Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Светлина и Хармония

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    230

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Светлина и Хармония

  2. Светлина и Хармония

    Огън

    От Светлина и Хармония,

    Вървях по Земната пустош.
    Моето минало преродено
    идваше да ме срещне.

    Срещах онези, на които
    нещо дължа.
    И плащах най-скъпо
    с Живота си.

    Спящи кристали,
    Божии същности.
    Събудете се вече.
    Милост дошла от далече.

    В сърцата Нова Любов
    пише се.
    Радостта на Отца, иде.
    Любовта на Душите.

    Ще прощаваме греховете си.
    Нови закони ще учим.
    Нов Смисъл.

    Нова Любов
    в Светлината на Топлото.
    Всеки в своето място.
    Единение вечно.

    Новото Братство
    сега се създава.
    Защо не прекрачиш
    вратата му?

    Без страх...
    Без тъмнина...
    С Любов и Светлина,
    по новия път ще вървя.

    И всеки, който ще се
    докосне до мен,
    ще го запаля в огън
    свещен...

    Не се сърдете – чистя ви.
    Моята длъжност, вече е
    Огън.

    Светлият Огън научи ме.
    Даде ми ...незнайното.
    И сега ще раздавам... пламъци.

    Живи Лъчи на
    Живот Вечен.

    11:11ч. 25.10.2011г.
  3. Светлина и Хармония
    След бурите ужасни, слънчеви лъчи прекрасни
    галят моето лице.
    Целувките на Светлината, могат ли да се сравнят със тъмнината?

    Мраз и студ отмина,
    мир и тишина
    вливат се във моята душа.

    Слънчеви лъчи прегръщат ме сега.
    Не е ли щастие това?
    Какъв е този благодатен час?

    Незнайното те посещава и благословението си ти подарява.
    Откровение свещенно.
    Отговор на страшните молитви.

    Неизказани...
    Но тъй дълбоко врязани
    в пространството около мен.

    Дори в душата ми Светлинните лъчи,
    намериха следи
    от мъката кошмарна.

    Милват, чистят, благославят.
    Нов човек от мен създават.
    Нали повиках ги потайно, тихичко в сърцето.

    Приготвят ни за онзи миг,
    когато Светлината ще ни пренесе
    в свещенни скрити светове.

    Слънчеви лъчи прекрасни.
    Бъдеще щастливо.
    В Новото пространство, всички в благодат.

    16:43ч. 19.10.2011г.
  4. Светлина и Хармония
    Първолюбов

    Всичко затихнало,чака в копнение.
    Всеки, в своя си лъч светлина.
    Сърцата притихнали,чакат вълната на вечното щастие...

    Първолюбов!...

    Майко на майките, всичко се ражда във теб.
    Много е казано...
    Всички сме чули...
    Но... идва незнайното...
    Вечното...

    Миг тишина...

    Колко велико е...
    Ето, още малко и ще го бъде...

    Сътворение...

    Милуващи думи,
    като бриз ухаещ, на жива вода.

    Влизам в сърцето си,
    моя храм неръкотворен,
    подарен ми от теб, Първолюбов.

    Тихо запалвам,
    топлото, чистото, скритото...

    Ето, днес и сега,
    Вечната Истина пише със нови слова.

    Стъпка по стъпка, напускам човешкото...
    В ново пространство, в живот вечен.
    За твоята ръка Първолюбов се държа...

    Харесва ми...

    Другото го опитах...
    Вкусът ми е точен...
    Бях порочен, но...вече съм чиста сълза...
    Мъка ужасна мина през мене.
    Омразният студ и врящата лава на Карма,
    изпиха всичко човешко.

    Кой би се върнал назад?

    Очите ти Първолюбов,
    нежно сияние синьо,
    безкрайно небе,
    неизброими звездички.

    Сърцето ти, море от Живот,
    Планети, Слънца...
    Светове сътворени от Твоята ръка.

    И пак твориш...
    Този път моят дом...
    Новата Земя.

    Искам да кажа:
    Благодаря!...

