Светлина и Хармония

Музика и пеене – средство за тониране

Първолюбов

Всичко затихнало,чака в копнение.
Всеки, в своя си лъч светлина.
Сърцата притихнали,чакат вълната на вечното щастие...

Първолюбов!...

Майко на майките, всичко се ражда във теб.
Много е казано...
Всички сме чули...
Но... идва незнайното...
Вечното...

Миг тишина...

Колко велико е...
Ето, още малко и ще го бъде...

Сътворение...

Милуващи думи,
като бриз ухаещ, на жива вода.

Влизам в сърцето си,
моя храм неръкотворен,
подарен ми от теб, Първолюбов.

Тихо запалвам,
топлото, чистото, скритото...

Ето, днес и сега,
Вечната Истина пише със нови слова.

Стъпка по стъпка, напускам човешкото...
В ново пространство, в живот вечен.
За твоята ръка Първолюбов се държа...

Харесва ми...

Другото го опитах...
Вкусът ми е точен...
Бях порочен, но...вече съм чиста сълза...
Мъка ужасна мина през мене.
Омразният студ и врящата лава на Карма,
изпиха всичко човешко.

Кой би се върнал назад?

Очите ти Първолюбов,
нежно сияние синьо,
безкрайно небе,
неизброими звездички.

Сърцето ти, море от Живот,
Планети, Слънца...
Светове сътворени от Твоята ръка.

И пак твориш...
Този път моят дом...
Новата Земя.

Искам да кажа:
Благодаря!...

14.10.2011г.

Първолюбов

Всичко затихнало,чака в копнение.
Всеки, в своя си лъч светлина.
Сърцата притихнали,чакат вълната на вечното щастие...

Първолюбов!...

Майко на майките, всичко се ражда във теб.
Много е казано...
Всички сме чули...
Но... идва незнайното...
Вечното...

Миг тишина...

Колко велико е...
Ето, още малко и ще го бъде...

Сътворение...

Милуващи думи,
като бриз ухаещ, на жива вода.

Влизам в сърцето си,
моя храм неръкотворен,
подарен ми от теб, Първолюбов.

Тихо запалвам,
топлото, чистото, скритото...

Ето, днес и сега,
Вечната Истина пише със нови слова.

Стъпка по стъпка, напускам човешкото...
В ново пространство, в живот вечен.
За твоята ръка Първолюбов се държа...

Харесва ми...

Другото го опитах...
Вкусът ми е точен...
Бях порочен, но...вече съм чиста сълза...
Мъка ужасна мина през мене.
Омразният студ и врящата лава на Карма,
изпиха всичко човешко.

Кой би се върнал назад?

Очите ти Първолюбов,
нежно сияние синьо,
безкрайно небе,
неизброими звездички.

Сърцето ти, море от Живот,
Планети, Слънца...
Светове сътворени от Твоята ръка.

И пак твориш...
Този път моят дом...
Новата Земя.

Искам да кажа:
Благодаря!...

14.10.2011г.

Сезоните един след друг се нижат,
сезони на човешкия живот.
Объркани съдби, лица загрижени
подвеждащата власт на времето не дава плод.

Въртят се пак, един след друг-объркани;
уж кръговрат, а сменят се без ред.
Човешките съдби са сиви и изтъркани-
годините вървят безмилостно напред.

Минава бързо времето на щастие
и лятото освобождаващо за миг отлита,
в хладна есен и мъдростта нещастна е,
но топли цветове оставя в очите.
********************************************************************
СЛЪНЦЕ

Като дете дочувах тук и там, че Бог е Светлина.
И мислех си, щом тъй е
значи на Слънцето живее и затова
най-светъл лъч изпраща
детските главички да погали.....

А възрастният свят това не схваща,
на силна светлина се мръщи-очите много пари...
*********************************************************************
Когато сивотата се изкъпе в цветове
и мрачното ни ежедневие отплува,
ще слязат Ангели от други светове,
от свят възвишен, който съществува.

И музиката нежна, звучаща в нашите души
с музиката на Земята ще се слее.
А който се опита да я заглуши
ще се пречупи, няма да успее.
***********************************************************************
ХОРО
На поляната под изгрева, върху росата
се чува музика на тъпани, вълшебна.
Сякаш звуци от сърцето на Земята
за събуждане на красота потребна.

През вековете ритмите преминали
послания на прадедите носят;
зли мисли и магии са надалеч отминали
в очите на танцуващи девойки светят слънчеви откоси.

