Sportsfan

Здравейте, ЗА ХОРА КОИТО ЛЕСНО СИ ПРИБАВЯТ СТАХОВЕ ПО-ДОБРЕ НЕ ЧЕТЕТЕ НАПИСАНОТО !!! Аз съм момче на 25 години.Не съм диагностициран, но според статиите които съм чел, смятам че страдам от ОКР.Не знам определената дата в която това заболяване се е появило, но започна да ме безпокои преди година и десет месеца. След серия от ужасни новини по медиите как някои е наранил някого, след като гледах един филм късно вечер (не беше филм на ужасите , понеже никога не съм ги харесвал) получих т.нар. ''spike'' (както ги описват по OCD форумите) за част от секундата, които беше насочен срещу много близък и обичан от мен човек. В този момент на секундата изпитах огромен страх и несигурност. Помислих си, че може да нараня близките си. Последва една безсънна нощ за мен изпълнена в неспирен страх. Всичката информация от лошите новини в медиите ме връхлетя на момента. Не исках и да си представя, че има вариант да извърша такива неща. На другият ден веднага споделих с родителите си. Още на петия ден посетих психиатър, което само влоши нещата, тъй като съответната специалистка ми каза че съм бил на ръба и директно се опита да ми предпише хапчета, като през всичкото време ме засипваше с примери на подобни случаи, което според мен беше изключително грешен подход. На края на срещата ми каза, че едва ли ще намеря някъде в България друг психиатър които да ми каже нещо различно. Отказах нейната помощ. От този момент търсех в мен всичко лошо което може да бъде причина за появата на тези ужасни натрапливи мисли. Мислех си , че всичко е приключило за мен и , че никога няма да мога да имам семейство. Нямах смелост да напиша пост във който и да било форум понеже не исках поредното песимистично мнение. Проблемът с моето заболяване е, че прибавям всичко което смятам за лошо след като го прочета или чуя по новини или сред приятели. Всеки път си представям , че мога да стана този и онзи. Избягвах четенето на вестници , гледането на новини и филми. Около година и два месеца се справях горе долу добре с проблема. Пречеше ми да завърша висшето си образование. През Юни миналата година си бях дал срок да науча и да си взема последният и най-тежък изпит. Покрай мен имаше огромно напрежение вкъщи, а и ученето не вървеше. Усещах, че отново няма да успея. Докато един ден бях много ядосан и то без особена причина на цялата ситуация. Исках да ударя нещо - врата или гардероб. Последва поредният ''spike'' и вече си помислих че нарочно искам да нараня близък. Веднага говорих родител и започнах да търся из форумите човек с проблем като моя. Тогава попаднах на статия в която даваха пример какво е ОКР с изречение в което се включва думата ''ако'' (''if''). След няколко дни получих нов ''spike'' който беше по модел-а ''ако не направя това, ще извърша ...''. И от този ден започнаха и ритуалите. Все пак съумях да си взема тежкият изпит и дори взех един държавен изпит. В момента съм във същата дупка в която бях и през лятото, като естествено сега се чувствам по зле. Сезонът е много тежък за мен тъй, като навън почти няма слънце, а и през зимата в моят град няма къде да играя баскетбол, което е едно от любимите ми занимания, а също така ме отървава от мислите поне за определено време. Преди месец се опитах да не направя един ритуал като си казах на ОКР-то ''този път няма да те послушам'' , като веднага почувствах несигурност и изникна репликата ''като не ме слушаш сега ще ти покажа'' (или нещо от този род). Веднага си помислих, че вече може да имам нещо като раздвоение на личността понеже съм чел и за хора със такъв страх и както всеки път и аз почвам да се страхувам от това. Помислих си че в мен има нещо зло. Всеки път като се опитам да се измъкна от някаква ситуация все едно ОКР-то ме кара да чувствам обратното. И това се случи точно по празниците , което увеличи депресията. През лятото бях прочел във някакъв форум , че ОКР дори можело да те накара да си помислиш , че наистина искаш на направиш нещо лошо. От тогава това беше основният ми страх , но успявах да го контролирам , но напоследак този страх се върна и откакто научих за лошата новина веднага си помислих , че вече и аз искам да направя нещо лошо. От месец съм в лошо настроение и капакът на всичко беше преди няколко дни, когато докато бях на кафе с приятели, и разбрах за пореден ужасен случаи. Прочетох статията "11-та конференция по когнитивна терапия...". В момента чета статията Four Steps на Dr. Jeffrey Schwartz. И преди съм чел някои статии относно ОКР. Разбирам всичко написано , но проблемът е , че веднага се появяват въпроси тъй като се чувствам несигурен да предприема самостоятелно стъпки по определена програма. През последните дни помислих върху цялата ситуация и най вече върху въпроса със този гняв , които се е закотвил в мен. Проблемът е във това , че през цялото време през което съм имал ОКР , имах страх да започна работа тъй като си мислех че ще се проваля. Опитах се да изкарвам пари по интернет , но се оказа трудна задача. През последните няколко дни осъзнавам , че може би проблемът с гнева е точно поради това и през времето когато съм ядосан не взимам правилни решения и изводи. Въпросът които искам да задам е как да се отнасям към гнева и цялата ситуация когато съм ядосан , тъй като забелязвам че ми е много трудно да се справя понеже се опитвам да го реша , а единственото правилно решение е просто да го оставя. Нямам представа как да го третирам , като следствие от ОКР или нещо друго. Един от проблемите които стоят пред мен е , че през последните месеци не си позволявам да реагирам по никакъв начин когато съм ядосан. Не съм крясвал на никого вкъщи и не съм удрял нищо тъй като си мисля , че със такова си действие преминавам границата на съвестта и самоконтрола си. Задавам си въпроса ''ами сега ако ударя вратата , какво ще ме спре да направя нещо лошо на близък''. Преди да науча за поредния ужасен случай във който човек в някаква ситуация не се е сдържал , знаех че имам проблем с яда си но не бях обърнал толкова голямо внимание. Но след това ме обзе огромен страх. В момента съм объркан , но и съм решен да се занимавам с този проблем , тъй като не искам повече да се задълбочава. Объркан съм може би понеже не мога да намеря по свой собствен начин решение или усещам че вече не искам сам да реша кое какво е , както правех до сега , тъй като виждам , че да съм си сам психолог не е начин за разрешаване на проблема. А и до сега никога не съм говорил със компетентен специалист и това допълнително ме кара да се чувствам несигурно. Понякога , когато не ме е страх започвам да се страхувам от това тъй като си мисля , че съм се променил , и дори искам да правя определени ритуали за да си докажа , че съм си все още аз и ме е грижа за близките ми, а не искам да изпадам в такива ситуации понеже са трудни за разрешаване. Тези дни се чувствам така както бях в самото начало - искам да спя по често , а не мога да заспя , нямам апетит , стомаха ми се е свил през голяма част от деня , сутрин се събуждам много рано и не мога да заспя повече. Всичко това ми е познато , но в момента ми е трудно да се върна в обичайния си ритъм. Искам да запазя себе си и да си остана аз , какъвто съм бил през тези 25 години - добър по свой си начин , дори и без да го показвам открито. Искам по някакъв начин да започна да съумявам да не правя от мухата слон и да мога да пропускам тези малки и дребни проблемчета без те да се натрупват. През последните дни споделям всичко с родител. Ситуацията в момента е много комплицирана и нямам повече място да отстъпвам. Извинявам се за големия пост. Поздрави