    14.10.2011г.
  5. Светлина и Хармония
    Един велик славянски народ се пробужда. Една нова надежда.
    Обърнете внимание, събудете се....
    Може би Спасението вече е дошло...
    Не пропускайте шанса...
    Погледнете това:откровения
  6. Светлина и Хармония
    Неумолимо към Теб ме тегне...
    Надежда моя, Вяра моя...
    Сърце ми песен Ти пее.
    Покров мой, Защитнико вечен.
    В последната битка за спасение,
    Очи към Тебе възвождам.
    Няма да ме изгубиш,
    Огън на живота ми.
    Единствен копнеж си ми.
    Така всичко е запустяло.
    Суша отвред, пречките вечни...
    Поведи ни Първоначалнико,
    Създателю на световете.
    Твоето Царство светещо,
    Отвред да ни обгърне.
    Наистина искам,
    Пламтящ огън да бъда.
    Стрелите омраза,
    В себе си да стопявам.
    Волята Ти благословена,
    Светещо да изпълня.

    15:11ч. 04 10 2011г
  7. Светлина и Хармония
    Любов мечтана,
    Проникваща на капчици в сърце ми.

    Нови простори, вихри любовни.
    Крилле от светлина лъчиста.
    Радва се душа ми.

    Създава се нова Земя,
    На Любов Вечна.

    Ангелски Същества,
    Пеят химни светлинни.
    Звуци прекрасни,
    Ритъм чудесен.
    Божествена песен.
    Чувстваш ли че си част
    от всичко това?

    Отвори сърце,
    Там е твоята врата,
    Към Рая небесен,
    На Нова Земя,
    Обител на Любов чиста.

    12.09.2011 г.
  8. Светлина и Хармония
    Мечтание за ширнали зелени равнини.
    За цъфнали в цветя високи планини.
    За освежаващата нежност на любимите души.
    Прохладното бълбукане на извори планински.
    Потоци на живота вечен.
    Блян по Светлината.
    Медитации във вътрешния свят.

    Приготвяме прекрасното ни утре.
    Макар изгубено да чезне всичко днес.
    Малко мъка за подправка,
    в блюдото на мойто днес.

    Невъзможното винаги ще те подканва,
    да го постигнеш още днес.

    Училище за Богове ще бъде пак Земята.
    Любимият Творец събира свойта светеща душа.
    Приготвя я за Новия Възход.
    Искаш ли да влезеш в този дом неръкотворен?

    Обичащите мисли търсят твоето сърце.
    Но трябва да оставиш толкова заблуди.
    Дори приятелите вчерашни,
    избрали слизането за съдба.
    А твоето възлизане към Любовта Божествена,
    в сърцето засиява.
    Душата дава ти крилле и огън...

    Не пропускай този миг.
    Защото е мечтан през хиляди и хиляди години.
    Помниш ли началото на твоя път?
    Какъв възторг, кристална светлина...
    Пожеланото се сбъдна.
    Толкоз опит си събрал...

    И днес приготвяш своя квантов скок.
    Пречиства се Земята,
    във възлюблената светлина,
    на милиарди същества.

    Лазурното ни утре е мечта,
    но тъй красива.
    Неверието няма да я спре.

    Ще бъдем в светещи тела,
    награда за скръбта,
    и мъката ужасна няма да я има.
    Но Радост, Мир и Светлина
    в дома на Любовта.

    08.08.2011 г. 17:17 ч.
  9. Светлина и Хармония
    Леко, ефирно...
    Трептящи потоци сърцето лекуват.
    Душата потрепва в полъха
    на милващия вятър.
    Земя, душа ненагледна,
    приемаш спасение днес.
    Къпеш се в огън.
    Любящи сърца в едно несътворено утре.
    Оформя се света.
    Светлина залива всички.
    Олтарът на душата ми гори...
    Свещенния огън.
    Заблудата падна.
    Иде вечната Истина...
    Следвам я...
    Бих ли могъл да живея без Нея.
    Отронени думи...
    От Вечноста...
    От Безкрая...
    Обичай...
    С Любовта на Душата.
    Така идва свободата,
    за мен и за Земята.

    13.07.2011г.
  10. Светлина и Хармония
    За мисията на Българите и Славяните



    Интуитивни схващания, приоритети за действие подходящи за осъществяване от българите.
    Мисията е в приложението, но трябва да имаме силно желание за промяна на живота, в личен план, в себе си, в действията си.
    В момента сме в позиция на спасяване на света чрез промяна на собственото си поведение, мислене, чувстване, хранене, молене.
    Паневритмията е най-великата мисия, най-новото откровение на Духа Божи. Хиляди години асаните на Йога били следвани от адептите по Тибет и Индия, Дзен в Япония, и Дао в Китай...Какво ли не е имало по света, то е записано в нас, като наши минали животи.... Но най-последния шедьовър на Божествената Наука поднесено отново от Велик Учител е Паневритмия. Който иска да еволюира, трябва да я прави...