Хоро на самодиви, божествен ритуал.
С движения отсечени, ту плавни.
Душевността на цял народ е в себе си събрал
с музика ту радостна и бърза, ту тежка, бавна....
***************************************************************************
Седнала върху криле на любовта,
отпусни се нека да те носи...
Накъдето пожелае тя;
не мисли, че може да си боса.

Затвори очи и и се отдай,
тя знае накъде те води.
Отпусни се, даже не мечтай,
просто остани свободна!

Ако имаш сили да познаеш обичта-
понеси се върху нейните крила.
Потъни в безбрежието, волността
знай, че граници и време не познава тя....

Неумолимо към Теб ме тегне...
Надежда моя, Вяра моя...
Сърце ми песен Ти пее.
Покров мой, Защитнико вечен.
В последната битка за спасение,
Очи към Тебе възвождам.
Няма да ме изгубиш,
Огън на живота ми.
Единствен копнеж си ми.
Така всичко е запустяло.
Суша отвред, пречките вечни...
Поведи ни Първоначалнико,
Създателю на световете.
Твоето Царство светещо,
Отвред да ни обгърне.
Наистина искам,
Пламтящ огън да бъда.
Стрелите омраза,
В себе си да стопявам.
Волята Ти благословена,
Светещо да изпълня.

15:11ч. 04 10 2011г

Неумолимо към Теб ме тегне...
Надежда моя, Вяра моя...
Сърце ми песен Ти пее.
Покров мой, Защитнико вечен.
В последната битка за спасение,
Очи към Тебе възвождам.
Няма да ме изгубиш,
Огън на живота ми.
Единствен копнеж си ми.
Така всичко е запустяло.
Суша отвред, пречките вечни...
Поведи ни Първоначалнико,
Създателю на световете.
Твоето Царство светещо,
Отвред да ни обгърне.
Наистина искам,
Пламтящ огън да бъда.
Стрелите омраза,
В себе си да стопявам.
Волята Ти благословена,
Светещо да изпълня.

15:11ч. 04 10 2011г

Мечтание за ширнали зелени равнини.
За цъфнали в цветя високи планини.
За освежаващата нежност на любимите души.
Прохладното бълбукане на извори планински.
Потоци на живота вечен.
Блян по Светлината.
Медитации във вътрешния свят.

Приготвяме прекрасното ни утре.
Макар изгубено да чезне всичко днес.
Малко мъка за подправка,
в блюдото на мойто днес.

Невъзможното винаги ще те подканва,
да го постигнеш още днес.

Училище за Богове ще бъде пак Земята.
Любимият Творец събира свойта светеща душа.
Приготвя я за Новия Възход.
Искаш ли да влезеш в този дом неръкотворен?

Обичащите мисли търсят твоето сърце.
Но трябва да оставиш толкова заблуди.
Дори приятелите вчерашни,
избрали слизането за съдба.
А твоето възлизане към Любовта Божествена,
в сърцето засиява.
Душата дава ти крилле и огън...

Не пропускай този миг.
Защото е мечтан през хиляди и хиляди години.
Помниш ли началото на твоя път?
Какъв възторг, кристална светлина...
Пожеланото се сбъдна.
Толкоз опит си събрал...

И днес приготвяш своя квантов скок.
Пречиства се Земята,
във възлюблената светлина,
на милиарди същества.

Лазурното ни утре е мечта,
но тъй красива.
Неверието няма да я спре.

Ще бъдем в светещи тела,
награда за скръбта,
и мъката ужасна няма да я има.
Но Радост, Мир и Светлина
в дома на Любовта.

08.08.2011 г. 17:17 ч.

Любов мечтана,
Проникваща на капчици в сърце ми.

Нови простори, вихри любовни.
Крилле от светлина лъчиста.
Радва се душа ми.

Създава се нова Земя,
На Любов Вечна.

Ангелски Същества,
Пеят химни светлинни.
Звуци прекрасни,
Ритъм чудесен.
Божествена песен.
Чувстваш ли че си част
от всичко това?

Отвори сърце,
Там е твоята врата,
Към Рая небесен,
На Нова Земя,
Обител на Любов чиста.

12.09.2011 г.

Мечтание за ширнали зелени равнини.
За цъфнали в цветя високи планини.
За освежаващата нежност на любимите души.
Прохладното бълбукане на извори планински.
Потоци на живота вечен.
Блян по Светлината.
Медитации във вътрешния свят.

