Jump to content
Порталът към съзнателен живот

hpjon

Участници
  • Общо Съдържание

    13
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

4 Следващи

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    София

Последни Посещения

3477 посещения на профила
  1. Аз ще се включа, защото имам какво да кажа от опит. Ще бъда кратък, но за сметка на това много информативен: докато чертаеш плана започвай да го изпълняваш. Да правиш планове без да действаш е като да поднесеш на гостите си рецептата за тортата и етикета на кафето, вместо да ги почерпиш подобаващо като за добре дошли гости - с вкусна торта и ароматно кафе.
  2. Ами защо, защо... В отговор на въпроса ти ще се позова на теб самата със сламка от съседна тема: Ти повече няма да чакаш наготово, нали? Сама ще стигнеш до отговора. Достатъчно е, че вече знаеш къде да го намериш.
  3. mvm, няма противоречие, може би просто малко незнание. И докато от противоречията боли глава, то незнанията се поправят бързо с научаване, с наваксване на липсващото знание. Тъй като не искам да ти развалям удоволствието от разплитането на на пръв поглед противоречивите виждания за свободната воля и предопределеното бъдеще като взема ти разкажа наготово, то вземи си свали няколко филма от колибка за струнната теория във физиката и за доказателствата за наличето на т.нар. multiverse. Като ги изгледаш ще видиш как ще си си ъпдейтнала виждането по нещата. т.е. ще си научила.
  4. Ако всичко това го прочетат хората, за които говорите - тези с проблемите, които са оградени в кавички като ужасни, то наистина може да ги заболи глава. Според мен всеки човек изминава такъв път - къде по-отчетливо или трънливо, къде по-меко. Хората, страдащи от неврози и фобии наистина приемат нещата малко по по-различен начин, но това не означава, че трябва да бъдат набеждавани нещо за недъгъви или измислячи, щото видиш ли някой си успял да пада и става с години, защо да не го направят и те. Освен ако румето не е от някаква друга раса, която живее по 890 години, защо е нужно да се губят години при решаването на някакъв проблем, години в загуби, които на фона на които печалбите са нищожни, след като с помощта на професионална помощ може да се постигне всичко това много по-бързо и градивно... Ей така си размишлявам просто, не е нужно някой да отговаря.
  5. Това, което сега ми идва наум е, че ти или съзнателно, но най-вероятно несъзнателно, започваш да играеш роля - опитваш да бъдеш нещо различно от себе си стремейки се да бъдеш точно себе си. Поставяш се в една парадоксална ситуация, която, поради това, че е парадоксална спрямо теб самата ти докарва стрес. Искаш да си себе си, но в същото време искаш да контролираш изявата на това себе си, а когато се контролираш не си себе си. Дали ме разбираш? Ти сама си го обясняваш, но може би не го осъзнаваш - работодателите са те харесали на интервюто, защото там си била себе си. Явно обаче тъй като не искаш да загубиш доброто впечатление, което си създала, започваш да искаш да играеш ролята на себе си - тази себе си, която е спечелила. Тогава обаче, тъй като да вмъкнеш себе си в себе си е направо почти безмислено (нали все пак си си ти), оставаш нащрек за нещо, което реално не съществува като проблем. Този "щрек" е именно нервата, кризата, стреса и ти искаш да го сметеш под гардероба, разбирай да го тушираш пиейки хапчета. Та, представи си следното - имаш сладолед в ръката си, на клечка. Купувайки го, взимаш продукта с ясното съзнание, че това е сладолед и ще изпиташ удоволствие от него в тегавата жега насред деня. Излизайки пред магазина обаче решаваш, че ти трябва да си напълно наясно, че си си купила точно сладолед и то точно всред най-голямата жега. Докато се опитваш да обемеш съзнателно факта, че държиш именно сладолед, то той бавно, но сигурно изтича на тротоара. В един момент се оказваш само с клечката в ръката. Даа, ти си си купила сладолед - така пише и на касовата бележка, но в крайна сметка си само с клечката в ръката. Какво изпитваш - разочарование. Е, то е вид стрес - дала си си парите за гола клечка. Пожеланието ми за утрешния ти ден е следното: грабвай сладоледа и го изяж, дорде не е изтекъл между пръстите ти! Ако ще мислиш за сладолед, то мисли след това - колко вкусен и студен е бил той. Няма какво повече да покажеш от себе си от това, което си показала на интервюто! Със стреса е същото - колкото и да го мислиш преди това най много да останеш с една нищонезначеща клечка в ръката. Можеш да си мислиш за стреса на края на работния ден - кажи си даже - егати стреса беше! Ама нали ще е минал тогава и ще си се справила - какво значение има повече след това. ХМ?