    После идва вегетарианството, и то без млечните и яйцата. За да спасим животните от ужасната им служба. От начало може да ги употребявате отвреме на време като лекарства, не да се отхвърлят отведнъж, защото ще има срив. Постепенно намаляне... Нужно е за да освободим животните от тази безобразна мелница на плътта им. Не е лесно това. Трябва постепенно да се приложи.
    Молитвите и песните да станат ежедневие, на българина му липсва точно това, но не и на славяните, добре че сме смесени.
    " Постоянно се молете...за всичко което ви се случва в живота благодарете, Бог обръща всяко зло на добро..."
    Във славяните е развито религиозното чувство, благоста, обичта към Бога, зачитането на достойнството на другите, милосърдието. Българите са обратно поставени - смели, волеви, зачитащи правото на силата и личноста, философи и мъдреци по природа. Българинът е сплав от тия качества. Чисти типове, рядко има. И зависи само от нас какво ще изберем в живота си да ни ръководи. Може да станем спасители, но също и поробители.

    Живеем в особенно време. От този сегашен наш избор ще зависят бъдещите ни прераждания. За мнозина този живот е кардинален, тоест предопределящ цял цикъл от бъдещи прераждания. Ако изберем Светлината и Божията Любов, с тях ще живеем в бъдеще, ако изберем мрака и лъжата, за дълго ще останем с тях...

    Земята е заобиколена отвред с невидими помагачи идващи от всички краища на космоса. Чакат молитвите на хората, за да помагат. Без молитва не могат да действат, необходимо е някой да заяви желание за помощ.
    Общите молитви предизвикват мощни въздействия от тяхна страна, върху огромни групи от хора и територии. Получава се увеличаваща се вълна, на разширено съзнание. Което предизвиква хората да мислят по нов възвишен начин.
    Например: някои решават да станат най-после вегетарианци, други да простят на своя враг, други да се откажат от поредната война, други най-после да направят дълго отлагано добро, какви ли не подвизи в доброто....

    Но най-вече от българите се иска да приложат Любовта и Обичта във всичките и достъпни форми.
    Да простиш! Да бъдеш благороден! Да спазваш закона на равновесието при вземане и даване. Да бъдеш внимателен. Да зачиташ достойнството на другите. Милост и Истина във всичко!

    Понеже всеки човек е свързан телепатично с най-малко 200 човека по всички краища на земята се получава един силен подтик в тях - другите, които може би не познаваме. Ако ние се молим и те почват да се молят, ако ние избираме доброто, светлината и те го правят, защото сме свързани с невидими връзки.
    В това е смисълът да направиш в себеси промяната. Така въздействаш на цялото човечество. В микроскопичен размер. И ако се съберат мнозина микроскопични капчици добро, става езеро на доброто, жива вода за жадни и изгубени.
    Това спасява, истина е
  11. Светлина и Хармония
    Каква любов си имал,
    за да понесеш греха.
    И кръстът, който ти сковахме,
    е единствена врата, ...
    към теб.
    Защо Любящий мой,
    избрахме тази участ?
    Не тръгнахме след теб.
    И думите ти със съмнение покрихме.
    Сега се молим, викаме те, пак да ни спасиш.
    Ала на твоя кръст сме вече ние.
    Ела Божествений, спаси ни.
    От кривата ни мисъл.
    От ненаситното его.
    От неизбежната ни гибел.
    Врата е твоят, кръст.
    Благословен да бъде.
    Ще страдам днес за теб,
    и утре даже.
    Във твоята защита ще застана.
    И ще повторя думите ти към света.
    Осанна!
    Любов и Милост за души страдални.

    11:58ч. 26.април.2011г.
  12. Светлина и Хармония
    Докосване от слънчевия лъч,
    в сърцето.
    Хоризонтът е безкраен.
    Синьото небе, със бели облаци мечтае.
    Вятърът ме гали нежно.
    Радостта дошла е в мен и възвисява.
    След дългото летене нанадолу.
    Жужат пчелите.
    Жълтите цветенца във тревите,
    смеят се безгрижно.
    Възкресение след мрака.
    Пеещите птици, пролетна любов раздават щедро.
    Любящите сърца преливат.
    Милост във безкрая пращат.
    Диханието на вселенската ни майка е красиво.
    Любов неземна, проникваща във всеки атом.
    Поглъщаш мисълта ми, скръбта ми се стопява.
    След дни самотни, изобилието на приятелски сърца ми пращаш.
    Ритъмът свещен. Законът на доброто.
    Всепоглъщаща отмора, приемам те в Духа си!

