божията промисъл в човешките сърца. Хора като Кришнамурти и Учителят са хора без абсолютно никакво его, чисти като утринна роса, които не ламтят за световна слава и почести. Това са автентични и свободни хора, които следват единствено гласа на Бога вътре в себе си и го споделят с тези, които идват да пият от техния извор. Такива хора без его са голямо предизвикателство за хората с ламтежи, с амбиции за слава и признание. За самия Щайнер е било много трудно да понесе излъчването и харизмата на Кришнамурти, заради което той разцепва цялото теософско движение тогава и прави свое ново движение, на което той да бъде главата.

Да не се оставиш да те победи Злото, можеш само по един начин - като ти самият не му даваш от твоята енергия, от твоята сила. Когато осъждаш Злото, когато го отричаш, както и когато го приемаш и утвърждаваш като Божия промисъл, ти отдаваш собствената си сила на Злото. Ето защо Учителят говори, че за човешкия ум, за "разумната природа" не винаги да правиш добро е добро и да правиш зло е зло. Човешкият ум не може да прецени Злото и Доброто в тяхната изначална природа. Защото какъв е смисълът да "нахраниш и напоиш врага си", ако с това целиш едно единствено нещо - да "посипеш жар на главата му", да го накажеш всъщносот!? Тогава твоето добро действие ще има лоша умисъл и няма да е вече добро! Ето защо Злото трябва да бъде осъзнавано чрез една по-дълбока същност от ума ти, а тя е твоето Съзнание, Осъзнаване, която някои наричат съвест, но много не разбират правилно. Осъзнаването на Злото като Зло, на неговите подбуди и причини, чистото му осъзнаване чрез наблюдателност и "да бъдеш нащрек", според думите на Исус; като при това осъзнаване ти не осъждаш, не одобряваш, а просто осъзнаваш Злото като Зло. Само чрез осъзнаване и като си нащрек ти няма да се оставиш да бъдеш подмамен от Злото, а ще вървиш твърдо по пътя на Божията промисъл.

Да, само Любовта смекчава Злото, но не Любовта към Злото, а Любовта към Доброто "Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му придава сила." - Учителят

Да, точно така, а добро за човека кое е? Учителят отговаря и на този въпрос в "Новото - елемент на бъдещата култура": "Доброто е основа на Живота. Доброто е почва на Живота и същевременно – негова храна. Само Доброто може да подкрепи Живота, само Доброто може да го подхрани." - т.е. Бог е доброто, Бог е основа на живота. "Не върши ли човек Добро, злото се ражда" - т.е. откаже ли се човек от Доброто, от Бога, влиза Злото в него. "Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му придава сила." т.е. злото черпи сила от човешката енергия и неосъзнатост.

Тогава не говорим за една и съща светлина, скъпа Диди! Защото Божествената светлина е абсолютната светлина, която създава, и живота дори. Но сенките на тъмата, на злото, определено могат да те разболеят и на физическо ниво, ако се съгласиш да изгониш Божията светлина от себе си. Впрочем, имам един личен въпрос към теб, Диди- снощи ми написа много провокиращи лични съобщения, с които искаше да ме накараш да се почувствам обидена, а тази сутрин някак си като с магическа пръчка ги изтри! Защо, след като ще се срамуваш от писаното от теб и ще го триеш, изобщо трябва да го пишеш!?

Благодаря ти за личното мнение, което най-сетне успях да чуя. Ние всички тук сме живи автентични хора и като такива трябва да общуваме, пряко и лично, а не да се крием зад цитатите на другите! Разбирам, че това е твоето разбиране на Учителя, но искам да ти припомня, че не за пръв път в човешката история Учителите се тълкуват грешно, в пълен разрез с тяхното дълбоко прозрение за Истината! Учителят трябва да се чете със сърцето, а не с ума, пълен със собствените ни предразсъдъци. Защото когато четем през заблудите на предубежденията си, то е като да гледаме в изкривено огледало. Тогава дори и Предателството на Бога /т.е. Липсата на Любов/ можем да видим като Божие дело, когато всъщност истината на Бога е съвсем различна - там любовта не е предадена никога и от никого!!! И точно тук моето мнение съвпада с това на Учителя, но не съвпада с твоето! А що се отнася до "нивото на форумците", ти си тази, която го коментира. Аз не деля живи хора на нива и етажи, изобщо не правя разделения в Съществото.

