piss

хах, аз съм компютърен инжинер..)))))) Благодаря за успокоението, от това най-вече имам нужда Разбира се, че родителите ми знаят някои от проблемите ми, но не всички подробноси. Просто не искам да ги притеснявам излишно! П.С. Мисля ,че ще отида да ме "почистят" в най-скоро време.

Благодаря ви много за съвета, но на дали скоро ще замина...не съм готова. (think) А много се извинявам, може ли само да поясните какво имате в предвид със "Симптомите ти изискват внимание".Мислите ли,че е нещо сериозно или нещо с което не мога да се справя сама????

Здравейте!Много се радвам, че най на края намерих такъв сайт като вашият. От дълго време търся нещо такова. Aз съм на 23 г., и имам проблем.Преди 4 години имах проблеми с нервите. Получих нещо като ПР, но с много леки симптоми. (ставаше ми лошо само вечер като си лягах, треперене и задушаване).Ходих на невролог, изписа ми някакви лекарства на билкова основа и с течение на времето (може би 1 месец) всичко отмина. След този случай разбрах (от интернет), какво са паническите атаки, колко много хора страдат от паническо разстройство и че не е нищо страшно. Тази година (както и миналата) бях на студентска бригада.Прибрах се в България октомври месец. От тогава на сам не се чуствам много добре.Първо получавах сърцебиене, заминах при личната лекарка, направи ми изследвания, кардиограма и стигна до заключението че е от нерви.Изписа ми деанксит, но аз реших да не го пия, че мога да се справя и сама. И така и стана докато не получих ПА.След това бях много изплашена....но и това мина. Обаче ме обхвана някакво чуство за нереалност. Много е трудно за обяснение, знам къде съм, знам с кого съм, но ми е странно, някак си непознато. Страх ме беше да не забравя къде съм.....много гадно.После започна да ме хваща страх да вървя сама, ставаше ми лошо, въртеше ми се свят....но въпреки всичко пак не отидох на психолог, реших че мога и сама)))) Сега все още ме е страх, да не ми стане лошо докато вървя сама, пак ми е малко нереално,странно,...но най - големият ми страх, както при всички е да не сам луда. Страх ме е да не полудея(((, страх ме е да не съм шизофреничка.......Страх ме е и да замина на психиатър..., пък и на родителите ми нищо не съм казвала. Можете ли да ми помогнете....да ми дадете съвет...дали наистина полудявам.!!! Благодаря ви предварително))