    29.април.2011г.

  13. Светлина и Хармония
    Омаен мир се лее в гъстата гора,
    пеят птици вдъхновенно.
    Във размисъл потъвам,
    и после пак нагоре с мисълта летя.
    Чуден свят, вълни на благодат,
    преливащи във мен.
    О, живот свещен,
    колко малко зная аз за теб.
    Вълнуващо ефирно лееш се пред мен.
    Отвън зелената гора, чудни гласове на птици.
    Отвътре ромон на мечта,
    плискаща душа ми.
    Копнеж пред тайната врата,
    на неразбуленото вътре.
    Образи на светове, говорът на духове....
    добри,...познати...
    Какъв е този чуден резонанс,
    мелодия вълшебна, хармония на чистотата.
    Любов неземна, раздаваща живота,
    при мен дошла си!
    С какво ли те привлякох?
    Може би със празнотата, защото се раздадох...
    на всекиго, по малко...
    Ти вливаш в мен,... елексира на живота...
    Благодаря Любов, благодаря за топлината.

    11:34ч. 27.април.2011г.
  14. Светлина и Хармония
    На Онзи, който ме пази.
    На Онзи, който обича.
    На Онзи, който със милост могъща ме
    носи през пропаста на живота.
    Светлина в тъмнината.
    Знак на кръстопътя.
    Изход в лабиринта.
    Поклон!

    Нявга, когато бях тръгнал към гибел.
    Очите ти срещнах.
    Душата ми преобърна,
    в миг ме разтресе.
    Кой съм аз, накъде отивам?
    Колко пъти от тогава
    ръката ти от гибел ме спасява.
    Поклон пред теб Спасител!
    Любов всевечна. Милост неизразима.

    Радваш ми се отдалеко.
    А сякаш си в мене.
    Очите ти виждам.
    Усмивка блага.

    13.април.2011г.

  15. Светлина и Хармония
    Танцуваща луна.
    Летящо синьо.
    Милост на сърце любимо.
    Красота, уют душевен.
    Топлина във слънчевия център.
    Полет на духа, далеч отвъд Земята.
    И пак обратно.
    Весел съм и радостен.
    Имало живот навред.
    Имало и ред.
    В друг свет.
    Далеч от този.
    Бъдеще красиво за духа ми.

    12 април 2011г 12:54ч.
  16. Светлина и Хармония
    Рояци блаженни души, Светлина чиста!
    Идват на Земята, благословение носят.
    В ритъм свещен, с танца на красотата.
    Любящи души, сърца-лица.
    Прекрасно засмени, грехове изкупуват, щастие носят.
    Приятели вечни, души чисти.
    Мир и радост, светлина, топлина.
    Ледени, сърца разтопяват.
    Потъмнели умове осветяват.
    Деца на светлината, идващи от Бога,
    благословение носят, свобода за Земята.
    Нова Епоха, Ново Време.
    Нов живот чрез себе си да изтъчеме.
    Пейте любящи, пейте красиво.
    Щедро раздавайте благост небесна.
    Призив свещен към сърца спящи.