  6. Здравей, Melly To Провокира ме ситуацията, в която се намираш в момента - смяна на работата, затова реших да ти пиша. Нещо подобно се случи и с мен преди вече повече от година и се надявам да ти бъде от полза мнението ми. Ще започна оттам, че също като теб дълги години се мъчих със страхове и паника, които проблеми благодарение на психотерапия разреших успешно. Всичко, което описваш - и меренето на кръвното, и аптечката в чантата са ми добре познати. Даже миналия уикенд стегнах една стара раница за един поход в планината и какво да видя - заредена от преди години с ксанакс и валидол.Като се замислих на какво съм приличал преди и виждайки как съм сега направо се изненадах - в един момент наистина нещо друго беше взело контрола - представяш ли си - дори на екскурзия не съм ходил спокойно. Лекарствата вече отдавна бяха с изтекъл срок на годност и с такъв кеф ги захвърлих в кофата! Но и да не бяха, пак са такъв кеф бих ги запокитил Както и да е, това е минало - да се върна на проблема с работата. По времето, когато спечелих конкурса за настоящата си работа вече бях приключил психотерапията. Уверен, смел и спокоен минах през дълга процедура за отсяване на кандидатите, но когато спечелих длъжността и предстоеше да дойде първия ми работен ден нещо като че ли увереността за мъничко, някъде за ден, два си взе отпуска. Може би защото не я бях тренирал достатъчно, но тогава не си дадох сметка за това. Прокраднаха се мисли, които ти точно описваш - нови хора, ново място... трябваше да се разделя с удобното старо леговище, където бях свикнал всичко да ми е подредено, предсказуемо, но и сиво, монотонно и лошо платено. Дойде първия работен ден - очаквано беше труден. Ти вече предполагам знаеш, че няма как, нито е необходимо стреса да бъде елиминиран - той трябва да бъде управляван. Освен всичко, което вече бях научил в терапията се зачудих какво мога още да направя, за да си облекча положението в първите дни. Може и да ти се стори странно, но нагласата, с която нещата потръгнаха още от 3-ия (да, още от третия!) ден беше следната: аз нямаше какво да губя - дори и да му се дам на стреса и да не успея, то нали новите ми колеги едва ме познават - ако се издъня и примерно напусна ще забравят за мен, след време и името ми и физиономията ми ще са забравили. Ако обаче положа усилия да успея - то ще си изградя име в една служба, която съм (както теб) мечтал отдавна. И то ще го изградя от нищото - точно от там, където е пресечната точка със забвението, ако ще приемам първия вариант. Нямаше как да реша, че няма да успея. Така че взех си списъка със задачите - преписах си първата на едно листче, останалото скрих в шкафа, да не ми е пред очите. Започнах по малко, стъпка по стъпка - не мислех за цялото, мислех за конкретния си ангажимент - как мога да го направя най-добре. След известно време взех от листа с ангажиментите да работя по 2 от тях, след това по 3... Накрая на 3-ия месец бях единствения служител в службата, който работеше едновременно по 6 задачи при това с прекрасни отзиви. Еуфорията ми беше такава, че може би щях да мога и по 16 направления да работя. Имаше бонуси по нова година и имаше предварително разработена схема за раздаването им - началниците се учудиха как успях да взема толкова, даже повече от единия от тях. За да стигна до тази развръзка обаче ключовото беше какъв избор ще направя или още по-точно - какво желая да направя. Една ключова фраза от терапевта ми, на пръв поглед невзрачна, тривиална беше се загнездила в съзнанието ми и беше движещата сила - "Който иска - може!" Малко съм изненадан, че при положение мисленето ти е в плоскостта стрес, то ти си решила да го тушираш с хапчета. Но това е твой избор. Според мен това "възлагане" на хапчетата на работа, която сама можеш да свършиш е доста скъпа инвестиция, с почти никаква възвращаемост, напротив - ако продължиш да разчиташ на тях може дори в "дългова криза" да изпаднеш. Разбираш метафората ми, надявам се - още повече, че вече си