Човекът не измисля злото директно, а го създава, като не следва Доброто на Бога. Затова светът, който човек създава, е свят на злото, на тъмнината. Достатъчно е човек да осъзнае светлината на Бога в себе си, за да се огрее светът ни и да изчезне злото, тъмата.

Светците са се смяли, но това ли е урокът, който е трябвало да научим от тях? Не, трябвало е да научим урока на състраданието, на саможертвата, на способността да обичаме другите като себе си. ПП. Виждам вътрешно противоречие между формулировката на темата и представянето й. От една страна има проблем: "Проблемът за злото", от друга "злото не съществува"... ?! Не, Куки, няма противоречие в темата, ако добре си разбрала написаното, както и цитатите от Библията, които цитираш. Проблем за злото в Битието на Бога няма, защото злото там не съществува - може ли където най-силната светлина огрява да има тъмнина!? Проблемът на злото е създаден от човека, поради неговото неразбиране и неследване на Божественото битие. Човекът е избрал, в повечето случаи поради неосъзнатост, да претворява злото в този свят и да му дава от своята енергия. Ако ти ударят сто тояги по гърба, то това е реалност, защото човек ще ти ги удари тези тояги, човекът е този, който ще превърне тъмнината на злото в сила. Човекът претворява злото и го прави реално. Злото е проблем за хората, защото те го правят да съществува. Ако човек не се бе откъснал от Божието битие, той не би станал слуга на Злото, на тъмнината. И в това е красотата на притчата за дървото на доброто и злото. Човекът е заменил светлината с тъмнина и доброто на Бога със злото в момента, в който се е отказал от светлината и доброто на Бога. Всичко, което е по Божиите закони е добро, дори и смъртта, когато е естествена и от Бога дадена, така, както и раждането ни е от Бога дадено. Злото е липсата на Доброто, на Бога.