    11:35ч. 31.03.2011г.
  17. Светлина и Хармония
    Майко моя, Любов Всемирна!
    Спасяваш ме всякога.
    В живота ме връщаш, от смъртта ме избавяш.
    През пропаста на пътя ми, мост по-тънък от конец поставяш.
    И смелост ми даваш, по него да премина, в земя жива, светеща градина.
    Аз който роден съм в дола на смъртната сянка, поглеждам към теб, и те призовавам.
    Аумен!....Едната адитна, биотна, амрихална.
    Свещенна, нечута, нежна, тиха.
    Майко моя,...Аумен!
    Благодаря ти, че ръката ти все над мене стои.
    И в грях, и в милост, все ти ме учиш.
    Истината ми показваш.
    Раните ми лекуваш в миг таен.
    Сърцето ми изстинало укрепяваш, и себе си влагаш, топлина да раздаваш.
    Аумен, Свещенна Саможертва.
    Бъди ми приятел, вдъхновение вечно.
    Кого как намериш, все благославяш.
    Милувки, целувки на болните даваш.
    А чистите души в светлина пресъздаваш.
    Извор мой, благодат неземна, Аумен.
    Дух Божий ти си! Веселие, радост!
    Милост Велика.
    Майко моя, Любов неземна...
    Аумен!
    14:36ч. 29.03.2011г.
  18. Светлина и Хармония
    Слънце мое .... светло.....топло
    В този леден ужас, колко хубаво ме грееш.
    На лъчите ти заставам и благодаря, че днес за мене ти изгря.
    Навред блуждаещи ветрове, разнасят смутени духове,
    шептят нечути думи, търсят мир, радост, храна.
    И сърцето ми смутено тупти: Как да ви помогна, как да обесня на мойте братя
    че сме отговорни за всичко, което става по света?
    Слънце мое, мълчаливо грееш ти.
    Лъчите ти гальовно, милват моето лице.
    О, сърце, о Космос, блажена топлина.
    Въздишам по тебе сега, опрял гърба си в огромно дърво. Живот струи. Вибрира, пее.
    Вятърът в клоните свисти....Странна непозната песен.
    И духът ми се съживява, убит и ограбен от града нечовешки ....
    Опрял гръб в дървото на живота, вперих поглед в лазурното синьо небе, а там облаци
    танцуват и вятърът ги съпровожда в парад неземен.
    О, Слънце мое, сега ме грееш ти, и разбирам, и разбирам, и разбирам, че лъчите ти
    раздават живот без пари, за Любов само, Любов нечовешка.
    Благодаря, че родих се на майката Земя.
    Колко пъти проклинах, но сега благодаря.
    Разбрах,....след скръбта идва радост.
    След мрака - светлина.
    Тъй редува се всичко по цялата Земя.
    После пак отново.
    Мрак - светлина.
    Нощ и ден, скръб и радост следват се в ритъм свещен.
    О, Живот бъди благословен!
    10 март 2011 г. 15:55ч.
  19. Светлина и Хармония
    Вятърът брули пролетни клони,
    Мушици летят, слънчево гонят се.
    Песен тиха, протяжна,
    Глас на хиляди години, стон от светове.
    Майко моя, земя природа
    Името ти тайно зная аз,
    И сега те поздравявам.
    Облечена идеш, в зелено и бяло
    Розово засмяна, чиста.
    На мъртви живот даваш
    А живите благославяш.
    Радост моя, живот лечебен
    Вечен мир, светлина неземна
    След смърта на студа, идеш ти и възкресяваш,
    душата ми посечена от мисли човешки,
    Благодаря ти, че понесе ме на твоите крила, мечта.
    Колко пъти все при теб се приютявам.
    Оскърбен, гонен,
    А ти сълзите ми бършеш с бриз уханен.
    И ме милваш с лъчите си кристално чисти, бистри.
    Милост моя, живот безкраен.
    Благословена Пролет, чудна ти си.
  20. Светлина и Хармония
    Приказка красива. Чуден танц. От песен, в песен.
    След скръбта ужасна, Слънцето изгрява.
    Милий слънчев лъч те гали.
    Пак ли си пострадал, малък дечко.
    Не бой се, има светове и светове безбройни.
    Мир, Любов и Радост там живее.
    Песен, звук, хармония се лее.
    След омразен студ - идва пролет.
    Нов живот, Завет на Бога.
    Мислиш ли, че не те е чул.
    Нима затворил си е Той ушите си за тебе.
    Та Той е в теб и ти си в Него.
    Голям и Малък, Начало и Край е Той за всичко.
    А, ти си по средата.
    Сега си в скръб, а после в радост.
    Какво от туй, Слънцето ще ти се смее.
    Вятърът ще те погали.
    А сълзите ти ще се превърнат на цветя ухайни.
    Не си ли заслужава? - Да слезеш на Земята, тъй многострадална.
    Да бъдеш Пролет, чуден слънчев лъч, думи светли, благи.
    Да покажеш Нов Живот, мечтан от векове,
    копнеж на хиляди животи.
    Превърни се ти във саможертвен огън.
    Стопли измръзнали сърца, на гонени от страшни и умразни бури.
    Има ни, знаеш ти това - Слънчеви лъчи на песни чудни.
    Кога си в мъка, в болка - призови ни.


    14:11ч 01март2011г.
  21. Светлина и Хармония
    Мир, сладък мир, къде остана ти?
    Душата ми в кипежа на деня се дави.
    Какво море е мисълта, бури непрестанни...
    О небе, о земя, запалете в мене огъня свещен,
    защото го загубих в мрака на деня човешки...