Приготвяме прекрасното ни утре.
Макар изгубено да чезне всичко днес.
Малко мъка за подправка,
в блюдото на мойто днес.

Невъзможното винаги ще те подканва,
да го постигнеш още днес.

Училище за Богове ще бъде пак Земята.
Любимият Творец събира свойта светеща душа.
Приготвя я за Новия Възход.
Искаш ли да влезеш в този дом неръкотворен?

Обичащите мисли търсят твоето сърце.
Но трябва да оставиш толкова заблуди.
Дори приятелите вчерашни,
избрали слизането за съдба.
А твоето възлизане към Любовта Божествена,
в сърцето засиява.
Душата дава ти крилле и огън...

Не пропускай този миг.
Защото е мечтан през хиляди и хиляди години.
Помниш ли началото на твоя път?
Какъв възторг, кристална светлина...
Пожеланото се сбъдна.
Толкоз опит си събрал...

И днес приготвяш своя квантов скок.
Пречиства се Земята,
във възлюблената светлина,
на милиарди същества.

Лазурното ни утре е мечта,
но тъй красива.
Неверието няма да я спре.

Ще бъдем в светещи тела,
награда за скръбта,
и мъката ужасна няма да я има.
Но Радост, Мир и Светлина
в дома на Любовта.

08.08.2011 г. 17:17 ч.

Любов мечтана,
Проникваща на капчици в сърце ми.

Нови простори, вихри любовни.
Крилле от светлина лъчиста.
Радва се душа ми.

Създава се нова Земя,
На Любов Вечна.

Ангелски Същества,
Пеят химни светлинни.
Звуци прекрасни,
Ритъм чудесен.
Божествена песен.
Чувстваш ли че си част
от всичко това?

Отвори сърце,
Там е твоята врата,
Към Рая небесен,
На Нова Земя,
Обител на Любов чиста.

12.09.2011 г.

Леко, ефирно...
Трептящи потоци сърцето лекуват.
Душата потрепва в полъха
на милващия вятър.
Земя, душа ненагледна,
приемаш спасение днес.
Къпеш се в огън.
Любящи сърца в едно несътворено утре.
Оформя се света.
Светлина залива всички.
Олтарът на душата ми гори...
Свещенния огън.
Заблудата падна.
Иде вечната Истина...
Следвам я...
Бих ли могъл да живея без Нея.
Отронени думи...
От Вечноста...
От Безкрая...
Обичай...
С Любовта на Душата.
Така идва свободата,
за мен и за Земята.

13.07.2011г.

Каква любов си имал,
за да понесеш греха.
И кръстът, който ти сковахме,
е единствена врата, ...
към теб.
Защо Любящий мой,
избрахме тази участ?
Не тръгнахме след теб.
И думите ти със съмнение покрихме.
Сега се молим, викаме те, пак да ни спасиш.
Ала на твоя кръст сме вече ние.
Ела Божествений, спаси ни.
От кривата ни мисъл.
От ненаситното его.
От неизбежната ни гибел.
Врата е твоят, кръст.
Благословен да бъде.
Ще страдам днес за теб,
и утре даже.
Във твоята защита ще застана.
И ще повторя думите ти към света.
Осанна!
Любов и Милост за души страдални.

11:58ч. 26.април.2011г.

Един велик славянски народ се пробужда. Една нова надежда.
Обърнете внимание, събудете се....
Може би Спасението вече е дошло...
Не пропускайте шанса...
Погледнете това:откровения

Един велик славянски народ се пробужда. Една нова надежда.
Обърнете внимание, събудете се....
Може би Спасението вече е дошло...
Не пропускайте шанса...
Погледнете това:откровения

Тихо, тихо, в звезден мир.
Нашепват мисли тъй любовни, чудните дървета,
отрупани със плодове.

Ето царевиците растат в нощта
протегнали към Бога, молещи ръце.

А ти си тъжен, че обидили те пак.
Весел ти бъди, и песен нова сътвори.
За мъничките буболечки, що на завет скрити пренощуват,
сутрин сладък мед за теб и мен събират.

Мир! Сладък мир. Божий мир!
След бурни страсти, злоби, клетви - ти заставаш в МИР!
И никой вече не ще може да докосне твоите устои.
Ти си Мир! Любовен Мир! Звезден Мир!

22.юли.2009г.