ходила на терапия и според мен тя е била полезна за теб. В този смисъл - защо мислиш, че кризите, които споменаваш, че не можеш да овладееш са по-различни от паническите атаки, с които вече си се научила да се справяш? Пробвай да импровизираш - няма как да сбъркаш, можеш само да намериш начин да се справиш със стреса по неочаквано добър за теб начин. Те се появяват, защото не ги искаш. Парадоксално, но факт. Пробвай, в рамките на 10-ина минути в никакъв случай да не мислиш за розови слончета - но бъди сериозна - не допускай и една мисъл за тях, за нито едно розово слонче дори. Едно само ако се промъкне в мислите ти започвай нов 10 минутен период без мисли за розови слончета. Пробвай и сподели резултата - мисля, че сама ще направиш извода в светлината на твърдото ти нежелание за появата на симптомите. Другото, което можеш да направиш е просто да изпиеш отрицателната енергия на стреса - как, вече може би знаеш. Най-малкото, което можеш да направиш е да спортуваш - ежедневно, поне по 45 минути някаква кардио дейност - тичане, бързо ходене, каране на колело, плуване. Ааа, разбирам, притесняваш се за кръвното - ами ще се повиши, докато тичаш, после ще спадне. Ако не се случи повишаването ще се гътнеш, вярвай ми Разбира се, ти няма да се занимаваш да си го мериш, нали - отнема време, докарва допълнително неоснователен стрес, а и това гадно изтръпване на ръката като напомпаш маншета... Тук картината е повече от ясна - в стрес си, при това малко повече от обичайното. Стреса обаче е закономерен, не е изненадващ, нали - знаеш от къде идва, а това е достатъчно, за да си в състояние да се справиш с него. Като го неутрализираш, апетита ще се върне. Пък и от опит знам, че тялото няма да се остави да гладува, само защото някакъв си страх е решил да тропне по масата (в буквалния и преносния смисъл). Пък и на плодове и ядки хич не е лошо да изкараш известно време - действа очистващо, зарежда с витамини, ще ти се отрази супер. Желая ти бързо справяне и успех в новата работа и въобще!
  7. Alexander, благодаря за статията - не знаех нито за делото, нито че жените имат това право в тази харта. В статията има едно много ключово изречение: Мисля, че комбинацията от професионално направена такава оценка на риска, заедно с правото на свободния избор ще е някакъв качествено нов етап. Не ми се иска да разсъждавам в плоскостта или-или, нито пък да се налага да отричаме прогреса, заради свещеността на естествения биологичен процес или обратното. Новото ще е някакъв сполучлив синтез между технологиите и близките до природата обичаи. Орлин е дал добра идея - вероятно вече съществува мобилна апаратура, която може да се ползва при усложнения у дома. Някак все си мисля, че за да се е достигнало до някакво познание или технологичен напредък, то той ни трябва, прозрели сме го в точния момент от развитието ни като хора и е напълно приложим. Друг е въпроса дали го прилагаме по най-удачния начин. Нещо подобно в тази област е ползването на упойка при раждането - много спорен въпрос, но моето мнение е, че щом е измислена и е сравнително безопасна, то не виждам защо жените трябва да се мъчат. Но това е други и също пространна тема
  8. Здравейте! Имам роднина, който работи в родилно отделение и историите, които съм чул са достатъчно, за да считам, че не е безопасно раждането у дома. Една от най-важните подробности е, че по време на раждането се следят сърдечните тонове на бебето. Няма да навлизам в подробности (защото не съм и лекар), но промята в тоновете е указател за това как върви раждането. Често се случва, по различни причини, нормално започнало раждане да завърши със секцио. Понякога оперативната намеса трябва да е толкова бърза, че не е възможно да се случи ако не е в болница. При моят син се получи точно така - жена ми започна нормално раждане - всичко беше наред. Води, разкритие - точно както по холивудските филми. Предварителните данни за размера на таза и бяха чудесни и нямаше опасения за нормалното раждане. На