Според Йоан Златоуст Христос никога не се е смял. Самото християнство през вековете е създало образа на един тъжен Христос. В повечето случаи Христос е изобразяван на кръста, като че ли през 33 –те години на своя млад живот той е бил винаги на кръста! Моето разбиране, обаче е, че човек като Исус не би умрял тъжен, дори и разпънат на кръста. Той сигурно се е смял преди да умре. Това е направил и Мансур Ал Хилаж преди да бъде убит от фанатичните мюсюлмани, заради това, че е заявил: „Аз съм Истината – Аз съм Бог”. Мюсюлманите не могли да толерират това, така, както и тогавашните евреи не могли да простят на Исус. Мюсюлманите убили Мансур Ал Хилаж, но преди това той погледнал към небето и силно се засмял. 100 000 души се били събрали да видят това грозно събитие, убийството на едно от най – великите човешки същества, стъпвало някога по тази земя. Някой от тълпата попитал: „Ал Хилаж, защо се смееш? Теб те убиват!” А той е бил убит по най-жестокия начин – парче по парче – най – напред краката му били отрязани, после ръцете му, после очите му били извадени, после езикът му бил отрязан и после главата му. Те го мъчили без пощада, а той се смеел. И когато някой го попитал защо се смееш, той казал: „ Аз се смея, защото човекът, който убивате е някой друг, аз не съм това. Тези хора трябва да са полудели, те убиват друг човек! Мен не можете да убиете, това е смешно, и аз се смея на Вашата лудост!” И точно това трябва да е направил и Исус, засмял се е ! Той не е глупав човек, не е тъжен човек – и не би могъл да бъде! Името Христос е синоним на името Буда, т.е. Просветлен, Богоизбран. Христос е бил просветлен. Той се е радвал на живота, на малките неща в живота. Той се е радвал на храната, на пиенето, на приятелствата. Но християнската религия изобразява Христос като тъжен, превърнала е в светец едно автентично човешко същество. В евангелията не се отразяват истинските случки, много е премълчано и много е добавено. Това се случва и в останалите световни религии – Буда е изобразен без да се смее, Махавира е изобразен без да се смее, за Христос християнството твърди, че никога не се е смял. Нима можете да повярвате в това, че Исус никога не се е смял през живота си?! – той, който се е радвал на трапезата, на компанията на обикновените хора – проститутки, бедни рибари, всякакви хора, и при това не се е смял? Можете ли да си представите, че човек като Исус, който е празнувал с приятели на трапезата с часове, никога не се е смял? Как можеш да хапваш, пийваш без да се веселиш и смееш? Той сигурно се е шегувал, сигурно е разказвал смешни истории. Той е бил един много истински и много смел мъж. Той е приел като своя ученичка дори Мария Магдалена, прочута проститутка за своето време. Такава постъпка е изисквала много кураж и смелост. Аз не мога да повярвам, че той никога не се е смял. Защото смехът е самата есенция на истинската религиозност. Сериозността не може да бъде религиозна, защото сериозността е част от егото, от самото заболяване на човечеството. А смехът е проява на липсата на его – тогава, когато един религиозен човек се смее, той не се смее на другите, защото това е грозно и вулгарно. Той се смее на себе си, и в този смях се извисява и осъзнава. А когато един Христос се смее, един Божи син, то той се смее със смеха на вечността – смеха над цялата космическа шега, наречена Съществувание. Това е смехът на Висшето разбиране, на реализираната Божествена същност.

Мария - София, Радвам се, че си вярваш и че за теб да правиш справки е достатъчно, за да разбереш едно просветлено човешко същество като Учителя. За мен разбирането е качествен процес, вътрешна трансформация на цялото ти същество, а не количествено натрупване на неразбрани справки и цитати. А ако целта ти е да ме "раздразваш", не разбирам тогава защо не ти направиха официално предупреждение администраторите? Може би обаче е по-добре да знаеш, че няма как да ме раздразниш - все пак неразбирането на Учителя си е твой проблем, а не мой. Честно казано, досега не съм прочела от теб нито едно твое искрено мнение по нито един въпрос.

Не, Учителят не говори друго. И за да е ясно, че правилно го цитираш, моля посочи точните цитати и твоето тълкуване. В противен случай е просто стреляне в празното пространство напосоки Този откъс, Aliya, e и една контратеза не само на това, което пишеш в тази тема, но и на другата ти тема - Проблемът за злото. Не, този откъс е същата теза, която защитавам и аз!!! Учителят не говори за баланс в природата между добро и зло, а говори за това, че в природата НЯМА ДОБРО И ЗЛО. В природата нещата не са нито добри, нито лоши, те просто СА. Нима можеш да наречеш изгрева на слънцето добър, а залезът лош?! В природата нещата са. Добро и лошо са понятия, измислени от дуалистичния човешки ум /Учителят го нарича разумната природа/, който разделя нещата и явленията в природата, защото непрекъснато проектира своите собствени илюзии, концепции, деления, и т.н. навън. В Божието царство няма добро и лошо, а трансцедентиране и на двете и преминаване отвъд всякакви деления. Бог е Един и Неделим. Човешкият ум е този, който се придържа към доброто и смята, че като върши само "добри" действия, ще си уреди заслужено място в Божието царство. Човешкият ум не разбира, че доброто и злото са двете страни на една и съща монета и когато каниш доброто, ти неминуемо след него ще поканиш и злото, защото къде ще се дене злото - то е другият край на доброто. По същия начин, когато обичаш някого, зад гърба на любовта ти вече наднича омразата - тя е другият край на това чувство. Или казано простичко, зло има само защото човекът измисли доброто. В Битието на Бога нещата са такива, каквито са. И не нам е дадено да ги осъждаме като добри или лоши. Но запомнете - само в Битието на Бога всичко е Божие, такова, каквото е. Лъжата, Заблудата, Измамата, Отричането на Любовта, Предателството, Убийството, не са част от Битието на Бога - те са част от Небитието на Илюзиите на човешкия ум и неговото его, те са тъмата, която не допуска Божията светлина в себе си.

