Jump to content
Порталът към съзнателен живот

neuznavaemata

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

4 Следващи

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

5711 посещения на профила
  1. Здравейте и от мен!Дълго се чудих дали да пиша, защото хората са скептично настроени към такива преминали и справили се с ОКР .Преди 3год. преминах през този "ад",най-вероятно ще минавам още хиляди пъти,но някак тази идея вече не ме плаши.Ако това е най-лошото нещо,което може да ми се случи в моя съзнателен живот,нямам против да се преповтаря и потретва.И да...сигурна съм,че е ОКР,диагностицирана съм,пиша единствено,за да успокоя всички стресирани хорица,а не да правя реклама на даден психотерапевт.Идея си нямам за точния период,в който продължих да съм в това състояние(беше около година),защото е може да се засече,просто спрях да обръщам внимание на мислите,приех ги и заживях с тях(ако има хора,работещи по метода на отхвърляне,желая да уточня,че моя е на приемане,нищо лично ).По-горе казах състояние,защото то е точно такова-дистрес,ако беше болест,би трябвало да има съответно клиники...колкото до заведенията за психично болни,едва ли се занимават с ОКР(нямам информация)...но някой все пак ако напира да отиде,винаги ще се намерят "професионалисти",които да му съдействат за настаняването .Много важно е да се знае,че страдащите от ОКР НЕ СА луди,нито шизофреници,нито ще осъществят някои от своите мисли(страхове),най-много да пропилеят хубави дни,месеци и празници гърчейки се в страх и самосъжалявайки се,това е .Аз лично имах няколко страхове и панически атаки,които вървяха успоредно,понякога редувайки се(умишлено няма да спомена вида на страха,за да не се повлияват хората,които четат това,както а мен често ми се случва). За да не съм многословна накратко ще кажа-бях веднъж на психиатър,които ми помогна давайки ми насоки,които са строго индивидуални и започнах да ги следвам,справих се и без помощта на фармацевтиката.Просто не губете воля и желание,следвайте това,което сте планували като методология за справяне със страха,бъдете постоянни,отбягвайте негативната информация,предоставена във всякакъв вид,намерете хоби(ако нямате),релаксирайте(натоварете физически според зависи) и за ваше спокойствие консултирайте се със специалист(в моя случай аз открих такъв в лицето а д-р Първанов,в никакъв случай не налагам мнение ). Хубав и ползотворен ден Ви желая и помнете:Нищо не е вечно,че даже и проблемите ни! Поздрави:В.В.
  2. neuznavaemata

    Таро онлайн I-ва част

    Здравейте,чудесна тема!Първо да отбележа,че никога не са ми гледали на карти и винаги е било интересно за мен!Искам да попитам дали ще продължа напред с човека до себе си!Благодаря
  3. neuznavaemata

    Страх ме е

    Благодаря за хубавите и окуражаващи думи,наистина аз всеки ден чета в нета и задълбавам все повече.Имам чувството,че всеки ден щом си въртят в главата всякакви неща се манипулирам и ,че мога да го направя(лошото) или,че изпадам в състояние което не съм аз.Това пак е вид страх.Но когато срещам такива положителни отзиви и виждам,че има "ИЗХОД" се успокоявам
  4. правих го веднъж,написах на лист всичките си страхове.Запалих го и го гледах докато гореше,но само веднъж и беше на бял лист,ще го пробвам!
  5. От опит мога да споделя една огромна грешка с гладуването.Доста време бях на диета само с плодове и зеленчуци.Беше отдавна,нямаше кой да ми обясни последствията от гладуването.Повярвайте бяха трагични,не искам да се впускам в подробности-но за жените е мн.опасно.От гладуването страда цялото тяло физически и психически.Мозъкът ИМА НУЖДА ОТ ХРАНА!Сега си ям каквото ми се яде,дори искам да напълнея.Пробвах със зелен чай НЕ -САНИЕ,а с жасмин.Мисля,че ми се отразява добре.Сутрин пиех фреш от грейпфрут!
  6. neuznavaemata

    Страх ме е

    От днес започвам да спортувам,но исках да попитам още нещо последно,че понякога когато мисля,че всичко ще се оправи,след това имам друга мисъл или самонавиване,че "няма да стане",тогава започвам да се страхувам,че съм го помислила.След това се страхувам,че наистина мога да не желая промяната,а аз знам за себе си,че искам да изляза от кашата.Последва страх от самата мен,че не знам коя съм и всякакви такива неща.Така се редуват тези мисли и "другите".Моля Ви отговорете ми,искам промяната,нямам никаква полза от това ми положение-напротив. P.s. може би прекалено се вглъбявам в себе си и факта,че съм затворена по цял ден между четири стени и ,че не успявам да спя,нито комуникирам с хора-не знам вече!
  7. neuznavaemata

    Страх ме е

    Благодаря Ви!
  8. neuznavaemata

    Страх ме е

    Здравейте,реших да се включа!Случи ми се наскоро,ще го нареча "състояние".Започна със задушаване,свиване в "Слънчевият сплит" и постоянна тревожност!След това започнаха"натрапливи мисли" насочени към мен самата,не към някого друг.Мисля,че полудявам и буквално не мога да си намеря място.Когато реша сама за себе си успявам да се концентрирам.В момента не работя,не се занимавам със спорт и нямам приятели,тъй като съм в друг град.Не искам да наблягам на недостатъците,защото ми става по-зле.Прерових из форумите и се натъкнах на неща,които тръпки ме побиват,а в такова състояние се влияя от всичко.Затова нарочно и не споменавам предмета на моят"страх".Знам,че тези мисли произлизат именно от мен самата.Може да звучи смешно,но току-що четях за шизофренията,сега се опасявам да не би и аз да страдам от това,въпреки,че не съм изцяло запозната със симптомите на тази болест.Дали и това не е един вид страх?Понякога импулсите са доста силни и не знам как да се справям с тях.Кой метода да предприема-отхвърляне на тези мисли и замяна с оптимистични или да ги оставя да съществуват?Възможно ли е в такова състояние да се самообвинявам,защото аз го правя и днес се стигна дотам,че загубих човека до себе си!Помогнете,моля!Благодарности!
×