Илен

Имала съм такива дни, в които не съм допускала осъдителни мисли към никой, точно така се получава и при мен, прекъвсам ги в зародиш.Не винаги обече се получава, зависи от много фактори. По-трудно е когато става дума да оценявам себе си, все намирам нещо, което неодобрявам в поведението си, дори и дребно да е, някак тази мисъл си работи в мен, не успявам да я прекъсна и премахна.

При мен мартенския мина добре, даже доста добре, и главоболие нямах този път. Дано и другите житни режими да ми минават така, на останалите правещи го, пожелавам същото!

Мария.София и аз съм горе-долу така, спирам сиренето, кашкавала и яйцата, по.трудно ще е с киселото мляко, с което ям овесените. Колкото до месото, чното отдавна вече не го консумирам.

Благодаря ти Мария-София, ето аз пак не бях разбрала правилно значи и от днес взех да си набавям нещата, но нищо, ще почакат до нужната дата.

От 01.03. ли почва следвашия житен режим? Че аз все последна научавам................!!!!!!

Нещата и тук са много субективни, всеки преценява според своя критерий, според своето чувство, ценностна система, мироглед и дори своя темперамент. Без компромиси в една връзка не може, важно е да се правят обаче и от двете страни, не върви само единия да прави винаги компромиси. А що се касае до самия компромис, какъв да бъде - може да бъде от всякакъв характер, но опрат ли нещата да се наложи да правя компромис с достойнството си, по-добре да си кажем ЧАО, цената на компромиса според мен е важна.

За трети път правя житния режим, карам го по 5 дни, заради анемията 10 ми идват в повече, после може и да свикна, но засега така ми е добре. Първият и петият ден се чувствам много добре, през останалите три ми изтича мозъка от главоболие, едвам ходех на работа. Но сега съм супер, не изцяло, но наполовина преродена се усещам и изобщо не ми се яде, пия вода и чай, някак все съм жадна.Днес съм свежа, като морков.

Изобщо хората на изкуството са друга "порода". А може би във всеки от нас дреме по един творец, но не всички са успели да го събудят. И както казва Ина, всеки художник е различен поради различното си светоусещане, настройка и мироглед.Моят брат е художник, 25г. му "дишам" боите / това на шега/. той обече е меко казано особен, на моменти прекалено претенциозен, да не кажа, че стига до дребнавост. Определено е интелигентен и крайно любознателен, не никак не е отворен към света, по-скоро е ограничен откъм тази си страна. Та, се чудех, като прочетох темата, дали би било добре за света да бъдем художници, като него?

Може би е добре да се обадите в организацията за защита на животните "Четири лапи" и да се консултирате с тях какво да се направи в този случай.

Сега разбирам за смъртта и............... не мога да повярвам!!!!!!!!!! Света никога няма да забрави неворятния и глас. Мир на праха и!

Преди време четох една статия за разпространените сортове домати в нашата страна. Та, там един агроном споделяше, че всъщност домата е плод от семейството на ягодите !!!! За мен беше голяма изненада, но явно е вярно ..............

И аз ги разбирам и двамата Jil, затова и ми е трудно да дам преценка кой е прав, той или тя след като му се е разсърдила, защото не и е казал навреме истината. Но, пак казвам, всичко зависи от мястото в което се намира човек в една такава ситуация, субективността е голям фактор.

Права си Пламъче, наистина беше такъв - мъдър и разумен, той един от най-светлите образи в моя живот. Мир на праха му!