За някои нападението е форма на отбрана, а да ги пита човек какво толкова пазят!?

Не, Учителят не говори за баланс в природата между добро и зло, а говори за това, че в природата НЯМА ДОБРО И ЗЛО. В природата нещата не са нито добри, нито лоши, те просто СА. Нима можеш да наречеш изгрева на слънцето добър, а залезът лош?! В природата нещата са. Добро и лошо са понятия, измислени от дуалистичния човешки ум, който разделя нещата и явленията в природата, защото непрекъснато проектира своите собствени илюзии, концепции, деления, и т.н. навън. В Божието царство няма добро и лошо, а трансцедентиране и на двете и преминаване отвъд всякакви деления. Бог е Един и Неделим. Човешкият ум е този, който се придържа към доброто и смята, че като върши само "добри" действия, ще си уреди заслужено място в Божието царство. Човешкият ум не разбира, че доброто и злото са двете страни на една и съща монета и когато каниш доброто, ти неминуемо след него ще поканиш и злото, защото къде ще се дене злото - то е другият край на доброто. По същия начин, когато обичаш някого, зад гърба на любовта ти вече наднича омразата - тя е другият край на това чувство. Или казано простичко, зло има само защото човекът измисли доброто. В Битието на Бога нещата са такива, каквито са. И не нам е дадено да ги осъждаме като добри или лоши. Но запомнете - само в Битието на Бога всичко е Божие, такова, каквото е. Лъжата, Заблудата, Измамата, Отричането на Любовта, Предателството, Убийството, не са част от Битието на Бога - те са част от Небитието на Илюзиите на човешкия ум и неговото его, те са тъмата, която не допуска Божията светлина в себе си.

Мария - София, Хубаво е, че полагаш толкова много усилия да намираш цитати, но още по-хубаво би било, ако сама разбираш какво точно цитираш. Да цитираш Учителя без да си го разбрал, е абсолютно безполезно действие за теб. Когато един Учител говори, той говори с езика на хората, които го слушат и спрямо тяхното ниво на разбиране. СпоредУчителя за хората, живеещи в неосъзнаване, доброто и злото са категории на ума, а не на Природата, на Съществуванието. Енергията, която прониква всичко, не е нито добра, нито зла. Нима можеш да кажеш за вулкана или земетресението, че са добри или лоши?! Да дели нещата на добро и лошо може само човешкият ум, който е дуалистичен по своята природа. Човешките категории за добро и лошо "са две страни на една и съща реалност". И тази реалност е Божествената, където всичко е Божие битие, т.е. всичко е добро. И когато човек живее спрямо доброто на Божествената реалност, на Царството Божие, или "причинния свят", всеки негов акт е добър и в хармония с Природата. Когато човек живее в неосъзнаване на Божествения свят, на Битието, то той се дръпва от Доброто и влиза в света на Небитието, на Мрака, на Заблудата, т.е. на Злото. Учителят говори по същия начин и със същото разбиране, с което са и моите думи. Но Мария - София на всяка цена търси "под вола теле" и се опитва да докаже противоречие между моите думи и думите на Учителя. Мария - София, такова противоречие няма. Ако наистина противореча на някого, то е на твоето его, което отгоре на всичкото е и твърде страхливо и се крие зад думите на другите!!! Администраторска бележка: Такъв стил на изказване и отношение към другите участници е в грубо противоречие с правилата за участие. Моля спазвайте дух на уважение и толерантност при участието си в този форум. Това важи за всички теми и мнения! Моля считайте това за официално предупреждение.