    Докога ще спим, докога денят ще бъде нощ,
    докога любовта ще се превръща във умраза?
    Крилете ми от светлина къде са?
    Къде изгубих ги, докато се лутах в тази бездна....

    Мъка моя, превърни се в светлина, в радостна надежда...
    Спомен за прекрасния простор на светлината,
    Где обични мои сродни същества, летят в безкрая.
    Там пеят химните на Любовта,
    Там нагоре искам аз да полетя.
    Но сега, трябва аз да изкова слънчеви крила от светлина
    И пак да полетя като ангел във безкрая на деня Божествен.

    14:39ч. 26.02.2011г.
  22. Светлина и Хармония
    Тихо, тихо, в звезден мир.
    Нашепват мисли тъй любовни, чудните дървета,
    отрупани със плодове.

    Ето царевиците растат в нощта
    протегнали към Бога, молещи ръце.

    А ти си тъжен, че обидили те пак.
    Весел ти бъди, и песен нова сътвори.
    За мъничките буболечки, що на завет скрити пренощуват,
    сутрин сладък мед за теб и мен събират.

    Мир! Сладък мир. Божий мир!
    След бурни страсти, злоби, клетви - ти заставаш в МИР!
    И никой вече не ще може да докосне твоите устои.
    Ти си Мир! Любовен Мир! Звезден Мир!

    22.юли.2009г.


  23. Светлина и Хармония
    Тихо пееш, песен пееш, песен за Любовта.
    О, Любов всемирна, О Любов блаженна,
    Тъй далечна и тъй близка, що си ти сега.

    Аз обичам, Ти обичаш, Те обичат. Ново е това!
    Във омраза, Любов да сееш - подвиг е нали?
    И когато, пак запееш, всичко млъква,
    за да слуша, чуден извор, как бълбука в тишина.

    Във омраза, песен пееш, за Любов неземна,
    за Любов велика, от незнайни чудни светове.

    Ти, Любов, тъй прекрасна, тъй различна,
    От човешки, блудни страсти, пей ми ти , песен нова,
    песен чудна, за живот Любовен,
    где хората обичат Бога на Любовта, и Му служат
    всеки миг с песен нова във сърца.

    14.май.2009г
  24. Светлина и Хармония
    О моя плачуща душа, защо скърбиш, защо пак раниха те сега.
    Защо се молиш ти с безмълвни думи.
    Защо във този леден блок смразиха те, какво от тебе искат?
    Да угодиш на хората изкуство невъзможно е.
    За нас човеците светът е тайна.
    И Бог е тайна.
    И ний сме тайна.
    И как във тази тайнственост да знаеш всичко ти?
    Ето изпитват те по всички правила.
    И съдят те и те проклинат, защо фалшиво си играл,
    защо не си познал числото на късмета,
    защо пътят си объркал,
    защо си слаб.
    Във всичко те те обвиняват, като че ли са богове.

    Нима е грях че искаш в пътя Божий да вървиш.
    О, бунтовни богове от небесата вий свалени сте,
    Сега се правите на хора, но под кожата човешка,
    черна змейска кожа крие се.
    И вашата религия е егоизма, и самолюбието ви е мярка за нещата.
    И мерите се и сравнявате се вий едни със други.
    О, лидери безумни, кога, къде и как и в кой от световете
    отрекохте се вий от Бога Всемогъщи.
    И Той принуди се да ви низрине чак до този свят,
    и няма да се спре и в още по-голяма бездна ще ви хвърли.

    И как за жалки хиляди години превърнахте цветущата Земя във мрачен ад.
    Термитници издигнахте, във памет на безумните надежди,
    че можело и вий да сътворите светове, в които да сте всемогъщи богове.
    Но не така се става всемогъщ.
    Като заграбиш чужди светове, сърца и умове, и ги изнудиш да ти служат.

    О, душо моя скръбна си до смърт. Смразена, смачкана, убита.
    За жалките пари на черни богове се молиш ти сега.
    И няма как, Всемогъщият ги е поставил в твоя свят, да го превърнат в ад,
    по пътя си към ада, вътре във Земята.

    И всяка сутрин е надежда, а вечер смерч те гази за делата ти светийски.
    И само във молитвите към Бога ти намираш смисъл, за още ден живот, за милост, за надежда.
    О, Любов тъй дълбоко обещавана, къде си ти? Този свят май не ти е роден.
    За кратко ти си тук, по малко от секунда.
    Посещаваш и изчезваш и чудя се тук ли беше или те сънувах?


    02.февр.2009г.
×
×
  • Добави...