втория час обаче сина ми се завърта в много сложна поза (предлежание), което прави напредването на нормалното раждане вече невъзможно. Лекаря регистрира притеснителна промяна в тоновете и секциото е направено още преди упойката да е подействала на жена ми - информацията бе потвърдена по-късно от роднината. Само много бързата реакция, в рамките на не повече от 15 минути спаси живота на детето и жена ми. Съвсем друг въпрос е, че някои родилни отделения приличат на зали за мумифициране. Според мен би било удачно да се мисли в направление доближаване на средата в родилните домове към домашните условия. Да се получи така, че все едно семейството отива на хотел на почивка. Е, на връщане ще са с един (или 2-ма) повече, но какво по-хубаво от това
  9. Виждам, че се оформят две противоположния мнения за млякото. И двете, като крайности, едва ли са съвсем правилни. Има една подробност - млякото съдържа простата захар лактоза, към която някои хора имат непоносимост. Нарича се лактозна нетолерантност и пийването на мляко води до нежелани странични ефекти (по редно е да се каже задни ефекти ). Интересното е, че някаква степен на лактозна нетолерантност е характерна за по-голямата част от човешката популация - просто липсва ензим в достатъчно количество, който да разгради тази захар. По друг начин стои въпроса с киселото мляко, кашкавала и сиренето. При ферментацията на млякото лактозата бива буквално `изядена` от млечнокиселите бактерии и остава в минимални количества в крайния продукт. Затова често ще чуете, че се препоръчва киселото пред прясното мляко. За млечните продукти има още едно нещо, което обезателно трябва да се знае. И това е наличието на протеина казеин - основният всъщност протеин в млякото. Казеинът, подобно на глутенът в пшеницата и други зърнени култури е в състояние да причини безсимптомни тъканни възпаления, които някога може да резултират дори в алергии. В големи количества казеинът, както може да бъде открит в изварата, има отношение и към хормоните, които контролират нивото на кръвната захар и растежа на клетките. На пръв поглед изглежда парадоксално протеин да влияе на механизмите на поддържане на кръвната захар посредством инсулина, но е така. Това е базисната информация за млякото. Не трябва да пропускаме, че то е източник на калции, който е важен за дамите над определена възраст, а и последни проучвания показват, че калцият в млякото има отношение към изхвърлянето на известни количества холестерол с фекалиите, пречейки по този начин да навлиза в кръвообращението. Искам отново да изтъкна един основен принцип в храненето - индивидуален подход и баланс в смисъл правилно дозиране. Една храна може да има коренно противоположни ефекти в зависимост от това в какви количества и с какви комбинации е приета.
  10. Това, разбира се, е така в случай, че се похапва повечко. Всичко е до доза и съотношения. Ако трябва да допълня още нещо по темата ще кажа, че правилната комбинация между трите макронутриента - въглехидрати, протеини и мазнини е ключът към поддържането на оптимално тегло без грам усещане за глад. Сега ще се въздържа от конкретни цифри, защото всичко се преценява индивидуално - пол, възраст, тегло, кръвна захар на гладно и постпрандиално, мастен профил и редица други неща. Доста съм експериментирал с хранителни режими и уверено твърдя, че има начин човек и да отслабва и да наддава, ида провокира глада си и да го притъпява. С манипулирането на храната всичко е възможно.
  11. Здравейте всички! От гледна точка на храната като източник на енергия е хубаво да се съобрази гликемичния индекс и гликемичния лоудинг на всяка храна. Или това по народно му са въпросните бавни и бързи въглехидрати. Чудесен бавен въглехидрат, който осигурява енергия за часове наред са овесените ядки (приготвени по определен начин). В нета има достатъчно информация за гликемичния индекс на храните - потърсете и подбирайте храни, които не предизвикват пик в отделянето на инсулин, т.е. бавни въглехидрати.