За мисията на Българите и Славяните



Интуитивни схващания, приоритети за действие подходящи за осъществяване от българите.
Мисията е в приложението, но трябва да имаме силно желание за промяна на живота, в личен план, в себе си, в действията си.
В момента сме в позиция на спасяване на света чрез промяна на собственото си поведение, мислене, чувстване, хранене, молене.
Паневритмията е най-великата мисия, най-новото откровение на Духа Божи. Хиляди години асаните на Йога били следвани от адептите по Тибет и Индия, Дзен в Япония, и Дао в Китай...Какво ли не е имало по света, то е записано в нас, като наши минали животи.... Но най-последния шедьовър на Божествената Наука поднесено отново от Велик Учител е Паневритмия. Който иска да еволюира, трябва да я прави...

После идва вегетарианството, и то без млечните и яйцата. За да спасим животните от ужасната им служба. От начало може да ги употребявате отвреме на време като лекарства, не да се отхвърлят отведнъж, защото ще има срив. Постепенно намаляне... Нужно е за да освободим животните от тази безобразна мелница на плътта им. Не е лесно това. Трябва постепенно да се приложи.
Молитвите и песните да станат ежедневие, на българина му липсва точно това, но не и на славяните, добре че сме смесени.
" Постоянно се молете...за всичко което ви се случва в живота благодарете, Бог обръща всяко зло на добро..."
Във славяните е развито религиозното чувство, благоста, обичта към Бога, зачитането на достойнството на другите, милосърдието. Българите са обратно поставени - смели, волеви, зачитащи правото на силата и личноста, философи и мъдреци по природа. Българинът е сплав от тия качества. Чисти типове, рядко има. И зависи само от нас какво ще изберем в живота си да ни ръководи. Може да станем спасители, но също и поробители.

Живеем в особенно време. От този сегашен наш избор ще зависят бъдещите ни прераждания. За мнозина този живот е кардинален, тоест предопределящ цял цикъл от бъдещи прераждания. Ако изберем Светлината и Божията Любов, с тях ще живеем в бъдеще, ако изберем мрака и лъжата, за дълго ще останем с тях...

Земята е заобиколена отвред с невидими помагачи идващи от всички краища на космоса. Чакат молитвите на хората, за да помагат. Без молитва не могат да действат, необходимо е някой да заяви желание за помощ.
Общите молитви предизвикват мощни въздействия от тяхна страна, върху огромни групи от хора и територии. Получава се увеличаваща се вълна, на разширено съзнание. Което предизвиква хората да мислят по нов възвишен начин.
Например: някои решават да станат най-после вегетарианци, други да простят на своя враг, други да се откажат от поредната война, други най-после да направят дълго отлагано добро, какви ли не подвизи в доброто....

Но най-вече от българите се иска да приложат Любовта и Обичта във всичките и достъпни форми.
Да простиш! Да бъдеш благороден! Да спазваш закона на равновесието при вземане и даване. Да бъдеш внимателен. Да зачиташ достойнството на другите. Милост и Истина във всичко!

Понеже всеки човек е свързан телепатично с най-малко 200 човека по всички краища на земята се получава един силен подтик в тях - другите, които може би не познаваме. Ако ние се молим и те почват да се молят, ако ние избираме доброто, светлината и те го правят, защото сме свързани с невидими връзки.
В това е смисълът да направиш в себеси промяната. Така въздействаш на цялото човечество. В микроскопичен размер. И ако се съберат мнозина микроскопични капчици добро, става езеро на доброто, жива вода за жадни и изгубени.
Това спасява, истина е

Няма по-голяма радост от това
Душата да намери Бога.
О, велик миг,
Пей сърце.
Песнопей и весели се.
Всичко е Любов, Любов, Любов.

Негова е Любовта
От Него иде тя,
От Бога.

Мирна и кротка е душата ми сега,
Защото те намерих, Отче мой.
Пей, пей душо моя,
и свири прекрасните мелодии на Радоста,
върху струните на Любовта и Обичта.

02.юли.1994г.

Докосване от слънчевия лъч,
в сърцето.
Хоризонтът е безкраен.
Синьото небе, със бели облаци мечтае.
Вятърът ме гали нежно.
Радостта дошла е в мен и възвисява.
След дългото летене нанадолу.
Жужат пчелите.
Жълтите цветенца във тревите,
смеят се безгрижно.
Възкресение след мрака.
Пеещите птици, пролетна любов раздават щедро.
Любящите сърца преливат.
Милост във безкрая пращат.
Диханието на вселенската ни майка е красиво.
Любов неземна, проникваща във всеки атом.
Поглъщаш мисълта ми, скръбта ми се стопява.
След дни самотни, изобилието на приятелски сърца ми пращаш.
Ритъмът свещен. Законът на доброто.
Всепоглъщаща отмора, приемам те в Духа си!