Тъщи всякакви, свекърви всякъкви, хора всякакви. Тъй като в темата става въпрос за вмешателство бих искала да разкажа един случяй, който се отнася за един тъст. Този мъж беше моя пръв учител, човека, който ми е държал ръката за да изписваме заедно първите буквички. Светла му памет! Един ден той отива по работа в окръжния град в който живее семейството на дъщеря му, отива без предупреждение просто работата е била инцидентна, пък и навремето тел. комуникации не бяха толкова развити. В късния следобяд след като си свършва задачите решава да отиде до апартамента на дъщеря си и да ги изчака да се върнат от работа. И тъй като имал ключ за жилището, отворил си човека и влязал кротко вътре. В един момент обаче дочул шум от спалнята и след минута вече бил наясно какво става там, зет му бил с друга жена. Съвсем тихо и внимателно учителя ми напуснал апартамента и се прибрал в провинцията. Никой не разбрал за неговото посещение там в този ден, той не споделил с дъщеря нищо, нито пък променил отношението си към зет си. 15г по-късно семейстото на дъщерята се разбива, заради изневяра на съпруга. Тогава той споделя с нея старата история, но тя му се разърдила, защото сметнала, че чрез своето мълчание той е станал съучасник в лъжата на бившия и ако е знаела по-рано за неговите действия щяла да предприеме навреме мерки и да се раздели с него, а така излиза, че живяла в лъжа цели 15г. Кой е прав в случая? Можем ли ние с лека ръка да кажем кое вмешателство е вреда и кое помощ? Аз лично не се наемам, нещата, както винаги са много субективни и касаят личния живот на хората, а той свещен за всеки от нас.Пак опираме до гледната точка, от ъгъла в който се намираме и гледаме от него на ситуацията. Тази история я научих години по-късно от бизки до семейството на учителя и тя ми даде много материал за размисъл, но така и не мога да реша поведението на кой в крайна сметка е правилно.

Здравейте! Като чета написаното от Вас все си мисля, че е много рано да мислите за окончателна раздяла, просто според мен това не могат да са причини, които да я предизвикат. Ето, говорили сте по въпроса, тя отрича написаното от нея да е вярно, иска прошка. Друг е въпроса дали във форумите хората си изливат душата, може да има и такива, но надали всички го правят. Плюс това вашата приятелка е много млада, в момента е сама с две деца на ръце, възможно е да се е почувствала сама и може би затова е влязла във въпросния форум, да търси контакти, а да привлече внимание. Не съм напълно сигурна естествено в това, но е една от възможностите, тя най-добре си знае. А това, че се определяте на няколко пъти, като студен човек, звучи някак, като оправдание за цялото ви поведение. Не става така : "Аз съм такъв и това е!" - та нали двама души се събират, водени от любовта, а тя предполага топлина, споделяне, желание да направим другия до нас щастлив .Вярно е, че битието ни изправя понякжога пред проблеми, които променят нашето поведение в даден момент, но винаги трябва да се стараете да съхраните живо чувството, което ви е събрало.Пък и имате две прекрасни деца, които се нуждаят от вашата любов и грижа, това изобщо не е маловажно, напротив даже. Все пак поговорете пак, важното е, че тя се е извинила, пък и Вие не бъдете прекалено студен, това няма да ви отведе доникъде. И си дайте сметка защо сте заедно. П.П. Не разбрах защо намирате работата, като крупие и сервитьорка за обидни, аз самата когато бях на 22г също работих извистно време, като крупие, работа, като работа. Не се чувствам засегната, просто ми стана чудно, защо сте на това мнение.

Това, че причината една жена да си смени прическата е само и единствено мъж /независимо какъв - нов, стар и т.н/ ми се вижда лично на мен смешна, изхождам разбира се от моята гл. точка по въпроса. Съгласна съм обаче, че не е без значение какво харесваш, но.......... все пак наистина всичко е въпрос на избор, който правим постоянно. Важно е с нашия избор да не вредим на другите, а оттам насетне..... "Шарен свят", както казва народа.

Честата смяна на аватара не би ли могло да се тълкува и като вид разнообразяване на профила, освежаване, ако щете. Защо трябва да се търсят толкова дълбоки психологически причини за това? А човек защо си сменя прическата?

Зависи кой какво разбира под пропаганда. На мен лично ми се е случвало да бъда провокирана от мои близки и познати да обясня защо чета Учителя например. Аз излагайки маята гледна точка, и слушана от страни, на някой може да му се стори че пропагандирам, което разбира се не е вярно. Според мен пропагандата при всички случаи е преднамерена и има ясна цел, естествено.

Одранския манастир

wine, ама въобще не я мисли тази твоя "вина". Аз пък знаеш ли за какво бях "виновна"? Затова, че родих дете и анатомията вече ми се биле променила, вече не било същото, като преди.............и това ми се казва два месеца след тежко раждане......Така че, изобщо не го мисли, трябва да приемеш просто, че това не е твоя човек, най-вероятно съдбата ви е срещнала, за да се роди това дете...Не си хаби енергията, обичай себе си и се съсредоточи в твоите си неща.