  12. Здравейте Ягодка, Позволявам си да се намеся тук само защото ми направи впечатление, че на няколко пъти подчертавате, че сте болна, че това е неизлечима болест, че имате диагноза... Аз, като победител в битката с паниката и фобиите (с помощта на психотерапия, разбира се, с друго просто не става) мога да ви успокоя, че нито сте болна, още по-малко, че това са болести. Разбирането на това е първото и най-важно условие, за да стъпите на пътя на победата над тези, нека ги наречем, състояния. Аз страдах 10 години от фобии и паника - нямаше лекар, който да ме окуражи да атакувам проблема с психотерапия. Повечето лекари за съжаление така са научени - да предписват само лекарства. В момента, в който започнах да ровя из интернет и да търся обяснение на случващото се попаднах на идеята за психотерапия. Трябваше ми цяла година да чета и да се ориентирам какво да сторя и към кого да се обърна. Най-накрая успях! Предпоставката за вашата победа вече е налице - вие сте тук, мястото, на което убедително ще бъдете насоча към сигурното справяне с описаните от вас проблеми. Не се безпокойте чак толкова за тях - те са вашия мотиватор да започнете да търсите решение извън обсега на неефективните успокоителни и антидепресанти. Няма да мине дълго време и ще получите мнения тук от професионалисти, които само ще ви убедят, че прогнозата за изхода от вашата ситуация е възможно най-добрата Успех!
  13. Здравей, hakama! По някакъв начин в доста отношения намирам нещо общо между това, което аз бях преди моята промяна и това, което ти казваш, че си си намерил като недостатъци. Затова и ще напиша няколко думи. Първо добрата новина - промяната е напълно възможна и постижима. Във всички аспекти, в които ти се иска. Споменах, че аз съм се променил - нека уточня - аз само тръгнах по пътя на промяната. И ти, както и всички са на този път, някои обаче по-трудничко нацелват посоката. Тогава, когато е трудно да я намериш можеш да потърсиш помощ. Аз направих това и наистина имаше невероятен ефект. Мога да те уверя, че дори и само в началото на промяната нещата са съвсем, съвсем различни. Т.е. може да се усети като пълна промяна. Но има още толкова много път за извървяване, че... ехее, поотплеснах се Да се върна на основното - казваш Може би е важно да решиш кое мнение за теб като личност е по-важно - това на околните или това за теб. Ще ти подскажа една насока за размисъл - кой прекарва повече време с теб от теб самия, кой е способен да живее твоя живот повече от теб самия? Пишеш и че искаш да дръзнеш към мечтите си. Нещата тук, които можеш да направиш са наистина много прости - ами дръзни! Мисля, че ако работиш боксьор наистина имаш проблем! При всяко друго положение това можеш да обърнеш в невероятен плюс - направи го да изглежда като хладнокръвие, мъдрост... нали знаеш, тутакси реагират само градските кучета като ги посхърдаш малко. От опит ти казвам - като си оправиш мнението за себе си това ще се оправи автоматично. Просто няма как човек, който се харесва да не си върши задачите. На прав път си. После ще се чудиш защо си загубил толкова време в лутане сам. И накрая бих искал да кажа нещичко за книгите. Виждам, че имаш интерес да четеш и да търсиш отговори на въпросите си. Това е страхотно! Някои психотерапевти дори дефитират отделен тип терапия - библиотерапия. Аз съм същия `книгар`, както се казва по жаргонно му. Преди да потърся терапевт изчетох доста книги. И знаеш ли какво се случи - почти нищо с изключение на някакво временно просветление. Нагласата ти за четене ще ти помогне невероятно много след като терапевта ти даде насоката. Така или иначе работата по промяната трябва да си свършиш сам, а какво по-удобно средство от книгите, които подбрани по подходящ начин могат да те отведат доста далече от мястото, на което се намираш в момента. Желая ти успех!
×