29.април.2011г.

Омаен мир се лее в гъстата гора,
пеят птици вдъхновенно.
Във размисъл потъвам,
и после пак нагоре с мисълта летя.
Чуден свят, вълни на благодат,
преливащи във мен.
О, живот свещен,
колко малко зная аз за теб.
Вълнуващо ефирно лееш се пред мен.
Отвън зелената гора, чудни гласове на птици.
Отвътре ромон на мечта,
плискаща душа ми.
Копнеж пред тайната врата,
на неразбуленото вътре.
Образи на светове, говорът на духове....
добри,...познати...
Какъв е този чуден резонанс,
мелодия вълшебна, хармония на чистотата.
Любов неземна, раздаваща живота,
при мен дошла си!
С какво ли те привлякох?
Може би със празнотата, защото се раздадох...
на всекиго, по малко...
Ти вливаш в мен,... елексира на живота...
Благодаря Любов, благодаря за топлината.

11:34ч. 27.април.2011г.

Каква любов си имал,
за да понесеш греха.
И кръстът, който ти сковахме,
е единствена врата, ...
към теб.
Защо Любящий мой,
избрахме тази участ?
Не тръгнахме след теб.
И думите ти със съмнение покрихме.
Сега се молим, викаме те, пак да ни спасиш.
Ала на твоя кръст сме вече ние.
Ела Божествений, спаси ни.
От кривата ни мисъл.
От ненаситното его.
От неизбежната ни гибел.
Врата е твоят, кръст.
Благословен да бъде.
Ще страдам днес за теб,
и утре даже.
Във твоята защита ще застана.
И ще повторя думите ти към света.
Осанна!
Любов и Милост за души страдални.

11:58ч. 26.април.2011г.

Мечтаниеавтор: Galatea

Когато ти е тъжно във дъжда,
спомни си как изгрява слънце в утринта.
Макар, че никой няма да го оцени,
то всички иска да развесели.

Сияе цялото във свойта светлина
и носи мир, хармония и красота.
Дарява всичките души,
със най-мечтани светли дни.

Донася ни неземна светлина
и плуваш в неговата топлина.
Щом с него се съединиш,
ти мъката ще разтопиш.

На Онзи, който ме пази.
На Онзи, който обича.
На Онзи, който със милост могъща ме
носи през пропаста на живота.
Светлина в тъмнината.
Знак на кръстопътя.
Изход в лабиринта.
Поклон!

Нявга, когато бях тръгнал към гибел.
Очите ти срещнах.
Душата ми преобърна,
в миг ме разтресе.
Кой съм аз, накъде отивам?
Колко пъти от тогава
ръката ти от гибел ме спасява.
Поклон пред теб Спасител!
Любов всевечна. Милост неизразима.

Радваш ми се отдалеко.
А сякаш си в мене.
Очите ти виждам.
Усмивка блага.

13.април.2011г.

На Онзи, който ме пази.
На Онзи, който обича.
На Онзи, който със милост могъща ме
носи през пропаста на живота.
Светлина в тъмнината.
Знак на кръстопътя.
Изход в лабиринта.
Поклон!

Нявга, когато бях тръгнал към гибел.
Очите ти срещнах.
Душата ми преобърна,
в миг ме разтресе.
Кой съм аз, накъде отивам?
Колко пъти от тогава
ръката ти от гибел ме спасява.
Поклон пред теб Спасител!
Любов всевечна. Милост неизразима.

Радваш ми се отдалеко.
А сякаш си в мене.
Очите ти виждам.
Усмивка блага.

13.април.2011г.

Когато погледа Ти не желая
и търся да се скрия като мъничко дете,
дори когато тъй отдалечавам се, аз зная,
към мен протегнати са Твоите ръце.

И търпеливо чакат бурята в мен да утихне,
мъглата от илюзии да се стопи,
В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе
и Твоята усмивка да ме озари.

Единствена опора нерушима,
е мисълта за Твоята Любов –
безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима,
завинаги пленила ме със своя зов.

Далечна, и все пак колко близка,
даряваща надежда и крила,
и колко лека, извисяваща е Любовта ти,
всеосвещаваща със своята светлина!